Р Е Ш Е Н И Е
Казанлък, 13.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година
в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 599/2021
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за съществуване на
вземане с правно осн. чл.422 ГПК.
Ищецът „Ю." ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Ю.Б.Ц.моли
съда постановите решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника И.С.С., ЕГН **********, че И.С.С. дължи на „Ю." ЕООД, ЕИК *****
сумата в размер на 91.15 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.09.2017 г. до 14.02.2018
г., по договор с клиентски номер 16172427001 от дата от дата 05.02.2016 г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ****, за
което вземане са издадени фактури №
**********/15.10.2017 г.,
**********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.,
**********/16.01.2018 г., **********/15.02.2018 г., както и мораторна лихва за
забава в размер на 24.13 лв. за
периода от 03.03.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху фактура №
**********/15.02.2018 г.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати
направените от него разноски и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати разноските
в заповедното производство - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180
лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 2651/2020, по описа на РС – Казанлък,
на основание т. 12 от ТР №4/201З г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу И.С.С., ЕГН ********** е образувано ч. гр. д. № 2651/2020 г. по
описа на Районен съд- Казанлък. Претенцията му срещу И.С.С., ЕГН **********
произтича от договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
"С.Г. Г." ООД, ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер
и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител
на вземания „Б.Т.К." ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК"
ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани
в Приложение № 1 от договора. „Ю." ЕООД, ЕИК ***** е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди, че въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № 15534915001.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор
„ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от
26.10.2009 г.) предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определи началната и крайната му дата,
конто не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера
на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. ".
Между кредитора „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: **** и И.С.С.,
ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16172427001 от дата 05.02.2016 г.
за ползване на мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29.99 лева с ДДС и
допълнителен пакет Удвоени МВ на максимална скорост Smart с месечен абонамент
1.99 лева с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 05.02.2018 г. Въз
основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер 15534915001 от дата 08.05.2015. г. между ответника и „Б.Т.К."
ЕАД, ЕИК: **** са издадени фактури № **********/15.10.2017 г.,
**********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г., **********/16.01.2018 г.,
**********/15.02.2018 г., за периода от 15.09.2017 г. до 14.02.2018 г. на обща
стойност 107.18 лева, от които
ищецът претендира незаплатения остатък от тях в размер на 91.15 лв. (деветдесет и един лв. и 15 ст.), а именно: по фактура №
**********/15.10.2017 г. с начислена за периода 15.09.2017 - 14.10.2017 сума в размер на 36.82 лв. /с
ДДС/, от които:
24.99 лв. за месечен абонамент VIVACOM Smart L; 0.83 лв. за
месечен абонамент Удвоени МВ на максимална скорост Smart; 3.78 лв. за
Мобилни разговори; 1.08 лв. за СМС-и; 6.14 лв. ДДС ставка 20% -
платима в срок 01.11.2017 г.; по фактура
№ **********/15.11.2017 г. с начислена за периода 15.10.2017 -14.11.2017 сума в
размер на 38.02 лв. /с ДДС/, от които: 24.99 лв. за месечен
абонамент VIVACOM Smart L; 0.83 лв. за месечен абонамент Удвоени МВ на
максимална скорост Smart; 0.80 лв. за Мобилни разговори; 3.48 лв. за
СМС-и; 1.58 лв. Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга,
спряна поради неплащане 6.34 лв. ДДС ставка 20%, платима в срок
02.12.2017 г.; по фактура № **********/15.12.2017 г. с начислена за периода
15.11.2017 - сума в размер на 30.98 лв. /с ДДС/, от конто: 24.99 лв.
