Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.11.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на тридесет
и първи октомври
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10751 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Х.К.К. срещу З. „Б.И.” АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.10.2015 г. в гр.
София по ул. „СлатИ.ка“ с посока на движение от ул. „Боян Магесник“ към ул. „Г.М.“,
А.А.И. управлявала л.а.м. „Пежо 206“ с рег. № ** ******, като в района на бл.**въпреки наличието на пътен знак В26,
не намалила скоростта си на движение и не пропуснала пресичащия пътното платно
пешеходец – ищеца по делото. Твърди се, че ищецът пресичал пътното платно на
ул. „СлатИ.ка“ косо, с бастун, със спокоен ход на движение и с посока от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Последвал удар, при
който ищецът паднал и се ударил в паркирания от дясно л.а.м. „БМВ Х5“ с рег. № *****и
изгубил съзнание за около две минути. Към момента на произшествието ищецът е
бил на 73 години, трудноподвижен, придвижващ се с помощни средства-бастун.
Твърди се, че от процесното ПТП на ищеца са причинени следните травматични
увреждания: фрактура на горния край на дясна раменна кост, фрактура на малък
пищял на десен крак и контузия на главата, изразяваща се в разкъсно-контузни
наранявания в областта на лявата вежда, фронталния и париеталния отдел на
главата. След ПТП, вследствие на удара в главата при ищеца е налице световъртеж
и залитане при движение. Твърди се, че претърпените от ищеца болки и страдания
по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася и негативното отражение,
което тези травми дават в продължителния процес на оЗ.равяване, водят до срив
на самочувствието му и тежък психически шок. Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02114002408240/24.07.2014 г. валидна от 18.10.2014 г. до 18.10.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., частично предявена от
общо претендираната сума от 80 000 лв., застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични
увреждания, причинени в пряка причинно следствена връзка от ПТП, настъпило на
10.10.2015 г. в гр. София, виновно причинени от водача на л.а.м. „Пежо 206“ с
рег. № СА ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД със застрахователна
полица № 02114002408240/24.07.2014 г. валидна от 18.10.2014 г. до 18.10.2015
г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-10.10.2015 г.
до окончателното изплащане. Претендират
се разноските по делото.
В срока
по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител
адвокат И., преупълномощен от адвокат Г.и двамата с пълномощни приложени към
отговора на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърденията в исковата молба. Твърди, че не е извършен деликт, а е налице
случайно деяние. Евентуално на горните възражения твърди наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, който не се е съобразил с посоката и
скоростта на движение на приближаващия го автомобил, като е навлязъл на пътното
платно по начин и в момент, в който това не е било безопасно, без да спре и
пропусне лекия автомобил, като не пресича на обозначеното за това място.
Оспорва иска по размер като завишен. Поддържа, че адекватна сума би била сумата
от 15 000 лв., ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване.
Моли
съда да отхвърли предявения иск, алтернативно да намали размера на
претендираното обезщетение. Претендира разноски съобразно представен списък и
договор за правна помощ.
В срока
по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора на
ответника. Оспорва възражението за съпричиняване. Заявява възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
В срока за допълнителен отговор ответникът
не е депозирал такъв.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Поддържа
възражението си по чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски съобразно представен списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От приобщените по делото писмени
доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие от 10.10.2015 г.,
фотоалбума и скицата към него, от разпита на свидетеля-очевидец /водача на
увреждащото МПС/ А.А. Щ. и свидетелката Е.Л.П., както и от неоспореното от
страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че процесното ПТП
е настъпило на 10.10.2015 г. на ул. „СлатИ.ка“, в района пред бл.41А между
л.а.м. „Пежо 206“ с рег. № СА ****** и ищеца, който е бил пешеходец. Установява
се, че л.а.м. „Пежо 206“ с рег. № СА ******, управляван от свидетелката Щ. се е
движил по ул. „СлатИ.ка“ в посока от ул. „Боян Магесник“ към ул. „Г.М.“. Ищецът
предприел пресичане на пътното платно на ул. „СлатИ.ка“ от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил Пежо. В момента на първоначалния удар
тялото на пешеходеца е обърнато с дясната си страна към удрящите повърхности на
автомобила. Ударът настъпва с предната част на лекия автомобил в областта на
декоративната маска в лявата й част по десния долен крайник на пешеходеца. В
резултат от този удар тялото на пешеходеца е качено на предния капак и с
дясното си рамо достига до предното стъкло, което се чупи, а на пешеходеца е
причинена фрактура на дясната раменна кост. В последната фаза от процесното
ПТП, удареният пешеходец изпада отдясно на автомобила и с главата си се удря в
облицовката на задната броня на л.а.м. „БМВ“ и терена, при което получава
установените по главата увреждания.
Вещото лице сочи, че причини за
настъпване на процесното ПТП е обстоятелството, че водачът на процесния
автомобил Пежо се е движил със скорост по-високата от разрешената за участъка,
както и че ищецът е пресичал пътното платно на място не определено за това,
като видимостта му е била ограничена от черния чадър, който е носел. Установява
се, че ударът за водача на лекия автомобил е бил непредотвратим, ако
пешеходецът е представлявал опасност на разделителната линия на двете платна и
предотвратим, в случай че е представлявал опасност в момента на стъпване на
пътното платно. Пешеходецът е могъл да забележи приближаващия автомобил от
около 100-120 м. Установява се, включително и от показанията на свидетелите Щ.
и П., че на около 30 м след линията на ориентира или на около 40 м от линията
на пресичане на пешеходеца се намира обозначена повдигната пешеходна пътека.
Ако пешеходецът от стъпването върху пътното платно до достигане на
разделителната линия на двете платна е спрял и е пропуснал процесния автомобил,
ПТП не би настъпило.
Между страните е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
02114002408240/24.07.2014 г. валидна от 18.10.2014 г. до 18.10.2015 г.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания: разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата окципитално и
фронтално в областта на лявата вежда, сътресение на мозъка, фрактура на горния
/проксимален/ край на дясната раменна кост /счупване на хирургичната шийка/,
фрактура на малкия пищял на десен долен крайник /главата на фибулата/, контузия
в областта на лявото бедро със субфасциален хематом /кръвоизлив между фасцията
и подлежащата мускулатура/. Всички тези травматични увреждания са в резултат от
процесното ПТП. Болките и страданията през първите 15-20 дни, когато започва
процеса на зарастване на счупените кости са били с по-голям интензитет.
Периодът на възстановяване в съвкупност от всичките травматични увреждания при
ищеца е бил около шест месеца. Към момента счупените кости на засегнатите
крайници са зараснали, като фрактурата на десния горен крайник не е в
анатомично положение, което значително ограничава движението в дясната раменна
става-абдукция /отвеждане встрани/, външна и вътрешна ротации. Движенията в
раменната става са придружени от болеви симптоми. От направената нова
рентгенография се установява ошипяване, което се дължи не само на възрастовите
промени, а и на неправилното зарастване на счупената хирургична шийка на
дясната раменна кост. С напредване на възрастта, болевите симптоми и ограничените
движения в дясната раменна става могат да агравират, което да наложи поставяне
на изкуствена раменна става. При по-значително физическо натоварване и при
промяна на времето, болките в засегнатите колянна и раменна стави вдясно могат
да бъдат с голям интензитет, което ще наложи приемане на противовъзпалителни и
аналгетични медикаменти, както и провеждане на физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Генка Койчева Йовчева-сестра на ищеца. Същата установява,
че за ПТП-то разбрала от брат си и веднага отишла в болницата - „ИСУЛ“. Там брат й бил на количка, с
окървавена риза. Не го задържали в болница, като казали да бъде следен през
нощта за повръщане, световъртеж, неадекватни реакции, главоболие. Това довело
до голямо напрежение първата нощ. Свидетелката се грижела брат си в нейния дом,
като в продължение на 45 дни ищецът бил на
легло, докато му разрешат да стане. Бил целия в синини, имал много силни болки
и бил на обезболяващи. Свидетелката му поставяла антисъсирващи инжекции. От начало се хранел с
лъжичка, защото не можел да мърда, движел само дясната си ръка. Ходили два-три
пъти на контролни прегледи с частна линейка, оказало се, че е получил хематом
на левия крак, голям колкото патладжан. Бил посинял и зачервен. Наложило се
операция, защото хематомът е загноил. Последвало отново гледане още един месец.
Свидетелката викала санитар за хигиенизиране, повдигане. Тя го обслужвала за
голяма и малка нужда в леглото. Към момента на практика ищецът не може да носи
с дясната си ръка, обслужва се с една ръка, трудно изкачва стълби и общо взето
физическото и психическото му състояние не е добро. Ищецът е един интелигентен
човек, който цял живот е бил почитател на музиката, сега свидетелката не може
да го накара да отиде на концерт в зала „България“. Намира начин да каже, че
времето е лошо, че не му се ходи. Не можа да отиде и на гробовете в провинцията
на родителите им, тъй като не иска да пътува. Животът му след инцидента се
променил, и психически, и физически.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 10.10.2015
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе протокол за оглед, фотоалбум, скица, разпит на свидетелите Щ.
и П., както и с неоспорените от страните заключения на САТЕ и СМЕ, се
установяват елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца в пряка, непрекъсната,
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Неоснователно е
възражението на ответника за наличие на случайно събитие, изключващо вината на
деликветна, респ.отговорността на застрахователя.
В правната теория и
съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици
и обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази
невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се
дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение.
Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице
"случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.
Видно от показанията
на свидетелката Щ., тя е забелязала пресичащия пешеходец още със стъпването му
на пътното платно. При разпита си в съдебно заседание свидетелката заяви:
„Забелязах пешеходец, който тръгна да пресича от моята лява страна, пресичаше
нормално, бавно и спря на двулентовата лента, която разграничава платната за
движение и ме изчака. Аз мислех, че ме вижда и продължих да карам, защото мислех,
че ме пуска, щом спира.“ Следователно и съобразно заключението на вещото лице,
щом водачът на процесното превозно средство е възприел пешеходеца като опасност
в момента на стъпване на пътното платно, то ударът е предотвратим посредство
аварийно спиране. Неправилната преценка на водача не може да го оневини. Безспорно
водачката на процесното МПС е нарушила нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се
е движила със скорост, която не й е позволила да спре пред предвидимото препятствие,
а именно пресичащия пешеходец възприет от нея като опасност още със стъпването
му на пътното платно. Съдът предвид доказателствата по делото не може да
приеме, че е налице нарушение на нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. че
водачката се е движила със скорост от 50 км/ч, която е над допустимата за
района, а именно 30 км/ч., доколкото в протоколът за оглед липсва описание на
пътни знаци, посочени в заключението от вещото лице. Последното от своя страна
дава това заключение въз основа на сателитна снимка направена четири месеца
преди произшествието.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия,
затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60 000 лв., поради което
и предявеният частичен иск в размер на 40 000 лв. се явява основателен и
доказан.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания, които са причинили
болки и страдания през първите 15-20 дни с по-голям интензитет, взема предвид и
възстановителният период при такъв вид телесни увреждания-около шест месеца. Ищецът
следва да бъде обезщетен за значителното ограничаване движението в дясната
раменна става-абдукция /отвеждане встрани/, външна и вътрешна ротации, за това,
че движенията в раменната става са придружени от болеви симптоми, за полученото
ошипяване, което се дължи и на неправилното зарастване на счупената хирургична
шийка на дясната раменна кост, за това, че при по-значително физическо
натоварване и при промяна на времето, болките в засегнатите колянна и раменна
стави вдясно могат да бъдат с голям интензитет, което ще наложи приемане на
противовъзпалителни и аналгетични медикаменти, както и провеждане на
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Ищецът следва да бъде обезщетен
и за това, че след произшествието начинът му на живот е променен-не посещава
вече концерти, въпреки, че цял живот е бил почитател на музиката, не желае да
пътува и не може да посети гробовете на родителите си.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Основателно е обаче възражението
на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или беЗ.ействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Ищецът е предприел пресичане на
пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП, съобразно която норма, при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното
за движение.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че ищецът е нарушил задължението си да премине по
пешеходната пътека, която се е намирала в близост до мястото, където той
предприел пресичане, както и че спрял на платното за движение, след което без
да се съобрази с разстоянието до приближаващото го пътно превозно средство,
внезапно предприел пресичане на другите две платна за движение.
Съдът определя приносът на ищеца
в размер на 10%, поради което така определеното по-горе обезщетение ще следва
да бъде намалено със сумата от 4000 лв., поради което искът ще следва да бъде
уважен за сумата от 36 000 лв. и отхвърлен за разликата до частично
предявения размер от 40 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗ..
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 36 000 лв., считано от датата на увреждане-10.10.2015
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, поради което такива не му се присъждат.
Адвокат О. е осъществявал
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, видно от
договор от 23.10.2017 г., с оглед на което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О. адвокатско
възнаграждение.
При материален интерес от
40 000 лв. и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1730 лв.
От тази сума на адвокат О. следва
да бъде присъдена сума в размер на 1557 лв., която е съответна на уважената
част от иска /36 000 лв./.
Ответникът претендира разноски в размер на 7
215 лв., от която сума: 7000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
договор за правна помощ от 12.12.2016 г., 200 лв.-депозит вещо лице и 15
лв.-депозит свидетел.
Ищецът заявява възражение по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което е основателно. Както е посочено по-горе минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1730 лв.
Като съобрази, че делото не се
отличава нито с правна, нито с фактическа сложност и е приключило в едно
съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1730 лв.
При това положение ответникът е
направил разноски в общ размер на сумата от 1945 лв.
От така направените разноски в
общ размер на сумата от 1945 лв., съдът присъжда на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника разноски в размер на 194,48 лв., която сума е съответна на
отхвърлената част от иска /4 000 лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1440 лв., съобразно уважената част от иска,
както и сумата от 360 лв.-възнаграждение на вещи лица заплатени от бюджета на
съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗ. на Х.К.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, ж.к .„*********, адвокат В.В.О. сумата от 36 000 лв. /тридесет и шест хиляди лв./, частично
предявена от общо претендираната сума от 80 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от
травматични увреждания, причинени в пряка причинно следствена връзка от ПТП,
настъпило на 10.10.2015 г. в гр. София, виновно причинени от водача на л.а.м.
„Пежо 206“ с рег. № СА ******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД със
застрахователна полица № 02114002408240/24.07.2014 г. валидна от 18.10.2014 г.
до 18.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-10.10.2015 г. до окончателното изплащане., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД при прието съпричиняване в размер на 10% за
разликата над 36 000 лв. до частично предявения размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О.,***, ж.к .„*********, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 557 лв. /хиляда петстотин петдесет и седем
лв./
ОСЪЖДА Х.К.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, ж.к .„*********, адвокат В.В.О. на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 194,48 лв. /сто деветдесет и четири и 0,48 лв./ разноски
направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска в размер на 1440 лв. /хиляда
четиристотин и четиридесет лв./, както и сумата от 360 лв. /триста и шестдесет
лв./-възнаграждение на вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: