Р Е Ш Е Н И Е
№ 1807/30.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Дарина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2587
по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от Д.П.С., ЕГН **********, с адрес ***
срещу ППЗК “****”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.****,
общ.Суворово, обл.Варна ИСК с правно основание чл.
357, ал. 1, вр. чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ
за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане на ищеца без работа
вследствие на незаконното уволнение, извършено със заповед изх. № 24/23.02.2017
г. на председателя на ППЗК „****", с. **** за период от 22.07.2017г. до 23.08.2017г. в размер на 1347,22 лв. (хиляда триста четиридесет и
седем лева, 22 стотинки), ведно с лихвата за забава от деня на завеждане на
исковата молба – 15.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения: С влязлото в сила на 13.11.2018г.
решение № 129 на ВКС, III г.о., постановено по гр.д. № 430/2018г. на ВКС е
признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца Д.П.С. от ответната ППЗК
„****", с. ****, същият е възстановен на работа в кооперацията и същата е
осъдена да му заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа
заради незаконно уволнение в размер на 6053,48 лева за периода 24.02.2017г. -
21.07.2017г., ведно със законната лихва и сторените съдебни разноски.
Излага се в
исковата молба, че преди това ищецът и ответната кооперация ППЗК „****" са
били страни по трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор
№ 18/28.06.2013г., по силата на който кооперацията е била работодател, а ищецът
- служител на длъжността „главен счетоводител", с трудови задължения,
уредени в съответната длъжностна характеристика. Трудовият договор е бил
сключен за неопределено време, като е бил уговорен начален шестмесечен срок за
изпитване в полза на работодателя. Основното месечно възнаграждение е било
определено на 800 лв. (т. 2.5. от трудовия договор), а допълнителното
възнаграждение (клас) за трудов стаж и професионален опит е било в размер на
10,80% от основното възнаграждение.
С допълнителното
споразумение № 01/27.02.2015г., съставляващо неделима част от трудов договор №
18/ 28.06.2013г., на основание чл. 119 КТ страните са уговорили, че размерът на
дължимото основно месечно трудово възнаграждение се изменя на 1200 лв. (т.5 от
допълнителното споразумение), а допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
опит се определя на 12,60 % от основното месечно трудово възнаграждение. По
този начин, след влизането в сила на цитираното споразумение брутното трудово
възнаграждение на ищеца нараснало на 1351,20 лева.
Със заповед № 24/
23.02.2017г. на председателя на ППЗК „****" е прекратено трудовото
правоотношение между кооперацията-работодател и нейния главен счетоводител г-н С..
Тази именно заповед е била оспорена пред съда, а по исковете на работника с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2, 3 КТ е било образувано гр.д. №
5106/2017г. на PC - Варна, VII с-в. Производството впоследствие е било отнесено
за разглеждане пред ОС - Варна (в.гр.д. № 2007/2017г. на ВОС) и пред ВКС (гр.д.
№ 430/2018г.), който е постановил окончателно решение. С него е било присъдено
обезщетение поради незаконно уволнение за периода от 24.02.2017г. до
21.07.2017г. (т.е. до датата на приключване на устните заседания пред първата
инстанция).
Моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира
разноски.
Постъпил е в срока
по чл. 131 ГПК писмен отговор на ответника с който се оспорват изцяло
предявените искове.
Не спорят, че
страните по делото са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор
№ №18/28.06.2013 г, изменен с допълнителното споразумение № 01/27.02.2015г. по
който ищецът, работи в предприятието на ответника на длъжност „главен счетоводител ".
Не оспорват и
размера на брутното трудово възнаграждение от 1351,20 лева.
Твърди се от
ответната страна, че след отмяната на уволнението ищецът не се е възползвал от
правото си да се върне отново на работа, поради което същият нямал право на
обезщетение за безработица.
Молят предявения
иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
По допустимостта на така предявения иск:
Към момента на приключване на съдебното дирене по гр.д. №
5106/2017г. на PC - Варна, VII с-в. не е бил изминал шестмесечен период от
уволнението на ищеца, поради което решението по посоченото гр. д. има сила
на присъдено нещо за
периода от уволнението - 24.02.2017г. до 21.07.2017г. (т.е. до датата на
приключване на устните заседания пред първата инстанция), но не и за
последващия период до предвидените в закона шест месеца. С предявения в
настоящото производство иск се търси обезщетение за друг период, различен от
този, за който важи силата на пресъдено нещо. В този смисъл след този момент не
е налице сила на пресъдено нещо, поради което настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по същество за целия претендиран период от 22.07.2017г.
до 23.08.2017г.
По основателността на претенцията:
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна,
като правото на обезщетение възниква за работника/служителя при наличието на
три кумулативни предпоставки: 1) признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2) наличие на подлежаща
на обезщетяване вреда; и 3) причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането на работника или служителя без работа /виж тълкувателно
решение № 3/19.03.1996 г. на ОСГК на ВКС/.
