№ 153
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000012 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Д. З. „АД, вписано в
Търговския регистър, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори са дружеството чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Х.
против Решение № 260314 от 13.10.2021 г.,постановено от Окръжен съд –
Стара Загора съд по търг.дело № 168/2019 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от постановеното
решение, с която предявеният от ищцата М. СТ. В. ЕГН: ********** против
„Д. З.“ АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над
15 000 лева до 40 000 лева, предявен по частичен иск за обезщетение за
неимуществени вреди ,в резултат на ПТП , настъпило на 08.01.2018 г. в
общ размер на 80 000 лева. Или обжалваемият интерес е 25 000 лева.
Решението се обжалва и в частта му, с която предявеният от В. ХР. В. с
ЕГН:********** иск против „ Д. З. „АД иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за
разликата над 20 000 лева до 30 000 лева, предявен като частичен иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,възникнали в резултат на
1
същото ПТП, настъпило на 08.01.2018 г. в общ размер на 60 000 лева. Или
обжалваемият интерес е 20 000 лева.
В тези обжалвани части се поддържа оплакването ,че присъдените
размери на застрахователните обезщетения са завишени и не съответстват на
реално претърпените от ищците болки и страдания.
Конкретно по отношение на първата ищца М.В. се поддържа
оплакването ,че не е установена причинно-следствената връзка между
твърдените офтамологични проблеми и процесното ПТП.
Неправилно съдът е изградил заключението само на базата показанията
на сина на ищцата, разпитан като свидетел, без да става ясно съобразил ли се
е с разпоредбата на чл.172 от ГПК. Не е обсъдил обаче заключението на СМЕ,
приета по делото в която се съдържа един съществен детайл, а именно:
вещото лице-медик е посочило, че дегенерацията на макулата в 80% от
случаите се дължи на генетични фактори, а само в 20% се дължи на външни
фактори. Наред с това вещото лице не изключва и възможността за т.н.
„травматична катаракта“,но това е възможно при директно увреждане на
окото за което няма данни по делото. По тази причина неправилно в размера
на присъденото застрахователно обезщетение са включени и
неимущестевните вреди,изразяващи се в дискомфорт, причинен от
намаляването на зрението, за които обаче няма доказателства да са
причинени в резултат на процесното ПТП.
По отношение на втория ищец В. ХР. В. е определено обезщетение, без
обаче да става ясно дали е приспаднато доброволно извършеното плащане в
размер на 16 000 лева. Твърди се ,че това плащане е осъществено още преди
завеждане на делото пред първата инстанция. Наред с това се излагат
твърдения, че конкретните икономически условия в страната и стандарта на
живот в Б. през 2018г, когато е станало процесното ПТП също следва да
бъдат отчетени за да бъде определено справедливо обезщетение.
Претендира се за постановяването на въззивно решение по същество, по
силата на което да се намали размера на присъдените обезщетения, като по
отношение на ищеца В. ХР. В. следва да се приспадне доброволно
изплатената сума в размер на 16 000 лева.
Въззиваемите М. СТ. В. и В.Х. САК, с посочен адрес за призоваване
2
поддържат писмен отговор на въззивната жалба, съгласно който същата е
неоснователна. Оспорва да е извършено доброволно плащане на сумата от
16 000 лева в полза за втория ищец.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е единствено размера на присъдените
застрахователни обезщетения, като дружеството-жалбоподател поддържа
оплакването, че по отношение и на двамата ищци определените обезщетения
за неимуществени вреди са завишени. Искът ,предявен от М.В. се признава
до размер на 15 000 лева, а по отношение на ищеца В. В. се признава до
размер на 20 000 лева, от която сума следва да се приспаднат доброволно
изплатените 16 000 лева, като по този начин искът следва да се уважи в
размер на 4 000 лева.
1. По отношение на ищцата М. С. В..
Във въззивната жалба се оспорва намаляването на зрението на ищцата
да е настъпило в резултат на процесното ПТП, като се поддържа
становището, че при нея офтомологичните проблеми предхождат
инцидента,т.е. автозлополуката. От представената справка от НЗОК се
констатира, че една година преди процесното ПТП, а именно през 2017 г.
ищцата М.В. е имала чуждо тяло в окото си и неуточнен конюктивит.
