№898/9.11.2020г.
гр. Пазарджик, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ
състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря
Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1475 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано
по искова молба, подадена от И.Д.Д. *** против Областна дирекция на МВР гр.
Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение №
3, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от април до декември
2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.12.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Ищецът сочи, че с
Наказателно постановление № 17-1006-000462 от 03.04.2017 г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик му е била наложена
глоба и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца, като по същото
време била издадена и ЗППАМ за временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността за нарушението, като е било отнето и СУМПС. С решение
по АНД № 799/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик НП е било отменено
изцяло. Ищецът твърди, че като последица от това е бил лишен от право да
управлява МПС в периода от април до декември 2017 г., което му е създало
значителни неудобства, предвид на което същият моли да бъде постановено от съда
решение, с което да се осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5000 лева със законна лихва от датата на
завеждане на делото. В допълнителна молба е изложил, че неимуществените вреди
се изразяват в това, че работата му е била свързана пряко с управление на МПС,
поради което останал без доходи, а в личен план, тъй като живеел на село, нямал
възможност да транспортира възрастните си родители до болница, като майка му
претъпяла операции, а баща му починал на 27.03.2020 г.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Ангажират се писмени и гласни доказателства. Моли съда да уважи исковата молба
в цялост и излага доводи по същество.
Процесуалният
представител на ответника - Областна дирекция на МВР Пазарджик – в писмено
становище счита, че исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и
размер. Излага доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за
реално причинена неимуществена вреда, да се отхвърли съответно и претенцията за
лихва и им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен по основание, но
не и по размер. Счита, че са налице предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
предпоставки. Моли съда да уважи исковата молба, като присъди обезщетение
съгласно чл.52 ЗЗД.
Към делото е приложено и АНД
№ 799/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 18.03.2017 г. на ищеца И.Д.Д. е съставен АУАН №
Г893191 от същата дата за това, че управлява МПС под въздействието на алкохол.
Въз основа на така съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1006-000134 от 18.03.2017 г., с която на ищеца на
основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. ЗППАМ е връчена на Д. на
11.04.2017 г. и не е обжалвана. Спрямо
ищеца И.Д.Д. е било
издадено и наказателно постановление № 17-1006-000462 от 03.04.2017 г. на Началник сектор Пътна
полиция към ОД МВР Пазарджик, с което му е наложена глоба в размер на 1000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Ищецът е обжалвал в срок пред съда НП, поради което било образувано АНД
№ 799/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик. С Решение № 573 от 16.11.2017 г., влязло в
законна сила на 07.12.2017 г., Районен
съд Пазарджик
е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. На 04.01.2018 г.
СУМПС е върнато на ищеца, видно от приложената по делото справка за нарушител
водач. В самата искова молба се твърди, че именно за период от около 8 месеца
ищецът е останал без СУМПС, за който период претендира и обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева със законна лихва от
датата на завеждане на делото.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен срещу
надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е
неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпИ.вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието
на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпени вреди.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства не се доказа наличието
на всички предвидени в закона материално-правни предпоставки за уважаване на
така предявения иск.
На
първо място действително е налице издадено незаконосъобразно наказателно
постановление, което е оспорено и отменено от съда с влязло в сила решение. От
материалите по делото обаче се установява, че СУМПС на ищеца фактически е
отнето не с отмененото НП, а със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-1006-000134 от 18.03.2017
г., с която на ищеца на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, т.е
ако са налице твърдените вреди от ищеца в исковата молба от отнемането на
СУМПС, то те са произлезли именно от фактическото му отнемане и невъзможността
в следствие на това Д. да управлява МПС, а не в резултат на НП, с което не е
иззето свидетелството му за управление, тъй като същото дори не е и влизало в
сила. То е атакувано пред съда в законоустановения срок и е отменено като
незаконосъобразно. Докато е течало производството пред съда по обжалване на НП
обаче ищецът е бил с отнето СУМПС на правно основание Заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-1006-000134 от 18.03.2017 г. Ищецът не
е обжалвал така посочената ЗППАМ и същата е влязла в сила, т.е. дори по
отношение на нея искова молба би била недопустима с оглед разпоредбата на
чл.204, ал.1 АПК. Така по делото безспорно се установява, че правопораждащият
факт на отговорността не е издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение, т.е по делото не се доказа, че именно в резултат
на това наказателно постановление ищецът е претърпял неимуществени вреди. Само това е достатъчно да се отхвърли
искът като неоснователен, но следва да се отбележат за пълнота и още няколко
неща.