за месечен абонамент VIVACOM Smart L; 0.83 лв. за месечен абонамент
Удвоени МВ на максимална скорост Smart.; 5.16 лв. ДДС ставка 20%,
платима в срок 01.01.2018 г.; по фактура № **********/16.01.2018 г. с начислена
за периода 15.12.2017 - сума в размер на 0.67 лв. за други услуги,
платима в срок 01.02.2018 г. и по фактура № **********/15.02.2018 г. с
начислена за периода 15.01.2018 -14.02.2018 сума в размер на 0.69 лв. за
други услуги платима в срок 04.03.2018 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за пет последователни отчетни месеца - за месеци 10/2017, 11/2017,
12/2017, 01/2018 г. и 02/2018 г. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото
на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор
с абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 29.01.2018 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които
не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си и
на приетите от него като абонат Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги. Позовава се на чл.25, чл.29,
чл.35, чл. 43 -45 от Общите Условия на Оператора.
И.С.С., ЕГН **********, е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението
си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадената й фактура не е заплатена. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си.
Материалното и процесуалното му право да претендира
вземането произтича от два договора за цесия. В чл. 1.6 от първия договор за
цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Г." ООД, е дадена легална
дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с които разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. "
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия,
че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето
на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо конто цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. От Приложение № 1се установява, че по силата на
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Г." ООД е прехвърлител, а „Ю."
ЕООД е собственик на вземането спрямо И.С.С., ЕГН **********.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г. Г." ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019 г.
Връчването
на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение М 78 от
09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба
изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който
изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
негово име. Това обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът -
„С.Г. Г." ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за
уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. Законът не указва
формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането
са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че
стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму.
Ответницата И.С.С. чрез назначения й особен
представител адв. Н.Т. оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани по основание и размер, алтернативно-като погасени по давност, поради
което моли съда да ги отхвърли изцяло. Заявява, че цесиите не са произвели
действие по отношение на ответницата. Тя не е уведомена нито за първата цесия
между „БТК“ ЕАД и „СГ“ Г., нито за следващата между СГ Г. и ищеца. Освен това в
сключения договор между ответницата и „БТК“ ЕАД липсва дадено съгласие от страна на ответницата за цедиране на
вземанията по договора към трети лица.
В исковата молба ищецът твърди, че договорът с БТК ЕАД
е прекратен на 29.01.2018 г., а
претендира суми по фактури издадени и след тази дата. Към сключения договор
липсва доказателство, че на ответницата са предоставени Общи условия като
неразделна част от договора. Според константната съдебна практика подписването
на декларация, че потребителят се е запознал с общите условия по договора не е
достатъчно условие за доказването на този факт.
Моли съда да отхвърли предявените срещу И.С. Славова
искове като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно
и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на образувано на 29.10.2020 г. ч.гр.д. № 2651/2020
год. РС-Казанлък със Заповед за изпълнение на парично задължение №260315/04.11.2020
год. е разпоредил И.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ю.“ ЕООД,
ЕИК: *****, с адрес седалище/ адрес на управление:*** чрез пълномощника си
Адвокатско дружество “Г. и П.“ от адв. В.Г., със съдебен адрес:***, сумата: 91,15 лева/ деветдесет и един лева и 15ст./-
главница; законна лихва от 29.10.2020 г. до окончателно изплащане на вземането;
205 лева, от които 25,00 лева - държавна такса
и 180 лева – адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: незаплатени суми по фактури № **********/15.10.2017 г.,
**********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г., **********/16.01.2018 г.,
**********/15.02.2018 г. за периода от 15.09.2017 г. до 14.02.2018 г., издадени
въз основа на договор/и за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16172427001 от дата 05.02.2016. г., сключен/и между длъжника И.С.С., ЕГН **********,
и „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ****, което вземане е прехвърлено на "С. Г. Г."
ЕАД, с ЕИК: ****с договор за цесия от дата 16.10.2018г, а "С. Г. Г."
ЕАД, с ЕИК: ****го е прехвърлило на „Ю." ЕООД ЕИК ***** с договор за цесия
от дата 01.10.2019 г.
Посочена е следната банкова сметка, ***а сума: IBAN: ***
; BIC: ***оящото
производство е чл.415, ал.2 във връзка с чл.47, ал.5 ГПК.
