Решение по дело №1340/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник РУ на МВР-Асеновград към ОД на МВР-Пловдив, депозирана чрез ст.юрк. П. против Решение № 39 от 15.05.2024 г., постановено по АНД № 20235310200786/2023г. по описа на Районен съд - Асеновград, II наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление №22-0239-001598/12.12.2022 г., издадено от Началник РУ-Асеновград при ОД на МВР-Пловдив, за наложена на И. Н. Б. [ЕГН] административно наказание “глоба в размер на 3000.00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца” за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, както и “глоба” в размер на 10.00лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. Излагат се съображения, че съдът незаконосъобразно е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението. Счита, че не са обсъдени коректно показанията на двете групи свидетели, като липсват основания възприятието на фактическата обстановка от страна на полицейските служители да не се кредитира от съда, а само да се отчита, че са в противоречие с показанията на свидетелите на жалбоподателя. Излага твърдения, че изводът на съда е неправилен, тъй като противоречи на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И. Н. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. В представеният чрез пълномощника адв.Л. А.-М. отговор на касационната жалба счита, че тя следва да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована, а обжалваното решение на Районен съд - Асеновград да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и поставено при пълен, обстоен и правилен анализ на всички доказателства. Претендира разноски по представен договор за правна защита и съдействие.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че касационната жалбата е основателна.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна поради следните за това съображения:

Производството пред Районен съд – Асеновград се е развило по жалба на И. Н. Б. против посоченото НП от 12.12.2022 г. на Началник РУ на МВР-Асеновград при ОД на МВР-Пловдив, издадено въз основа на АУАН №1598 от 29.09.2022г., съставен от свидетеля П. Г. И. на длъжност „младши инспектор“ при РУ на МВР- Асеновград, с което е вменено административно нарушение на чл. 104Б, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, обстоятелствата по извършване на което са се изразили в това, че при извършена проверка на 29.09.2022г. около 22:10ч. в гр.Асеновград на кръстовище между бул.”България” и ул.”Х.Д. Стоилов”, при управление на лек автомобил „БМВ“ 535Д с рег.№[рег. номер], собственост на И. Н. Б. е използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора, като извършва резки маневри с цел преднамерено изваждане на МПС извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на задните колела/дрифт/, както и в този момент собственикът на автомобила не е носел контролен талон СУМПС. Съставеният АУАН нарушителят подписал и екземпляр му бил връчен, като не е постъпило писмено възражение. На основание съставеният АУАН наказващият орган приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение на чл.104Б, т.2 и чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП, с които действия е забранено на водачите да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, както и нарушение относно липсата на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

Първоинстанционният съд е приел от събраните пред него писмени и гласни доказателства- показания на актосъставителят и свидетелите Д. С., В. Н. и М. С., че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи изясняване на механизма на вмененото нарушение, което се е отразило и на съставените АУАН, а в последствие и при издаване на НП. Приел е, че при издаване на НП едно от основанията за наложено наказание, а именно това по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е изменено през 2023г. /ДВ бр.67/20223г./, с което е отпаднало задължението за носене на контролен талон към СУМПС, който извод е законосъобразен и касационният съд счита за правилен. По отношение на другото административно нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП районният съд е приел, че липсват достатъчно категорични доказателства, от които по несъмнен начин да доказват извършено нарушение. В тази връзка се е позовал на свидетелските показания на разпитания свидетел В. Н., която е очевидец, бил в процесното МПС по време на деянието, както и на свидетеля М. С., които в свидетелските си показания твърди, че е бил непосредствено след автомобила на касатора. В тази връзка е посочил, че тези показания са в противоречие с тези на актосъставителя и свидетеля Д. С., които подкрепят обстоятелствата, посочени в съставения АУАН. От това противоречие той извел извод, че направените от И. Б. възражения са подкрепени с достатъчно аргументирани доказателства и са основателни, а основания да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност му отговорност като нарушител е останала недоказана. Посочил, че наказващият орган не се е произнесъл правилно и че неприобщаването на изискан видеозапис, който да онагледи случилото се, води до извода за недоказаност на извършено нарушение. Изложил мотиви, че нарушения като процесните не винаги съставляват общественоопасно деяние, което да засяга в значителна степен обществените отношения по безопасност на движението по пътищата, или да нарушава императивни разпоредби от тази област.