В конкретния случай ищецът твърди, че за период от около 8 месеца е останал без
СУМПС, в следствие на което не можел да
управлява МПС, поради което останал без доходи, а в личен план, тъй като живеел
на село, нямал възможност да транспортира възрастните си родители до болница,
като майка му претъпяла операции, а баща му починал на 27.03.2020 г. В тази
връзка е разпитана като свидетел съпругата на ищеца. Тя твърди, че съпругът и е
бил в невъзможност да ходи по събори в периода, когато е бил без СУМПС, където
работел по принцип, в следствие на което вдигнал кръвно и започнал да пие
лекарства. Представя се като доказателство и амбулаторен лист от 12.02.2020 г.
Също така свидетелката твърди, че майката на ищеца е оперирана в гр. Плевен
през месец септември 2019 г., като нямало възможност ищецът да я транспортира.
Представено е по делото и удостоверение за наследници, от което е видно, че
действително бащата на ищеца е починал на 27.03.2020 г.
От
така събраните доказателства е видно, че основните оплаквания на ищеца за
оставане без СУМПС за периода от април 2017 г. до декември 2017 г. е липсата на
възможност да работи по събори, съответно да получава доходи. Следва да се
отбележи, че това са твърдения, които касаят имуществени вреди, а не
неимуществени, така както е предявена исковата молба. Именно исковата молба
дава рамките на процеса и той се развива в тези рамки, поставени от твърдения
на ищеца в нея. В последната не се твърдят имуществени вреди. Единствената
посочена неимуществена вреда е влошаването на здравословното състояние на ищеца
заради липсата на работа и доходи. Тук обаче не е доказана по безспорен начин
от ищеца и неговия процесуален представител причинната връзка между оставането
без СУМПС и вдигането на кръвно. Представя се амбулаторен лист от 12.02.2020
г., който по никакъв начин не доказва, че посоченото здравословно състояние в
него на ищеца има връзка с настъпили в периода от април до декември 2017 г.
заболявания в следствие на притеснения от лишаването от СУМПС. Съпругата на
ищеца твърди, че последният пиел лекарства в исковия период, но отново нито се
доказва това с медицински документи (кой му ги е предписал, за какво лечение,
за какъв период и т.н.), но и по никакъв начин не се ангажират доказателства за
това, че вдигането на кръвно и въобще приема на подобни лекарства се дължи на
притеснения от лишаването от СУМПС. Още по-голословни са твърденията за вреди в
личен план от лишаването от СУМПС в периода от април до декември 2017 г.
Съпругата на ищеца твърди, че майката на последния е следвало да бъде оперирана
в гр. Плевен и съпругът ѝ не можел да я закара. Някак си се губи връзката
защо поради лишаване от правоуправление заради отнето СУМПС в периода от април
до декември 2017 г., върнато на ищеца на 04.01.2018 г., последният не е бил в
състояние да закара майка си на операция през 2019 г. в гр. Плевен. Още
по-неясно е каква е връзката между смъртта на баща му на 27.03.2020 г. и
лишаването от правоуправление поради отнемането на СУМПС в периода от април до
декември 2017 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което ще следва да бъде
отхвърлен в пълен размер. Неоснователен се явява и искът за присъждане на
законната лихва върху сумата от 5 000 лв. от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът ще следва да заплати и сторените по делото
разноски от ответника за
юрисконсултско възнаграждение. Същото се дължи на основание чл.
10, ал.4, вр. ал.2 ЗОДОВ, във вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ
и чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
и следва да бъде определено в минимален размер на 100 лева.
Воден от горното, Административен съд
Пазарджик, VІІ
състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от И.Д.Д. с ЕГН ********** *** против
Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с искане ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от април до декември 2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Илия Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 9032 от 04.08.2021г. на ВАС - София, Трето отделение по АД № 891/2021г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 898 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело №
1475/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.