О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 30. 12. 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на тридесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр. д. №
76 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
423 ГПК.
С определение № 2790 от
14. 08. 2019 г., постановено по ч. гр. д.№ 2178/2019 г. по описа на Софийски
апелативен съд, търговско отделение, пети състав, е отменено определение № 204
от 27. 02. 2019 г., постановено по настоящото дело на Софийски окръжен съд, в
частта, с която е оставено без разглеждане възражение по чл. 423 ГПК, подадено
от Н.М.С. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
886/03. 10. 2012 г., издадена по ч. гр. д. № 1011/2012 г. по описа на Районен
съд – гр. Самоков и делото е върнато на настоящия
съдебен състав за продължаване на процесуалните действия, с дадени задължителни
указания в обстоятелствената му част.
Сезираният с
възражението съд – Софийски окръжен, е следвало да даде на жалбоподателя
указания за представяне на доказателства за фактическото узнаване за издадената
заповед, с оглед преценка надлежността на връчването
ѝ – с произнасяне по същество относно основателността на искането по чл.
423 ГПК.
В изпълнение на горните
указания, с разпореждане от 22. 08. 2019 г., на жалбоподателя Н.М.С. е указано
в едноседмичен срок от получаването му да представи доказателства, установяващи
фактическото узнаване от него на издадената заповед, като при неизпълнението му
съдът ще приложи последиците на чл. 101 ГПК. Същото е връчено на адреса на неговия
пълнолетен брат М.М.С. на 24. 09. 2019 г.
В
указания срок, Н.М.С., чрез процесуалния си представител Е.М.С., е депозирал
уточнение, в което възразява срещу връчването на последното разпореждане,
твърдейки, че същото е нередовно. Изтъква, че лицето – адресат страда от
психично разстройство и не може да ръководи сам действията и постъпките си, не
може да се защитава и извършва процесуални действия по съдебни дела, като
указанието за представяне на доказателства за фактическото узнаване от него за
издадената заповед, не са изпълнени.
Насрещната
страна „ОББ” АД, с ЕИК, заявител в заповедното производство, в писмен
отговор по възражението, е изразила становище за недопустимост поради просрочие на възражението и
за неоснователност.
Нормата на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, да подаде възражение до въззивния
съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Упражняването
на това субективно право длъжникът може да извърши в рамките на определен преклузивен срок - едномесечен срок от узнаване на
заповедта от длъжника. С оглед данните по делото не може да се направи категоричен извод,
че този срок е спазен. За спазването на преклузивните
срокове съдът е длъжен да следи служебно и да прилага правните последици от
тяхното неспазване, изтичането на които води до погасяване на права или
искания, ако носителят им не ги упражни.
Едномесечният преклузивен срок предвиден в разпоредбата на чл. 423 ГПК тече от узнаване на
заповедта за изпълнение на длъжника, като в негова
тежест е да докаже момента на узнаване,
както и спазването на посочения в закона срок. Както вече се посочи длъжникът
твърди, че е узнал на 29.11.2018 г. за заповедта, но не представя никакви
доказателства за това, въпреки дадените указания.
Видно от служебно изисканите и представени от
съдебния изпълнител доказателства заповедта за изпълнение е връчена на Н.С. на
14. 05. 2013 г., чрез неговата майка Е.М.С., чрез която е подадено и настоящото
възражение, със задължението да му предаде, което обстоятелство е официално удостоверено
от връчителя на ЧСИ Д.. Въззивният съд приема, че преклузивният 1-месечен срок е изтекъл още на 14.06.2013
г., поради което предвид процесуалната му недопустимост следва да го
остави без разглеждане и прекрати образуваното дело.
За пълнота
следва да се посочи, че актуалната съдебна практика възприема разбирането, че, макар и
непредвидено за адресата и попадащо извън неговата сфера на влияние, неизпълнението на задължението на третото лице да му предаде
съобщението, само по себе си не съставлява особено непредвидено обстоятелство
за адресата, стига да е спазена предвидената в ГПК процедура по връчване
(Определение № 502 от 22.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4649/2017 г., III г.
о., ГК, Определение № 688 от 24.09.2014
г. на ВКС по ч. гр. д. № 5160/2014 г., III г. о., Определение № 620 от 6.08.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3631/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 175 от 2.07.2007 г. на ВКС по ч. т. д. № 153/2007 г., I т. о., ТК,
Определение № 553 от 6.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2012 г., III г. о.,
ГК). Така, простото непредаване на съобщението не би могло да бъде извинителна
причина по смисъла на чл. 423 от ГПК.
Възраженията във връзка
със здравословно състояние на Н.М.С. и по-конкретно невъзможността му да се
грижи сам за интересите си са неотносими, тъй като
липсват доказателства, че същият е недееспособен / напр.поставен под ограничено
или пълно запрещение/. Представената „декларация“, подписана поименно от девет
лица, деклариращи, че Н.М.С. е в тежко психично състояние не се кредитира от
съда, тъй като липсва медицинска документация, удостоверяваща твърденията за
влошено здравословно състояние. От друга
страна същият се представлява от майка си Е.М.С., видно от приложеното пълномощно
/л. 6 от делото/. Твърденията за противоречиви интереси са също неоснователни,
тъй като М.Д.С. и Е.М.С. са ипотекарни длъжници и като такива са обвързани от субективните предели
на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1011/2012 г. по
описа на Районен съд – гр. Самоков. В този смисъл и
дадените разяснения по т. 2 от ТР №4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 4/2017
г., ОСГТК.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423 ГПК на Н.М.С.
с ЕГН: ********** *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК № 886 от 03.10.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1011/2012 г. по
описа на Районен съд – гр. Самоков и искането
за спиране на изпълнението на същата.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 76/2019 г. по описа на
Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.