Съдът намира, че е налице посоченият фактически състав. С
влязлото в сила на 21.7.2017г. Решение № 3007 на ВРС, постановено по гр.д. № 5106/2017г. на ВРС е
признато уволнението на Д.П.С., извършено със Заповед № 24/ 23.2.2017г. на
работодателя ППЗК “****”, ЕИК ****, с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано, за незаконно и
е отменено същото. Поради изложеното като безспорни по делото са
отделени обстоятелствата, че уволнението на ищеца от ответника със заповед № 24/23.2.2017
г. е признато за незаконно и отменено, както и, че ответникът е бил осъден да
заплати на ищеца, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, обезщетение за оставане без
работа за периода 24.2.2017г. до 21.7.2017г. г. вкл. в размер на 6053,48 лева.
Приета е по делото копие от трудовата книжка на ищеца, от която
е видно, че ищецът не се е намирал в трудово правоотношение за периода 22.07.2017г.
до 23.08.2017 г., на която дата е бил възстановен на предишно заеманата
длъжност при ответника въз основа на влязлото в законна сила решение на ВРС, по
реда на чл. 344, ал. 1 КТ.
Така за процесния период от 22.07.2017г. до 23.08.2017 г. се
установяват по делото и всички предпоставки от фактическия състав на вземането.
Ищецът е останал без работа поради уволнението му от ответника, което е
признато за незаконно.
Относно
размера на претенцията.
Между страните по делото няма спор, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищеца за последният пълен работен месец възлиза на
1351,20 лева. В приложеното гр. д. № 5106 по описа за 2017 година на ВРС е приета, като доказателство съдебна
експертиза, която посредством обвързващата сила на мотивите в постановеното
между страните на Решение № 3007 от 21.7.2017г.
на ВРС обуславя липсата на спор относно размера на БТВ. Така съобразно
отразеното в тези мотиви заключение на вещото лице, размерът на претенцията за
парично обезщетение за 6 - месечен период до 22.8.2017г. е в размер на БТВ
8069,26 лева при НТВ 7262,34 лева. Според мотивите на цитираното решение, общо
за период 23.2.2017г. - 21.7.2017г. обезщетението е в размер на 6053,48 лева. В
заключението си вещото лице сочи, че БТВ за м. 07.2017г, при 21 работни дни е
1368,68 лв, а НТВ възлиза на 1231,81 лв. Съответно БТВ за м. 08.2017г, при 16
работни дни е 952,13 лв, а НТВ възлиза на 856,91 лв.
Понеже при плащане на обезщетението за безработица работодателят е задължен да внесе дължимия
ДОД, на ищеца се дължи сумата по НТВ. Така с Решение № 3007 от 21.7.2017г. на
ВРС съдът е присъдил НТВ за 15 работни дни за месец юли 2017г. за период
1.7.2017г. - 21.7.2017г. сумата 879,86 лева, при което настоящия съдебен състав
следва да присъди НТВ за останалия период на м. юли 2017 г. за 6 работни дни в размер
на 351,95 лв, както и за 16 дни за м. август
2017 г. в размер на 856,91 лева.
Съдът, след приспадане на удръжките намира, че дължимото за
исковия период 22.07.2017г. до 23.08.2017 г. обезщетение за безработица възлиза
на НТВ от 1208,86 лева, като за разликата до предявения размер от 1347, 22 лева
искът подлежи на отхвърляне.
До уважения размер като законна последица следва да се присъди и
законната лихва от дата на подаване на исковата молба 15.02.2019 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от спора, за иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ съдът присъжда в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от същия
разноски в размер на 358,92 лева /от общо 400,00 лева/, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Предвид частичното отхвърляне на иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ съдът присъжда в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената
част от същия разноски в размер на 36,97 лева /от общо 360,00 лева/, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на съда сумата от 48,35 лв. за държавна такса, съобразно
уважената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ППЗК “****”, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление с. ****, общ. Суворово, обл. Варна да заплати на Д.П.С., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1208,86 лева (хиляда двеста и осем лева и 86 ст.), на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, представляваща обезщетение
за периода от 22.07.2017 г. до 23.08.2017 г., в който период Д.П.С. е останал
без работа вследствие на незаконното уволнение, извършено със заповед изх.
№ 24/23.02.2017 г. на председателя на ППЗК „****", с. ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
разликата над уважения размер от 1208,86 лева до пълния предявен
размер от 1347,22 лв.
ОСЪЖДА ППЗК
“****”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. ****, общ. Суворово,
обл. Варна да заплати на Д.П.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 358,92 лева (триста петдесет и осем лева и 92
ст.), представляваща направените по делото разноски от ищеца за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.С.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ППЗК “****”, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление с. ****, общ. Суворово, обл. Варна, сумата от 36,97 лева (тридесет
и шест лева и 97 ст.), представляваща направените по делото разноски от
ответника за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ППЗК
“****”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. ****, общ. Суворово,
обл. Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата в бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 48,35 лева (четиридесет и осем лева и 35 ст.), представляваща
държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок считано от 30.04.2019 г., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: