Р Е Ш Е Н И Е
№ 127 22.08.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет и пети юни две
хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 196 по описа за 2018 г. на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава деветнадесета от
ДОПК.
Образувано
е по жалба на В.Р.И.,
ЕГН-********** ***, против Ревизионен акт №
Р-03002518001086-091-001/30.07.2018г. издаден от С. Ст. А. на длъжност –Началник
сектор, възложил ревизията и Р. Д. Ж. на длъжност-главен инспектор по приходите
и ръководител на ревизията, потвърден с Решение №263/22.10.2018г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на
НАП.
С жалбата се оспорва определените на В.Р.И.
с гореописания Ревизионен акт задължения
за Данък върху доходите на физическите лица/ДДФЛ/- свободни професии,
граждански договори и др. както следва:
за 2015г. в размер на 2401.47 лв. и лихви в размер на 547.76 лв.; за 2016г. в размер на 24 067.59 лева, и лихви върху посочените суми в
размер на 3048.81 лева.
С жалбата като основания се навеждат
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Излага се становище, че не са налице предпоставки за преминаване на
ревизията по чл.122 от ДОПК. Оспорват се
констатациите в РА, че по банковата сметка на оспорващия в Банка ДСК са
получени доходи с недоказан произход по години както следва: за 2015г. от 2087
лева, получени от Е. С. Н. и Г. М. Я., за 2016г. от 10 844 лв., получени от К.К.,
М.Д., Т.Р., С.Д., Г.К.и А.А.. Моли се оспореният Ревизионен акт да бъде
отменен.
В съдебно
заседание оспорващият се явява лично и с адвокат Д.П. ***, която поддържа
жалбата на изложените в нея основания и доводи. Представя писмена защита, в
която излага подробни доводи, обосноваващи издаването на оспорения Ревизионен
акт при неправилно приложение на
материалния закон.
Ответникът
по оспорването – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП в съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител. Постъпила е писмена
молба от процесуалният му представител-гл.юрисконсулт Мария Марчева, с която се
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнагараждение в размер на 1431.97 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
Със
Заповед № Д-949/01.07.2016г. на Директора на ТД на НАП-Варна, С. Ст. А. - Началник сектор „Ревизии“ е определена за
орган по приходите, който да издава заповеди за възлагане на ревизии , съгласно
чл.112 от ДОПК.
Въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ №Р-03002518001086-020-001/23.02.2018г., издадена от С. Ст. А.- Началник сектор „Ревизии“ на
основание чл.112 и чл.113 от ДОПК на В.Р.И., ЕГН-********** *** е възложена ревизия
с обхват: за задължения за данък върху доходите на физическите лица- свободни
професии, граждански договори и др. –за периода от 01.01.2015г.-31.12.2016г. С
посочената Заповед е определено ревизията да бъде извършена от Р. Д. Ж.-главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Р. А. Л.-В. - гл.инспектор
по приходите.
При извършения преглед на приложеното по делото СД,
съдържащ
електронно подписани документи, както и удостоверения за електронните подписи
на лицата, които са ги подписали, по делото се установи,че ЗВР № 03002518001086-020-001/23.02.2018г. е подписана
на посочената дата от издателят и С. Ст. А. с квалифициран електронен подпис/КЕП/,
валиден от 25.04.2017 г. до 25.04.2017г. Заповедта е връчена на В.Р.И. на 15.03.2018г., съгласно
приложеното по делото известие за доставяне.
В хода на ревизията е установено, че В.Р.И. е местно
физическо лице на Република България но смисъла на чл. 4. ал. 1. т. I от ЗДДФЛ с
постоянен адрес:***. Задълженото лице не е регистрирано като ЕT, няма данни да
е работило по трудови правоотношения. Установено е, че В.Р.И. не е подавал
годишна данъчна декларация / ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за деклариране на доходи
за данъчната 2015г. и за данъчната 2016 г.
От ревизираното лице с ИПДПОЗЛ № Р-03002518001086-040-001/28.02.20l8г.
/л.9- 7/, са изискани документи и писмени обяснения, относно установяване на
задълженията за ревизирания период. Посоченото искане за представяне на документи е връчено на И.
на 15.03.2018г. В хода на ревизионното производство към датата на издаване на
Ревизионния доклад / РД/ от лицето не са представени такива.
От събраните в хода на ревизията банкови извлечения на
разплащателна сметка №20274189 в Банка ДСК АД с титуляр В.Р.И. /л. 151-169/ е
установено от фактическа страна, че лицето е получило парични преводи oт други
физически лица през 2015г. и 2016г.
С връчено на 09.02.2018 г. второ Искане за представяне
на документи и писмени обяснения от 3Л №
ПФ-03002517000370-040-002/18.01.2018;., от В.Р.И. са изискани обяснения относно
получените суми по личната му банкова сметка ***- К.П., Ст.П., М.П., Г.Я., Е.Н.
и Я.П./л. 161/ през 2015 I. и от К.П., М.П., К.К., Г.К., М.Д., С.Д., Т.Р. и А.А.през
2016 г. /л. 231-237/. В отговор В.И. е представил писмено обяснение с вх. №
19734-50/09.02.2018 г., с което декларира, че посочените суми са му били
предоставени като заем в моменти на затруднения /л.230/.
Предвид събраните доказателства от насрещните проверки
в хода на ревизионното производство е установено, че внесените от Е. С. Н. суми
в общ размер на 1 287,00 лв., както следва на дата 21.03.2015г. - 398,50 лв. и
на дата 27.03.201 5 г. -888.50 лв./, както и внесените от Г. М. Я. - 800 лв. на
дата 19.03.2015 г. или общо за сумата от 2087.00 лв. са получени парични доходи
от оспорващия с неустановен произход и същите са приети и като приходи на същия
за 2015 г. за целите на съпоставката между получени доходи и извършени разходи
при съставянето на баланса на имущественото му състояние. Същите изводи са направени
и по отношение на сума от 10 844.00 лв., получена по банковата сметка на В.Р.И.
през 2016г. от К.К., М.Д., Т.Р., С.Д., Г.К.и А.А..
За да приеме посочените доходи на В.И., като такива с
неустановен произход органът е констатирал липса на безспорни доказателства за
източника на постъпилите,гореописани суми, по банковата сметка на ревизираното
лице.
Посочените суми не са декларирани от В.Р.И. в ГДД за
2015г. и за 2016г.
При ревизията на В.Р.И. е направена съпоставка на
притежаваното от него имущество и направените разходи с получените доходи през 2015г. и през 2016г.
За 2015г. са установени доходи в размер на 2 253.51
лв. - получени от "Хефти Метадс" ЕООД, съгласно Справки по чл.57 и
чл.73 от ЗОДФЛ. Сумата е получена по банковата сметка на В.И. в Банка ДСК ЕАД.
За получената сума от 2087.00 лв. В.И. излага твърдение, че са заеми, а сумата
от 0.57 лв. съставлява налични пари по банковата сметка.
Подучените доходи са съпоставени с извършените от
лицето разходи, установени от: комунални разходи по фактури от доставчици в
размер на 1579.64.лв.; разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество
от 7 300.00 лв.: разходи за придобиване и ремонт на превозни средства в размер на
9760.00 лв.: разходи за платени данъци, осигуровки, такси, и др. в размер на
108.00 лв.; други разходи в размер на 7500.00 лв- представляващи внесени в „Крал
84" ЕООД от В.И. парични средства в
касата и по банка, осчетоводени по сметка 493 в кредитните обороти на „Крал
84" ЕООД. Установено е превишение на извършените от В.И. разходи над
получените доходи в размер на 21 927.71 лв.
За 2016г. са установени доходи в размер на : 10844.00
лв. суми получени по банкова сметка *** В.И., за които лицето твърди, че са
заеми, а сумата от 20.95 лв. налични
пари по банковата сметка.
Получените доходи са съпоставени с извършените от
лицето разходи, установени от: комунални разходи по фактури от доставчици в
размер на 1565.77 лв.: разходи за придобиване и подобрение на недвижимо
имущество от 5 600.00 лв.; разходи за придобиване и ремонт на превозни средства
в размер на 11782.46 лв.; разходи за платени данъци, осигуровки, такси, и др. в
размер на 2729.27 лв.: други разходи в размер на 219 000.00 лв. - представляващи
внесени с ПКО №2/31.01.2016г. и с ПКО№9/31.07.2016г. в „Крал 84" ЕООД от В.И.
парични средства са осчетоводени по сметка 493 в кредитните обороти на „.Крал
84" ЕООД. Установено е превишение на извършените от В.И. разходи в размер
па 229 831.87 лева.
При така констатираните обстоятелства - наличие на данни за укрити приходи, на В.И.
е изпратено Уведомление № Р-030002518001086-113- 001/13.04.2018г., с което
лицето е уведомено, че основата за облагане с данък върху доходите на ФЛ по
ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от Д0ПК /л. 392-393/. Изпратени са
и уведомление но чл. 17. ал.1, т.2 от Д011К /д. 390-391/ и ИПДИОЗЛ № Р-03002518001086-040-002/13.04.2018г.,
като с последното са изискани, декларации по чл. 124. ал. 3 от ДОПК за 2015г. и
за 2016 г.
В хода на ревизионното производство В.Р.И. не е
представил декларации по чл. 124. ал.З от ДОПК.
За определяне на основата за облагане с данък върху
доходите на В.Р.И. е извършен анализ по
чл. 122. ал.2 от ДОПК.
За резултатите от
ревизията е издаден Ревизионен доклад
/РД/ № P-03002518001086-092- 001/29.06.2018 г.
Ревизионният доклад е
издаден от Р. Д. Ж. и Р. А. Л.-В. . При
преглед на приложеното по делото СД се установи, че РД е подписан от Р. Д. Ж. на посочената дата с КЕП с валидност от 17.04.2018 г. до 17.04.2019 г. и от Р.
А. Л.-В. на посочената дата с КЕП с валидност от 17.04.2018 г. до 17.04.2019 г. Ревизионният
доклад /РД/ е връчен на оспорващия на 06.07.2018г. Срещу РД по реда на чл. 117, ал.5 от ДОПК е
подадено писмено възражение с вх.№ 15341/16.07.2018 г.
Във връзка с установените данни в хода на ревизионно производство, на ревизираното лице
е изпратена Покана по чл.103 от ДОПК № Р-03002518001086 -177- 001/21.06.2018г.
за деклариране на получените от лицето доходи. Поканата е получена от В.Р.И. на
29.07.2018г.
Ревизионното
производство е приключило с издаването на оспорения PA № Р-03002518001086-091-
001/30.07.2018 г. Към датата на издаване на ревизионния акт, от ревизираното
лице не са подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните години, във връзка
което данъчните задължения са определени с РА.
Горепосоченият
Ревизионен акт е издаден от Р. Д. Ж. и С.
Ст. А.. При преглед на приложеното по делото СД се установи, че посочения РА е
подписан от издателите си на 30.07.2018г. с КЕП с валидност на подписа и за
двамата издатели от 17.04.2018 г. до 17.04.2019г.
С РА за
В.Р.И., ЕГН-********** *** са установени
задължения за данък върху доходите на физическите лица- свободни професии,
граждански договори и др. –за периода от 01.01.2015г.-31.12.2016г. в размер за
2015г. от 2401.47 лв.-главница и 547.76лв. лихви и за 2016г. данък в размер на
24 067.59 лв.-главница и лихви в размер на 3048.81 лева. Ревизионният акт е
връчен на В.Р.И. на 02.08.2018г.
Ревизионният акт е обжалван изцяло от В.Р.И. пред Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП с жалба с вх.№8220 от
15.08.2018г.
По подадената жалба
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна
е постановил оспореното Решение №263/22.10.2018г., с което е потвърдил РА№ Р-03002518001086-091- 001/30.07.2018 г.
Въпреки дадените от съда
указания с Определение №140/08.05.2019г. по делото не са представени от страна
на ответника по оспорването доказателства, относно датата на съобщаване на Решение
№263/22.10.2018г. на В.Р.И..
Жалбата на В.Р.И. срещу
посоченото Решение е подадена пред АС-Търговище на 28.11.2018г. с вх.№ 1672,
чрез административния орган.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетел А.А., тъй като в хода на
ревизионното производство не са събрани
никакви доказателства в подкрепа на твърдението му, че е предоставил на В.И.
пари на заем за горива в размер на 500 лева. Съдът не кредитира и показанията
на разпитаната по делото свидетелка З. М. М., предвид на това че посоченото
лице не е измежду изброените в РА лица, от които оспорващият е получил парични
суми приети като такива с недоказан произход и показанията му се явяват неотносими по отношение на предмета на делото.
По допустимостта на жалбата.
При така установеното, съдът
намира жалбата за допустима, като
подадена срещу такава част от РА, която е била обжалвана по административен ред
като задължителна положителна процесуална предпоставка, съгласно чл.156, ал.3
от ДОПК. Предвид на това че не се доказа от страна на органа че оспореното
Решение е съобщено на жалбоподателя съдът приема жалбата за подадена в срок.
Жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
По основателността на жалбата съдът намира
следното:
Заповедта за възлагане на
ревизията е издадена от компетентен орган при спазване на изискването на
чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК. Посочената заповеди е подписана от издателят си с
валиден КЕП.
Ревизионното производство е
проведено и РД е издаден от оправомощените със ЗВР лица. РА е издаден от
компетентни органи и подписан от тях с валидни квалифицирани електронни
подписи.
Ревизионният доклад и
Ревизионният акт съдържат мотиви. Същите са съобщени на В.Р.И. и последният е упражнил правото си на възражение и жалба
срещу тях. При обжалването на РА по административен ред е спазен срока по
чл.152, ал.1 от ДОПК.
На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124,
ал.1 и му е предоставен срок за представяне на доказателства и становище, с
което са спазени изискванията на чл.124, ал.1 от ДОПК. Данъчната основа за
облагане на ДДФЛ е определена при съобразяване на обстоятелствата по чл.121,
ал.2 от ДОПК. Ревизионния доклад е
обоснован с обстоятелствата по ал.1 и ал.2 на чл.121 от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира РА за
постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и на
законовите изисквания за форма и съдържание.
По отношение на съответствието на оспорения РА с материалния закон съдът намира следното.
Въпреки дадените с определение
на съда №140/08.05.2019г. указания на оспорващия, относно доказателствената
тежест и относно обстоятелствата, от значение за делото, за които не се сочат
доказателства, по делото не се доказаха от страна на оспорващия следните
обстоятелства.
Не се доказа от В.Р.И., че
получените от него по банковата му сметка в Банка ДСК АД парични суми за
2015г. в общ размер от 2087 лева от Е. С. Н., а именно сумата от 1287 лв. /на
21.032015г. от 398.50 лв. и на 27.03.2015г.-888.50лв./ и от Г. М. Я. –сумата от 800 лева на
19.03.2015г., че същите съставляват доходи с доказан произход.
По делото не се доказа от оспорващия, че получените от него по банковата му сметка в
Банка ДСК АД парични суми за 2016г. от 10 844 лв., от лицата - К.К., М.Д., Т.Р., С.Д., Г.К.и А.А.,
съставляват доходи с доказан произход.
С жалбата оспорващият признава, че
горепосочените суми са постъпили по банковата му сметка на физическо лице.
Посочените парични суми като дадени на заем не попадат по изключенията по чл.13
от ЗДДФЛ и подлежат на деклариране и облагане, съгласно чл.12 от ЗДДФЛ.
