Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …........................ 2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на
секретаря Пенка Михайлова и прокурора Александър Атанасов, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 2616/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на арх. А.П.В. - И. против Решение № 1349/12.10.2022г.,
постановено по АНД № 3127/2022 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено
НП № ВН-32-04/01.03.2022 г. на Началник РДНСК Варна, с което на арх. В. – И. е
наложена глоба в размер на 1000 лева, на осн. чл. 232 аял. 1 т. 2 от Закон за
устройство на територията /ЗУТ/.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение, тъй като счита същото за неправилно
и необосновано. Изложени са съображения относно незаконосъобразност на
наказателното постановление и приложимост на чл. 28 от ЗАНН, поради това, че от
одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж не са произлезли вреди за
обществото.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.01.2023 г. касаторът се явява лично. Поддържа жалбата и по същество
заявява, че за обекта, за който е санкционирана с обжалваното НП вече има
издадено и влязло в сила ново разрешение за строеж като е изменен ПУП за тази
височина, за да има съответствие.
Ответникът
– Началник
РДНСК Варна, чрез процесуален представител, в писмено възражение оспорва касационната
жалба и я счита за неоснователна и моли решението на ВРС да се остави в сила. Излага
съображения за това, че решението е постановено при пълно и всестранно
установяване на относимите факти по делото, съобразно събраните доказателства.
Правилно е преценено, че издаването на незаконосъобразни строителни книжа
категорично не представлява „маловажен случай“ и не следва да бъде толерирано и
оправдано, поради което и не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.01.2023 г. се явява
процесуалният представител, който поддържа становището, изразено в писменото
възражение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като
обсъди първоинстанционното решение,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебна проверка съгласно чл. 218
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК,
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност пред Районен съд – Варна е било Наказателно постановление № ВН-32-04/01.03.2022 г. на
Началник РДНСК Варна, с което на
основание чл. 232 ал. 1 т. 2 от ЗУТ на арх. А.П.В. – И., в качеството на главен архитект
на община Белослав, е наложена глоба в размер на 1 000 лева.
Административнонаказателната
отговорност на лицето е била ангажирана за това, че на 03.06.2021г. в гр. Белослав
в община Белослав, в нарушение на задълженията си по чл. 145 ал. 1 от ЗУТ, като
главен архитект на Община Белослав е съгласувала инвестиционни проекти за
строеж: „Многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ ****/ПИ с
идентификатор ****/, кв. 30 по КЗРП на с. Езерово, община Белослав, област
Варна със ЗП – 162.70 кв.м. и РЗП – 736.69 кв.м., без да извърши проверка за
съответствието на проектите с предвижданията на подробния устройствен план
/ПУП/ и устройствените показатели. Районният съд е потвърдил
наказателното постановление като е приел, че фактическата обстановка, описана в
АУАН и НП, е безспорна между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, в хода на административното производство не са допуснати
процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон.
Обжалваното решение на
РС – Варна е правилно.
Изводите на районния съд
се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които
се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата
по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие
със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство, за
съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определената
имуществена санкция като вид и размер.
Касационната инстанция
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните
му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря и препраща към тях.
Съдържащите се в
касационната жалба оплаквания повтарят релевираните във въззивната жалба
твърдения за незаконосъобразност на НП, поради което са били предмет на
обсъждане и в мотивите на оспореното решение, като решаващият състав подробно е
аргументирал изводите си за тяхната неоснователност.
Съдът не споделя
твърденията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения –
необсъждане на всички писмени доказателства, приети по делото, както и че не е
извършено посоченото в НП нарушение.
Районният съд е потвърдил
НП, като е приел, че на 15.06.2021г. при извършена служебна проверка по
издадено разрешение за строеж №
26/03.06.2021г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, от
служител на РДНСК Варна е установено, че проектираната сграда е с височина над
допустимата за зоната „Жм“ <10.00м.,
а именно – 11.20 м. кота стрехи, както и „архитектурно-художествени“ елементи,
проектирани по фасадите, съгл. чл. 93 ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за
правила и норми за устройство отделните видове територии и устройствени зони, с
допустима обща площ 25 кв.м. са над тази площ. Събраните по делото
доказателства безспорно установяват нарушението – както писмените – част от
одобрените проекти, така и гласните такива, които в своята пълнота обосновават
извода на съда за законосъобразност на НП.
Разпоредбата на чл. 145
ал. 1 т. 1 от ЗУТ задължава главния архитект на общината при съгласуване и
одобряване на проекти да извърши проверката по чл. 145 ал. 2 от ЗУТ - съответствието
им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за
разполагане на застрояването и устройствените показатели. В конкретния случай,
за с. Езерово,
община Белослав е одобрен КРЗП със Заповед №157/23.04.1990г. на председателя на
ОНС. Със Заповед № 62/21.01.2021г. на кмета на Община Белослав е одобрен ПУП –
План за регулация, съгласно който е образуван УПИ ****, отреден
за ниско жилищно застрояване. Имотът попада в устройствен зона Жм – за преобладаващо ниско застрояване
– 3 етажа, височина до 10.00м. Одобреният инвестиционен проект
предвижда сграда с височина кота било - +13.72 м. и кота стрехи – средно 11.20
м., което е в отклонение на допустимата за зоната височина – до 10.00 м.
Правилен е изводът на районния
съд за това, че безспорно е установено извършеното нарушение на чл. 145 ал. 2
от ЗУТ – не е извършена проверка за съответствието на инвестиционния проект с
предвижданията на подробния устройствен план.
Правилен е и изводът на
РС – Варна по отношение неприложимостта в случая на чл. 28 ЗАНН. Не са налице
данни за наличие на смекчаващи обстоятелства, които да влияят на обществената
опасност на деянието и да отличават конкретното нарушение от останалите случаи
на нарушения на същата разпоредба.
Правилна е преценката на ВРС за законосъобразност на обжалваното НП не само по отношение на дадената с него квалификация на деянието, но и по отношение на наложеното административно наказание, което е определено при пълно съответствие с вида и размера на предвиденото такова в разпоредбата на чл. 232 ал. 1 т. 2 от ЗУТ – в минималния размер за извършеното нарушение, при отчитане на всички относими обстоятелства.
В подкрепа на изводите на съда е и изявлението на касатора в с.з. на 19.01.2023г. за това, че след отмяната на РС и одобрените проекти, по същите проекти е издадено ново разрешение за строеж, но при променен ПУП, така че да е налице съответствие на проектите по отношение на показателите за застрояване.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита,
че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати
нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и
предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено, което съдът определя на 80 лева, съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от НЗПП.
На
основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1349/12.10.2022г., постановено по АНД № 3127/2022
г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА арх. А.П.В. - И. *** сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.