№ 2408
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216016 по описа за 2024 година
, за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д - чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. И. М., ЕГН **********, против Наказателно
постановление (НП) №42-0011301 от 13.09.2024 г., издадено от Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – София (ООАА - София) към Изпълнителна агенция
”Автомобилна администрация” (ИААА), с което на основание чл. 93в, ал. 11 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвПр), на жалбоподателя е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.34, §3, б.“Б“ от Регламент
(ЕС) №165/2014.
С жалбата се атакува издаденият санкционен акт с аргументи за некоректен прочит на
законовите текстове, както и за оценяване на фактите, довело до неправилно приложение на
материалния закон. Изтъква се управлението на друго моторно превозно средство, попадащо
извън обхвата на Регламент (ЕО) №561/2006 или AETR, към периода, за който се твърди
отсъствие на въвеждане на данни в тахографа. Декларативно се насочва и към допуснати
съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Моли се за цялостната отмяна на издадения
санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не участва и
процесуалният му представител – адв. М. – АК - Хасково.
Въззиваемата страна – Началник на ООАА - София, надлежно призован, не изпраща
свой процесуален представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
В съпроводителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, са
споделени кратки аргументи по законосъобразността на наказателното постановление и е
отправена молба за неговото потвърждаване.
Съдът, като се запозна с писмените доводи на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени
материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
1
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по
същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 03.07.2024 г., около 00:55 часа, в гр.София, на Околовръстен път, на около 200
метра след пътен възел с бул.“Цариградско шосе“, с посока към с. Казичене, свид. К. П. К.,
на длъжност „инспектор” в ООАА - София, заедно с колегата си – И. В. П. (заемащ същата
длъжност в посочената институция), осъществявали контрол по спазване на разпоредбите на
ЗАвПр. Те спрели за проверка влекач марка/модел „Мерцедес Актрос”, с рег. №ХХХХ,
категория N3, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне СДП 27“, с рег. №ХХХХ,
категория О4. Превозното средство било управлявано от жалбоподателя М. И. М..
Контролните органи поискали от водача да представи документи, отнасящи се до
извършвания от него превоз. Жалбоподателят показал пътен лист №067354 от дата
02.07.2024 г., от който проверяващите установили, че извършваната дейност попада в
категория Обществен превоз на товари на територията на Република България и се
изпълнява по маршрут гр. Хасково – гр. София. Превозното средство било оборудвано с
дигитален тахограф – изправен и в работен режим. Служителите на ООАА генерирали
разпечатка от картата на водача, поставена в него с №0000000030902003, валидна до
04.12.2028 г. При прочит на данните констатирали, че за периода от 04:45 часа на 22.06.2024
г. до 19:48 часа на 24.06.2024 г. М. не е ползвал тахографа, както и че преди началото на
извършвания превоз не е вписал в картата си на водач какви други дейности е извършвал в
този период - "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка",
така както изисквала разпоредбата на Регламент №165/2014, §5, б.“Б“, подточки ii), iii) и iv).
Водача твърдял пред тях, че не е управлявал превозното средство в посочения времеви
интервал, тъй като по същото време бил ангажиран с друг превоз, непопадащ под
разпоредбите на Регламент (ЕО) №561/2006. Споделил, че разполага с издадено
удостоверение за дейности, но не го носи у себе си и поради това не може да го представи.
При тези данни К. К. съставил на водача Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), бл. №02950 от 03.07.2024 г., в присъствието на свидетел по акта – И. П.
и на жалбоподателя. В него отразил своите констатации, като очертал фактологията на
нарушението. Посочил и правната квалификация на деянието - чл. 34, §3, буква „Б“ от
Регламент (ЕС) №165/2014. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, а в
графата за възражения отбелязал, че ще представи допълнителни документи. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, към които жалбоподателят приложил и
удостоверение за дейност в оригинал съгласно Регламент (ЕС) №561/2014 или AETR,
издадено от „Мето интер транс“ЕООД и касаещо периода 22-24.06.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН, на 13.09.2025 г. Началникът на ООАА – София
към ИААА издал и атакуваното наказателно постановление (НП) №42-0011301, с което при
дословно възпроизвеждане на словесното описание на фактите от АУАН на жалбоподателя
М. било наложено административно наказание „Глоба“, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП,
в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 34, §3, буква „Б“ от Регламент (ЕС)
№165/2014. НП било връчено на жалбоподателя на 07.10.2024 г. Жалбата срещу него
постъпила на 21.10.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите
К., П. и частично тези, изхождащи от свид. С. и приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: извлечение- разпечатка от карта
на водача М., възражение срещу АУАН с приложение – удостоверение за дейности
(Регламент (ЕО) №561/2006 или AETR), товарителница, копие на плик с датен щемпел на
пощенски оператор, длъжностна характеристика на „инспектор“ при ООАА, Заповед
№543/15.05.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, Заповед №РД-08-107/29.02.2024 г.
на министъра на транспорта и съобщенията, писмен отговор от ООАА – София, с вх.
№407220/13.12.2024 г. с приложена справка от регистър „Административнонаказателна
дейност“, писмено становище от адв. М., с вх. №17375/17.01.2025 г., с приложено копие от
трудов договор и заповед за прекратяването му.
2
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелите К. и П., участвали при
извършването на проверката спрямо жалбоподателя и в процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение срещу М., като ги намира за обективни и
логични, последователни, без вътрешни противоречия. Двамата потвърждават
непосредствеността на възприятията им, закрепени и в АУАН, относно естеството на
установеното нарушение. Категорични са, че то е било свързано с констатирано бездействие
на водача, изпълняващ обществен превоз, да регистрира дейността, която е изпълнявал през
конкретен период от време и при отсъствие от превозното средство, чрез изискуемо ръчно
въвеждане на данни. Изложеното кореспондира напълно с отразеното в обстоятелствената
част на АУАН, а не се оспорва и от жалбоподателя, който съсредоточава своите възражения
основно върху представеното с възражение срещу АУАН удостоверение за дейности и
произтичащото от този факт основание да се обсъждат предпоставките за разглеждане на
пропуска като маловажен случай на нарушение от вида. Ето защо и предвид липсата на
данни за предубеденост или заинтересованост, показанията на органите на ООАА следва да
бъдат кредитирани безусловно, доколкото те разкриват унисон с останалия събран в
производството доказателствен материал.
Не се отклоняват по своето съдържание и изявленията, направени пред съда от свид.
С.. Той заявява знание за факта на извършена спрямо бившия му служител проверка от
контролните органи. Не е в състояние обаче да сподели какво е установено в хода й, както и
да възстанови спомен относно конкретния случай на извършвано управление от М. М. през
2024 г., включително и относно обстоятелството, дали му е било възлагано извършването на
други дейности, извън обществен превоз на товари. В тази част показанията на свидетеля не
са носител на съществена информация за обстоятелствата от предмета на доказване по
делото, поради което и не могат да се ползват като потвърждение на тезата на
жалбоподателя за причините, довели до неговото бездействие.
Представеното пред наказващия орган от М. и подредено към материалите по
административната преписка удостоверение за дейности, според този състав, не убеждава
относно факта, вида и времето на работата, извършвана от него в периода, за който не е
въвел ръчно информация в своята карта на водач посредством функциите на дигиталния
тахограф. Касае се за частен документ, достоверността на чиято дата, а и на съдържанието
му, не бе установена безспорно, нито с показанията на допуснатия до разпит като свидетел
управител на дружеството –работодател на въззивника, нито посредством други факти (вкл.
превозни документи, носенето му от водача към момента на проверката – 03.07.2024 г. и
пр.), които да потвърдят съществуването му както към 24.06.2024 г., така и към 03.07.2024 г.
Не на последно място, прегледът на съдържанието на обсъждания документ привлича
вниманието върху крайната дата и час, вписани в него относно извършваната друга дейност.
