Решение по дело №10/2018 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 52
Дата: 28 май 2018 г. (в сила от 19 октомври 2018 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20185520200010
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2018 г.

Съдържание на акта

                            Р Е Ш Е Н И Е № 52

                                гр.Раднево,28.05.2018г.                    

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           Радневският районен съд, наказателен състав  на  осми май  две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

при секретаря Живка Манолова и присъствието на прокурор ……….. като разгледа докладваното от съдията Вълчанова НАХД № 10  по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила жалба в съда от Г.Х.Г. ***, ЕГН **********.  Жалбата е подадена против наказателно постановление № 17-0327-001055/ 24.11.2017г., издадено от началник група към ОД на МВР – С. З., РУ Р. С това наказателно постановление  на основание чл.53,  ал. 1 от ЗАНН, чл.184, ал. 4, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137 А ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП.

   Административно наказващия орган след редовно призоваване не се явява  и не изпраща представител.

  Защитника на жалбоподателя адв.С.Ч. оспорва издаденото наказателно постановление като моли съда същото да бъде отменено и сочи доводи за това.

     Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна и е допустима.

     Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 31.10.2017г. около 23,55ч.  в гр.Р. на бул.”Г.Д.” № х, във „Ф. Г.” с рег. № СТ хххх, ВН, жалбоподателя Г. като пътник в горепосочения автомобил,  собственост и управляван от П. П. С. от гр.С. З., по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

Това е констатираното нарушение, за което на същата дата е издаден и фиш. При издаването на фиша и констатирането на нарушението от АНО жалбоподателят не само не е възразил, но и е направил самопризнание. Възраженията на управляващата МПС-то П. С. и на другия пътник, пътуващ в колата са идентични и обслужват защитните тези и на тримата- С., Г. и Г.. Към момента на съставянето на акта за установяване на административното нарушение и на С. – не имало възражения от нейна страна. Не е имало възражения от страна и на Г.. Възраженията и на тримата възникват след задържането на пътуващия с тях приятел Л. Към момента на констатиране на нарушението  е било налице самопризнание от страна на двамата пътници на задната седалка.

Поради причината, че всички пътуващи в колата са в приятелски взаимоотношения и са пряко заинтересовани от изхода на всяко едно от делата/тримата са жалбоподатели по АНД /, и са при идентична фактическа обстановка, то всички са заинтересовани от изхода на делата и съдът не може да кредитира техните  показания и обяснения. Съдът няма никакво основание да счита, че поведението на проверяващия Д.  е било с цел да увреди проверяваните и да се възползва от служебното си положение.

В момента на констатиране на нарушение АНО е издал фиш, в последствие акт и след това и наказателно постановление.

Съдът не споделя направеното от адв.Ч. възражение, че било налице съществено процесуално нарушение поради издаването и на акт и на фиш за едно и също административно нарушение. Правни последици от издаването на фиша няма. Има единствено от издаването на наказателното постановление. Същото е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон и съгласно специалното оправомощаване, ноторно известно на съда съгласно  заповед № 8121з-952/20.07.2017г.

    В резултат на това  и в тримесечния давностен срок по чл.34, ал. 1 от ЗАНН АДНО съставил против жалбоподателя акт № 17-1055 от 13.11.2017г. /бл. № 0334620/ за установяване на административно нарушение. На същата дата на жалбоподателя бил връчен и препис от АУАН. В предоставения тридневен срок по чл.44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя не е депозирал възражения по съставения му акт.

   На 24.11.2017г. в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал. 1 от ЗАНН наказващия орган издал процесното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя. На 03.11.2017г. била подадена процесната жалба.

  Съдът не установи процесуални нарушения при съставяне на НП  и АУАН, които да обуславят отменително решение.

  АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал. 1  и ал. 12 от ЗДвП.

  Съгласно чл.137 А, ал. 1 от ЗДВП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категория  М1, М2, М3 и N1, N2 и  N3, когато са в движение използват обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани. Няма спор, че управлявания от П. С. автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани и жалбоподателя като пътник в МПС  е следвало да постави същия. Фактическата обстановка е напълно ясна: МПС е било спряно за проверка  в гр.Раднево на посочения адрес. При тази проверка мл.автоконтрольор Д.Д. очевидно визуално установява липсата на поставен обезопасителен колан от страна на жалбоподателя, поради което е пристъпено към съставяне на АУАН. Наложената глоба е с фиксиран размер в ЗДвП, поради което не съществува възможност за нейното намаляване. Не са налице основания да се приеме, че са налице условията на чл.28 за отмяна на НП дори напротив. От показанията на Сербезова може да се направи извод, че е налице едно упорство в извършването на административни нарушения, което безспорно е повлияло на АНО при извършването на преценката за степента на обществена опасност на деянието и на пътниците на управлявания от нея автомобил. Несъмнено поставянето на обезопасителен колан цели запазване живота на водача и пътниците  в автомобила в случай при евентуално ПТП. Към настоящия момент публично са обладали огромен брой ПТП с жертви, при които случай преобладаваща причина за настъпване на смъртта на водача и/или пътниците в автомобила е липсата на поставен обезопасителен колан. Поставянето му не е приумица на законодателя, а животоспасяваща и животоопазваща необходимост при управление на МПС, респективно при пътуване в МПС.

    Безспорно се установи по делото, че  актосъставителя Д.Д. на посочената дата и място-31.10.2017г. около 23,55ч. в гр.Р. на бул.”Г.Д.” № х, е спрял за проверка лек автомобил „Ф. Г.” с рег. № СТ хххх ВН, собственост и управляван от П. П. С. от гр.С. З., като в автомобила като пътник е бил жалбоподателя Г.Х.Г., който по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. В този смисъл е нарушил  разпоредбата на чл.137 А, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението не представлява маловажен случай-управлението на МПС е рискова дейност поради което при изпълнението и спазването на предвидените в нормативните актове правила за поведение е особено задължително. Поставянето на предпазен колан е действие, което следва да се извърши преди потегляне на автомобила и което не зависи от дължината на предстоящото да се измине разстояние, или от естеството на маневрата която се извършва.

  Възраженията на адв.Ч., като защитник на жалбоподателя, че полицейския служител Д.Д. по никакъв начин не се е убедил,  че по време на движение жалбоподателя е бил без обезопасителен колан е голословно и е негова защитна теза. Съдът не кредитира и показанията на разпитаните свидетели Павлина Сербезова и Веселин Грозев, тъй като същите са заинтересовани и техните показания не отразяват обективно фактическата обстановка, а съдът по-горе изложи достатъчно подробни съображения за това.

  Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и е издал обжалваното постановление. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна.

Предвид гореизложените съображения съда намери, че наказателното постановление в обжалваната част е законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН  

                                               Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0327-001055/24.11.2017г., издадено от Началник група към ОД на МВР – С. З., РУ Р., с което на Г.Х.Г. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание - глоба в размер на 50 лева, като правилно и законосъобразно.

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. З. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: