Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3465 17.10.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 20104 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
от „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез пълномощника
адв. П. П. против Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да се признае
за установено, че ответникът дължи сумата от 1963,76 лв., представляваща
главница, от която сума 1229,68 лв., представляваща извършено плащане по
договор за гаранция от 23.02.2015 г., сумата от 734,08 лв., представляваща
неплатена част от възнаграждение, дължимо по
договор за гаранция, което задължение е обезпечено със запис на заповед
от 23.02.2018 г. с падеж 23.02.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране, а именно от 03.08.2017 г. до окончателното
изплащане, които суми са присъдени по ч. гр. дело № 12229/2017 г. по описа на
ПдРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Лайт
кредит” ООД е сключен Договор за заем № ***/23.02.2015 г., като размерът на
предоставената сума бил 1500 лв. за срок от 12 месеца, като погасителните
вноски са на 12 равни месечни вноски, всяка от които на стойност от 153,71 лв.,
с падеж 23-то число на всеки месец, с краен срок на погасяване 23.02.2016 г.
Общата сума, подлежаща на връщане с включена възнаградителна лихва бил в размер
на 1844,52 лв. Като обезпечение на вземането по така сключения договор е
сключен договор за гаранция на 23.02.2015 г. между ищцовото дружество, в
качеството на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД
като заемодател и ответникът, като заемател. Съгласно този договор заемателят
дължал на гаранта възнаграждение в размер на 12 месечни вноски, всяка на
стойност от 123,01 лв., което възнаграждение било обезпечено с издаден в полза
на гаранта запис на заповед на дължимото възнаграждение. Сочи се, че ответникът
е направил плащания към заемодателя „Лайт кредит” ООД в общ размер на 614,84
лв., а към ищеца в общ размер на 742,04 лв. С уведомление от 24.07.2017 г.
„Лайт Кредит” ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция, претендирал
плащане на задълженията на ответника към него в общ размер на 1229,68 лв.
Поради този причина ищецът извършил плащания на тази сума на 31.07.2017 г.
Навеждат се доводи, че освен платената от гаранта сума на „Лайт Кредит” ООД,
ответникът дължи и сумата от 734,08 лв., представляваща неплатена част от
възнаграждението по договора за гаранция от 23.02.2015 г., което вземане било
обезпечено със запис на заповед от 23.02.2015 г., с падеж 23.02.2016 г. Предвид изискуемостта на вземанията било
подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
което било постъпило възражение, като с настоящото се цели да бъде признато за
установено, че ответникът дължи претендираните суми.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Навежда доводи, че сключените договори между страните са нищожни. Твърди, че
двата договора съставляват едно цяло уговорено облигационно отношение по
кредитиране на ответника, като с договора за гаранция се целяло заобикаляне на
закона. Сочи, че уговореното възнаграждение за заплащане на една висока
ежемесечна вноска към гаранта практически прикрива лихвата по основния договор
за заем. Договорът с гаранта не бил поставен да действа под условие, ако
възникне обезпечителна нужда по основния договор, а действа успоредно и
задължително, независимо от изпълнението, съответно неизпълнението на
задължението на заемателя по основния договор, като при действието на двата
договора се постигало лихва над 88 %, което заобикаляло закона и накърнявало
добрите нрави. В договора за гаранция - т. 7, било уговорено плащане на
възнаграждение на гаранта, но е вменено задължение на заемодателя, а не на
заемателя да удържа постъпилите суми от заемателя и да ги превежда по сметка на
гаранта.
В отговора на исковата молба се твърди, че ищецът
заедно със заемодателя извършвали обща дейност, която можела да се приравни на
банкова дейност или такава, която извършвала кредитна институция - отпускането на потребителски кредит,
упражняването на която дейност от своя страна подлежи на специален лицензионен
режим. Сочи се, че ищецът прикривал дейността си като кредитна институция,
представяйки я привидно като гарант.
Навеждат се доводи, че договорите са сключени при
неравноправни клаузи, които противоречат на Закона за потребителския кредит,
тъй като уговорките са във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност, което води до значително неравновесие между правата и
задълженията на ищеца и потребителя, като в чл. 143 от ЗЗП са посочени
съответните хипотези. Значителното неравновесие между правата и задълженията на страните, се
изразява в прекомерна високата стойност на лихвен процент – сумарно 88,32 %,
което противоречи на добрите нрави и представлява неправомерно
облагодетелстване на дружествата и в частност на ищеца.
Също така ответникът счита, че са налице и други
уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като например, освобождава от отговорност или
ограничава отговорността на търговеца, произтичаща по закон, причинени в
резултата на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика.
Поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост
от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Позволява на
търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай
че последният откаже да изпълни договора си. Задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задълженията да заплати необосновано високо
обезщетение. Позволява на търговеца да задържи сумата, получена за престация,
която не е извършил, когато сам прекрати договора. Позволява на търговеца да
прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има
сериозни основания за това.
С оглед на това, се моли да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 12229/2017 г. на ПРС, 19 гр. с-в. се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от общо 1963.76 лв.- главница, която включва
непогасен остатък от предоставен заем, възлизащ на 1229.68 лв. по сключен с
третото лице „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД на 23.02.2015 г. Договор за заем № ****, която
сума била заплатена от заявителя, в качеството му на гарант по договор за
гаранция от 31.07.2017 г сключен между длъжника, третото лице „ЛАЙТ КРЕДИТ”
ООД, както и сумата от 734.08 лв. по
запис на заповед от 23.02.2015 г., с падеж – 23.02.2016 г., издаден като
обезпечение на възнаграждението на гаранта по договора за гаранция от
23.02.2015 г, ведно със законна лихва
върху главниците от 03.08.2017.,
както и разноски в размер на 39.28 лв.
за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е постъпило възражение от
длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е
предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По
делото е представен договор за паричен заем № *** от 23.02.2015г., сключен
между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и Н.П.Н., като заемател. По
силата на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата
от 1500 лева, а заемателят се задължил да върне същата в срок от 12 месеца, при
месечна погасителна вноска в размер на 153,71 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40%, годишен процент на разходите от 48,68% и общ размер на
всички плащания по договора 1844,52 лева. Съобразно чл. 6 от сключения между
Лайт Кредит ООД и ответника договор за кредит била постигната договореност
задължението на заемателя за заплащане на дължимите суми по договора да бъде
обезпечено с издаване на запис на заповед и сключване на договор за гаранция. Представени
са и Общи условия на договор за паричен заем, преодставян от Лайт Кредит ООД.
Между
„Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на „гарант“, „Лайт
Кредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на „заемодател“ и Н.П.Н., в
качеството му на „заемател“ бил сключен Договор от 23.02.2015г., по силата на
който съобразно чл. 1.1 от същия страните се споразумели гарантът да предостави
на заемателя гаранция при следните условия: гарантът се задължил към
заемодателя, в случай, че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания
по договор за заем от 23.02.2015г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД и ответника в
техния пълен размер в продължение на шест седмици да започне да отговаря пред
заемодателя за изплащането на задълженията по заема. Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за
гаранция, същият е обвързващ за гаранта до момента на пълното и окончателно
изплащане на всички задължения на заемателя към заемодателя по договора за
заем. Съобразно чл. 3.1 от договора заемателят дължал да гаранта
възнаграждение, както следва: дванадесет ежемесечни премии в размер на 123,01
лева, които се заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по
заема. Според чл. 3.2 платените премии по предходните точки са окончателни и не
подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана,
както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от
възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени.
В чл.
5 от договора за гаранция е уговорено, че гарантът поема отговорността си при
постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя за плащане по
гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията по договора за заем,
придружено с писмени доказателства за изпълнението на условията по чл. 2 от
договора за гаранция. Съобразно чл. 5.1
в случай на активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен
размер премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2 е уговорено, че заемателят
се задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към
заемодателя по гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на
плащането от гаранта.
Съобразно чл. 7 от договора за
гаранция заемодателят се задължава към заемателя и към гаранта да преведе по
банковата сметка на гаранта сумата по т.3.1, която да представлява част от
отдадената заем сума по договора за заем и да удържа постъпилите от заемателя
плащания и незабавно да превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя
сумите по т. 3.2, които са дължими от заемателя към гаранта по силата на
договора за гаранция. Така изплатените суми нямало да се считат за част от
погашенията, извършени от Заемателя към Заемодателя.
Представена
е покана за доброволно изпълнение № ***/03.06.2015г. от Лайт Кредит ООД,
отправена до ответника, според съдържанието на която на 23.05.2015г. ответникът
е издал запис на заповед във връзка с договор за заем № ***/23.02.2015г. в
полза на „Лайт Кредит“ ООД, за сумата от 3320,64 лева. Към момента на съставяне
на поканата дължимата сума възлизала на
876,88 лева- три неплатени вноски.
Изготвено
и прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
в.л. С.К., от която се установява, че извършените плащания по договора за заем
от заемателя към Лайт Кредит ООД са общо в размер на 614.84 лв., от които
плащане на главница в размер на 436.04 лв. и плащане на лихва в размер на
178.80 лв. Неплатената сума по договора за заем възлизала общо в размер на 1229.68
лв., в тази част неплатена главница в размер на 1063.96 лв. и неплатена лихва в
размер на 165.72 лв. Извършените плащания по договор за гаранция от заемателя
към Лайт Кредит Консулт ООД са в размер на 742.04 лв., като остатъкът от неплатената
сума по договора за гаранция е в размер на 734.08 лв. Платената сума от Лайт
Кредит Консулт ООД към Лайт Кредит ООД е в размер на 1229.68 лв., с основание
на плащането: плащане гаранция по договор *** Н.П.Н.. Платена главница била
размер на 1063.96 лв., а платена лихва в размер на 165.72 лв.
Съдът
кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
Относно тяхната основателност съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 23.02.2015г. между трето за спора лице- „Лайт Кредит“ ООД и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем, по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична
сума в размер на 1500 лева под формата на потребителски кредит, а последният се
е задължил да върне заетата сума от 1500 лева на заемодателя, в срок от 12
месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 153,71 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40% и годишен процент на разходите от
48,68%. Липсва спор между страните, а и от заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заемодателя е изпълнил
задължението си по договора, като е предоставил заемната сума на ответника.
Сключеният на 23.02.2015г.
договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК *********- гарант,
„Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, -заемател и Н.П.Н. – заемател има
гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на договора ищецът- гарант
се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на
задълженията по договора за заем от 23.02.2015, в случай, че заемателят не
извършва дължимите и изискуеми плащания. По този начин се гарантира
задължението по договора за заем, като съобразно чл. 6 от договора за заем,
заемополучателят изрично е дал съгласието си вземането на заемателя да бъде
обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със сключването на договора за гаранция
е възникнало такова правоотношение, което е различно от правоотношението по
поръчителството - чл. 138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция по чл. 442 ТЗ. Гаранцията
е породила задължение за плащане на вземането на Лайт Кредит ООД към длъжника
по договор за кредит от 19.10.2015г., когато заемателя не извършва дължимите и
изискуеми плащания в техния пълен размер. Задължението на гаранта е възмездно-
за предоставеното обезпечение заемополучателят следвало да заплати
възнаграждение в полза на гаранта в размер дванадесет ежемесечни премии в
размер на 123,01 лева, които се заплащали заедно със съответните месечни
погасителни вноски по заема.
Съдът счита за
неоснователно релевираното в отговора на исковата молба възражение за нищожност
на посочените по-горе договори поради заобикаляне на закона. При заобикалянето
на закона страните по сделката съзнават нейната противоправност, но се стремят
да постигнат желания от тях резултат с позволени средства, т.е. цели се
постигане на забранен резултат с позволени средства. Доколкото вземането за
възнаграждение по договора за гаранция не възниква в полза на заемодателя Лайт
Кредит ООД, а в полза на гаранта, то съдът намира за неоснователни доводите на
ответника, че с уговарянето на такова възнаграждение се прикрива действителния
размер на договорната лихва по основния договор за заем. Не е налице идентитет
между субектите в полза на които възникват паричните вземания по двата
договора, поради което не би могло да се постигне сочения от ответника резултат-
дължимост от страна на заемополучателя на възнаградителна лихва над 88%. И
доколкото заемът не е предоставен от ищеца, а от трето за спора лице- Лайт
Кредит ООД, изложените в отговора на исковата молба доводи, че ищецът не
притежава съответната лицензия за отпускане на потребителски кредити по ЗКИ са
ирелевантни. Също така следва да се отбележи, че липсата на лиценз би могло да
ангажира административно наказателна отговорност, но не води до нищожност на
договора на предвидените в чл. 26 от ЗЗД основания.
Сключените договори за заем
и за гаранция са действителни, съдържанието им не противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави и отговаря на общото изискване по чл. 9 ЗЗД.
