Р Е Ш Е
Н И Е
№ 408
град Велико Търново,15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на първи
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 576/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е
образувано след като с решение № 9400/13.09.2021 г. по адм. дело № 3122/2021 г.
по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 4/29.01.2021 г.,
постановено по адм. дело № 681/2020 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове от К.В. срещу
ОД на МВР – Велико Търново с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от оттеглени ЗППАМ №
19-0260-000034/26.05.2019 г. и ЗППАМ № 19-0260-000035/26.05.2019 г. на
началника на РУ - Елена към ОД на МВР Велико Търново, и делото е върнато в тази
му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Предмет на
настоящото производство е исковата молба, предявена от К.В.В., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Г.Ч., срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново, с
която се претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, претърпени в резултат на оттеглени ЗППАМ № 19-0260-000034/26.05.2019 г.
и ЗППАМ № 19-0260-000035/26.05.2019 г. на началника на РУ - Елена към ОД на МВР
Велико Търново, както следва: имуществени вреди в размер на 1229,83 лв.,
произтичащи от неизползвана платена годишна винетка от 27.05.2019 г. до 21.11.2019
г. в размер на 48,06 лв. за 178 дни; неизползвана застраховка Гражданска
отговорност за периода от 27.05.2019г. до 10.08.2019 г. в размер на 53,86 лв.
за 76 дни; данък МПС за 178 дни в размер на 16,02 лв.; годишен технически
преглед – 17,80 лв.; автомобили под наем за периода 14.09.2019 г. – 21.11.2019 г.
в размер на 972,84 лв.; разлика в цените средно 50% или 121,19 лв., тъй като
личният му автомобил ползвал за гориво газ, а наетите под наем са на бензин и
дизел, и неимуществени вреди в размер на 8000 лв. за период от време от
27.05.2019 г. до 21.11.2019 г., изразяващи се в несигурност, страх,
притеснения, болки и тревоги. Претендира
се законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът и съпругата му често пребивават в
с. Вълчовци, общ. Елена, където имат къща за гости. На 26.05.2019 г., ищецът,
заедно със съпругата си и нейният автомобил се придвижили до гробищния парк в
гр. Елена във връзка с погребението на техен близък. Преди да отидат на
погребението К.В. употребил алкохол. След като се върнали от погребението
отново употребил алкохол, поспал около два часа и отишъл да гласува за
Европарламент в секцията в с. Яковци, община Елена. И в двете посоки пътувал
сам. На връщане обаче, прибирайки се и правейки завоя към дома си в с. Вълчовци,
към 18,15 ч. странично, с дясната част на колата си охлузил лявата страна на
спрения автомобил на съседа си – И.П.Т.. Не спрял, а продължил към дом № 12,
който дом бил на техни приятели и където се състоял поменът на погребания
близък. Т.видял кой е извършителят и ядосан го последвал, поискал му 500 лв. за
вредите. Двамата се скарали, тъй като В. предлагал щетите да бъдат заплатени от
застраховката му „Гражданска отговорност“. След като не могли да се разберат, Т.извадил ключовете от арматурното
табло на автомобила на В., тъй като според него В. лъхал на алкохол. Разстроен,
В. изоставил автомобила и отишъл пеш до дома на Д.Н.Д., където разговаряли и
пили ракия. Към 19,00 ч. В. отишъл до дома на Т.и както разговаряли пристигнал
екип на РУ на МВР гр. Елена, който с дрегер установил наличие на алкохол в
кръвта 2,98 промила, в издишвания от В. въздух. След това полицейските
служители придружили В. до ФСМП гр. Елена, за да даде кръв за изследване на
наличие на алкохол в кръвта, но той отказал. Тъй като проверката била извършена
не в качеството му на водач на МПС, а извън автомобила, с постановление от
17.06.2019 г. по пр. пр. № 257/2019 г. по описа на РП Елена било прекратено
образуваното бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и не му било повдигнато обвинение. На В. били издадени две заповеди ЗППАМ от
Началника на РУ Елена към ОД на МВР Велико Търново, съответно с номера 19-0260-000034/26.05.2019
г. и 19-0260-000035/26.05.2019 г. Със същите временно били отнети СУМПС, но за
не повече от 18м., свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни
табели на собствения му автомобил Хонда Сивик. Двете наложени ПАМ били
обжалвани пред Административен съд Велико Търново, като с определения по адм.
дела № 428/2019г. и № 429/2019г. делата били прекратени поради оттегляне на
оспорените актове от Началника на РУ Елена.
