№ 19415
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110165020 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ АД, ЕИК ..., представляван
от Изпълнителния д.ор против З. В. Н. с ЕГН: **********, адрес; гр. С. , обл.
С/адрес/ и с назначен по делото особен представител – адв. Д. с искане за
постановяване на решение, с което да се установи, че З. дължи на „Т.” ЕАД
сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 2 041,90 лева, от
които, 1 787,19 лева - главница за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със
законната лихва от датата на сезиране на съда със заявлението по чл. 410 ГПК
до изплащане на вземането, 174,75 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2021г. до 07.04.2023г., за услугата „дялово разпределение“ сумата от
67,15 лв. — главница за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със
законната лихва от датата на сезиране на съда по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането и 12,81 лв. - мораторна лихва за периода 16.07.2020г. до
07.04.2023г., както направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които суми се излага, че са предмет на
издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 09.02.2023г. по ч.гр.дело №
21220/2023 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е с абонатен № 35921 и е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.С/адрес/ и използвала доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2020г. до месец
1
април 2022г., които не са заплатени.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Д." ЕООД, което дружество е конституирано
като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се иска се оспорва
като се излага, че не е налице облигационна връзка между ответника и ищеца,
не се доказва фактът, че ответникът е потребител в качеството му на носител
на вещни права върху исковия имот. Не се оспорва доставената по обем
топлинна енергия, нито пък нейните стойности. Оспорват се част от
доказателствата на ищеца.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят само досежно качеството на ответника като потребител
2
на топлоенергия.
В тази връзка съдът е събрал доказателства – нотариален акт за
собственост спрямо жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство от 12.05.1980г., както и удостоверение за наследници. От тях се
установява, че З. е единствен наследник на починалите през март 1999г. и юни
2006г. Велко и Мария, които пък през 1980г. са били признати за носители на
правото на собственост спрямо недвижим имот – апартамент с площ от 58
кв.м., находящ се в София, кв. Гео Милев, ул.Съби Димитров – понастящем
въз основа на Решение с № 73/ 04.10.1995г. ул.‘Андрей Н.“ – исковия имот.
Установява се и от заявление – декларация от З., че по негово искане имотът
му е присъединен и е с партида към ищеца с аб. № 35921.
Ответникът не оспорва сумите по размер и извършена доставка, което
дава основание на съда да приеме, че исковете като доказани по основание и
размер за главницата следва да бъдат уважени.
Относно исковете за присъждане на мораторна лихва върху главниците
за сумата от 174.75 лева за периода 15.09.2021г. до 07.04.2023г. като
обезщетение за забава върху стойността на сумата за доставена ТЕ, то
потребителят е изпаднал в забава от датата на изтичане на срока за
доброволно плащане или 45 дни след датата на издаване на фактурите и
следва да бъде уважен като това се установява по делото, а и не е спорно.
Претенцията за стойност на задължението за цена на услугата за дялово
разпределение е от 67.15 лева и същата е доказана и основателна тъй като
сградата е с абонамент с дружество – топлинен счетоводител, което е със
сертификат да осъществява дистанционно отчитане на уредите за дялово
разпределение и е вписано в публичния регистър към МИЕТ.
Неоснователен обаче се явява искът за мораторна лихва в размер на
12,81 лв. за периода 16.07.2020г. до 07.04.2023г. върху стойността на услугата
за дялово разпределение. Липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за
3
сумата от 12.81 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските по исковото и производства съобразно уважената част
на претенциите каро разноските са в редуциран размер от 820 лева – 40.84
лева за държавна такса по ч.гр.дело с № 21220/ 2023г. и 50 лева за
възнаграждение на юрисконсулт, както и 180.16 лева за д.такса по гр.дело с
№ 65020/ 2023г. и 50 лева за юрисконсулт и още 504 лева за възнаграждение
на особен представител.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителен д.ор, със седалище и адрес на управление:
гр.С/адрес/, че З. В. Н. с ЕГН: **********, адрес; гр. С. , обл. С/адрес/, с
назначен по делото особен представител – адв. Д. дължи на „Т.” ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в размер на 1 787,19 лева за главница за
периода м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на
сезиране на съда със заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането;
174,75 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 07.04.2023г.; за
услугата „дялово разпределение“ сумата от 67,15 лв. — главница за периода
м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на сезиране на
съда по чл. 410 ГПК – 24.04.2023г. до изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 12,81 лв. - мораторна лихва върху главницата за услугата за
дялово разпределение за периода 16.07.2020г. до 07.04.2023г., които суми са
предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК от 09.02.2023г. по ч.гр.дело №
21220/2023 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА З. В. Н. с ЕГН: **********, адрес; гр. С. , обл. С/адрес/, с
назначен по делото особен представител – адв. Д. да заплати на „Т.“ ЕАД,
ЕИК: ...., представлявано от изпълнителния д.ор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. на
ОСГКТ т.12 сумата от 820 лева разноски по гр.дело с № 21220/ 2023г. и
гр.дело с № 65020/ 2023г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
4
дружество „Д.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5