В договора за заем е уговорен годишен лихвен процент 40% и ГПР 48,68%, като при
главница от 1500 лева, общият размер на дължимите плащания по кредита е 1844,52
лева. Този размер съдът не намира за
прекомерен и противоречащ на закона и на добрите нрави. С договора за гаранция
са уговорени насрещни задължения на ищеца – да гарантира изпълнение
задълженията на ответника по договора за заем, и на ответника – да заплаща
възнаграждение за това, че гаранцията е осигурена, независимо от това налице ли
е или не изпълнение по договора за заем. От граматическото и систематическото
тълкуване на клаузата на чл. 7 от договора за гаранция се установява, че
заемателят е дал съгласието си възнаграждението по договора за гаранция да бъде
удържано от заемодателя от постъпилите от страна на заемателя суми, като
удържаните суми не следвало да се считат за погашения по договора за заем. С
оглед посочената договорна разпоредба за заемодателят е възникнало задължение
да удържа част от постъпилите от заемателя суми, до размера на дължимото
възнаграждение за гаранция, и да ги превежда по банкова сметка ***. С
подписването на договора от ответника, от една страна за последния е възникнало
задължение да заплаща претендираното от ищеца възнаграждение по договора за
гаранция, а от друга- ответникът се е съгласил с начина на погасяване на това
задължение, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Съдът намира за неотносимо
към спора представеното от ответника писмено доказателство- Покана за
доброволно изпълнение № ***/03.06.2015г. доколкото същото не установява
релевантни за спора обстоятелства. В настоящото производство ищецът основава
претенциите си на сключен договор за гаранция, въз основа на който е платил
задълженията на заемателя по договора за заем, поради което фактът дали е
издаден соченият в поканата запис на заповед в полза на трето неучастващо в
спора лице е ирелевантен. Също така от това доказателство не може да бъде
определен и размера на непогасените вземания от страна на ответника по договора
за заем, доколкото поканата е съставена на 03.06.2015г., т.е. преди настъпването
на крайния падеж на договора.
Досежно възражението на
ответника, че процесните договор за заем и за гаранция са нищожни, тъй като
клаузите им са неравноправни, съдът го намира за неоснователно по следните
съображения: Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на
чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до
тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи
не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които
обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена
между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП,
индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително
и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл.
2, ал. 1 от Договор за паричен заем № *** от 23.02.2015г., същият е сключен въз
основа на стандартен европейски формуляр, предоставен предварително от
заемодателя и посочващ индивидуалните условия по желания паричен заем и искане
за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя, от което може
да се направи извод, че на заемателя е дадена възможност да влияе върху
съдържанието на клаузите на договора, в тази част и върху клаузата, предвиждаща
предоставяне на обезпечение под формата на гаранция от трето лице. Ето защо
съдът намира, че процесните договорни клаузи не са нищожни, тъй като съобразно
изложеното процесните уговорки следва да бъдат квалифицирани като индивидуално
уговорени предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
В договора за гаранция е
предвидено, че при неизпълнение на
задълженията по договора за заем, гарантът следва да изпълни при поискване от
заемодателя неизпълнените задължения на заемателя. При извършено плащане от
страна на гаранта съобразно чл. 5.2 от договора за гаранция за заемателя
възниква задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта
към заемодателя по гаранцията. От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатената сума по договора за
заем е в размер на общо 1229,68 лева, от които 1063,96 лева- главница и 165,72
лева – лихва, поради което тези вземания с основание са били изплатени от
гаранта на заемодателя. С това плащане ищецът се е суброгирал в правата на
кредитора, както по силата на уговореното в договора за гаранция – чл. 5.2,
така и по силата на закона – чл. 74 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало вземане в размер от 1229,68 лева, представляващо
невърната от заемателя сума по сключения с „Лайт Кредит“ ООД договор за заем. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява също, че дължимото възнаграждение
по договора за гаранция не е платено в пълен размер, като непогасения остатък е
в размер от 734,08 лева. Предвид изложеното съдът намира, че в полза на
ищцовото дружество са възникнали вземания в горепосочените размери спрямо обезпечения
длъжник и предявените искове се явяват доказани и основателни и следва да се
уважат.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК на ищеца се дължат направените
в настоящото производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер 39,28 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 60,72 лева и 70 лева за депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 470
лева, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че Н.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от у. А.Д.А., чрез пълномощника адв. П. П., следните суми: 1229,68 лв. /хиляда двеста двадесет и девет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща дължима сума по договор за заем от 23.02.2015г.,
сключен между Н.П.Н. и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, която сума била заплатена от „Лайт
кредит консулт” ООД в качеството му на гарант по договор за гаранция от 23.02.2015г.,
и сумата от 734,08 лв. /седемстотин
тридесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща неплатена част от
възнаграждение, дължимо по договор за
гаранция от 23.02.2015 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от
03.08.2017 г. до окончателното изплащане, които суми са присъдени със Заповед
№7711/07.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. по ч.
гр. дело № 12229/2017 г. по описа на ПдРС. XIX гр.с.
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез пълномощника
адв. П. П. сумата от 339,28 лв. /триста
тридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ - разноски по заповедното
производство по ч. гр. дело № 12229/2017 г. по описа на ПдРС. XIX гр.с и сумата
от 130,72 лв. /сто и тридесет лева и
седемдесет и две стотинки/ - разноски по настоящото гр.д. № 20104 по описа
за 2017 г. на ПдРС, XVIII гр.състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