№ 489
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600526 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 вр. с гл. ХХІІ-ра НПК.
С протоколно определение № 1626/12. 12. 2022 г. по НОХД 2081/2022 г.
Пловдивският окръжен съд е обсъдил въпросите регламентирани в чл. 248 ал.
1 – 8 НПК.
Съдът е преценил, че по време на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, прекратил е
съдебното производство по делото и го е върнал на Окръжна прокуратура
Пловдив за отстраняването им.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура - Пловдив, която го е протестирала с искане то да бъде отменено
и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съответните съдопроизводствени действия.
Защитата не е взела становище по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение Пловдивският окръжен съд
1
основателно е преценил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
липсва отразяване на факти, запълващи съставомерните признаци на
престъплението, в което Н. Р. е обвинена по чл. 354а ал. 1 пр. 1 НК, свързано
с държане на наркотични вещества с цел разпространение.
Пловдивският апелативен съд също счита, че в случая така както е
изготвен обвинителният акт той не отговаря на изискванията, регламетирани
в чл. 246 ал. 2 НПК. В тази насока първоинстанционният съд е изложил
достатъчно и убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно
споделя.
На практика обвинителният акт, който е внесен за разглеждане в
Пловдивския окръжен съд, съдържа данни за съдебното минало на съпруга на
подс. Н. Р., след което в абзац 3 на обстоятелствената му част е посочено, че
за да си набавя по-добри доходи подсъдимата се снабдявала от неустановени
по делото лица, с кокаин и марихуана, които после продавала на дребно на
различни лица в гр. * и в гр. *. По-нататък в обвинителния акт, в абз. 4, е
посочено, че за тази дейност в началото на месец януари 2022 г. в полицията
била получена информация, че тя разпространява високорискови наркотични
вещества на територията на гр. * и *. Според същата информация наркотикът
е разпространяван за сумата от 120 лв. за грам след предварителна уговорка с
клиентите, на които го предоставяла с автомобила си, основно през тъмната
част на денонощието.
След това, в обвинителния акт са преразказани действията по
претърсване и изземване, извършени в жилището й, заключенията на
компетентните вещи лица и е дадена правна квалификация на деянието.
Наред с всички други констатации за липсата на фактическо отразяване
на посочените по-горе съставомерни признаци от първоинстанционния съд
въззивната инстанция счита, че в конкретния случай има непълнота на
обвинителния акт и по отношение на изискването по чл. 246 ал. 2 пр.
последно от НПК, да се посочат доказателствените материали, от които се
установяват посочените обстоятелства. В тази насока настоящата инстанция
не приема отразеното в мотивите на атакуваното определение, че липсва
изискване към прокурора да посочи въз основа на кои доказателства е приета
от него фактическата обстановка. В обвинителния акт само декларативно е
посочено, че фактическата обстановка се установявала от обясненията на
2
обвиняемата, свидетелските показания, извършените претърсвания и
изземвания, заключението на вещото лице и други писмени доказателства.
За отразеното в обвинителния акт, че е получена описаната по-горе
информация в полицията също не е посочено въз основа на кои
доказателствени източници се приемат за установени тези обстоятелства, тъй
като те са пряко свързани с описание на съставомерните признаци на
деянието държане на високорисково наркотично вещество с цел
разпространение. Внимателният прочит на досъдебното производство
показва, че такъв доказателствен източник в случая би следвало да са
показанията на полицейския служител Е. М. /л. 51 ДП/. В тях обаче той
разказва в първата част на показанията си оперативна информация, която
преди това е била отразена в изготвената от него докладна записка /л. 7 ДП/.
Съдебната практика отдавна е изяснила, че оперативната информация за
участието на подсъдимия в престъпната дейност няма доказателствена
стойност, тъй като съдържащите се в нея фактически данни не са установени
по реда, предвиден в НПК /Р-33-2010 IIIн.о./.
Наред с това, в заключителната си част на разпита св. Е. М. е посочил, че
след задържането със заповед за 24-часа той е провел оперативна беседа с Н.
Р., в която тя е обяснила обстоятелства, свързани с делото. Оперативните
беседи също не могат да бъдат източник на доказателства и по този въпрос
съдебната практика е категорична. Действително, посочените гласни
доказателства подлежат на обсъждане при решаване делото по същество, но
това не означава, че не следва да бъде изпълнено изискването визирано в чл.
246 ал.2 пр. последно НПК.
Следователно, ако прокуратурата поддържа тезата си за начина, по
който подсъдимата се е снабдявала с високорисково наркотично вещество и
най-вече, че го е разпространявала, трябва да посочи в обвинителния акт
фактите, свързани със съставомерните признаци на деянието, предмет на
обвинението – държане с цел разпространение на наркотични вещества и въз
основа на кои годни доказателствени източници приема тези обстоятелства за
установени.
Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че така както е изготвен
обвинителният акт не може да изпълни функцията си, регламентирана в чл.
246 НПК, т. е. да очертае рамката на обвинението по начин, по който да е
3
ясно какви факти и обстоятелства подлежат на доказване в съденото
производство, а от там и да се даде възможност на подсъдимата, ако
прокуратурата прецени, че е необходимо да се ангажира нейната наказателна
отговорност, да разгърне защитата си в пълен обем.
Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1626/12. 12. 2022 г.,
постановено по НОХД 2081/2022 г. по описа на ПОС в частта, в която е
прекратено съдебното производство по делото, поради допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения и делото върнато на Окръжна
прокуратура Пловдив за отстраняването им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4