От приложеното ч.гр.д.№2651/2020 г. по
описа на РС-Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление е
издадена заповед №2262493/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника И.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
кредитора „Ю.“ ЕООД, ЕИК: *****, с адрес седалище/ адрес на управление:*** чрез
пълномощника си Адвокатско дружество “Г. и П.“ от адв. В.Г., със съдебен адрес:***,
сумата: 91,15 лева/ деветдесет и един
лева и 15ст./- главница; законна лихва от 29.10.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането; 205 лева, от които 25,00 лева - държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатени суми по фактури №
**********/15.10.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.,
**********/16.01.2018 г., **********/15.02.2018 г. за периода от 15.09.2017 г.
до 14.02.2018 г., издадени въз основа на договор/и за далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 16172427001 от дата 05.02.2016. г., сключен/и между длъжника И.С.С.,
ЕГН ********** и „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ****, което вземане е прехвърлено на
"С. Г. Г." ЕАД, с ЕИК: ****с договор за цесия от дата 16.10.2018г, а
"С. Г. Г." ЕАД, с ЕИК: ****го е прехвърлило на „Ю." ЕООД ЕИК *****
с договор за цесия от дата 01.10.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
указанията на съда ищецът е предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иска за
установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за
изпълнение.
Не е спорно, а и от приетите по делото заверени копия на: договор за
цесия от дата 16.10.2018г.; договор за цесия от 01.10.2019 г.; извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; договори за мобилни
услуги; фактури № **********/15.10.2017г., **********/15.11.2017 г.,
**********/15.12.2017 г., **********/16.01.2018 г., **********/15.02.2018 г.;
общи условия на Мобилния оператор; уведомление за цесия се установява, че са
сключени между "Б.Т.К." ЕАД, ЕИК:**** и И.С.С., ЕГН **********, с
адрес: *** са за предоставяне на мобилни услуги по избрани пакети: тарифен план
VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29.99 лева с ДДС и допълнителен пакет
Удвоени МВ на максимална скорост Smart с месечен абонамент 1.99 лева с ДДС.
Срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 05.02.2018 г.
По
делото са приети Общи условия на договора между „Б.Т.К.“ АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството и декларация по чл. 147а, ал. 2 и 3 от Закона за защита на
потребителите, подписана от И.С.С., ЕГН ********** на 05.02.2016г.
По делото са представени заверени копия на фактури №
**********/15.10.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.,
**********/16.01.2018 г., **********/15.02.2018 г., за периода от 15.09.2017 г.
до 14.02.2018 г. на обща стойност 107.18 лева, от които ищецът претендира
незаплатения остатък от тях в размер на 91.15 лв. (деветдесет и един лв. и 15
ст.), а именно: по фактура № **********/15.10.2017 г. с начислена за периода
15.09.2017 - 14.10.2017 сума в размер на 36.82 лв. /с ДДС/, от които:
24.99 лв. за месечен абонамент
VIVACOM Smart L; 0.83 лв. за
месечен абонамент Удвоени МВ на максимална скорост Smart; 3.78 лв. за Мобилни разговори; 1.08 лв. за СМС-и; 6.14 лв. ДДС ставка 20% - платима в
срок 01.11.2017 г.; по фактура №
**********/15.11.2017 г. с начислена за периода 15.10.2017 -14.11.2017 сума в
размер на 38.02 лв. /с ДДС/, от
които: 24.99 лв. за месечен
абонамент VIVACOM Smart L; 0.83 лв. за
месечен абонамент Удвоени МВ на максимална скорост Smart; 0.80 лв. за Мобилни разговори; 3.48 лв. за СМС-и; 1.58 лв. Такса за възстановяване на
клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане 6.34 лв. ДДС ставка 20%, платима в срок 02.12.2017 г.; по фактура
№ **********/15.12.2017 г. с начислена за периода 15.11.2017 - сума в размер на
30.98 лв. /с ДДС/, от
конто: 24.99 лв. за
месечен абонамент VIVACOM Smart L; 0.83 лв. за месечен абонамент Удвоени
МВ на максимална скорост Smart.; 5.16 лв. ДДС ставка 20%, платима в срок
01.01.2018 г.; по фактура № **********/16.01.2018 г. с начислена за периода
15.12.2017 - сума в размер на 0.67 лв. за други услуги, платима в срок
01.02.2018 г. и по фактура № **********/15.02.2018 г. с начислена за периода
15.01.2018 -14.02.2018 сума в размер на 0.69 лв. за други услуги платима
в срок 04.03.2018 г. Ответникът не е
навел възражения, а и не е представил доказателства цената на ползваните
мобилни услуги и лизинговите вноски по горепосочените сметки да са платени.
