О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 16.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа
докладваното от съдия Станкова в.гр.д. № 5852 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „С.“ ЕАД срещу определение № 596/2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на представен със
заявление за вписване вх. № 26160/28.05.2020 г. договор за цесия.
Жалбоподателят
посочва, че неправилно съдията по вписванията е приел, че към заявлението не е
представен договорът за цесия от 19.12.2019 г.. Сочи, че между „П.И.Б.“ АД като
цедент и „С.“ ЕАД като цесионер, на 19.12.2019 г. е сключен рамков договор за
цесия, придружен от 3 договора за цесия към него, с които се прехвърлят пакети
от вземания, индивидуализирани в подписани на същата дата общо 284 приложения.
Сочи се, че приложенията са с отделна нотариална заверка, тъй като сами по себе
си представляват отделни договори за цесия, с които са индивидуализирани
вземанията и техните обезпечения, които са от значение за вписването. Счита, че
актът подлежащ на вписване са именно приложенията, поради което от процесното
приложение са представени два екземпляра. Посочва, че посочването на тома и
страницата на ипотечната книга, по която се иска вписването, не е реквизит от
молбата за вписване, както и не е необходимо в самата служба по вписванията да
остават два екземпляра от заявлението за вписване. Иска от съда да отмени
обжалвания отказ и да разпореди вписване на представения към заявлението
договор за цесия.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК и
изхожда от лице, което имат право и интерес от обжалването, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение
искането за вписване е прието за недопустимо по няколко съображения. Общо е
посочено, че в молбата за отбелязване следва да се съдържат данните по чл. 6,
ал.1, б. „а“ ПВ, като е прието, че молбата не съдържа изискуемите реквизити, а
документът не е с предвидената форма с нотариална заверка на подписите. Изложени
са мотиви, че в представения рамков договор не е индивидуализирано обезпеченото
вземане, което се прехвърля, а представеното приложение № 187 не може да бъде
възприето като част от рамковия договор или допълнителния договор за цесия.
Също така е посочено, че в молбата не е посочена сигнатурата на вписването на
договорната ипотека, по която се иска отбелязване, като е недопустимо с една
молба да се иска отбелязването по шест договорни ипотеки. На последно място е
посочено, че в търговския регистър липсва регистрирано дружество „А.“ ООД, ЕИК:********,
поради което липсва ясна индивидуализация на ипотекарния длъжник по смисъла на
чл. 6, ал.1, б. „А“ ПВ.
Съобразно нормата на чл. 32а, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по
прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/
25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване
на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване,
дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото
в чл. 6, ал. 1, б. „а” и б. „в” ПВ съдържание – проверка за идентификация на
страните и имота. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска,
освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е
посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за
спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове,
извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита,
че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена
форма
В случая представеният за вписване
акт представлява договор за цесия от 19.12.2019 г.
на вземане от „П.И.Б.“ АД, ЕИК:********като цедент на „С.“
ЕАД, като цесионер, с длъжник „А.“ ООД с
нотариална заверка на подписите и обезпечен с договорна ипотека върху недвижим
имот, учредена с нотариален акт № 91/2009 г. на нотариус В.А., върху недвижим
имот ХХІІІ-144 за офиси и складове, с площ от 2000 кв.м., находящ се в гр.
София, район „Искър“, кв. 9, по плана на гр. София, ж.к. Дружба 2, при
граници по нотариален акт ул. Обиколна, УПИ VІІ – 947, ПИ № 1397 и УПИ ІІІ – за
районен подцентър, а по решение на ОСЗГ № 115/08.01.2004 г. – Църковно
настоятелство храм Св. Георги, имот № 089962; С.Ц.Б., К.Ц.Б. и Д.Й.Б., при
граници по скица: ул. „Обиколна“, УПИ № ХІІ-947, ПИ № 1397 и УПИ ІІІ За районен
подцентър, заедно с право на строеж върху описания по-горе имот за построяване
на „Офис сграда и склад“ /5 етажа/ и склад към обекта с обща застроена площ 776
кв.м. съгласно разрешение за строеж № 137/26.01.2007 г. и 138/26.01.2007 г.,
заедно с всички подобрения и приращения към имота.
Предвид разпоредбата на чл. 166,
ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 4, б. „л“ от ПВ, договорът за ипотека се сключва под
формата на нотариален акт и чрез вписване в имотния регистър, като съгласно чл.
