№ 83
гр. Варна, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100503094 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание
чл.435 ал.2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК: ********* против Постановление за приети
по делото разноски с изх № 10119/01.12.2021 г., по ИД № 20217170400631, по
описа на ЧСИ Румяна Тодорова, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата от
200 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.
26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Жалбоподателят счита, че
претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения
минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и
пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Позовава се на
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като излага, че при сезиране с такова
искане, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора,
като след тази преценка, ако изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, да намали договорения адвокатски хонорар. Твърди, че в настоящия
случай претендираният адвокатски хонорар за изпълнителното производство
е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически
1
неоправдан. Извършените по изпълнителното дело процесуални действия не
са необичайни и не налагат определянето на такова адвокатско
възнаграждение, като единствените предприети от пълномощника на
взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело с посочване в същата на способа за изпълнението и съответно, не са
налице основания за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер.
Предвид което счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в
случая, тъй като касае по-голяма фактическа и правна сложност на делото,
съответно, активно поведение от страна на процесуалния представител по
проучване на имущества на длъжника, справки, предлагане на множество
начини за изпълнение в течение на производството и т.н., каквито действия в
настоящото изпълнително дело не са предприемани. По изложените
съображения моли да бъде намален размерът на адвокатския хонорар до
минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредба№ 1/2004 г., като се
вземат предвид постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съответно, да се редуцира
същият до сумата в размер на 200 лева. На следващо място, счита
определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса за
прекомерна. Съобразно посочената норма, за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума. Съгласно трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 7745/25.10.2016 г., постановено по в.гр.д. №
6410/2016 г., по описа на СГС, II състав, включването на адвокатско
възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство в събраната сума по смисъла на т. 26 от Тарифата, е
незаконосъобразно - материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че дължимото се
адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, моли
да бъде намалено същото, като се коригира и размерът на начислената по т.
26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. Моли
да му бъдат присъдени и сторените разноски в настоящото производство, за
които представя списък, съгласно чл. 80 ГПК, ведно с доказателство за
платен адвокатски хонорар. В случай, че насрещната страна представи списък
с разноските, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, като моли последното да бъде определено,
съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В заключение моли да бъде отменено
Постановление за приети по делото разноски с изх. № 10119/01.12.2021 г., по
ИД № 20217170400631, по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, като бъде намален
размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200
лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и да се коригира размерът на начислената по т.
26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса, както
2
и да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна и взискател в изпълнителното производство - П. Н. Н. е
депозирала писмено възражение, с което моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Излага, че в обжалваното постановление,
приетият размер на адв. възнаграждение е определен точно, като е съобразен
с минималните размери, установени в Наредба №1. Твърди, че при
определяне размера на същото следва да се отчете фактическата и правна
сложност на делото, поради което счита искането за намаляване на адв.
възнаграждение за неоснователно. Прави възражение за намаляване на
претендираното от жалбоподателя възнаграждение в производството по
частната жалба. В заключение моли жалбата да бъде оставена без уважение,
както и да бъде оставено без уважение искането за заплащане на адв.
възнаграждение.
Приложени са и писмените обяснения на ЧСИ, в които се излага, че
жалбата на длъжника е неоснователна. Твърди, че с постановлението за
разноски по изп. дело са приети сумите от: 54.00лв. с ДДС - обикновени такси
по т.1, т.4 и т.9 от ТТРКЗЧСИ. 700.00лв.- адвокатско възнаграждение, което
включва 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело и 483.28 лв. за
водене на изпълнителни действия /съгл. чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2, вр. с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждение/, като разликата е минимална в размер на 16.72 лв. В
молбата за образуване на изп. дело взискателя е поискал налагане на запор на
сметките на длъжника в Общинска банка, като следва да се има предвид, че
задължението към момента не е заплатено доброволно от длъжника, а сумата
е постъпила от запора на сметката. На следващо място излага, че таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ, е определена върху размера на задължението по
изпълнителния лист с ДДС /това е посочено и в самото постановление за
разноски/, като същата не зависи от размера на адвокатското възнаграждение,
т.к. адвокатският хонорар не се включва в сумата, върху която се начислява
таксата по т.26. С оглед изложеното счита, че жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при
преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, установи следното:
Производството по изп.дело №20217170400631/2021г. е образувано в
кантората на ЧСИ Румяна Тодорова на 24.11.2021г. по молба на П. Н. Н.,
действаща чрез пълномощник адв.Д.П. и въз основа на изпълнителен лист от
23.11.2021г., издаден от ВРС, 20 състав по ГД №12942/202Ог., по силата на
който ЗАД „ОЗК-Застраховане" е осъдено да заплати на взискателя сумите от:
главница 12 000.00 лв., ведно със законната лихва считано от 17.07.2020г. до
окончателното й изплащане, както и 878.40 лв. -съдебни разноски.