Представена е Епикриза от 14.11.2019 г., от която се констатира, че ищцата е
диагностицирана с диагноза начална старческа катаракта. Като очна болест
катакарктата засяга очната леща, което води до намаляване на зрението, но
този процес е по-продължителен и най-честата причина е напредналата
възраст, която е налице при ищцата, която е била на 70 години към момента
на диагностицирането на катарактата. От заключението на СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р Т. Т. става ясно, че съществува и т.н „ травматична
катаракта“, но такава може да се получи само при директен удар върху
окото. Вещото лице е категоричен, че такъв директен удар в случая не е
установен – изрично са посочени претърпените от ищцата травматични
увреждания. Наред със старческата катаракта, която предхожда процесното
ПТП е установено, че ищцата страда и от дегенерацията на макулата, която
представлява увреждане на централната част на ретината на окото. Вещото
лице-медик обаче е отбелязало, че в 80% от случаите факторите, които са
3
причина за дегенерацията на макулата са генетични, т.е. генетично
предразположение.
Съществуват и други рискови фактори като например напреднала
възраст, затлъстяване, прекомерно излагане на светлина, сърдечно-съдови
заболявания. В останалите 20 % от случаите факторите са външни, като най-
често срещаният е токсично увреждане най-вече с медикаменти. Но това
заболяване няма травматичен характер – това е извода на вещото лице -
медик.
При това положение действително ищцата не установява наличието на
пряка причинно-следствена връзка между намаляването на нейното зрение и
травмите, които тя е получила при процесното ПТП. Нито старческата
катаракта, нито дегенерацията на макулата са заболявания, които да настъпят
при удара. Още повече, че от заключението на СМЕ става ясно ,че
травматичните увреждания, които е получила ищцата М.В. са локализирани
на други места. Най-сериозната травма е счупването на 4 то, 5 –то и 6-то
леви ребра, което е причинило трайно затруднение на движенията на
снагата в продължение на около две месеца и половина. Това е и
нормалната продължителност на оздравителния процес при този вид
фрактури, който е свързан и с интензивни болки. В случая се касае до средна
телесна повреда, но наред с това най-сериозно увреждане са причинени още
контузия на корема, контузия на главата, но без загуба на спомен за
инцидента и разкъсно- контузни рани на дясната подбедрица. Това са три
леки телесни повреди, които са отшумели за сравнително кратък период от
време. Освен физическите болки, които са били най-силни при фрактурите
на левите ребра ищцата е изпитала и психически болки и страдания.
Установено е,че ищцата М.В. е регистрирана и с посттравматично
стресово разстройство, което е настъпило в резултат на претърпените травми.
В този случай се касае за временно разстройство на здравето, което е
неопасно за живота, т.е.извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Тези
травматични увреждания и най-вече фрактурата на трите леви ребра,
представляват средна телесна повреда по смисъла на закона , както и
посттравматичното разстройство са причинили на ищцата болки и
страдания, за които е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лева. Този
размер на обезщетението напълно съответства на реално претърпените от
4
ищцата болки и страдания и въззивната инстанция не намира аргументи за да
намали размера на обезщетението, което е справедливо отмерено.
По отношение на втория ищец В. ХР. В. се установява от
заключението на СМЕ, че последният е претърпял контузия на шията,
изразяваща се в счупване на тялото и дъгата на втори шиен прешлен с леко
дислоциране на фрагментите. Тази травма е причинила трайно затруднение
на движението на врата, което според разпитаните по делото свидетели все
още не е отшумяло. Според вещото лице- медик оздравителният процес при
такава травма продължава около 12-дванадесет месеца, като през първите
шест месеца се носи шийна яка. Първоначално на ищеца е била поставена
мека шийна яка, след което и твърда яка, но при ищеца има други
усложнения, които са свързани с предходни заболявания в шийния отдел на
гръбначния стълб. От заключението на СМЕ се установява, че преди
процесното ПТП ищецът В. е страдал от дегенеративни промени от
спондилозен, спондилоартрозен и остеохонрозен тип точно в шийния отдел
на гръбначния стълб. Контузията на шията и счупването на тялото и дъгата
на втория шиен прешлен още повече е усложнило движението на врата.
Първоинстанционният съд е определил по-ниско по размер
обезщетение в размер на 30 000 лева, като очевидно е отчел наличието на
посочените дегенеративни проблеми в шийния отдел на гръбначния стълб.,
както и други увреждания на междупрешлените дискове в поясния отдел на
гръбначния стълб. Съдът е отчел и сериозното увреждане на здравето на
ищеца, което обаче предхожда процесното ПТП и конкретно това, че
пострадалият ищец е имал диабет от типа неинсулинозависил, диабетна
полиневропатия, хронична белодробна болест, хроничен фарингит,
жлъчнокаменна болест. И в този случай въззивният съд счита, че
присъденото обезщетение в размер на 30 000 лева не е завишено и съдът не
намира сериозни аргументи обезщетението да бъде намалено.
По отношение на твърдението, че ответното дружество е извършило
преди образуването на делото доброволно плащане на сумата от 16 000 лева
- този факт не бе установен. Следва да се прави разлика между готовността
да се заплати определена парична сума и реалното плащане на последната-
обещанието за плащане не произвежда действие.
5
Нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителния отговор на
същата ответното дружество е направило искане за приспадане на сумата от
16 000 лева, като доброволно изплатена. Представено е единствено писмо от
30.05.2018 г.,изходящо от застрахователя / л.24/,адресирано до В. ХР. В., с
което последният е информиран, че застрахователя приема да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лева, както и сумата
от 122.22 лева обезщетение за имуществени вреди. От съдържанието на
писмото става ясно ,че тази суми ще бъдат изплатени по банковата сметка на
В. В., която е представена в дружеството по № на образуваната щета.
Платежен документ за заплащане на сумата от 16 000 лева обаче не е
представен в хода на производството пред първата инстанция.
Застрахователят е предложил да бъде изготвено и подписано извънсъдебно
споразумение с пострадалите, но такова не е представено. Твърдяното
доброволно плащане не е документално установено и платежен документ за
заплащането на тази сума не е представен. Няма основание да се извърши
приспадане на сумата от 16 000 лева. Следва да се потвърди решението в
тази му обжалвана част, по силата на която в полза на ищеца В.В. е
присъдено застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева.
Във въззивната жалба се поддържа и оплакването, че размера на
обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобразят с конкретните
икономически условия в Б. към 2018 г. ,т.е. годината през която е настъпило
процесното ПТП. Излага се довода, че по данни на Евростат, т.е.по данни на
официалния статистически институт на ЕС –Р. Б. остава най-бедната
държава в Европейския съюз и с най-нисък стандарт на живот и това са
общоизвестни факти. Тези факти, разбира се са верни, но те не биха могли
да послужат като критерий въз основа на които съдът да определя размера на
обезщетенията за неимуществени вреди. За съда не е ясно как претърпените
от пострадалите лица болки и страдания, настъпили при смърт или
травматични увреждания могат да се съизмерят с „ икономическата
конюнктура“ в Б. през процесната 2018 г. Според изложеното във въззивната
жалба след като Б. остава най-бедната държава в Европейския съюз и след
като българите имат най-нисък стандарт на живот и покупателни
способности, то размера на присъдените от съда обезщетения следва да е
по-нисък от тези на гражданите на държавите с по-висок стандарт на живот.
6
Това е гледната точка на застрахователите, която съдът не споделя, защото е
дълбоко невярна. Това становище не отчита факта, че Европейският съюз
представлява не само една икономическа общност и общ пазар, но е и едно
общо културно, историческо и хуманитарно пространство с обща
ценностна система. Във връзка с последното българският съд, при
определяне на обезщетенията трябва да отчита, че животът и здравето на
всеки един български гражданин не може да бъде по-малко ценен от Живота
и здравето на който и да е друг гражданин на
държава – член на Европейския съюз. След като живота и здравето са
основни и най-висши хуманитарни ценности, валидни за всички граждани
на Европейската общност, съдът трябва да присъжда достойни по размер
обезщетения, независимо от това каква е икономическа конюнктура и
независимо от стандарта на живот на различните държави –членки на ЕС. Да
се прилагат различни мерки по отношение на гражданите на държави с
различен стандарт на живот, това означава да се задълбочи още повече
неравенството, което и сега е драстично голямо. Този подход е
контрапродуктивен и настоящият казус е добра илюстрация за това.
И двамата ищци са възрастни хора в напреднала възраст, с увредено
здравословно състояние и са претърпели сериозни травматични увреждания.
От представените декларации за материално състояние става ясно ,че
доходите им са ограничени до размера на получаваните пенсии и доход от
аренда в размер на 500 лева годишно. При тези ограничени възможности,
ако съдът не присъди обезщетение, достойно по размер, което да репарира
претърпените от тях болки и страдания – те не биха могли да посрещнат
разходите по лечението си, които са ежемесечни.
По тези съображения въззивният съд счита, че при определяне размера
на обезщетенията за неимуществени вреди първият съд е приложил точно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Следва да се потвърди обжалваното решение, като жалбоподателят се
осъди да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство в размер на 2 141.40 лева, съразмерно на
обжалваемия интерес по делото.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260317 от 13.10.2021г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 168/2019 г.
В частта , с която „Д. З.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на
М. С. В. с ЕГН********** сумата от 176.30 лева, а на В. ХР. В. с
ЕГН:********** да заплати сумата 132.22 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, като необжалвано
,решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Д. З.“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат П. Д. К. от
САК сумата от 2 141.40 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищците пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8