Тези данни са въведени като: „до 24;06 на 24.06.2024 г.“, който формат не съвпада с
информацията, извлечена от картата на водача. В последната периодът, за който не е
отбелязана дейност, е с краен момент „19:48 часа на 24.06.2024 г.“. Така констатираното
значително (повече от три часа) времево несъответствие, засягащо съществени данни, е
допълнителен аргумент, за да се приеме, че представеното удостоверение по чл. 10 ал. 1 от
Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. е опорочено. По същество тези пороци обуславят извод за
липса на документ, доколкото не бяха събрани убедителни доказателства за факта и реда на
неговото изготвяне.
Дори и хипотетично да се приеме противното, удостоверението не е в състояние да
опровергае фактическите твърдения на наказващия орган за проявеното от водача
бездействие. По делото бе изяснено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
оборудван с дигитален тахограф, притежаващ функция за ръчно въвеждане на данни, което е
изисквало от М. активност в насока предварително отбелязване на причините за неговото
отсъствие в съответния период. Уредът е бил в изправност и не са съществували други
пречки от обективен характер, които да затруднят или да направят невъзможно
изпълнението на императивно вмененото задължение.
От приложените по делото копия на заповеди на министъра на транспорта и
директора на ИААА, както и длъжностна характеристика съдът установява обема от
правомощия, респ. компетентността на административните органи, взели участие в
отделните етапи от извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство. В
3
резюме съдът заключава, че писмените доказателства, събрани по делото, позволяват
правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали
поотделно и в тяхната съвкупност води до еднозначни изводи относно фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр, контролът се осъществява от
органите на ИААА. В този смисъл актосъставителят Стоянов, заемащ длъжността
"инспектор" към РДАА- София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган – Началникът на ООАА - София е компетентен да
състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2
ЗАвтП и т. 6 от Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-годишен
срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН досежно нарушението.
Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се безпротиворечиво единство между приетата
фактология и подвеждането й под съответната правна норма на материалния закон,
действала към момента на извършване на деянието. Очертан е кръгът от доказателствено
релевантни факти, позволяващи недвусмислено да се възприеме волята на актосъставителя и
на наказващия орган.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника М. М. е ангажирана на
основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвПр, като му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34, §3, б.“Б“ от Регламент (ЕС)
№165/2024 г. В така ангажираната материалноправна норма е ситуирано правно задължение
за водача, извършващ обществен превоз на товари, когато в резултат на отсъствие от
превозното средство той не е в състояние да използва тахографа, с който превозното
средство е оборудвано, да впише периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки
ii), iii), iv) от Регламент 165/2014 "друга работа", "период на разположение", "прекъсвания",
"почивка", "годишен отпуск", "отпуск по болест", в своята карта, като използва
4
приспособлението за ръчно въвеждане на данни на дигиталното устройство. Съгласно чл. 34,
параграф 1, 3 и 5 от Регламента съответните дейности следва да се отразяват в тахографа
чрез подходящи механизми за превключване. В случай на отсъствие от превозното средство
водачът трябва да регистрира дейността си със задна дата, чрез ръчно въвеждане на данни.
По делото е доказано по безспорен начин, че на посочените в наказателното
постановление дата и място, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил със съответни
отличителни белези и характеристики, попадащ в категория N3, съобразно критериите,
заложени в чл.149 от Закона за движение по пътищата (същият е бил с технически
допустима максимална маса над 12 т). Категорично е установено, че М. е лице, наето по
силата на трудово правоотношение с дружеството („Мето интер транс“ЕООД), ползващо в
търговската си дейност товарния автомобил. Доказателствата, събрани по делото
(свидетелски показания и документи), сочат, че въззивникът е изпълнявал дейност по
обществен превоз на товари. При тази съвкупност от обстоятелства, съгласно чл. 78, ал. 1, т.
2 от ЗАвПр, водачът е бил подчинен в работата си на изискванията на Регламент (ЕС) №
165/2014.