По делото не се доказа
от страна на оспорващия, че получените
от гореописаните лица суми са декларирани от него в ГДД за съответните 2015г. и 2016г. Последното от своя страна е
обстоятелство по чл.122,т.2 от ДОПК.
По делото безспорно се доказа, че както
към момента на започване на ревизионното производство-23.02.2018г., така и до
неговото приключване В.Р.И. не е подал ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните години, което е обстоятелство по чл.122,т.1
от ДОПК.
Наличието само на едно от
обстоятелствата по чл. 122 ал.1 от ДОПК е достатъчно основание за провеждане на
ревизионното производство по особения ред на чл.122 от ДОПК, предвид което
законосъобразно ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 и сл.
от ДОПК.
Наличието на основание по чл.122, ал.1
от ДОПК се доказа в настоящото производство, с оглед на което, на
основание чл.124, ал.2 от ДОПК,
фактическите констатации в РА се смятат
за верни до доказване на противното. В настоящото производство фактическите
констатации на оспорения РА не бяха оборени от оспорващия, по съответния ред и
с ангажиране на доказателства, с оглед на което, съдът приема за доказано по
делото, че за 2015г размерът на
превишаването на извършените разходи над получените доходи от В.Р.И. е в размер
на 21 927.71 лв., а за 2016г е в размер
на 229 831.87 лева. При установен с РА
доход на В.Р.И. за 2015г. от 2253.51лв. и за 2016г в размер на 10 844лв. налице
е хипотеза по чл.123, ал.1 т.2 от ДОПК и
съдът приема за доказано, че е налице доход, подлежащ на облагане.
По изложените съображения съдът намира
за правилно определена с РА данъчната основа за 2015г. в размер на 24 014.71
лв. .; включваща размера от 21 927,71 лв. - на превишението на извършените разходи над
получените доходи и парички средства и
размера от 2087,00 лв. - облагаем доход с недоказан произход - получени по
банковата сметка на оспорващия парични средства от физически лица. При данъчна
основа от 24 014.71 лв., правилно, при спазване на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
дължимият от оспорващия данък за 2015г.е определен в размер на 2 401.47.
Правилно е определен и размерът на лихвата от 547.76 лв, съгласно чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ.Размерите на посочените суми не са и
оспорени от жалбоподателя.
Съдът намира и за правилно определена с
РА данъчната основа за 2016г. в размер на 240 675.67 лв., включваща размера от 229
831,87лв. - на превишението на
извършените разходи над получените доходи и парични средства и размера от 10 844,00 лв. - облагаем доход с
недоказан произход - получени по банковата сметка на оспорващия парични
средства от физически лица. При данъчна основа от 240 675.67 лв., правилно, при
спазване на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ дължимият от оспорващия данък за 2016г.е
определен в размер на 24 067.59 лв. Правилно е определен и размерът на лихвата
от 3048.81 лв., съгласно чл.175 от ДОПК,
във връзка с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ. Размерите на посочените суми не са оспорени от жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира
оспорения РА за постановен и при правилно приложение на материалния закон.
На основание всичко гореизложено, съдът намира, че
следва жалбата на В.Р.И. против в Ревизионен акт №
Р-03002518001086-091-001/30.07.2018г. изцяло да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При така следващия се от правния спор резултат, следва
искането на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважено, но в размера по чл.161, ал.2
от ДОПК. Претендираният размер от 1431.97 лева се явява необоснован. Размерът
на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен при интерес от 30
065.63, при прилагане на разпоредбата на чл.8, ал.1,т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 602 лева.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.Р.И., ЕГН-********** ***, против Ревизионен акт №
Р-03002518001086-091-001/30.07.2018г. издаден от С. Ст. А. на длъжност
–Началник сектор, възложил ревизията и Р. Д. Ж. на длъжност-главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията, потвърден с Решение №263/22.10.2018г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА В.Р.И., ЕГН-********** ***, да заплати на
Национална агенция по приходите /НАП/-София разноски по делото в размер на 602
/шестстотин и два/ лева.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател: