Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
Гр.Кубрат, 01.03.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Албена Великова
При секретаря В.Д. като разгледа докладваното
от съдията гражданско
дело № 492 по
описа на РСКт за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по искове с правна квалификация чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.9, чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Ищецът
И.Ю.С., ЕГН ********** твърди, че с
ответницата И.Х.Ю., ЕГН ********** са родители на М.И.Ю., ЕГН **********, род.
на ***г. и Д.И.Ю., ЕГН **********, род. на ***г. Заявява, че преди осем години
ответницата напуснала семейното жилище, което обитавали, установявайки се да живее в друго населено
място. От тогава престанала да осъществява контакти с децата, не изпращала пари
или дрехи за тях. Цялостното отглеждане и възпитание на М. и Д. поел бащата,
стараейки се да задоволява потребностите им. С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да определи местоживеенето на М. и Д. при него и му
предостави упражняването на родителските права, а на майката определи подходящ
режим на лични отношения, да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка за
всяко от децата в размер на 120.00 лева, считано от 20.10.2015г. – една година
назад - до настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване. В
съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител пледира за
уважаване изцяло на предявените искове.
Ответницата И.Х.Ю., ЕГН ********** с пост. адрес ***,
не е открита на регистрираните от нея постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният й служебно от съда особен представител депозира в писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с който ангажира становище, че исковете са допустими, но
доколкото няма връзка с ответника формално заявява неоснователността на същите.
След преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
И.Ю.С. и И.Х.Ю. заживели заедно през 2000г. От съвместното им
съжителство на ***г. се родила дъщеря им М.И.Ю., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане издадено въз основа Акт за раждане №
0049/27.03.2002г. съставен от Община Кубрат, а на ***г.
се родил и сина им Д.И.Ю., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0107/04.07.2006 год. на Община Кубрат.
От показанията на разпитания
свидетел С. Х.,
страните по делото обитавали дома на ищеца в с.Севар, като семейството
живеело в сговор и разбирателство. С оглед влошената икономическа обстановка в
страната и в частност региона, и двамата родители се установили да работят в
чужбина, а грижи за децата полагали бабата по бащина линия, както и семейството
на брата на ищеца. Бащата се прибирал по-често в България, тъй като усещал
много по-осезателно липсата на децата си. През 2007 год. когато отново се
върнал в Холандия да работи, не открил И. в жилището, което обитавали, а след
проведен разговор с нея, тя заявила да не я търси повече. Тогава ищецът се
завърнал в България и вече десет години единствено той с помощта на своята
майка и семейството на брат си полагат грижи за отглеждането и възпитанието на
децата. През този период ответницата на два пъти изпратила по 50 евро, без да
контактува със своите дъщеря и син.
Съдът след
преценка на депозираните гласни доказателства кредитира показанията на
разпитания свидетел, защото същият възпроизвежда факти, които е възприел лично
и непосредствено, и същите кореспондират с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
Изслушан в съдебно
заседание ищецът изявява желание лично да упражнява родителските права по
отношение на децата си М. и Д..
От изготвения
Социален доклад № ПР/Д-РР-К/4-001/210.01.2017 год. на Отдел „Закрила на детето”
при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат се установява, че жилището,
което обитават бащата и децата е собствено на ищеца. Осигурени са добри битови
и хигиенни условия за живот на М. и Д., като има възможност за обособяване на
отделна детска стая, обзаведено е с най-необходимите за бита вещи, поддържа се
добра хигиена, жилището е електрифицирано и водоснабдено.
От изложеното в
социалния доклад и събраните доказателства се установява, че ищецът е
безработен.
От правна страна съдът
намира за установено следното:
Исковете са допустими като подадени от правно легитимирано лице
имащо интерес от търсената защита. Разгледани по същество се явяват основателни.
По
отношение на родителските права и определяне
местоживеенето на детето:
Искът по чл. 127, ал. 2 от СК е единственият правен способ за разрешаване на разногласията между
родителите относно упражняването на родителските права. В това производство,
което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански
отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или другия родител, а от
интересите на децата.
Решението за предоставяне
упражнението на родителските права следва да се основава на интересите на
децата, преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане
грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания,
трудови навици, морални качества на родителя,
социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между
децата; помощ на трети лица и др.
От събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че бащата
има желание и възможност да се грижи за отглеждането
и възпитанието на своите деца.
Макар
момиченцето да е на възраст, в която са особено необходими майчините грижи и
съвети, предвид нежеланието и невъзможността на майката да ги отглежда и
помощта, която получава ищеца от своята родителка и близки, бащата се явява
по-пригоден родител за отглеждането им. При постановяване на решението си съдът
следва да следи преди всичко интереса на децата и да ги постави в тази семейна среда, която би
била най благоприятна, в дадения момент, за тяхното физическо и духовно развитие.
Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия или другия родител за
прекратяване на семейното им съжителство. Поради това родителските права следва
да се предоставят за упражняване на бащата,
който вече е осигурил нормални
битови условия и семейна среда подходящи за отглеждане на дъщеря му и сина
му. В тази
насока съдът изцяло кредитира както събраните гласни доказателства на посочения
свидетел, така и
изготвения по делото
социален доклад.
По отношение на режима на личните отношения:
Както критериите
при определянето на родителските права се ръководят изцяло от интереса на децата,
така и конкретните мерки на лични отношения между децата и родителя, който не
упражнява пряко родителските права, следва да бъдат определени от интереса на
децата. Тук съдът намира, че следва да определи подходящ режим на лични
отношения на майката с децата, като запазването на тази връзка е важна за
оформяне личността на непълнолетната и малолетния, за тяхното правилно
израстване.
Трайната съдебна
практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на
възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да
вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на
детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последното в
определените дни за контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани
съобразно различни обективни и субективни критерии. От една страна прекалено
ниската възраст на детето би
представлявала обективна трудност свързана с приспиване на същото при
родителя, който не упражнява пряко родителските права над детето, доколкото
следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да задоволи
специфичните потребности на същото. От друга страна следва да бъде посочено, че
за емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна,
силна и постоянна връзка с всеки родител. Сред обективните критерии за
определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който критерий не е
свързан със самото дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.
При тези доводи
съдът намира, че следва да даде възможност на майката на децата – И.Х. Зекерие да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден,
както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
По
отношение на издръжката за бъдеще време:
Предвид безусловния характер
на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи
адекватна на нуждите на детето
издръжка, съобразно неговата
възраст и възможността задълженото лице да престира последната.
Предвид изложеното съдът
намира, че следва да определи издръжка, която да е съобразена от една страна с
нуждите на децата, а от
друга страна с възможността и на двамата родители, не само на ответницата да
престират такъв,
като вземе предвид техните възможности. При така изложеното съдът намира, че
следва да бъде определена издръжка на всяко от децата М. и Д. в размер на 220.00 лева, от които
ответницата следва да поеме по 120.00 лева, като по-малкото
парично участие на ищеца е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и
възпитанието на децата,
които той полага. Съдът намира, че ответницата
няма да бъде затруднена в нейното изплащане, доколкото съобрази, че тя е в трудоспособна възраст,
липсват доказателства, които да установяват,
че са налице здравословни причини, които възпрепятстват възможността същата да
упражнява труд по трудово правоотношение, като реализира доходи. Освен това този размер издръжка е
почти до минималния размер към настоящия момент и съобразен с разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК. Издръжката
за бъдеще време се дължи от подаването на исковата молба – 1.11.2016г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи
издръжката ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване.
Претенцията за заплащане на издръжка за
минало време:
Претенцията за заплащане на
издръжка за минало време – от 1.11.2015 год. до 1.11.2016 год. съдът намира основателна
по следните съображения: Установи се, че през този период от м. ноември 2015г. и до сега
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата е полагал ищеца. Ищецът
полага грижи за тях от 2007 год. През този период от време майката не се е виждала с тях нито веднъж, не е изпращала
подаръци, а участието й в тяхната издръжка в рамките на десет години се изчерпва с
изпратени на два пъти суми по 50 евра, като тотално се е дезинтересирала от
тяхното емоционално и физическо развитие. Ето защо и искът по чл.149 от СК
следва да се уважи, като се осъди ответницата да заплати и издръжка за минало
време за всяко от децата в
размер на 100.00 лева
– от 1.11.2015г. до 1.11.2016г., а в останалата
част до предявения размер издръжка за минало време от 120.00 лева следва да се
отхвърли като неоснователна.
По
разноските:
Страните не са
направили искане
за присъждане на сторените
по делото разноски и не представят доказателства за такива, поради което
такива не следва да се възлагат.
Ответницата следва да плати по сметка на РС – Кубрат
сумата от 345.60 лева
- държавна такса върху тригодишните платежи на присъдения размер на издръжката за бъдеще
време и сумата 96.00 лева – държавна такса върху присъдения размер на издръжката
за минало време.
Мотивиран така и на основание чл.127, ал.2 от СК, съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА предявения от И.Ю.С., ЕГН **********, с постоянен адрес и живущ ***, срещу И.Х.Ю., ЕГН **********,***,
представлявана от особения представител адв. Пламен Христозов от АК – Разград,
иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителски права по отношение на непълнолетната
М.И.Ю., ЕГН ********** и малолетния Д.И.Ю., ЕГН **********, на бащата – И.Ю.С..
ПОСТАНОВЯВА
децата М.И.Ю. и Д.И.Ю. да живеят в дома на баща си
– И.Ю. ***.
ОПРЕДЕЛЯ на майката – И.Х.Ю. режим
за поддържане на лични отношения с децата си М.И.Ю., ЕГН ********** и Д.И.Ю.,
ЕГН **********, с право да ги
вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в
съботния ден до 16:00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 2 СК, И.Х.Ю. да заплаща на детето си М.И.Ю.,
ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от 01.11.2016
год. до изменение на обстоятелствата, с падеж
1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими
чрез неговия баща и законен представител И.Ю.С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 2 СК, И.Х.Ю. да заплаща на детето си Д.И.Ю.,
ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от 01.11.2016
год. до изменение на обстоятелствата, с падеж
1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими
чрез неговия баща и законен представител И.Ю.С..
ОСЪЖДА, на
основание чл. 149 от СК, И.Х.Ю. да заплати на детето М.И.Ю., ЕГН **********, издръжка за минало време, считано от 1.11.2015 год. до 1.11.2016 год.,
в размер на 100.00 (сто) лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до 120.00
лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 149 от СК, И.Х.Ю. да заплати на детето Д.И.Ю., ЕГН **********, издръжка за минало време, считано от 1.11.2015 год. до 1.11.2016 год.,
в размер на 100.00 (сто) лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до 120.00
лева като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА
на
основание чл. 242, ал. 1, предложение първо от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
И.Х.Ю. да
заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса по присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 345.60 (триста четиридесет и пет лева, шестдесет стот.) лева и държавна такса
по присъдената издръжка за минало време в размер на 96.00 (деветдесет и шест
лева, нула стот.) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
с връчване на препис, пред ОС – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова