Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.Шумен 27.07.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Шумен в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик адм.д.
№ 284 по описа за 2022год., за да се произнесе, съобрази следното:
Административното
производство е образувано по реда на
чл.145 и следващите от АПК, във вр. с чл.54
ал.6, във вр. с чл.54 ал.4 от ЗКИР. Делото е образувано по жалба на Н.А.А.
срещу отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за
населено място с.Г., Община КК., обл.Шумен, обективиран в писмо изх.№24-21267
от 03.08.2021г. на Началник на СГКК-гр.Шумен. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, поради постановяването му при допуснати съществени
процесуални нарушения, понеже не били налице предпоставките за недопустимост на
административното производство по чл.27 ал.2 т.1 от АПК, понеже преписката по
заявление на жалбоподателя от 08.04.2021г. не била идентична и няма нищо общо с
настоящата по заявление от 02.08.2021г., като висящото административно
производство по адм.д.№136/2020г. на АдмС Шумен, касаело извършено изменение на
КК между два съседни имота по чл.19 ал.1 т.4 и ал.3 от ЗУТ. Иска се отмяна на
обжалваната заповед като незаконосъобразна. В писмено становище от 12.07.2022г.
се поддържат доводите в жалбата за незаконосъобразност и неправилност на
оспорения отказ, като се сочат и нови доводи за нищожност на съдебно решение на
ОС- Шумен.
Ответната страна- Началник на СГКК-гр.Шумен изпраща процесуален
представител- адв.Г, която оспорва жалбата като недопустима, понеже отказът на
Началник на СГКК- Шумен бил обжалван по административен ред пред Изпълнителен
Директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър- гр.София, за което
представя доказателства. Намира жалбата и за неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна С. *** се
явява лично в съдебно заседание. М.С.С. и Р.М.Ю. ***, не се явяват, като всички
заинтересовани страни се представляват от адв.Р.Н. ***, която оспорва жалбата
по изложени аргументи в открито съдебна заседание и претендира деловодни
разноски.
Заинтересованата страна З.Ю.М., съпруга на
жалбоподателя, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът,
след преценка на събрания по делото съвкупен доказателствен материал, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят и неговата съпруга З.М. се легитимират
като съсобственици на ПИ с идентификатор 18188.501.117 по КККР на с.Г., общ.КК.,
обл.Шумен с площ 1391 кв.м., ведно с намиращите се в него сгради по силата на Нотариален
Акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 23 том 5
рег.№ 2520 н.д.№ 534 от 2012г. на Нотариус с рег.№346 с район на действие
гр.Нови Пазар/ приложен по адм.д.№ 136/2020г. на АдмС Шумен/ по времето на
сключен граждански брак, видно от приложения Акт за брак № 22/02.05.1977г.
По
съществувал между тях и другите заинтересовани страни, в качеството им на
съсобственици на съседен ПИ с идентификатор 18188.501.116, спор за материално
право относно кадастралната граница между двата съседни имота, били постановени
съдебни решения по гр.№ 9/2015год. на РС-Нови пазар, отменено с Решение №126/04.07.2016г.
по в.гр.д.№21/2016год. по описа на ШОС и по гр.д. № 648/2017год., потвърдено с Решение
№ 90/19.04.2019год. по в.гр.д.№ 34/2019год. на ОС-Шумен. С влязло в законна
сила съдебно решение по първото дело, съдът признал за установено по отношение
на Н.А. и З.Ю., че М.С.С., С.М.С. и Р.М.Ю.-собственици на ПИ с идентификатор
18188.501.116 са собственици и на реална част от ПИ с идентификатор
18188.501.117 по КККР на с.Г., общ.КК., обл.Шумен, с площ 22кв.м., обозначена
на приложена комбинирана скица към СТЕ, съставляваща неразделна част от
решението, която поради грешка в КК е отразена като част от ПИ с идентификатор
18188.501.117. С влязло в сила съдебно решение по второто дело съдът е признал
за установено спрямо З.М. и Н.А., че заинтересованите страни- собственици на ПИ
с идентификатор 18188.501.116 са
собственици и на реална част от ПИ с идентификатор 18188.501.117 по КККР
на с.Г., общ.КК., обл.Шумен, с площ 16кв.м., съгласно комбинирана скица по заключението на вещото лице по СТЕ, съставляваща
неразделна част от решението.
По подаденото заявление с
вх.№01-48185/29.01.2020год. от С.С., действащ от свое име и като пълномощник на
собствениците на ПИ с идентификатор 18188.501.116 с приложени Проект за
изменение на КК, изработен от правоспособно лице и преписи от влезлите в
законна сила горепосочени съдебни решения, било образувано административно
производство по реда на чл.53а от ЗКИР, като Началникът на СГКК- Шумен извършил
изменение на КК без издаване на заповед и уведомил заинтересованите лица.