Решението на първоинстанционният съд е частично неправилно.

Безспорно е, а и не се отрича от самият касатор, че неправилно е постановено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същевременно по отношение на вмененото нарушение на касационният ответник по чл.104б т.2 ЗДвП, касационният състав не възприема фактическите констатации и правните изводи на районния съд. Безспорно е доказано от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че И. Б. е извършител, който на посочените в АУАН и НП място и време е изпълнил описаната в тях противоправна манерва при управление на посоченото МПС. В тази насока в АУАН и НП са изложени конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което не представлява нарушение на чл.44, ал.2 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният съд. Затова и наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като основателни в тази им част. Дължимата преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото, съотносими към правилно приложение на материалния закон, опровергавата изложените от първоинстанционният съд мотиви, че е налице недоказаност на извършеното деяние. В тази връзка касационната инстанция счита, че районният съд неправилно е отчел тежестта на свидетелските показания на свидетелите В. Н. и М. С., без да се отчете с необходимата тежест и достоверност свидетелските показания на двамата служители на РУ на МВР-Асеновград, които са били актосъставител и свидетел. Още повече, налице е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случаят липсват каквито и да е доказателства за нередовност на съставеният АУАН, или достатъчно обосновани доказателства, които да го опровергават. Съгласно чл.189 ал.3 ЗДвП свидетел по акта може да бъде и служебно лице, какъвто се явява свидетелят Д. В. С., който е непосредствен очевидец на извършената от нарушителя маневра. Същевременно даденият превес на свидетелските показания на В. Н. и М. С. е необоснован, с оглед липсата на каквато и да е конкретика в тях относно механизма на извършената маневра от И. Б.. По тези съображения касационният съд счита, че така направените от първоинстанционния съд изводи за недоказаност на нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП и относно законосъобразността на наказателното постановление се явяват необосновани, като той е формирал неправилно вътрешно убеждение на база събраните по делото доказателства. При събраните по делото писмени доказателства, а именно справка за нарушител/водач на И. Н. Б., е видно, че той е системен нарушител на безопасността на движението по пътищата, като към датата на вмененото му деяние са му били наложени административни наказания за 27бр. нарушения на ЗДвП и същият представлява лице с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. С оглед това, съдът намира, че са налице твърдените касационни основания по чл.209 т.3 АПК по отношение на обжалваното решение в тази му част, поради което като неправилно то следва да бъде отменено в тази му част. В останалата си част като валидно, правилно и законосъобразно то следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора, разноски се дължат съразмерно на стойността на наложените санкции както на касационният жалбоподател, така и на касационния ответник. На основание чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касационният ответник се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за всички съдебни инстанции, а за касационният жалбоподател при спазване на правилата по чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.37 от ЗПрП, вр. чл.27ж от НЗПрП се дължи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лева за всички съдебни инстанции.

По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в ЗАНН Административен съд-Пловдив-ХХIII състав

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №39 от 15.05.2024г., постановено по АНД №202355310200786/2023г. по опис на Районен съд – Асеновград - II н. с., в частта му , с която е отменено Наказателно постановление №22-0239-001598/12.12.2022г., издадено от Началник на РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив, в частта му, с която на И. Н. Б., [ЕГН] от гр. Асеновград на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 3000.00 лв и лишаване правото да управлява МПС за срок от 12 месеца“ за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, както и в частта му за присъдени разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0239-001598/12.12.2022г., издадено от Началник на РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив, в частта му, с която на И. Н. Б., [ЕГН] от гр. Асеновград на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 3000.00 лв и лишаване правото да управлява МПС за срок от 12 месеца“ за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39 от 15.05.2024г., постановено по АНД №202355310200786/2023г. по опис на Районен съд – Асеновград - II н. с В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на И. Н. Б., [ЕГН] от гр. Асеновград разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин лева/ за всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА И. Н. Б., [ЕГН] от гр. Асеновград да заплати на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на общо 160 /сто и шестдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.