3
С молбата взискателят е поискал да бъде поканен длъжника да изпълни
доброволно задължението си в 2 седмичен срок, и ако не бъде извършено
плащане в срока за доброволно изпълнение, ЧСИ да определи способ за
принудително изпълнение. Поискано е и налагане на запор върху сметката на
длъжника в Общинска Банка. Кредиторът претендира и направените в изп.
производство разноски –адв. Хонорар в размер на 700лв. и платени такси.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие,
установяващ платена сума в размер на 700лв. в брой, както и приходен касов
ордер за платена такса по изп. Дело в размер на 54 лв.
На 25.11.2021г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Общинска Банка, с
което е наложил запор на всички вземания на длъжника в банката до размера
на дълга му по изп. Дело, който към тази дата е в размер на 16 596.01 лв.
С възражение вх. №9143/30.11.2021г., длъжникът „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК застраховане“ АД е поискал да бъдат намалени
определените в поканата за доброволно изпълнение разноски. Изложил е, че
претендираният адв. Хонорар е над законово- определения минимум, а
извършените по изп. Дело процесуални действия не са необичайни и не
налагат определянето на такова възнаграждение. Поискал е адв.
Възнаграждение, опредено в полза на взискателя да бъде намалено на 200лв.,
както и да бъде коригиран размерът на начислената по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ пропорционална такса.
С писмо изх. №9538/17.12.2021г., Общинска банка уведомява ЧСИ, че
в изпълнение на полученото запорно съобщение, от банкова сметка на
длъжника е с платежно нареждане от 03.12.2021г. е преведена изцяло
дължима сума от 16 622.68 лв.
С обжалваното Постановление за разноски от 01.12.2021г., ЧСИ, след
като е съобразил възражението за прекомерност, е приел следните разноски
по изп. Дело: 1. 54 лв. – обикновени такси; 2. 700лв. – адв. Хонорар,
съобразен размера а задължението и разпоредбите на чл. 10, ал.1 и чл. 10,
ал.2 вр. Чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адв. Възнаграждения,/
200лв. – за обр. На изп. Дело и 483 лв. – за водене на изп. Действия, като е
съобразил, че към тази дата длъжникът не е погасил доброволно
задължението си; 3. 1311.72 лв. / с ДДС/ -такса по т. 26 от ТТРКЗЧСИ,
изчислена върху задължението в размер на 14551.74 лв., към 01.12.2021г., в
който размер не е включен адв. Хонорар.
На 14.12.2021г. длъжникът е депозирал жалбата, по която е образувано
настоящото производство.
При така установеното съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските, предвид което настоящата жалба
доколкото е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу акт на ЧСИ,
подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес, е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав
съобрази следното:
4
С оглед изпълнителния лист, въз основана който е образувано изп. дело,
съдът установява, че към дата на образуването му, длъжникът дължи
главница в размер на 12000лв., ведно със законната лихва за забава, считано
от 17.07.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 878.40 лв. –
разноски за производството по гр. дело № 12942/20г. по описа на ВОС.
Към молбата е приложен договор за правна зашита и съдействие,
обективиращ заплащането в брой на адв. възнаграждение в размер на 700лв.
От приложените по изп. дело писмо и платежно нареждане, се
установява, че дължимата по изп. дело сума в общ размер на 16 622.68 лв. е
преведена от Общинска банка по сметката на ЧСИ на 03.12.2021г.
Следователно, към датата на образуване на изп. дело № 631/2020г.-
24.11.2021г., длъжникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ е имал неизплатено
задължение към взискателя П.Н. в размера, посочен в изп. лист, като е
безспорно, че тази сума е изплатена след образуване на изп. дело, а именно на
03.12.2021г. в изпълнение на наложения от ЧСИ запор върху банкова сметка
на длъжника.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството
разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква
наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност
намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в
същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на
ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и
да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова
длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е
било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които
са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали
нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват
на такива, изоставени от взискателя. Длъжникът не може да носи отговорност
и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи,
насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към
момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т.
