№ 1788
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502685 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Областна дирекция на
МВР-гр. Варна, със седалище и адрес на управление: гр. Варна срещу решение №3217 от
16.07.2020 год.постановено по гр.д. № 17484 по описа на ВРС за 2019 год. ,с което се :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т. Т., ЕГН
**********, сумата от 1 082.78 лева , представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 141 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –24.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 110.47 лева , представляваща
дължимата мораторна лихва за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019 г. върху сумата от 1
082.78 лв., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т. Т., ЕГН
**********, сумата от 210,00 лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
1
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 350,00 лв., от които 250,00
лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса възлизаща на 100,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 6
ГПК.
Твърди се във въззивната жалба,че обжалваното решение е незаконосъобразно, по
изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски
по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендира разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата
оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск на Е. Т. Т., ЕГН **********, срещу
ОД на МВР-гр. Варна, с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за
осъждане ответника за сумата 1 082.78 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 141 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 110.47 лева, представляваща
дължимата мораторна лихва за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019 г. върху сумата от 1
082.78 лв.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019 г. ищецът е
работил на длъжност “мл. инспектор” в ІІІ РПУ – Варна при ОД на МВР – Варна ,поради
което е със статут на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-
часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За процесния период е
положил общо 986 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1127
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 141,
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата
сума е в размер на 1 082.78 лева (50% на час над нормалното му трудово възнаграждение).
2
Ответникът в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. .Твърди, че е платил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и и
общите норми на НСОРЗ не намират приложение, тъй като има действащи специални
норми. Разликата в следствие на превръщането на нощен в дневен труд не представлява
извънреден труд, а е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд. Извънреден
труд би бил налице, ако служителите действително работят извън установеното за тях
работно време, което в конкретния случай не е налице. Сочи, че с оглед неоснователността
на главния иск е неоснователен и акцесорния иск за лихви. Моли за присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както
и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
По делото е безспорно установено, че страните са били в служебно правоотношение
за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019 г., по което ищецът е заемал длъжност „мл.
инспектор“ в ІІІ РПУ – гр. Варна, при ОД на МВР – Варна.
Видно от допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, се установява че за целия процесен период от 01.10.2016г. до 30.09.2019 г.
ищецът е положил 986 часа нощен труд. Преизчислени положените 986 часа нощен труд с
коефициент 1,143 се равняват на 1127 часа дневен труд. Или се получава разлика от 141
часа. Положеният от ищеца нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен труд. Този допълнителен извънреден труд не е заплатен
на ищеца. Дължимото възнаграждение за този допълнителен извънреден труд се формира от
основното възнаграждение на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец увеличено с 50% за извънреден труд и се равнява на 1 082.78 лв.
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове
дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли
резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати
такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
3
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период -
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден труд
за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ, а в обобщение, решението на ВРС, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди=
4
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в
размер на 380 лв, съобразно представените доказателства за товаВодим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3217 от 16.07.2020 год.постановено по гр.д. № 17484
по описа на ВРС за 2019 год.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. Варна, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 380 лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание
чл. 280 ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5