В исковата молба се твърди, че ищецът е имал валидна застраховка за
автомобила, който е бил технически изправен, с платени данъци. Бил е принуден
да ползва кола под наем за периода, през който са му отнети регистрационните
табели и регистрационния талон. По отношение на неимуществените вреди се
твърди, че прекараният инцидент В. преживял много тежко, тъй като случилото се
на 26.05.2019 г. се преекспонирало и в местната преса вестник „Борба“, където
той бил представян за извършител на ПТП, който е избягал от
местопроизшествието. Видно от амбулаторен лист от 27.05.2019г. В. се оплаквал
от световъртеж, изпотяване, топли и студени вълни, психическо напрежение и не
можел да спи, което налагало употреба на успокоителни лекарства – силни
невролептици. В. бил хипертоник от години с доказано високо кръвно налягане. От
преживеният стрес, кръвното му налягане започнало да варира, което състояние
било изключително опасно. Бил принуден да обяснява на всички свои съседи, приятели
и познати, че написаното в пресата не е вярно, което силно изнервя и
затормозява личността на което и да е човешко същество. В съдебно заседание се
явява лично. Излага подробни възражения за незаконосъобразността на издадените
и впоследствие оттеглени ЗППАМ, доразвити в писмена защита. Претендира
направените разноски.
Ответникът
по жалбата, Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител
юриск. С. Г.в писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като
неоснователни. Излага доводи, че издадените ЗППАМ са законосъборазни, тъй като
ищецът сам признавал, че е шофирал след употреба на алкохол, като с издаването
им е постигнат целения от законодателя резултат. Счита, че липсват елементите
на чл. 4 от ЗОДОВ, а дори да са причинени вреди на ищеца, то е налице основание
за прилагане на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че исковете са
неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства и изложеното в исковата молба
се установява, че на 26.05.2019 г. в ранните следобедни часове ищецът е
консумирал алкохол преди и след погребение на близък. След това е спал, а след
това е отишъл за гласува на провежданите избори за Европпарламент. На връщане, управлявайки
собственото си МПС Хонда Сивик с рег. № ***, около 18,00 ч. в с. Вълчовци е
причинил ПТП с материални щети с друг автомобил, след което е напуснал
местопроизшествието. Водачът на другото МПС е
възприел мирис на алкохол в дъха на ищеца, поради което е
подал сигнал в РУ-Елена за настъпилото ПТП. След около час на мястото на ПТП пристигнал
автопатрул с дежурен по пътен контрол, които установили извършилия ПТП - К.В.В..
Същият бил тестван за алкохол в 19,33 ч. с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 ARDM 0237, който отчел 2,98 промила. На В. бил издаден талон за медицинско
изследване, който отказал да подпише, както и отказал да даде кръв за
медицинско изследване. Издаден е АУАН, серия Д, № 637385/26.05.2019г., с който
на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП са иззети два броя регистрационни табели с
рег. № ***, СУМПС № ***и СРМПС № ***.
При съставянето на АУАН водачът заявил, че е изпил 150 мл. ракия за времето от
18,00 ч. до 19,00 ч.
Впоследствие от началника на РУ –
Елена са били издадени ЗППАМ № 19-0260-000034/26.05.2019 г. и ЗППАМ № 19-0260-000035/26.05.2019г.
С първата на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена
регистрацията на лекия автомобил за срок от 6 месеца, а с втората на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е временно отнето свидетелството за управление на
МПС на В. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
След връчване на ЗППАМ същите са били обжалвани от К.В..
Било е издадено и Наказателно постановление № 19-0260-0002521/11.06.2019
г., с което на ищеца за извършени нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП /водачът
не контролира ППС, което управлява с причиняване на ПТП/ и чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП /не спира и не установява последиците от ПТП/ е наложено наказание
глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, и глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП. НП е връчено лично на В. на 18.07.2019 г., не е обжалвано и е
влязло в сила.
На 16.07.2019 г. в деловодството на РУ – Елена е постъпило постановление
№ 257/17.06.2019 г. на РП-Елена за прекратяване на бързо производство № 3M-63/2019 г. по описа на РУ-Елена и пр.пр.№
257/19 г. по описа на РП-Елена.
Изготвена е докладна записка от 18.07.2019 г. до началника на РУ-Елена, в която
е предложено двете ЗППАМ да се прекратят поради отпадане на основанието. Със
заповед № 260з-113/06.08.2019 г., считано от 18.07.2019 г. е оттеглена ЗППАМ №
19-0260-000034/26.05.2019 г., а със заповед № 260з-117/16.08.2019 г., считано
от 17.06.2019 г. е оттеглена ЗППАМ № 19-0260-000035/26.05.2019 г.
Във връзка с обжалването на ЗППАМ № 19-0260-000034/26.05.2019 г. е образувано административно дело № 428/2019 г.
по описа на Административен съд – Велико Търново. След като на съда е изпратена
заповедта, с която е бил оттеглен обжалваният административен акт, жалбата е
била оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено с
определение № 308/09.09.2019 г. без съдът да се произнася за
законосъобразността на административния акт.
Във връзка с обжалването на ЗППАМ № 19-0260-000035/26.05.2019 г. е
образувано административно дело № 429/19г. по описа на АС-В. Търново. След като
на съда е изпратена заповедта, с която е бил оттеглен обжалваният
административен акт, жалбата е била оставане без разглеждане, а производството
по делото е било прекратено с определение № 267/12.08.2019г. без съдът да се
произнася за законосъобразността на административния акт.
На 19.07.2019 г. полицейски инспектор в Пътен
контрол при РУ-Елена е призовал К.В. за връщане на СРМПС и регистрационни
табели с № ***. Лицето е отказало да ги получи, като за отказа е изготвена
разписка и същият е удостоверен с подпис на свидетел.
На 19.07.2019 г. поради отказа на водача да ги получи, СРМПС, рег.табели с № ***
и разписката с отказа на водача да ги получи са изпратени на СДВР - служба по
местоотчет на водача К. В.. С писмо № 260р-8011/16.08.2019 г. СУМПС на водача е
било изпратено на СДВР - служба по местоотчет на водача, който го е получил на
11.09.2019 г., видно от саморъчно положения текст на гърба на НП № 19-0260-0002521/11.06.2019
г.
При първоначалното разглеждане на делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Пенка Събева Великова и Георги Малчев Райков.
Свидетелката Великова е
леля на ищеца. Твърди, че през лятото на 2019г. се е срещнала с него. Не
изглеждал добре – отслабнал и променен, а свидетелката си е помислила, че това
състояние е свързано с болестта на майка му и смъртта на негов познат.
Свидетелката уточнява, че майката на К.В. е починала на 07.01.2020 г. В
последствие ищецът споделил, че имал неприятности с полицаите, много са го
притеснявали и книжката са му взели.
Свидетелят Райков е
дългогодишен познат на ищецът. Когато се видели, В., бил отслабнал, пребледнял
и омърлушен. Споделил, че пие много хапчета за нервите. Разказал, че му взели
книжката без да има вина и му смъкнали регистрационните табели на колата. Не
знае дали ищецът има втора кола.
На осн. чл. 176, ал.1 от ГПК при първоначалното разглеждане на делото са дадени и
обяснения от ищеца. В. потвърждава, че има втора кола, но тя е била на ремонт
около два месеца, за което има протокол. Уточнява, че в един момент колата не е
била готова още, а се е налагало детето му да бъде придвижено с много багаж до
гр. Елена, където учи. Впоследствие вторият автомобил за втори път се е
повредил, респ. не е била възможна употребата му. Настоява, че не е уведомяван,
че някой е искал да му върне документите. В началото на септември си е върнал
шофьорската книжка, поради което е започнал да ползва автомобили под наем. В
хода на обясненията, потвърждава, че в деня на инцидента е употребил солидно
количество алкохол, но след като е шофирал, а не преди това. След като се е
върнал в селото което обитава със съпругата и детето си, се събрали с
приятелско семейство, в непосредствена близост до инцидента. На същото място и
по същото време започнали да поменуват починалия и погребан на същия ден общ
близък. В това време, при ищецът отишъл И.Т. заедно със сина си, който го е
заплашвал и му е поискал 500 лева за дребно произшествие което е направил,
минавайки покрай неговата кола. Уточнява, че не е напуснал произшествието, а е
спрял на първото възможно място, което е на приблизително 100 метра. Твърди, че
и до момента ходи по лекари, в това число и на психиатър, за което има
амбулаторни листи и касови бележки. Ищецът потвърждава, че този инцидент е
„прелял чашата“, тъй като по това време, майка му вече е била болна. Ноември
месец е претърпяла сериозна операция на жлъчката в болница Лозенец в София и на
07.01.2020 г. е починала. Не е могъл да й окажа помощ, поради липсата на кола.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът
прави следните изводи:
Исковете за обезщетения на имуществени
и неимуществени вреди от оттеглените ЗППАМ са допустими. Разгледани по същество
са неоснователни, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт или от незаконно действие
или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 204,
ал. 3 от АПК когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен
административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който
е предявен искът за обезщетение.
