Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260105/15.02.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 102
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу П.К.С..
Ищецът твърди,
че между него и oтветника бил сключен договор за покупка на стоки или услуги с номер
PLUS-15665224, като му бил отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 26.09.2018 г. П.К.С. активирала предоставената й от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България кредитната карта № CARD-15973165, с
максимален кредитен лимит в размер 1 000.00 лв. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такса за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018 г., когато било извършено последното
плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1 184.41 лв., представляващо
използваната главница в размер на 1 032.13
лв., както и договорна/възнаградителна лихва в размер на 152.28 лв. от
01.11.2018 г.
(първа пропусната вноска) до 08.03.2019 г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение).
Вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер
на основание,
посочено в договора. Сочи се още, че ответникът
дължал и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 53.83 лв. за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение пред РС - Хасково, по което образувано ч. гр. д. № 2836/2019 г. по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че
дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2836/2019 г. по описа на РС - Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител, оспорва предявените искове.
Твърди се, че липсвал първичен документ, въз основа на който били определени претендираните суми. За ищеца съществували и други способи - вкл. и извънсъдебни, за събиране на процесните вземания, което водило до извод за преждевременно предявевяване на исковете. Предвид изложеното
се иска от съда да ги отхвърли изцяло, а при
условията на евентуалност – за претендираните лихви, както и да се присъдят на ответника
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2018 г. в гр. Хасково страните са сключили договор PLUS-15665224 за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Този договор заедно
със сертификата и приложение към него, Общите
условия, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, са представени по
делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради
което не следва да се излага отново съдържанието им, като при необходимост клаузите
му бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2836/2019 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 18956/27.09.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение № 1371/30.09.2019 г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 г., както и направените
разноски – 25,00 лв. за държавна
такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 27.12.2019 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил усвоен от ответника чрез транзакция – теглене на пари в
брой от АТМ, като до 27.08.2019 г. е постъпила една погасителна вноска в размер
на 20 лв., а след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК са направени три
плащания: на 26.03.2020 г. – 100,00 лв., на 29.06.2020 г. – 100,00 лв. и на
12.11.2020 г. – 58,50 лв. С така постъпилите суми са погасени дължимите възнаградителна
лихва, лихва за забава и част от
главницата, като размерът на останалата дължима сума за главница е 975,51 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния
срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, първият иск е
частично основателен, вторият и третият са неоснователни,
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по
несъмнен начин се установява, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените договор № PLUS-15665224 от 16.01.2018 г., сертификат и приложение към него, и Общи условия.
Тези документи са подписани и от ответника, като автентичността
им не е оспорена от него. Освен това,
от констатациите на вещото лице се установява, че той е усвоил уговорената сума.
Тук е уместно да се отбележи и че процесното съглашение отговаря на
установените в закона изисквания за форма и съдържание
на този вид
договор. Ето защо следва да се
приеме, че то е породило уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит, който е
трябвало да погаси
чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. На
следващо място няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения
съобразно уговореното. Следователно, в случая
са били налице предпоставките на чл. 17 от договора за настъпване на незабавна изискуемост на целия кредит.
Следва да се има предвид обаче, че съгласно т. 18 на Тълкувателно решение /ТР/ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В мотивите
към т. 18 е
прието и че извлечението от счетоводните книги на
банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно
изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на
длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за
допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл. 418,
ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е
заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките
по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на
минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Задължителната
съдебна практика приема и че разрешенията на т. 18 на цитираното ТР са
приложими и по отношение на договори за потребителски кредит с небанковите
финансови институции - Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. При това
положение и доколкото по делото няма доказателства
както за изпращането, така и за получаването от ответника на представеното уведомително писмо,
следва да се приеме,
че твърдяното уведомяване не е извършено по надлежния ред, респ. че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е настъпила предсрочната изискуемост на целия непогасен остатък от кредита по процесния
договор. От друга страна следва да се отбележи, че съгласно т. 9 на същото ТР, в производството по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Нещо повече, в т. 1 на ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо и доколкото от договора се установява, че падежът на последната вноска по него е на 05.02.2021 г., т.е. преди деня на приключване на
съдебното дирене в настоящия исков процес – 08.02.2021 г., а преценката на
съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение именно към този момент /така и в мотивите
към т. 1 на ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, то
ищецът може да иска плащане в пълен размер на вземанията си за главница и за лихви. По отношение на лихвата за забава следва да се има предвид, че съгласно чл. 5 от ОУ
при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на забавата до
окончателното й погасяване. Тази клауза е съобразена
със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която ограничава базата за определяне
размера на обезщетението за забава именно
до размера на законната лихва. При това положение и с оглед установената по делото
липса на плащания от страна на ответника, той дължи обезщетение за забавено плащане върху
непогасената главницата за посочения от
ищеца период.
На следващо място няма спор, а и от кредитираното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в хода на процеса ответникът
е заплатил на ищеца изцяло претендираните суми за възнаградителна лихва и за лихва за забава, както и
част от главницата. Тук е уместно да се отбележи, че
съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото
в случая е извършено доброволно плащане директно на кредитора.
Предвид изложеното съдът намира,
че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен частично
- за сумата от 975,51 лв., а в останалата му част - за разликата над нея
до пълния предявен размер от 1 032,13
лв., както и тези по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да бъдат отхвърлени, поради извършеното плащане.
Вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2836/2019 г. по описа на РС – Хасково
- 26.09.2019 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2836/2019 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени и възлизат на общо 75,00
лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
Въпреки този изход на делото ищецът има право на своевременно претенцираните от него разноски, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за
завеждането му, погасявайки част от задълженията си едва след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което и не може да бъде освободен от отговорността за тях. Ето защо на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в
размер общо 630,00 лв., съобразно ангажираните доказателства
за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по отношение на П.К.С.,
ЕГН ********** ***, че дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен
регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА П.К.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище
и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М. С.