По предприето обжалване на действията на
административния орган/жалба от 20.02.2020г./ с Решение № 99 от 18.06.2021год.,
постановено па адм.д. №136/2020год. по описа на ШАдмС, приложено към настоящото
дело, съдът отхвърлил жалбата на Н.А. против действията на органа по кадастър- Началника
на СГКК-гр.Шумен за изменение на КК на
с.Г., изразяващо се в промяна на границата между ПИ с идентификатори
18188.501.116 и 19188.501.117, в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения,
съобразно внесения проект и скица, съставляващи неразделна част от решенията,
на основание чл.53а т.1 от ЗКИР. Решението на първоинстанционния съд е
потвърдено с Решение № 5671/10.06.2022г. по адм.д.№ 8623/2021г. на ВАС.
В хода на
това съдебно производство, с жалба адресирана до Началник на СГКК, вх. №
06-2275 от 08.04.2021г./стр.23 по делото/, жалбоподателят А. оспорил съдържанието
на издадена му скица №15-298815-22.03.2021г., касателно площта на съсобствения
му имот и очертанията на регулационните граници, в която същите били отразени
съобразно съдебните решения, като поискал издаването на нова скица. Със
Становище изх.№ 23-101-15.04.2021г./стр.29/, от Началник на СГКК било
отговорено на жалбоподателя, че изменението на КККР е извършено в изпълнение на
влязло в сила съдебно решение и скица за имота вече е била издадена по начина
по който информационната система на АГКК поддържа актуалното състояние.
Издаването на нова скица с исканите от заявителя параметри не е възможно,
понеже до постановяване на съдебно решение по адм.д.№136/2020г., СГКК няма
законова възможност да се извършват промени по имота.
Отново в
хода на съдебното производство по адм.д.№136/2020г., със Заявление вх.№
01-427801 от 02.08.2021г. до СГКК, жалбоподателят заявил искане за промяна на
границата между процесните поземлени имоти на осн. чл.19 ал.1 т.4 и ал.3 от ЗУТ
на базата на приложена скица-проект, изработена от инженер с проектантска правосопособност.
По така подаденото искане бил постановен отказ за изменение на кадастрална
карта и кадастрални регистри за населено място с.Г., Община КК., обл.Шумен,
обективиран в писмо изх.№24-21267 от 03.08.2021г. на Началник на СГКК-гр.Шумен,
който е предмет на оспорване в настоящото производство. Видно от изложените в
писмото мотиви, във фаза на проверка за допустимост, административният орган
приел по т.1, че в СГКК вече се съдържа преписка с вх. № 06-2275 от
08.04.2021г., установяваща, че искане със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна вече е било процедирано, като по същество е било
постановен отказ, съдържащ се в т.3.2 от Становище на Началник на СГКК изх.№ 23-101-15.04.2021г., получено от адресата на
16.04.2021г. Съобразно изложеното в т.2 на писмото, били установени
предпоставките на чл.27 ал.2 т.2 от АПК
за недопустимост на искането, понеже е налице висящо административно
производство по адм.д.№ 136/20202г. на АдмС Шумен със същия предмет- промяна на
граници между имоти с идентификатор 18188.501.116 и с идентификатор
18188.501.117 въз основа на влезли в сила решения на граждански съд, което се
развива между същите страни. Въпреки изложените аргументи за недопустимост от
фактическа и правна страна, Началникът на СГКК постановил акт по същество, като
отказал изменението на КККР по искането на жалбоподателя.
С оглед
на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи: Оспорването е направено от надлежно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването на административния акт, в срока по чл.149 ал.1 от АПК
при връчен акт на 11.08.2021г. и депозирана на 18.08.2021г. жалба, и същото е процесуално допустимо. Издаденият изричен писмен отказ представлява
индивидуален административен акт, издаден от компетентния орган, съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗКИР, в кръга на неговите правомощия и същият
подлежи на оспорване директно пред административия съд по местонахождение на
имота, в случая АдмС- Шумен. По направеното твърдение за недопустимост на
жалбата от ответната страна, съдът намира същото за неоснователно, понеже в
ЗКИР не е предвиден административен ред на оспорване на отказ за изменение на
КККР. Това следва и от разпоредбите относно правомощията на Изпълнителния
директор на АГКК, съгласно чл.4 от Устройствен правилник на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър и чл.11 от ЗКИР.
Спазвайки разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът приема, че оспорения отказ е
незаконосъобразен, тъй като при неговото издаване са били допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Оспорения
отказ е издаден от компетентен орган– Началникът на службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.1- ал.3 от ЗКИР, Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните
за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната
карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа
грешка, като измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал.1
се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение
на имота по заявление от собственик, като за извършването им се изработва
проект в цифров вид от правоспособно лице по кадастър. Видно от представеното
от ответната страна заверено копие на обжалвания отказ, административният акт е
издаден и подписан от Началник на СГКК- Шумен, явяващ се и компетентния по
материя и степен административен орган.