В конкретния случай настоящият съдебен
състав намира, че оттеглените ЗППАМ, с които временно е прекратена
регистрацията на МПС и е отнето СУМПС на
ищеца, не са незаконосъобразни административни актове. Същите са издадени от
компетентен орган, в писмена форма с излагане на фактически и правни основания
за постановяването им. Не се установява при издаването им да са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че ЗППАМ №№ 19-0260-000034/26.05.2019
г. и ЗППАМ № 19-0260-000035/26.05.2019 г. са постановени в съответствие с
материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца и прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца до 1 година на водач, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая по безспорен начин
се установява, вкл. от съдържанието на исковата молба, че на 26.05.2019 г.
ищецът е употребил алкохол преди да причини ПТП с материални щети, след което е
напуснал местопроизшествието, а другият водач е подал сигнал до органите на МВР.
Безспорно е също така, че при извършената по-късно проверка с дрегер
установеното количество алкохол е 2,98 промила, като ищецът е отказал даването
на кръвна проба. Тоест налице са предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Съдът намира за недоказано
твърдението на ищеца, че за времето между ПТП и пристигането на контролните
органи е консумирал алкохол в голямо количество. За това се говори единствено в
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, но по
арг. от разпоредбите
на чл. 300 от ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 413, ал. 2 от НПК същото няма
задължителен характер за настоящия съд и не се ползва със СПН или с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно изложените обстоятелства в
постановлението /така напр.
Определение № 8 от 11.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 897/2011 г., I т. о., ТК,
Решение № 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г., III г. о., ГК, ТР № 142 от 1.XII.1966 г. по гр. д. № 112/66
г., ОСГК и др./. По настоящото дело не са ангажирани каквито и да е
доказателства в подкрепа на тези твърдения. Ирелевантно е, че ищецът не е бил
проверен от контролните органи непосредствено след като е управлявал МПС, след
като по делото не е спорно, че именно В. е бил водач на превозното средство, и че
не е доказано след спирането на същото до пристигането на контролните органи да
е употребявал алкохол /т.е. употребата на алкохол е извършена най-късно към
момента на управление на МПС/. Предвид това съдът намира, че ЗППАМ са издадени
законосъобразно, независимо от последващото им оттегляне поради прекратяването
на наказателното производство. С оглед изложеното, не е налице първият елемент
от фактическия състав за възникване отговорността на ответника –
незаконосъобразен административен акт, което води до извод за неоснователността
на предявените искове.
Дори обаче да се приеме, че ищецът е
употребил алкохол за времето след настъпване на ПТП до пристигането на
контролните органи, като по този начин е опорочил резултата от извършената
проверка и съответно правомерността на издадените ЗППАМ, това също не води до
извод за основателност на предявените искове. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи. В случая поведението на лицето изцяло
попада под хипотезата на тази правна норма. С поведението
си - управление на МПС след употреба на алкохол, В. е създал предпоставки за
възникване на евентуални опасности и пречки за движението, поставяне в опасност
живота и здравето на хората и причиняване на имуществени вреди /каквито де
факто са настъпили/. В противен случай ищецът би черпил ползи от собственото си
виновно поведение, което е недопустимо.
Освен това съдът не установява
наличието на причинна връзка между претендираните имуществени и неимуществени
вреди и оттеглените ЗППАМ. Обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди
следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Ищецът
претендира имуществени вреди изразяващи се в неизползвана платена годишна винетка от 27.05.2019 г. до 21.11.2019 г. –
178 дни сумата от 48,06 лв.; неизползвана застраховка Гражданска отговорност от
27.05.2019 г. до 10.08.2019 г. – 76 дни - сумата от 53,86 лв.; данък МПС за 178
дни – 16,02 лв.; годишен технически преглед – 17,80 лв.; автомобили под наем за
периода 14.09.2019г. - 21.11.2019г. – 972,84 лв.; личния автомобил на В. е бил
на газ, а тези под наем ползвали бензин или дизел, от което се формира разлика
в цената на горивото в размер на 121,19 лв. Собствениците са длъжни да
заплащат годишния данък за използваните от тях и надлежно регистрирани МПС по
силата на ЗМДТ, без значение дали управляват автомобила си или са
възпрепятствани по различни причини – техническа повреда, налагане на ПАМ,
заболяване или др. Задълженията за заплащане на годишен технически преглед,
винетна такса и за сключване на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" също са нормативно установени, т. е. разходите за тях не са
обусловени от липсата или наличието на пречка за използването на автомобила. В
този смисъл, фактическото лишаване на ищеца от възможността да употребява
собственото си МПС за определен период – при действието на ПАМ, няма за
последица дължимост на съответна част от разходите, които той е бил длъжен –
така или иначе - да направи, за да може да използва правомерно превозното си
средство по републиканската пътна мрежа. По отношение на претендираните вреди
вследствие наемане на автомобили и разлики от цената на горивата за периода 14.09.2019 г. - 21.11.2019 г. следва да
се посочи, че още на 19.07.2019г., след
прекратяване на наказателното производство от РП – Елена, К.В. е отказал да
получи регистрационните табели и СРМПС на ползвания от него автомобил, за което
е оформен и протокол /л. 83 от дело № 681/2020 г./, т.е. след тази дата лицето
по свое желание се е поставило в невъзможност да използва личния си автомобил и
отговорността за тези вреди не би могла да бъде възложена на ответника. Дори да се приеме, че към
тази дата лицето не е имало правно основание за получаване на табелите и СРМПС,
следва да се посочи, че първият от договорите за наем на автомобил /представени
и приети от касационната инстанция/ е от 14.09.2019 г., а към тази дата и двете
прекратителни определения на Административен съд – Велико Търново по адм. дела
№№ 428/2019 г. и 429/2019 г. са му били редовно връчени – тоест В. е бил
наясно, че издадените му ЗППАМ са били оттеглени и е можел да поиска да му
бъдат върнати отнетите табели и документи, което не е сторил. Претендираните
вреди от разлики в цените на горивата са също така и недоказани предвид непредставянето
на данни за цената на газта и разходните норми за съответните автомобили.
Ищецът
твърди също така, че е претърпял и неимуществени вреди, намиращи се в причинна
връзка с отменените заповеди и изразяващи се в стрес, тревожност, както и
душевни и физически страдания, като се наложило посещение при лекар и прием на
лекарства. Съдът намира, че по делото не се доказа да са произлезли някакви
неблагоприятни последици или вреди за ищеца, които да са пряка последица от
издадените ПАМ. Оплакването от световъртеж, изпотяване, топли и студени вълни,
психическо напрежение и загуба на съня, за които е издаден амбулаторен лист, не
може директно да се свърже с издадените ПАМ, а по-скоро с причиненото ПТП и последвалия
конфликт с водача на другото МПС /“местният велможа“ по думите на ищеца в хода
по същество/. Още повече, че в деня на инцидента е починал близък познат на
ищеца, а в този период майка му е била тежко болна и впоследствие е починала. В
този контекст, е житейски оправдана проявата на поредицата от симптоми, за
които се съобщава, но същите не биха могли по категоричен начин да се обвържат
директно именно с издадените ЗППАМ. Твърдяното засягане на психиката на ищеца
поради разгласяването на инцидента чрез местната преса е недоказано, тъй като
от приложеното копие от в. „Борба“ е видно, че в съобщението липсват каквито и
да е данни за самоличността на ищеца, дори не са посочени и негови инициали. Показанията
на разпитаните по делото свидетели не установяват факти, които да се кредитират
като такива водещи пряко до настъпване на негативни за физическото и
психическото състояние на лицето последици. Дори напротив, свидетелката
Великова, която е леля на ищеца, уточнява, че първоначално е свързала
състоянието на В. с болестта на майка му, което е житейски по-обоснован повод
за тревога от проверка на РУП. Обясненията на ищеца в съдебно заседание не
следва да се кредитират, тъй като имат характер на защитна теза и противоречат
на останалите доказателства по делото, както и на съдържанието на исковата
молба.
По
изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че ищецът не доказа с
относими доказателствени средства, кумулативното наличие на материалниоправните
предпоставки за ангажиране на отгворността на ОДМВР Велико Търново по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
По
разноските: Съгласно изменената разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в сила от
29.11.2019 г. /ДВ, бр. 94/2019 г. /, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 360 лв. В случая съдът приема, че на ответника се следва възнаграждение
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. – минимално предвидения
размер, с оглед представянето единствено на писмени отговори с доказателства
без явяване в съдебно заседание.
По изложените съображения и на
основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ исковете от К.В.В., ЕГН ********** ***,
срещу Областна дирекция на МВР Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Бачо
Киро“ № 7 с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 9229,83 лева,
от които 1229,83 – обезщетение за претърпени имуществени вреди и 8000 –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху горната сума, от предявяването на исковата молба до окончателното им
изплащане, произтичащи от оттеглени от органа ЗППАМ № 19-0260-000034/26.05.2019
г. и ЗППАМ № 19-0260-000035/26.05.2019 г. на началника на РУ Елена към ОД на
МВР Велико Търново. ОСЪЖДА К.В.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна
дирекция на МВР Велико Търново, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото. |
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: