РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 27.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 29 ноември Две хиляди и тринадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1837 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от В.Е.Г. *** против „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София
за осъждане на ответника съгласно допуснато от съда на осн. чл.214, ал.1 ГПК по
искане на ищцата увеличение на размера на предявения иск, да й заплати сумата
от 6840.00 лева неустойка, представляваща обезщетение за лишаването на неин
имот на адрес гр.Враца, ул.”Хаджи Димитър” № 25, ап.2 от доставка на ел.енергия
за битови нужди в периода 03.07.12г.-20.12.12г. Ищцата твърди, че
ел.захранването на посочения имот било прекъснато на 03.07.12г., което
предизвикало нуждата от водене на гр.дело № 3464/12г. на ВРС, което приключило
с решение за недължимост на сумата от 995.78 лв. от страна на настоящата ищца.
Поддържа, че вина за прекъсване на ел.снабдяването има ответното дружество и
претендираната неустойка е специално уредена в чл.44, ал.1 ОУ на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София.
Искът е с правно основание чл.92 ЗЗД вр.
чл.44, ал.1 ОУ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ”
АД, гр. София и е процесуално допустим.
В писмен отговор по реда
на чл.131 ГПК ответното дружество оспорва активната легитимация на ищцата и
пасивната своя легитимация, като твърди, че не притежава лицензия за снабдяване
и търговия с ел.енергия, а само такава за разпределение. Поддържа, че не носи
вена за евентуално прекъсване на ел.захранването в процесния обект, като
оспорва периода на твърдяна дължимост на исковата сума и размера на иска.
Съдът след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.04.2012 г. служители
на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, в отсъствието на потребителя - ищца и в
присъствието на двама свидетели, представители на Федерация на потребителите са
извършили проверка в обект, находящ се в гр. Враца, ул.”Хаджи Димитър” № 25,
ап.2. Констатациите си отразили в Констативен
протокол № 6004230 от същата дата, в който е посочено е, че абоната е с ИТН 30003058414 и аб.№
**********. С влязло в сила решение от
21.12.2012г.по гр.дело № 3464/2012г. на РС Враца е уважен предявени от ищцата
против „ЧЕЗ Електро България” АД отрицателен установителен иск, с който е
призната недължимост на сумата от общо 995.78 лв. за периода 27.01.12г. до
25.04.12г. по 4 бр. фактури и във връзка с протокол за проверка № 6004230 от
25.04.2012г.
Видно от лицензии № ра Л – 229 –
15/17.05.2007 г. и № Л – 135 – 07/13.08.2004 г., издадени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране на „ЧЕЗ Електро България” АД и „ЧЕЗ
Разпределение България” АД е дадена лицензия за търговия с електрическа енергия
за срок от 10 години, съответно за разпределение на електрическа енергия за
срок от 35 години.
От заключението на допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза се установява, че от събраната
информация в Център за обслужване на клиенти на „ЧЕЗ Разпределение България” АД
е конкретизиран периода, през който абонат с ИТН 30003058414 на адрес гр.Враца, ул.”Хаджи
Димитър” № 25, ап.2 е бил с прекъснато ел.захранване – 02.07.2012г. до
20.12.2012г., вкл. – 172 дни. Вещото лице е посочило, че основанието за
прекъсване на ел. захранването е незаплащане на начислена ел.енергия, размера
на която не уточнили, нито й предоставили извлечение на хартиен носител, под
предлог, че такава информация нямат. Изчислен е и размера на обезщетението
съгласно чл.44, ал.1 от ОУ на стойност от 6840 лв.
Видно от писмо изх. № ********** от 10.01.2013г.
на „ЧЕЗ България” ЕАД до ищцата Г., последната е уведомена, че
електрозахранването в имота й на процесния обект е възстановено на 21.12.2012г.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно Общите условия на договорите
за използване на електроразпределителните мрежи на “ЧЕЗ Разпределение България”
АД /ОУ на “ЧЕЗ Разпределение България” АД/ одобрени с решение № ОУ –
056/07.11.2007 г., изменени с решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/,
потребител на електроразпределителната мрежа е всяко лице, чийто обект е
присъединен към тази мрежа. Такова качество ищцата безспорно притежава предвид
факта, че имота й и тя като абонат са обозначени с кл. № и ИТН и съответно са
издавани фактури за начислени стойности консумирана ел.енергия, видно от
решението по гр.дело № 3464/12г. на ВРС.
Категорично установен е и факта, че в
продължителен период от време от 02.07.2012г. до 20.12.2012г. имота на ищцата е бил с
прекъснато ел.захранване.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 ОУ на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, в случай че потребителите
останат без електрическа енергия по вина на електроразпределителното
предприятие повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя,
електроразпределителното предприятие заплаща на потребителя обезщетение в
размер на 30.00 лв. и по 20.00 лв. за всеки следващ период от 12 часа без
осигурена ел.енергия.
В цитираната разпоредба са уредени всички задължителни елементи от
фактическия състав за възникването на задължението за заплащане на обезщетение,
а именно – прекъсване на ел.захранването, вина на ответника и уведомление на
потребителя. Първата предпоставка за период от 172 дни е налице и бе
коментирана. По отношение вината на ответника такава съществува, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установи на какво основание е прекъснато
ел.захранването на ищцата, в която насока е заключението на експертизата и
изричното отбелязване от експерта, че отговор на този въпрос при изготвяне на
заключението не е получила. След като ответника не е установил съществуването
на законно основание за прекъсване на ел.захранването, изключващо отговорността
му при неизпълнение на задълженията му за пренос на ел.енергия през
разпределителната мрежа по смисъла на
чл.46 – 48 от ОУ, то следва да се приеме, че такова липсва, а поведението му следва
да се квалифицира като самоволно и виновно извършено. Що се отнася до третия
елемент – уведомлението от потребителя до дружеството, в конкретния случай
такова не се изисква, тъй като прекъсването на ел.захранването е резултат от
действия на служители на ответника, поради което е налице негово знание. Изискването
за уведомление в подобен случай е в противоречие с принципа за добросъвестност
и е нищожно, като неравноправна клауза на осн. чл.143, т.16 от ЗЗП, поради
което следва да се счита за неприложима в отношенията между страните. С оглед
на това за доказани следва да се приемат всички кумулативни предпоставки на
претендираната имуществена отговорност, поради което искът е доказан по
основание.
По отношение на неговия размер и като съобрази приложимата норма на чл.44,
ал.1 от ОУ на ответника и изчисленията на експерта, съдът намира, че обезщетението
за претендирания период възлиза на сумата от 6840 лева, поради което следва да
се уважи изцяло, с осъждане на ответника да заплати исковата стойност, ведно
със законната лихва.
При този изход на делото в полза на ищцата
следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения
списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ЧЕЗ Разпределение България” АД,
ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.Г.,*** сумата от 6840.00
лв., представляваща
обезщетение за лишаването на неин имот на адрес гр.Враца, ул.”Хаджи Димитър” №
25, ап.2 от доставка на ел.енергия за битови нужди в периода 03.07.2012г.-20.12.2012г.
вкл., както и сумата от 2373.60 лв., направени деловодни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..