Актът е
издаден в изискуемата от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма, но не притежава
всички изискуеми от чл.59 ал.2 реквизити. Като фактически основания за
издаването му са посочени наличието на по-рано инициирано производство за
изменение на граници на имот, както и висящо производство по осъществено изменение
на границата между двата процесни имота, предмет на разглеждане по адм.№
136/2020г. на настоящия съд. Цитираните фактически основания обаче не са
посочени нито в чл.56 ал.11, нито в чл.70 ал.4
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно които
Началникът на СГКК издава отказ за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на
искането или при установяване на спор за материално право, поради което не
могат да се третират като годни фактически основания за формиране на изричен
отказ по чл.70 ал.5 от Наредбата. Административният орган не е изложил никакви
мотиви за издаването на заповедта, поради което не може да се установи правното
основание за постановения отказ. Според утвърдената съдебна практика, няма
пречка фактическите основания, мотивирали административния орган да се
произнесе с дадено решение, да се съдържат не само в административния акт, но и
в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния
акт, но в случая от съдържанието на приложената по делото административна
преписка и от атакуваното писмо не може да се извлече фактическото основание за
издаване на акта, поради което допуснатото от органа нарушение по чл.59 ал.2
т.4 от АПК, изразяващо се в липса на посочени от органа правни основания за
издаване на акта, опорочава до степен на същественост обжалвания изричен отказ
и обуславя незаконосъобразността му.
Съдът
намира, че за пълнота и с оглед последващо надлежно произнасяне на
административния орган по заявлението на жалбоподателя, следва да бъдат
обсъдени изложените в отказа мотиви, касателно допустимостта на
административното производство.
При
издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган
следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т.е. в
АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на
искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27
ал.2 от АПК, преди да започне производството административния орган
задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването
на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата
на висящо административно производство със същия предмет и страни.
В
случая, съдът намира, че не е налице посоченото в т.1 на отказа наличие на
искане със същия предмет от жалбоподателя вх. № 06-2275 от 08.04.2021г. и
произнасяне по него с влязъл в сила акт- Становище изх.№ 23-101-15.04.2021г.,
от Началник на СГКК, доколкото видно от доказателствата по делото, от
жалбоподателя се иска издаването на скица с граници на имотите преди нанасянето
на изменението съгласно съдебните решения на гражданските съдилища, а не
промяна на границите на имотите. Няма и последващо произнасяне в такъв смисъл,
а със Становището е било отговорено на жалбоподателя, че издаването на скица на
имота с отразени граници преди изменението не е възможно.
Съдът
споделя напълно доводите на административния орган изложени в т.2 от отказа,
касателно наличие на висящо административно производство със същия предмет,
пред същия орган и с участието на същата страна, във фазата на оспорване. Съгласно
чл.27 ал.2 т.2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за
допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или
организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт-
липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия
орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване
или оспорване. За идентичността на предмета е от значение какво точно е
исканото изменение на КККР, а в случая то е по отношение на граница между два
съседни имоти, предмет на вече извършена промяна от Служба по ГКК Шумен. Страни
в производството, съгласно чл.27 ал.1 от АПК, са страните и по висящото
административно производство, приключило към момента на настоящото решение с
влязло в сила решение на касационна инстанция. Подаденото ново заявление за
изменение на КККР, няма как да новира производството за изменение на КККР или
да бъде присъединено за разглеждане към вече решеното, по реда на чл.53а т.1 от ЗКИР, изменение на КККР. От това се налага извода, че при наличие на висящо
административно производство със същия предмет и страни, е налице основанието
по смисъла на чл.27 ал.2 т.2 от АПК, което е абсолютна процесуална пречка за
неговото повторно решаване от органа, при идентичност на предмета и на
страните, какъвто е именно настоящия случай. С издаването на акта,
компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва,
затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос, нито да отмени или измени
вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Ако се възприеме
обратното становище, поддържано от жалбоподателя, прилагането на същото в
практиката би довело до многократно и неограничено във времето произнасяне на
административния орган по искания с един и същ предмет, във фази на издаване
или оспорване на административен акт по същия въпрос, което е в разрез с
принципите на законност, процесуална икономия, последователност и предвидимост
в административното производство.
С оглед
на изложеното ,съдът намира, че в конкретния случай посочената в чл.27 ал.2 т.2
от АПК отрицателна предпоставка е била налице, поради което административният
орган е следвало на осн.чл.197 от АПК да откаже да разгледа по същество
заявлението и прекрати производството, като не се произнася по съществото на
направеното искане, но тъй като го е сторил, той е постановил изричен отказ за
изменение на КККР в нарушение на закона. В този смисъл е практиката на ВАС,
постановена в Решение № 5727/13.06.2022г. по адм.д.№ 629/22 по сходен казус на
настоящия съд- адм.д.№ 229/2021г., Определение № 14937 от 5.11.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 5047/2019 г., 5-членен с-в и др./
По изложените съображения, оспореният изричен отказ,
обективиран в писмо изх.№24-21267 от 03.08.2021г. на Началник на СГКК-гр.Шумен
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката- върната на административния орган за ново произнасяне,
при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, направените от жалбоподателя разноски по
делото следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая
жалбоподателят не претендира присъждане на направените от него разноски и
такива не следва да бъдат присъждани.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.А. отказ за
изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за населено място с.Г.,
Община КК., обл.Шумен, обективиран в писмо изх.№24-21267 от 03.08.2021г. на
Началник на СГКК-гр.Шумен.
ВРЪЩА преписката на Началник на
СГКК-гр.Шумен за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите, изложени в
настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, посредством
изпращане на преписи по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: