№ 103
гр. София, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000106 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по въззивните жалби, подадени от „Търговска банка Д“- гр. София и от
Община Елин Пелин - гр. Елин Пелин, Софийска област срещу самостоятелни части от
решение № 260 096 от 28.10.2021 г. по т.д. № 35/ 2021 г. на Софийския окръжен съд,
търговско отделение, 3 състав.
Според въззивника „Търговска банка Д“- гр. София, който е обжалвал решението в частта, с
която е отхвърлена претенцията му за присъждане на неустойка за разликата над 12 973,54
лева до пълния предявен размер от 15 101.95 лева, в решението има противоречие между
мотивите и диспозитива. Съдът приел, че банката не е включила в претенцията си
неустойката за платената със закъснение вноска - от една
страна,
а от друга страна отхвърлил иска за разликата над 12 973,54 лева до пълния предявен
размер. Ако бил верен извода му, че ищецът не е заявил претенция за пълния размер на
неустойката се оказвало, че е отхвърлил непредявен иск.
Освен това, според заявеното в исковата молба и установено в заключението на
счетоводната експертиза, дължимата неустойка за м. август 2020 г. била 2 027.11 лева, а
съдът неправилно отхвърлил иска за сумата 2 128.41 лева.
Съдът съобрази следното.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че в претенцията за
мораторна неустойка не се включвала
1
неустойка за забава за платената със закъснение вноска по погасителния план с падеж
20.08.2020 г. - независимо от това, че ищецът имал право да я поиска в максималния размер
по договора. Според петитума ищецът претендирал неустойка „за всяка неплатена
падежирала вноска в размер, посочен в приложената справка по чл.366 от ГПК“, т.е. не
искал присъждането на неустойка за платената със забава вноска.
По тези съображения съдът приел, че дължимата неустойка е в общ размер 12 973.54 лева,
представляваща сбора от сумите, дължими като неустойка за забава за всяка на вноските с
падеж 20.07.2020 г., 20.09.2020г., 20.10.2020 г., 20.11.2020 г., 20.12.2020 г. и 20.01.2021 г.
(по 2 027.11 лева за всяка от вноските - 12 162.66 лева и сумата 810.88 лева - неустойка за
забава на вноската с падеж 20.02.2021 г. (8 дни х 101.36 лева на ден - 0.5 % на ден от 20
271.05 лева).
В диспозитива на решението постановил ответника да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата 12 973.54 лева, като отхвърлил иска за разликата до
пълния му предявен размер от 15 101.95 лева.
При тези факти настоящият съдебен състав приема, че в обжалваното решение има
разминаване между волята на съда, формирана в неговите мотиви и изрично изразената в
диспозитива, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта. Тази
констатация налага производството по делото да бъде прекратено и делото да бъде върнато
на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 247 от ГПК.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 106/ 2022 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, шести състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Софийския окръжен съд за изпълнение на процедурата по чл. 247
от ГПК съобразно указанията на въззивния съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3