Р
Е Ш Е
Н И Е №212
гр. Кюстендил, 29.07.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря В. Б. ,като
разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело №242 по описа за
Д.К.П.,
ЕГН:**********, О.Й.П., ЕГН:********** и В.Й.П., ЕГН:**********, тримата с
адрес за призоваване: гр. Д., ул."*"№**, чрез адв. Й.Б. от КАК, обжалват
Решение №208 от 28.03.2019 г., постановено по гр.дело №1905/2018г. на Районен
съд –Дупница
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е признал за установено по
отношение на Д.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, О.Й.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, и В.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че М.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, е собственик следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
* по КККР на гр. Д., одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Д., ул. * № *, с площ от 180 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 1082, кв.*, при съседи на
имота: * * ведно с построени в имота сгради: сграда с идентификатор **, жилищна
сграда с площ от 74 кв.м. и сграда с идентификатор *гараж с площ от 24 кв.м.
Със
същото решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен предявения от Д.К.П., О.Й.П.,
и В.Й.П. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответницата по него М.Г.П.,
че ищците са собственици на реална част с площ от 77 кв.м от имот планоснимачен
№* по ЗРП, неправилно приобщена към собствения на ответницата поземлен имот с
идентификатор *по КККР на гр. Д., която реална част е с граници: улица * поземлен имот с
идентификатор *и поземлен имот с идентификатор *по КККР на гр. Д.
Първоинстанционният
съдебен акт се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, изразяваща се
в незаконосъобразност, необоснованост и
несъответствие с материалния закон и процесуалните правила. По същество се иска
отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от М.П. иск по чл.124,
ал.1 от ГПК , както и да бъде признато за установено, че собственик на
процесния имот (по насрещния иск) е Д.П. и че е налице грешка в кадастралната
карта, базирана на кадастралната основа, алтернативно делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на ДнРС. На основание чл.537, ал.2 от ГПК, се
иска отмяна на нотариален акт №*, рег.№*, дело №* от * г.
Твърди
се и, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд,
от една страна, се е произнесъл извън рамките на претенцията и правния спор,
базирайки уважаването на иска по чл.124 от ГПК вместо на давност - на
наследствено правоприемство за ищцата М.П., при условие че нейната майка е
жива, от друга страна, отричайки наличното наследствено правоприемство относно
неподелените съсобствени имоти в парцел първи за Д.П., придобила на собствено
основание и наследила своя съпруг, от трета страна , непроизнасяйки се по
предявения по чл.54 от ЗКИР иск. Иска се
решението на районния съд да бъде обявено за нищожно с довод, че отразените в
мотивите факти и обстоятелства противоречат на действителните и на съдебно
постановените правни изводи в решението, че произнасянето по определената от
съда квалификация противоречи на претендираната в петитума на исковата молба и
с действителната квалификация и основанията, на които е предявена исковата
молба и насрещната искова молба, че е налице противоречие в диспозитива и на
мотиви с диспозитив на решението.
Сочи
се, че съдебния акт противоречи на чл. 235, ал.1,2,3,4, ГПК и на чл.236,
ал.1,т.1,2,3,4,5,6 и ал.2 от ГПК, липсват задължителните реквизити, а именно:
правилно съдържание, квалификация, мотиви, правни изводи, диспозитив. Сочи се,
че фактическите констатации на постановения съдебен акт, при така определените
в собственост квадратури, при права за равни идеални части по документи за
собственост на спорещите страни, противоречат с обстоятелствата, на които се
основават претенциите, с придобивните основания за всеки един от
съсобствениците и с фактическото положение.
Излага
се, че липсва „оторизирането на съда, а и доказателства, с оглед на които ДнРС
да приеме установяване на собственост по наследство за имот с обща съсобствена
площ от
Приема
се, че визирани в документите за собственост и в нотариален акт №*, том *, дело
№*г., са именно тези планоснимачни номера пл.№* и * и общата квадратура от
Твърди
се, че независимо от извършената обстоятелствена проверка, правото за ищцата
върху този имот е „несъществуващо, тъй като и от ДнРС е установено в мотивите
на решението, че процесния имот има статут на придобиване „наследствено
правоприемство", което ползва и двете спорещи страни, доколкото
праводателите им са починали, а на приемствено давностно владение за имота М.П.