Операторът „БТК“ ЕАД основание чл.50 от
ОУ деактивира процесния абонамент на 29.01.2018
г. автоматично /по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент/.
На 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД като
прехвърлител и „С. Г. Г.“ ООД като цесионер е сключен договор за цесия, по
силата на който "БТК" ЕАД е продало вземанията произтичащи от
договорите описани в приложение №1 към
него, а договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. „С. Г. Г.“
ООД като цедент е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД всички придобити вземания, в т.ч. задължението на И.С.С., ЕГН **********,
произтичащо от договори за далекосъобщителни услуги, в размер на 91,15лв.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
Ответникът няма качеството на длъжник на
ищеца.
Съгласно чл.6, ал.2 от договора за прехвърляне
на вземания от 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „Ю.“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното цедиране на вземанията. В този смисъл той е
упълномощен да извършва уведомяване на длъжниците.
Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Г."
ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019
г. Доказателства за съставяне на уведомление с адресат ответника преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед не се представят.
Уведомлението за цесия, съставляваща
приложение към исковата молба е без дата на съставяне, без изходящ номер, без
други белези, от които може да се направи обосновано предположение кога е
съставено. Това уведомление като част от съдебните книжа, представляващи препис
на исковата молба не е връчено на ответника.
Съдебните книжа, включително и
уведомлението са получени от назначеният на ответника на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по
спорното материално правоотношение, нито е упълномощен от страната с такива
права.
Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. №
154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). В този смисъл твърдението на ищеца, че
назначавайки особен представител на длъжника и връчвайки му преписа от исковата
молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената
цесия, съдът по този начин изцяло охранява правата на длъжника, са
неоснователни. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не
е провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответника за
прехвърляне на вземанията, поради което дори и такива вземания по договора да
съществуват, то ищецът не е активно материално легитимиран да търси
изпълнението им – арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД.
По повод цитираната от ищеца практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в
Решение |№ 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о. и Решение № 3
от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г. на І ТО, когато уведомление изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, прил. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД следва да се вземе
предвид, че исковата молба не е достигнала до длъжника, поради което изводите
направени в тези актове на съда са несъотносими към настоящия случай.
Процесуалното представителство може да
произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/
или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и
регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово,
тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т. см. т. 6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / т.
см. т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и
след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то
последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител.
Ответникът по настоящото дело е представляван от
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, без самият ответник
да е уведомен за съществуването на такова представителство. Тъй като не е
налице изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
С оглед изхода на делото направените от
ищеца разноски в исковото и заповедното производства следва да останат за
негова сметка.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ю.“ ЕООД, ЕИК: *****, с адрес
седалище/ адрес на управление:*** чрез пълномощника си Адвокатско дружество “Г.
и П.“ от адв. В.Г., със съдебен адрес:*** против
И.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск съдът да признае за установено, че И.С.С.,
ЕГН ********** дължи на „Ю.“ ЕООД, ЕИК: *****, с адрес седалище/ адрес на
управление:*** чрез пълномощника си Адвокатско дружество “Г. и П.“ от адв. В.Г.,
със съдебен адрес:*** по издадената Заповед № 260315/04.11.2020 г. по ч.гр.д. №
2651/2020 г. по описа на РС-Казанлък за сумата
от 91.15 лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 15.09.2017 г. до 14.02.2018 г., по
договор с клиентски номер 16172427001 от дата от дата 05.02.2016 г., сключен
между ответника и мобилния оператор „Б.Т.К." ЕАД, ЕИК: ****, както и
мораторна лихва за забава в размер на
24.13 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху
фактура № **********/15.02.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: