Присъда по дело №489/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 65 |
| Дата: | 15 ноември 2021 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220200489 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 23 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер.
Частният тъжител И. И. А., ЕГН ********** от с.Симеоновец,
обл.Пазарджик, обвинява подс. Й. А. К., ЕГН ********** от същото село, в
извършване на престъпление по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1, т.2, пр.2, във вр. с
чл.147 ал.1 от НК, а именно в това, че на 14.03.2021г., в с. Симеоновец,
обл.Пазарджишка е разгласил позорни обстоятелства за И. И. А. с думите: „Тя
/визирал предизборната му кампания/ е изградена от основните му и
отличаващи го действия, а именно лъжи и манипулации … Бутан, както
винаги от завист и злоба, въпросният измислен герой с прякор име на закуска
…“, като клеветата е била разпространена по друг начин – чрез коментар в
социалната мрежа „Фейсбук“, в групата „Симеоновец – Нашето китно село“.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник,
чрез който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаването на
предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените
по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитници. Не
се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като дава обяснения и
иска да бъде оправдан. Защитниците на подсъдимия пледират за
постановяването на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск
като неоснователен.
С протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявеният от частния тъжител И.А. против подс. Й.К.
граждански иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 14.03.21г., до окончателното й
изплащане.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като
граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата подс. Й.К. бил общински съветник в ОбС
при Община гр.Септември. Двамата с тъжителя И.А. били политически
противници, като при проведените местни избори през 2019г. тъжителят бил
кандидат за кмет на с.Симеоновец, обл.Пазарджишка, а подсъдимият работел
в подкрепа на другият кандидат за кмет, който впоследствие бил избран.
Отношенията между тъжителя и подсъдимия бил влошени не само заради
1
политическите им различия, но и по други поводи. Такъв например било
съревнованието между тях кой да ръководи футболния отбор в селото.
На 14.03.2021г. в с.Симеоновец бил честван християнският празник
Сирни заговезни, като по традиция определени групи от хора събирали пари
за почерпка и палели големи огньове на публични места, които обикновено
били прескачани от деца и юноши, по който начин бил отбелязван празника.
Част от младежите в селото решили да се групират и да си съберат отделно
пари за почерпка, както и да запалят самостоятелно огън, като така се отделят
от по-възрастните свои съселяни, които щели да се събират на друго място. В
един момент до подс. Й.К. достигнала информация от хора в селото в смисъл,
че тъжителят И.А. говорел, че именно К. бил изгонил по-малките да не
присъстват на огъня, организиран от големите, т.к. искал на това място да
почерпи предизборно за предстоящите парламентарни избори в България и с
цел подкрепа на политическата партия, на която той бил поддръжник.
Именно тази информация провокирала подсъдимия да напише коментар в
социалната мрежа „Фейсбук“ и по-точно в групата „Симеоновец – Нашето
китно село“.
На 15.03.2021г., а не на 14-ти, както е повдигнато обвинението с
тъжбата, подс.К. написал коментара си /виж л.5-7 от делото/. За това, че
въпросният коментар е написан на 15.03.21г. категорично свидетелства
началото на самия коментар, който започва с думите: „Вчера, на празника
Сирни заговезни в Симеоновец …“.
Във въпросния коментар подс. К. изложил своето виждане по повод
твърденията на И.А., които бил чул от хора в селото, че на празничния огън
поканил определени хора, а изгонил други, за да провежда предизборна
кампания. Освен това изразил и своето собствено мнение относно личността
на тъжителя И.А.. Според инкриминираните в тъжбата изрази, той написал по
адрес на А. следното: „Тя /визирал предизборната му кампания като кандидат
за кмет/ е изградена от основните му и отличаващи го действия, а именно
лъжи и манипулации … Бутан, както винаги от завист и злоба, въпросният
измислен герой с прякор име на закуска …“.
След като прочел коментара на подсъдимия, тъжителят А. се
почувствал оклеветен, заради което на 23.03.2021г. подал в съда тъжба, при
което било образувано настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Ив. Й., Б. Ат., П.
Мл., Кр. П., М. К. и Х.Б., а също и от относимите писмени доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, т.к. намери
същите за обективни, хронологично точни и кореспондиращи на събраните по
делото гласни и писмени доказателства. В своите обяснения той бе
категоричен, че е написал коментар в социалната мрежа „Фейсбук“ и по-
точно в групата „Симеоновец – Нашето китно село“, в който изразил
2
мнението си относно личността на тъжителя, като изясни и причините за
написването му.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че от събрания по
делото доказателствен материал по безспорен начин се установи, че
подсъдимият е автор на инкриминираните в тъжбата изрази, обективирани в
написания от него коментар. Това се установи на първо място от
самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепиха и от голяма част от
свидетелските показания.
От тук насетне от значение за изхода на делото е да се направи на първо
място извод дали инкриминираните изрази са клеветнически, т.е. дали с тях
се разгласяват позорящи обстоятелства или се приписва престъпление, а ако
това е така, то на второ място – дали са неверни и деецът е съзнавал тяхната
неистинност. Ето защо настоящият съдебен състав ще прецени първо горните
обстоятелства, а едва след това ще направи преценка дали да пристъпва към
подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и най-вече
гласните такива.
Според настоящия съдебен състав никой от инкриминираните изрази не
е приписващ престъпление. Отделно от това един от изразите, а именно: „ …
въпросният измислен герой с прякор име на закуска“ - по никакъв начин не е
позорящ и в чисто лексикален аспект. Значението на думата „позор” според
тълковния речник на България, респ. на понятието позорящо обстоятелство се
свежда до нещо срамно, унизително, което да предизвиква презрение у
научаващия въпросния позорен факт. Няма никакво съмнение, че казаното от
подс.К. по адрес на тъжителя в смисъл, че е измислен герой и носи прякор с
име на закуска в никакъв случай не би могло да се възприеме като факт с
толкова силен негативен заряд, че да дава повод за срам, унижение, както и да
предизвиква презрение у научаващия го. Още повече, че сам по себе си
изразът „измислен герой“ в никакъв случай не би могъл да се приеме като
клеветнически, а по-скоро би могъл да се оприличи на обиден, макар че и
такъв не, т.к. не е емоционално-негативно натоварен и неприемлив от гледна
точка на морала. Съвсем отделен пък е въпросът, че тъжителят наистина е бил
известен с прякор, идващ от наименованието на вид закуска, т.к. са му викали
„Б.“.
Веднага след казаното до тук си струва да се анализират в цялост
инкриминираните в тъжбата изрази, а те са: „Тя /има се предвид
предизборната кампания провеждана от тъжителя през 2019г. като кандидат
за кмет на селото си/ е изградена от основните му и отличаващи го действия, а
именно лъжи и манипулации … Бутан, както винаги от завист и злоба,
въпросният измислен герой с прякор име на закуска …“.
С първият израз без всякакво съмнение се дава оценка първо на
предизборната кампания проведена от тъжителя в последните местни избори,
а след това и оценка на неговата личност, като се заявява, че негови основни
и отличаващи го действия са били лъжите и манипулациите. С вторият израз
3
подсъдимият очевидно отново дава оценка на личността на тъжителя в
смисъл, че е „бутан“ /разбирай, че в процеса на социално общуване е
мотивиран, ръководен, амбициран др. под. – бел. моя/ от завист и злоба.
За настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че тези
инкриминирани изрази от обективна стана не са клеветнически и то под
формата на разгласяване на позорящи обстоятелства, т.к. с тях не се
разгласява някакъв конкретен факт, а се дава оценка и мнение от страна на
подсъдимия. Дори самият тъжител на стр. 2, абз.1 от тъжбата си сочи, че
тъжителят е публикувал „собствено мнение по отношение на моята личност, в
което си позволи да използва позорни думи“.
Съгласно константната практика на ВКС и Европейския съд по правата
на човека (ЕСПЧ) престъплението клевета е съставомерно само когато са
изразени конкретни факти, които се явяват позорящи или приписващи
престъпление. В този смисъл следва да се прави разлика между
обективирането на конкретни факти и изказването на предположения, мнения
и оценки, тъй като фактите подлежат на доказване и проверка за разлика от
оценъчните съждения. Така в решението „Lingens v. Austria” ЕСПЧ е
достигнал до следния извод: „Трябва да се прави строго и прецизно
разграничаване между факти и оценъчни съждения. Наличието на факти може
да бъде демонстрирано (доказано), докато истинността на оценката не
подлежи на доказване. Що се отнася до оценките, това изискване не може да
бъде удовлетворено и е посегателство срещу свободата на мненията”.
Няма спор в съдебната теория и практика, че съставът на
престъплението клевета може да бъде осъществен при две различни форми на
изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за
пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от
субективна страна деецът знае, че не е извършено. Както в съдебната
практика, така и доктрината се приема, че предмет на престъплението по
чл.147 от НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е
то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите
морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на
обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез
предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение №
272/28.08.2015г. по н.д. № 596/2015г. на ІІІ н.о. на ВКС.
В свое решение № 167 от 26.09.2016 г. по н. д. № 742/2016 г. на III н. о.
ВКС недвусмислено сочи, че изискването за конкретизирано съдържание на
твърдението за позорното обстоятелство, включващо информация за
времевите му и пространствени параметри, за лицата, които са негов адресат,
и всички релевантни детайли, е предпоставено от необходимостта за
установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в
наказателния процес. Логическо следствие от това е заключението, че
4
предположенията; създаването на различни версии и аналогии; изводите,
интерпретациите и други проявления на субективна психическа и
интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото;
изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния
състав на клеветата.
В Решение № 104 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 178/2013 г., III н. о.,
пък е казано буквално: „За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат
обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и
обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не.
Следователно, те не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление. За
разлика от мненията и оценките, "позорящите" факти и/или обстоятелства
трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се
преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински, а не да се извеждат
като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им“.
Казано с други думи, същественото в случая е, че това, което е
инкриминирал с тъжбата си тъжителят, са изрази, които не съдържат никакви
конкретни или определени факти, които да бъдат позорящи от гледна точка
на морала и/или които да подлежат на проверка за истинност. На практика в
тъжбата частният тъжител е инкриминирал своя субективен прочит на
изразените от подсъдимия в процесния коментар оценъчни съждения, т.е.
инкриминирал е собственото си възприятие и тълкуване на цитираните слова
на подсъдимия. Върховната съдебна инстанция обаче е константна в своята
практика, че начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като
резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване, поради
което деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди /в случая на
тъжителя – бел. моя/ изводи, оценки, разсъждения и предположения. В този
смисъл е решение № 80/09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II н. о.
С оглед на всичко казано до тук съдът призна подс. Й.К. за невиновен и
го оправда по обвинението в извършено престъпление по чл.148 ал.2, във вр. с
ал.1 т.1, т.2, пр. 2 и във вр. с чл.147 ал.1 от НК, а именно за това, че на
14.03.2021 г., в с. Симеоновец, обл. Пазарджишка е разгласил позорни
обстоятелства за И. И. А., с ЕГН **********, от същото село, с думите: „Тя
/визирал предизборната му кампания/ е изградена от основните му и
отличаващите го действия, а именно лъжи и манипулации... Бутан, както
винаги от завист и злоба, въпросният измислен герой с прякор име на закуска
...“, като клеветата да е била разпространена по друг начин - чрез коментар в
социалната мрежа „Фейсбук“, в групата „Симеоновец - Нашето китно село“.
При този изход от делото съдът отхвърли като неоснователен
предявеният от И. И. А. граждански иск против подсъдимия Й. А. К. за
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
5
Пак с оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът
осъди И. И. А., ЕГН ********** да заплати на Й. А. К., ЕГН **********
разноски в размер на 500,00 лева - платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6