не може да се позовава, тъй като не живее на този адрес, което е доказано в
процеса.
Сочи
се, че по делото безспорно се установява грешката в кадастралната карта, водима
от кадастралната основа, като и обстоятелството към настоящия момент, че
ищцата, снабдявайки се неоснователно с нотариален акт № * по обстоятелствена
проверка и давност, получава в повече 77 кв.м. и притежава почти двойно по
голям имот от действителната квадратурата, на която има право нейната майка.
Приема
се, че предявеният от М.П. иск е неоснователен, тъй като нотариалния акт №**
установява собственическите права по квоти, съответстващи на припадащите се
наследствени и придобити по давност права и дялове, за които ищцата се изключва
като притежател. Сочи се, че установено от правна и фактическа страна е, че
правата на собственост върху процесния имот е придобила на основание „покупко-продажба,
наследяване и приемствено давностно владение” ищцата Д.К.П..
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от адв. К.Д.-
пълномощник на М.Г.П.. С отговора се оспорва основателността на депозираната
въззивна жалба. Твърди се, че правилно и законосъобразно ДнРС е приел за
установено от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, че искът с правно основание чл. 124 от ГПК се
явява основателен и ищцата М.П. е
собственик на процесния поземлен имот. Счита се, че законосъобразно ДнРС е
приел, че собствеността върху този имот ищцата е придобила по силата на
наследствено правоприемство и договори за дарение, съгласно Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № * том *, рег. № *, дело № * от *г., Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот - /констативен/ № *, том *, рег. № * дело № *от
05.11.2014 г. и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание наследство и давностно владение № *, том * рег. № *, дело № *от
23.12.2014г. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание съдебно решение № *, том *, дело ***г.
Сочи се, че от заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебно техническа експертиза, са установява, че имот с
планоснимачен №* по ЗРП, одобрен със заповед № 977/28.06.1993г., е частично
идентичен с поземлен имот с идентификатор *по КК; имот с пл.№* по ЗРП , одобрен
със заповед №977/28.06,1993г. е частично идентичен с поземлен имот с
идентификатор *по КК /Приложение №15 към СТЕ/. Твърди се, че от експертизата се
установява, че размерът на площите на имотите са, както следва: имот пл. №* кв.*
- 161.00 кв.м- с ПИ с идентификатор *-
180.00кв.м; а имот пл. №*, кв.* 90,00 кв.м – с ПИ с идентификатор *кв.м
/Приложение № 14 към СТЕ/. Сочи се, че към момента на изготвяне на
кадастралната карта за гр. Д. не са известни конкретни данни за състоянието на
имотните граници /материализирани и/или нематериализирани с огради/ към времето
на създаването на Кадастралната карта /2002 - 2004год./, поради което
законосъобразно ДнРС е приел, че не може да се твърди за грешка при
определянето на границите по кадастрална карта и несъответствие със
действителното състояние на място.
Излага се, че законосъобразно и в съответствие
с приетите по делото писмени и гласни доказателства ДнРС е приел, че Д.К.П., О.Й.
и В.Й.П. не са доказали възражението си, че са придобили по давност реална част
от поземлен имот с идентификатор *с площ от 77 кв.м.
Иска се
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Кюстендилският окръжен съд счита, че
въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна
страна, срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт. Решението
на ДнРС е валидно и допустимо, а по същество въззивният съд намира жалбата за
неоснователна поради следното:
Ищцата М.П. е наследник – низходяща от първа степен - на Г.
Д. С., б.ж.на гр.Д., починал на 13.04.2011г., чиито наследници по закон – видно
от у-ние за наследници №*******г., изд.от Община Д., са и Х. С. С. (преживяла ****) и С. Г. Б. (**)
.Наследодателят се е снабдил с констативен нот.акт №*, т.*, д.№* за право на
собственост относно дворно място, находящо се в гр. С.Д. (Д. ), имот пл.№** по
регулационния план на града с площ от 322 кв.м, ведно с построената в имота
паянтова жилищна сграда.
Както се установява от приетото в
първоинстанционното производство заключение №2673/20.02.2019г. на вещото лице Р.С., имот с планоснимачен №* по ЗР и КП, одобрен
със заповед № * е частично идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *по
КК. Относно последния са представени следните нотариални актове: Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № * том *рег. № *, дело № * по описа на нотариус А.Р.,
с район на действие ДнРС, с който е обективиран договор за дарение, по силата
на който Х. С. С. и С. Г. Б. са дарили на М.Г.П. правото на собственост върху
5/6 идеални части от следния недвижим имот: *идеални части от посочения поземлен
имот с идентификатор * по КККР на гр. Д., одобрени със заповед №
300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Д., ул. *№
*, с площ от 180 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план:
1082, кв. *, при съседи на имота: * * ведно с построени в имота сгради: сграда
с идентификатор *, жилищна сграда с площ от 74 кв.м. и сграда с идентификатор **,
гараж с площ от 24 кв.м., като дарителката Х. С. С. си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота.
С Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот (констативен) с № *, том *, рег. № * дело № * по описа на
нотариус А.Р., с район на действие ДРС, М.Г.П. е призната за собственик на 1/6
идеална част от следния недвижим имот: *идеални части от посочения поземлен имот с идентификатор * ведно с
построени в имота сгради: сграда с идентификатор **, жилищна сграда с площ от
74 кв.м. и сграда с идентификатор **, гараж с площ от 24 кв.м.
Видно от Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение
(констативен) с № * том *рег. № * дело № * по описа на нотариус А.Р., с район
на действие ДнРС, ищцата М.Г.П. е призната за собственик на 77/180 идеални
части от същия недвижим имот: поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Д.,
одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: гр. Д., ул. *№ *, с площ от 180 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, номер по предходен план: *, кв. *, при съседи на имота**
По делото са представени и Удостоверение
за търпимост № * и Удостоверение за търпимост № *, издадени от общ. Д., за изградените
в поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Д. едноетажна сграда на
основното застрояване с жилищно предназначение с идентификатор *със застроена
площ 74 кв.м. и постройка на допълващото застрояване-гараж с идентификатор *,
със застроена площ 24 кв.м, като е прието, че сградите съответстват на правилата
и нормативите, действали към момента на изграждането им и са търпими по смисъла
на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Ответниците по първоначалния иск,
респ.ищци по насрещния (сега въззивници)
се легитимират като собственици на съседния имот с идентификатор *– на
база покупко-продажба, оформена с нот.акт № * т.*, д.№*, от който е видно, че К.
С. Г. е продал на Й. К. П. и съпругата
му (въззивницата) Д.К.П. ъглова паянтова едноетажна къща с гараж ведно с ½ ид.част от дворно
място, образуващо парцел *по регулационния план на гр.С.Д. (Д.) с урегулирана
площ 205 кв.м, както и 240 кв.м от имот
пл.№* , посочена „извън парцела и улицата”. Въззивниците са наследници по закон
– съответно преживяла съпруга и синове - на Й. К. П., б.ж.на гр.Д., поч. на
29.05.2012г.-срвн.у-ние за наследници №*, изд. от Община Д..
От посоченото заключение на в.л.Р.С.
се установява и следното:Със заповед №1837/24.03.1958г. на Министерство на
комуналното стопанство и благоустройството са одобрени напречните профили и
задължителните строителни линии по общия регулационен план на гр.С. Д.. В него
за имоти планоснимачни №№* и * в кв.* е отреден съсобствен парцел * В
разписният лист към плана относно собствеността са вписани: за имот пл.№*: н-ци
С. Г. Ю.; Й. К. П. - н.а.90 д, 108;Д. Кр.П.;С., С., В. и Г. Д.С. - н.а.31/д.88;
съответно за имот пл.№*- К. С. Г. - н.а.* т.* д.**г; н.а.**т.**д*Площта на целия парцел №*кв.*съгласно
приложения към делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**
том *, дело №* е 205/двеста и пет/ квадратни метра. От получената извадка -
копие от ЗРП в обхват на процесните имоти
е изготвен цифров модел на парцел №*и изчислената му площ е 225/двеста
двадесет и пет/ квадратни метра.
В последствие, улица с о.т.№№*- *- * е
изменена, без да има данни за нарочна заповед за това, при което изчислената
площ на парцел № *от цифровия модел след изменението е 255/двеста петдесет и
пет/ кв.м.
Със заповед №2319/22.ХІІ.1978г. на
Комитета по архитектура и благоустройство при Министерски съвет е одобрен
кадастралният, застроителният и регулационният планове на Централна градска
част на гр.С. Д.(Д.), като вещото лице сочи, че имот пл.№** кв.* съответства на
имот пл.№* кв.* по плана от 1958г.; респ. имот пл.№** кв.** съответства на имот
пл.№** кв.* по плана от 1958г.Установява се още, че за имоти пл.№№ * и * кв.* попадат в парцел *-за
озеленяване в кв.*, съответно улица с о.т.№№ *- * по предходния ЗРП е закрита и
в района на процесните имоти е проектирана нова улица с о.т.№№ *
Със заповед №697/04.05.1983г. на
Председателя на ОбНС - гр.С. Д. са отчуждени за улица с ос.т.* - * /за *****/ част от имоти с пл.№№*по регулационния план на
гр.Ст.Димитров както следва: част от имот с пл.№1082 от 144 кв.м; както и част от имот с пл.№1083, собственост на Й.К. П.
и Д.К.П. от 186 кв.м.Със заповед №1750/17.10.1983г. на Председателя на ОбНС -
гр.С.Д. е одобрено попълване на
кадастралната основа с имотни граници за имоти с пл.№ * в кв.*,
по регулационния план
на гр.С.Д., /Приложения №8 и №9 към СТЕ/. като уличните регулационни
линии на закритата улица с о.т.№№*са приети за имотни граници /Приложение №10
към СТЕ/.
Видно от заключението, площите на процесните
имоти след попълването
на кадастралната основа
са изчислени от изготвен цифров модел и са както следва: Имот пл.№*19.00кв.м; Имот пл.№*- 125.00кв.м; Имот пл.№*-
13кв.м;/Приложение №11 към СТЕ/.
Със
заповед
№977/28.06.1993г.на Кмета на
Община Д. е
одобрен застроителният, регулационен и кадастрален план на квартал „* -
гр.Д., включващи и квартал *. За изработването на тези планове като кадастрална
основа е послужил предходният кадастрален план, който е попълнен и актуализиран.
Процесните имоти с пл.№№* и * са били предвидени за озеленяване. Видно от
приложената извадка е, че имотните им граници се различават от тези по
предходния кадастрален план. /Приложение №12 към СТЕ/.От изготвен цифров модел
на действащия план в обхват имоти пл.№№ * и *са изчислени площите им съгласно
имотните граници, нанесени в него: като
имот пл.№*в.*е с площ 161.00кв.м; а имот
пл.№* кв.*-90.00кв.м; както и за озеленяване
/извън границите на имотите/ - 28.00кв.м;
/Приложение №13 към СТЕ/.. Записите в разписния лист към плана относно
собствеността на имотите са съгласно приложените към делото документи за
собственост/л.5, 6 и 7 към делото на ДнРС/.
Със зап.№300-5-56/30.07.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК са одобрени Кадастрална карта и кадастрални
регистри за територията на гр.Д.. В заключението се сочи, че имот с пл.№**по ЗРиКП, одобрен със заповед
№977/28.06.1993г. е частично идентичен с поземлен имот с идентификатор *по КК;
като имот пл.№*кв.* е с площ 161.00кв.м; ПИ с идентификатор * 180.00кв.м. Имот с пл.№*
по ЗРиКП, одобрен със заповед №977/28.06.1993г. е частично идентичен с поземлен
имот с идентификатор *по КК; като имот пл.№* кв.* е с площ 90.00кв.м; - ПИ с
идентификатор *– 103 кв.м /Приложение №14 към СТЕ/.
От заключението се установява и, че разликата
в размер на 77-те квадратни метра- т.е.
между площта на поземлени имоти с идентификатори *и * няма връзка с отчуждаването на части от имоти
пл.№№* и 1083 кв.* за улица с о.т.** - * реализирано със
зап.№697/04.05.1983г.на Председателя на ОбНС-гр.С. Д..Тази разлика от 77-те
кв.м. е част от бившия парцел №*кв.* по плана от 1958г. и не се влияе от
отчуждаването на части от имотите за улица с о.т.*-* Вещото лице Р.С. сочи в
заключението си, че въпросните 77кв.м. представляват идеална част от бившия
парцел І-*кв.**по плана от 1958г. и по тази причина е невъзможно реалното им
идентифициране на място. Съгласно първоначалните документи за собственост, страните
са собственици на по 1/2 ид.ч. от парцел №*кв.* по ЗРП от 1958г., и това
обстоятелство не е довело до обособяването на самостоятелни имоти с равна площ
и ползване съгласно документите за собственост.Между страните, съсобственици на
парцел *-*няма регулационни сметки за уреждане.
Чрез съвместяване на цифровите модели
и обединяването на данни от Общия регулационен план от 1958г. и Кадастралната
карта е изработена комбинирана скица за пълна или частична идентичност на
границите на поземлени имоти с идентификатори *по КК с границите на парцел №*кв.*
/Приложение №15 към СТЕ/.
Имотната граница между поземлени имоти
с идентификатори *по кадастрална карта /разделяща спорното място/, показана на
скица №* на СГКК-К., не е материализирана на място и не съответства на
границата между имоти пл.№№*и *кв.*по действащия ЗРП на гр.Д.. /Приложение №14
към СТЕ/.Видно от цитираното заключение и посоченото приложение, площта по ЗРП
от 1993г. за имот пл.№** 161 кв.м, а по КК - ПИ *е с площ 180 кв.м, докато
площта по ЗРП от 1993г. за имот пл.№* е 90 кв.м, а по КК - ПИ *е с площ
106кв.м.
Видно от комбинираната скица,
приложение 15 към СТЕ (както сочи и в.л.Р.С. – протокол от с.з.на
28.02.2019г.) разликата ( в размер на 30
кв.м.) между площта на парцел**-*и площта на двата имота по КК от 2004г. е тази
част от имот * извън контура на парцел І.
В първоинстанционното производство са
събрани и гласни доказателства относно упражнено владение по отношение на
дворното място извън сградите .
Съобразявайки изложеното от фактическа
страна, от правна страна въззивният съд приема следното:
Съгласно § 5, ал.1 от
ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен
план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.
Ето защо, в производството по иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР на изследване подлежи положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта (план), като се съобрази дали
има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни, за да се направи извод дали има несъответствия
между отразеното в одобрената кадастралната карта (план) и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Поради това, предмет на доказване
по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 3/15.07.1993 г. на ВС, ОСГК и Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г.
на ВКС, ОСГК, както и всички други факти, водещи до промяна на границите на
урегулирания имот.
Съгласно чл. 43, ал.1,
т.5 ЗКИР, границите на поземлените имоти като основна кадастрална
единица, се установяват от данните за означеното на място състояние в
съответствие с документите за собственост, плановете и картите по чл. 41, ал.1,
т.1 и т.3 от същия
закон, а при приложена регулация - от регулационните планове.
Следователно, при приложена регулация, границите на имотите в кадастралната
карта следва да съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на
регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността (ТР № 8/2014 г.
на ВКС, ОСГК).
В случая, обаче, няма отделно отредени
парцели за индивидуално застрояване за всеки от имотите още по първия регулационен план , които имоти са били в общ парцел.
Установеното от свидетелите обстоятелство
къде се е намирала площ, обработвана от някоя от страните, няма за последица
вещно-правни трансформации, за определен период от време ,тъй като завземането
на реална част от урегулиран парцел и упражняването на фактическа власт върху
нея не може да доведе до придобиване по давност на такава реална част от парцела, съгласно действащите в
периода до 2001г. благоустройствени закони, (съществувала е невъзможност да се
придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти, предвид
изричната забрана за периода
След заснемане на имотите и одобряване
на КК през 2004г.е било възможно при определени условия да започне да тече
придобивна давност.Същевременно, от показанията на свид.Т.Р. и Т.У. се
установява, че общата площ ( 280кв.м)- т.е. тази и на двата имота- е била
оградена, без обаче наличие на материализирани
вътре в нея граници(огради), при което ползваното място от ищцата по насрещния
иск е определено според свидетелите на около 140 кв.м и в рамките на същото
тези свидетели сочат, че има градина и малини, без да уточняват пространствени
предели извън очертанията на имот №* ( и то над площта му от 103 кв.м по КК от
2004г.). При тези обстоятелства, не може да бъде прието нито възражението по
първоначалния иск за придобивна давност, нито наличието на грешка при
заснемането за сметка на съседния имот.
Поради съвпадение на крайния извод
на настоящата инстанция с този на
първоинстанционния съд в обжалваното решение досежно неоснователност на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР , касаещ претенцията за
установяване на грешка в КК от 2004г., относно
границите между ПИ № * и ПИ №*, решението в тази следва да бъде потвърдено.
Относно установителния иск
(първоначално предявен) окръжният съд намира следното :
Договорът за дарение, обективиран в
нот.акт *, както и изготвяне на констативния нот.акт №*, с които ищцата М.П. се
легитимира като собственик поради деривативната сделка , респ.наследствено
правоприемство от общия наследодател Г.Д.
С., са в период след изработване на КК
от 2004г. досежно процесния имот №*, по която същият е с площ 180 кв.м.При
липсата на установена грешка при заснемането, респ.и на давност в полза на
ответниците по този иск досежно
визираните 77 кв.м от имот №*,то като собственик към момента на издаване на
констативния нотариален акт №* от
23.12.2014г. по отношение на
103/180 ид.ч. от посочения имот, същата е могла да приобщи владението (
считано, както се посочи от одобрение на кадастралната карта), упражнявано от
праводателите й ( наследници на общия наследодател и прехвърлители по договора
за дарение) към свое такова по отношение
на тази идеална част, придобивайки по този начин в пълен обем правата по
отношение на целия имот №* в пространствените му предели по Кадастралната карта
на гр.Д., одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004г.към момента на изготвяне
на посочения нотариален акт.
Не са налице сочените в жалбата доводи
за недопустимост и нищожност на
обжалваното решение на ДнРС – като постановено извън рамките на претенцията и
правния спор, базирайки, според жалбата, уважаването на иска по чл.124 от ГПК
вместо на давност - на наследствено правоприемство за ищцата М.П.. Липсва
произнасяне свръхпетитум, респ.произнасяне по определена от съда квалификация,
противоречаща на претендираната в петитума на исковата молба и на
действителната квалификация и основанията, на които е предявена исковата молба
и насрещната искова молба, както и твърдяното наличие на противоречие в диспозитива на
решението, респ. на мотиви с диспозитив на обжалвания съдебен акт.
Предявеният от ищцата (сега
въззиваема) положителен установителен иск е за конкретен имот , за който (и
спрямо надлежните страни) районният съд е постановил решението си, т.е.липсва
противоречие в диспозитива, както и на мотиви с диспозитив на решението. Макар
да не са източник на сила на присъдено нещо, мотивите също съдържат данни
относно характеристиката на спорното право, поради което когато съдът е
пропуснал да отрази в диспозитива някои от неговите белези – в случая
правопораждащ факт, този пропуск е преодолян чрез мотивите (срвн. Решение № 271
от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2014 г., I г. о., ГК , сочещо още и че
непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани
исковете, не е равнозначно на произнасяне по непредявен иск); още по-малко е
налице твърдяната нищожност поради отразяване
в мотивите на факти и обстоятелства,
които да противоречат на действителните – доколкото това , ако бе налице, би
довело до необоснованост , т.е.неправилност, а не и нищожност на решението,
каквато с оглед изложеното по-горе , като краен резултат не се констатира.
Освен
това, районният съд е отхвърлил иска по чл.54 от ЗКИР – т.е.не е налице
непроизнасяне по насрещния иск ( което освен това би довело до производство по
чл.250 от ГПК, а не и до нищожност, недопустимост или неправилност на
постановеното решение) и като краен резултат, както бе изложено по-горе, така
постановеното от ДнРС решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.
По
изложените съображения решението, предмет на настоящата въззивна проверка,
следва да бъде потвърдено изцяло, като с оглед на това на въззиваемата страна
се присъдят претендираните разноски – за адвокатско възнаграждение, което е в
размер на 500лв.съгласно приложените по делото доказателства .
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №208 от 28.03.2019
г., постановено по гр.дело №1905/2018г. на Районен съд –Дупница.
ОСЪЖДА
Д.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, О.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски
в размер на *лв.за настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1 –
месечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.