е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е
непротивопоставимо на взискателя. В този случай изпълнителният способ
няма да бъде реализиран поради обективни причини, стоящи извън
5
поведението на длъжника. При липсата на поведение на длъжника, което да е
станало пречка за реализирането на
Разясненията, посочени в ТР съотнесени към настоящия казус водят до
извод за неоснователност на жалбата по следните съображения:
Не се оспорва, че длъжникът е дължал сумите, за събирането на които е
било образувано изп. дело към датата на образуването му-24.11.2021/, но
изплатил същите в срока за доброволно изпълнение- 03.12.2021.
Предвид което настоящият състав намира, че той следва да понесе
отговорността за заплатения от взискателя адв. хонорара, но само такъв за
образуване на изп. дело, който според чл. 10, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е размер на
200лв.
Съдът намира, че длъжникът не следва да заплаща и хонорар, дължим
на осн. чл. 10, ал.1, т.2 вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата, тъй като заплащането
на задължението е извършено в срока за доброволно изпълнение-само 1
седмица след получаване на ПДИ. Действително сумата е постъпила от
запорираната сметка на длъжника, но същият с молба от 26.11.2021г. не е
оспорил вземането по ИЛ, като е изразил съгласие и предположение, че
сумата ще бъде изплатена от запорираната сметка, т.е. по делото не са
извършени никакви други изп. действия /освен първоначалния запор/,
мотивиращи определяне на възнаграждение за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
По изложените съображения, съдът намира, че в тази част жалбата е
основателна. Разноските за адв. хонорар, които длъжникът следва да заплати
на взискателя следва да бъдат редуцирани до 200лв.
По отношение на размера на дължимите в полза на ЧСИ такси, съдът
намира, че същите са правилно изчислени върху сбора на сумата от 13676.66
лв. /главница с натрупана законна лихва към дата 01.12.2021г./, която съдът
служебно изчисли /използвайки програмен продукт Апис Финанси
изчислители системи/ на осн. чл. 162 ГПК, и сумата от 878.40лв. – разноски
за исковото производство.
С огледи извършените служебно изчисления, съставът установи, че
правилно ЧСИ не е включил в размера на дълга, върху който да изчисли
дължимите се в негова полза такси, нито размерът на дължимото за изп. дело
адв. възнаграждение, определено за взискателя.
Върху сумата от 14 555,06 лв. /13676.66 лв. +878.40лв./ е определена
такса по чл. 26, б.“г“ от Тарифата в размер на 1093.10 лв., върху която е
начислен ДДС, и по такъв начин се получава сумата от 1311.72 лв., посочена
в Постановлението за разноските.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания за
изменение на постановлението за разноски в тази част.
При този изход на спора, предвид направеното възражение за
прекомерност, и частичната основателност на въззивната жалба, съдът
намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдено
деловодни разноски в размер на 115 лв., от които 15 лв. –ДТ и 100лв. –адв.
възнаграждение, определено на осн. Чл. 10, ал.5 от Наредбата вр. чл. 78, ал.5
ГПК.
6
Водим от горното и на осн.чл.435 ал.2 ГПК, Варненският окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба вх. №9460/14.12.2021г. на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК: *********
Постановление за приети по делото разноски с изх № 10119/01.12.2021 г., по
ИД № 20217170400631, по описа на ЧСИ Румяна Тодорова като НАМАЛЯВА
размерът на ДЪЛЖИМОТО в полза на взискателя П. Н. Н. адвокатско
възнаграждение от 700.00 лв. на 200.00 лв., на основание чл.78 ал.5 ГПК вр.
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК: ********* срещу Постановление
за приети по делото разноски с изх № 10119/01.12.2021 г., по ИД №
20217170400631, по описа на ЧСИ Румяна Тодорова в ЧАСТТА, с което ЧСИ
е определил такса по т.26 от ТТРКЗЧСИ в размер на 1311.72 лв. С ДДС.
ОСЪЖДА П. Н. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК
„ЗАСТРАХОВАНЕ" АД-гр.София, АД ЕИК *********, със седалище гр.
София *********** представлявано от АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и
РУМЕН КИРИЛОВ ДИМИТРОВ сумата от 115.00 /сто и петнадесет/ лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, определи на осн. чл. 10, ал.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 вр. чл. 78, ал.5 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.437 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7