171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, което е обезпечено с ипотека, за да има
действие трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и да е вписано в имотния регистър. В чл. 17, ал.1 ПВ е предвидено, че
вписването на актовете по чл. 171 ЗЗД, първия от които е прехвърлянето на
вземания, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви
екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се
иска вписването. Според ал. 2 на разпоредбата молбата трябва да съдържа:
данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на молителя, основанието
(документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на
ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за
учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.
В настоящия случай, видно от
документите по делото заявителят е подал молба в 2 екземпляра, която съдържа
всички елементи от съдържанието й, н т.ч. и пълно описание на рег. №, акт, том
и дело, по които са вписани ипотеката и нейното подновяване, към заявлението е
приложен самият нотариален акт за ипотека, както и е описан изрично имотът, по
отношение на който се иска вписването. Посочено е и наименованието на молителя
– цесионер и негов ЕИК. Данните за длъжника не са част от задължителното
съдържание на молбата за вписване на това обстоятелство, но за пълнота следва
да се отбележи, че същите са посочени – посоченото е наименованието му и ЕИК: ********в
търговския регистър, на което съответства именно дружеството длъжник „А.“ ЕООД.
В тази връзка само за яснота следва да
се отбележи, че промяната в правноорганизационната форма от ООД в ЕООД не прави
юридическото лице различен субект на правото.
Към заявлението вх. № 26160 са
представени приложение № 187 към договор за цесия № 1/19.12.2019 г., договор за
цесия от 19.12.219 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
всички подписани с форма с нотариална заверка на подписите. Видно от рамковият
договор за цесия, същият предвижда, че е с цел подписването на три броя
договори за цесия на пакети от вземания, които договори, както и приложенията с
подробно описание на вземанията и обезпеченията към тях са неразделна част от
рамковия договор и всички те се подписват в същия ден.
Настоящият съдебен състав намира,
че представените с молбата документите удостоверяват прехвърлянето на конкретно
обезпечено с посочения в молбата недвижим имот вземане, като същите са
съставени в предвидената в закона форма – нотариална заверка на подписите.
Рамковият договор, договор за цесия №1 и приложение № 187 са подписани на една
и съща дата, имат едни и същи страни и смислово и функционално са несъмнено
свързани, като конкретно в приложение № 187 е посочено прехвърляното вземане,
неговият размер, страните по договора за цесия, както и конкретния ипотекиран
имот, по който се иска отбелязване на обстоятелството, че вземането се
прехвърля.
По изложените съображения съдът
намира, че подадената жалба е основателна и обжалваният отказ следва да бъде
отменен.
Така
мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 596/2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на представен
със заявление за вписване вх. № 26160/28.05.2020 г. договор за цесия, като
вместо него постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София договор за
цесия от 19.12.2019 г., сключен с нотариална заверка на подписите и приложение
№ 187/19.12.2019 г. към него, за прехвърляне на вземане от „П.И.Б.“ АД, ЕИК:********като
цедент на „С.“ ЕАД, ЕИК: ********, като цесионер, с длъжник „А.“ ООД, ЕИК: ********с нотариална
заверка на подписите и обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
учредена с нотариален акт № 91/2009 г. на нотариус В.А., вписан в Служба по
вписвания гр. София с вх.рег. № 60511/21.12.2009 г. под акт № 103, том.ХХІІІ,
дело № 28899/2009 г., и подновена с молба за подновяване на договорна ипотека с
вх. №51633/05.12.2019 г., том. LVI, акт 278/2019 г. върху
недвижим имот ХХІІІ-144 за офиси и складове, с площ от 2000 кв.м., находящ се в
гр. София, район „Искър“, кв. 9, по плана на гр. София, ж.к. Дружба 2, при
граници по нотариален акт ул. Обиколна, УПИ VІІ – 947, ПИ № 1397 и УПИ ІІІ – за
районен подцентър, а по решение на ОСЗГ № 115/08.01.2004 г. – Църковно
настоятелство храм Св. Георги, имот № 089962; С.Ц.Б., К.Ц.Б. и Д.Й.Б., при
граници по скица: ул. „Обиколна“, УПИ № ХІІ-947, ПИ № 1397 и УПИ ІІІ За районен
подцентър, заедно с право на строеж върху описания по-горе имот за построяване
на „Офис сграда и склад“ /5 етажа/ и склад към обекта с обща застроена площ 776
кв.м. съгласно разрешение за строеж № 137/26.01.2007 г. и 138/26.01.2007 г.,
заедно с всички подобрения и приращения към имота, което искане за вписване е
заявено със заявление вх. № 26160/28.05.2020 г..
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.