Събрани са убедителни доказателства, а не е оспорено и от въззивника, че доколкото
превозното му средство е било оборудвано с дигитален тахограф, работещ в изправност, при
извършената на 03.07.2024 г. проверка от служителите на ООАА – София М. е предоставил
своята карта на водач на контролните органи, които са достъпили нейното съдържание. От
разпечатката й, подредена към материалите по делото, подкрепено и от показанията на
свидетелите П. и К., се констатира, че водачът не е въвел ръчно необходимите данни, за
времето, през което е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
дигиталния тахограф - периода от 04:45 часа на 22.06.2024 г. до 19:48 часа на 24.06.2024 г. В
случая жалбоподателят не е отразил по надлежния ред изпълнението на „друга работа“,
свързана, съгласно представеното по- късно удостоверение за дейности, с управление на
превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) №561/2006 или AETR. Със
своето бездействие М. е накърнил разпоредбата на чл.34, §3, б.“Б“ от Регламент (ЕС)
№165/2014. Причините, обусловили неизпълнението в случая, се свързват единствено с
поведението на водача и не стоят извън неговата воля.
Както бе споделено и при анализа на доказателствата по- горе, приложеното към
материалите по делото удостоверение за дейности, съставено от управителя на „Мето Интер
Транс“ЕООД, не се приема като годно писмено доказателство, съществуващо преди началото
на пътуването, предприето на 03.07.2024 г. Дори и хипотетично да се приеме противното
обаче, в конкретния случай фактът на евентуалното му издаване не би довел до отпадане на
отговорността на водача, нито следва да се тълкува като изключително смекчаващо
обстоятелство. Съгласно Решение на Комисията 2009/959/ЕС от 14.12.2009 година за
изменение на Решение 2007/230/ЕО относно формуляр във връзка със социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, основният източник на
информация при крайпътните проверки са записите, направени в тахографа. Липсата на
тахографски записи следва да е оправдана само ако обективни причини са възпрепятствали
създаването им, включително посредством „ръчно вписване“. Касае се за хипотези, в които
невъзможността произтича от липсата на монтиран в превозното средство тахограф или
други пречки от технически характер и стоящи извън личността на водача - кражба,
повреждане или неизправност на картата на водача, в случай че тахографът е негоден за
експлоатация или е неизправен и пр. В тези случаи, именно, следва да се зачете изготвеното
удостоверение за дейности, потвърждаващо извършваните дейности в неотчетения период,
ако такова е налично, не се поражда съмнение в неговата достоверност и е използвано от
водача. В казуса обаче не са събрани доказателства за обстоятелствата, довели до
невъзможност за създаването на тахографски записи посредством ръчни записвания за
периода, изрично ангажиран като неприсъствен за водача по отношение на управляваното от
него превозно средство. Видно от показанията на свидетелите П. и К. влекачът е бил
снабден с дигитален тахограф, работещ изправно, който е разполагал и с приспособление за
ръчно въвеждане на данни. Налага се извод, че преди да предприеме пътуването на
03.07.2024 г., М. е имал възможност да изпълни своето задължение, изрично подчертано и в
показанията на проверяващите, но не е сторил това, с което бездействие е консумирал
състава на предявеното му нарушение (в този смисъл и Решение № 7263 от 4.03.2025 г. на
5
АдмС - София по адм. д. № 92/2025 г., Решение № 4951 от 20.07.2023 г. на АдмС - София по
адм. д. № 4447/2023 г., Решение № 3811 от 9.06.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
2925/2023 г., Решение № 284 от 17.03.2025 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 83/2025 г.,
Решение № 225 от 19.01.2024 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 380/2023 г. и др.). Отделно от
изложеното, М. не е разполагал у себе си дори с удостоверението, което е твърдял, че му е
било издадено, въпреки че от датата, на която се твърди, че то е било издадено (макар
достоверността на документа, според тази инстанция да бе опровергана), са изминали близо
десет дни. В тази връзка е нужно да се отбележи, че самото непредставяне на документа е
отделно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 4 ЗАвПр, като е
недопустимо жалбоподателят да извлича ползи от собственото си противоправно поведение
(така и Решение № 48/18.04.2022 г. на АдмС Разград, кнахд № 36/2022 г.).
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 11 ЗАвПр, която предвижда
административнонаказателната отговорност на водач, който не е въвел данните относно
периодите на "друга работа", "време на разположение" и "дневна почивка". Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта,
очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
От субективна страна нарушението е извършено непредпазливо, тъй като
жалбоподателят, макар да не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, е могъл и
е бил длъжен да предвиди нуждата от въвеждане на всички данни, касаещи периодите на
отсъствие от превозното средство, преди да пристъпи към съответно изпълнявания
обществен превоз на товари, като е неглижирал тези свои ангажименти.
По отношение на наложеното наказание “Глоба“ от 500,00 /петстотин/ лева, съдът
намира за необходимо да отбележи, че не съществува юридическа възможност за намаляване
на нейния размер, тъй като предвидената от законодателя санкция е в абсолютно определен
размер и не подлежи на намаляване (арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН).
Така индивидуализираното наказание е съобразено и с принципа на
пропорционалност, установен като основополагащ при преценката на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство
режим. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S.,
C-382/09, "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните
от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените
неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели". В
конкретния случай глобата в абсолютен размер от 500,00 лева разкрива ефективен и
възпиращ характер спрямо преследваната от нея цел - да се обезпечи законосъобразния и
всеобхватен контрол върху дейността на водачите на тежкотоварни автомобили, да се
предотврати всяка възможност за неглижиране или манипулация на данните, касаещи
времето, през което те изпълняват високорисковата дейност по тяхното управление, като по
този начин да гарантира безопасността на движението и да ограничи пътния травматизъм. С
тези съображения съдът приема, че същата се явява подходяща мярка, която може да
послужи за защита на легитимния интерес на държавата от прилагането й.
Не се разкриват предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. Относимостта на
визирания нормативен регламент се преценява въз основа на установените факти и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Отказът на наказващия орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН винаги подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.
№ 1/2007 г., ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И.а, доколкото „Съдът не може да бъде
обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран…“, а е длъжен да „…изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и
по правото, от които зависи изходът на делото“. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения,
6
липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. За наличието на
съставомерност на нарушението на чл.34, §3, б.“Б" от Регламент (ЕС) 164/2014 г., вр.чл.93,
ал.2 от ЗАвПр не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Макар и
формално по своята конструкция обаче неизпълнението на посоченото правно задължение
не разкрива формална по степен обществена опасност, доколкото не се отличава от
обикновените случаи на противообществени прояви от вида. Констатираният период на
отсъствие на водача от тежкотоварното превозно средство възлиза на близо 48 часа, което
разкрива голяма продължителност. С оглед характера и спецификите на дейността по
обществен превоз на товари и свързания с нея висок риск от застрашаване, а дори и от
увреждане на множество охранявани от правото отношения, е било наложително М. М. да
подходи с повишено внимание към нейното изпълнение в унисон с правните предписания,
така че да обезпечи законосъобразното извършване на контрол от страна на компетентните
органи. Възможността за своевременно проследяване, доколко са съблюдавани правилата за
необходимата почивка на водача, в случая е била ограничена за непренебрежим период от
време. Не на последно място, видно и отпредставената от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ справка, М. е бил санкциониран и за други нарушения на
правилата на Закона за автомобилните превози, което изключва категоризирането на
конкретно установеното като инцидентна проява.
Съобразно изложените по- горе фактически и правни доводи, този съд намира, че
отговорността на жалбоподателя М. е ангажирана правилно, а издаденият санкционен акт
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №42-0011301/13.09.2024 г., издадено
от Г. ЛН – Началник на Областен отдел “Автомобилна администрация“ – София, с което на
М. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвПр, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за нарушение на
чл. 34, § 3, б.“Б“ от Регламент (ЕС) №165/2014, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7