№ 1294
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110107031 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К. Б.” ЕООД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление * срещу СВ. АНГ. СТ., ЕГН **********, с адрес *, осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1 000.00 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № * г., сключен между „*ф.” ЕООД и СВ. АНГ. СТ.,
вземането, по който е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на
вземания № * г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че между „*ф.“ ЕООД и ответника на 27.03.2017 г. е
сключен описаният договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР. Ответникът заявил да му
бъде отпусната сумата от 1 000.00 лева и кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падеж
26.04.2017 г., а сумата заплатена на ответника чрез паричен превод по посочената в заявката
банкова сметка в „Б. Д.“ ЕАД на 27.03.2017 г. Към датата на падежа – 26.04.2017 г.
ответникът е следвало да плати сумата в общ размер на 1240.00 лева. Ответникът се
възползвал от правото да удължи срока за връщане на кредита, съгласно чл. 11 от ОУ и така
падежът е удължен до 16.07.2017 г. На падежа дължимите суми не били погасени, поради
което и на осн. т.13.2. ОУ била начислена неустойка за забава. От цедента били изпратени 4
напомнителни писма до ответника, които били таксувани съгласно ОУ. Ответникът не
погасил задълженията. На 23.11.2018 г. бил сключен описаният договор, с който „*ф.“
ЕООД прехвърлило вземанията си спрямо ответника на дружеството – ищец,
индивидуализирани в приложение № 1, неразделна част от договора за цесия.
Упълномощеният цесионер направил неуспешен опит да уведоми ответника за частното
правоприемство, поради което към сезиралата съда искова молба е приложено и
уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като се поддържа, че с връчване на препис от
1
исковата молба, ведно с приложенията към нея ответникът се счита за редовно уведомен.
В условията на евентуалност ищецът претендира исковоата главница на основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че ответникът е получил процесната сума без правно
основание.
Моли се за уважаване на предявените граждански притезания по тези съображения и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не
оспорва предявения иск. Счита същия за допустим и основателен. Признава вземанията по
основание и размер, като към отговора е представил платежно нареждане от 25.06.2021 г. за
заплащане на сумата в размер от 1 000.00 лева в полза на ищеца.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 23.09.2021 г. поддържа исковата молба. Признава стореното в хода
на производството плащане, с което предявената главница е напълно погасена, но
претендира съдебно-деловодните разноски.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР. За успешното му провеждане, ищецът следва
да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин следните
елементи от фактическия състав на договорната отговорност ма ответника: 1.) валидно
учреденото облигационно правоотношение по силата на договор за кредит, сключен между
ответника и цедента-кредитодател от разстояние; 2.) изправността на цедента –
предоставяне на процесната главница на кредитополучателя-ответник; 3.) изискуемостта на
главното задължение; 4.) размера на претендираните суми, както и 5.) извършеното частно
правоприемство с предмет исковите вземания спрямо длъжника и уведомяването на същия
за новия кредитор.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
От представения и неоспорен договор за кредит № * г. се констатира, че между „*ф.“
ЕООД-кредитодател и СВ. АНГ. СТ.-кредитополучател е учредено облигационно
правоотношение с предмет отпускане на заемна сума в размер от 1 000.00 лева. Установява
се още, че падежът за връщане на заетата сума е 26.04.2017 г.
От представеното преводно нареждане за кредитен превод се констатира
изправността на кредитодателя, доколкото същият на 27.03.2017 г. е превел на ответника
сумата в размер от 1 000.00 лева по банковата сметка, посочена от последния в договора.
От приобщения договор за цесия от 23.11.2018 г. и приложение № 1 към него се
установява по несъмнен начин, че заетата по кредита сума е прехвърлена в патримониума на
2
ищцовото дружество, като цедентът е потвърдил за частното правоприемство, видно от
документа на л. 11 и е овластил цесионера /л. 23/ да доведе до знанието на длъжника-
ответник информацията относно новия кредитор.
Налице е и изразена воля в този смисъл, обективирана в уведомление за прехвърляне
на вземания, което е приложено към сезиралата съда искова молба и е надлежно връчено на
ответника-длъжник по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, с което настоящият съдебен състав
счита, че договорът за цесия е породил действие спрямо последния по арг. от чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД.
След предявяване на осъдителния иск и насрочване производството по делото за
разглеждане в о.с.з., ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в общ размер от
1 000.00 лева, който факт не се оспорва от последния и се констатира от ангажираното
платежно нареждане /л. 36/. Стореното плащане е в унисон с цялата доказателствена
съвкупност.
Съдът като съобрази плащането на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК счита, че към
настоящия момент интересът на кредитора-ищец е напълно удовлетворен, доколкото
гражданските му притезания, предмет на настоящото производство, са напълно погасени от
ответника, което обуславя крайния извод за отхвърляне на предявения иск за присъждане на
заетата сума по договора за кредит.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може
да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с
окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай искът на ищеца следва да бъде изцяло отхвърлен, но крайният
извод на съда е обусловен от стореното в хода на производството от ответника плащане,
което е отчетено по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Т. е. отвхърлянето на иска е свързано с
действие на ответника и само по себе си не е достатъчно за ангажиране на отговорността за
разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК, а е необходимо да се изследва
причината да се заведе делото. Да се приеме противното означава отговорността за
разноските при един вероятно основателен или допустим но неоснователен иск, по
отношение на който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в
чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на
законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е
обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. В този
смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. №
2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
2363/2015 г., I т. о., ТК.
Съдът като взе предвид конкретиката на казуса счита, че разноските следва да
останат в тежест на ответника, доколкото последният с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящото исково производство. В полза на ищеца следва да се присъди
сумата в размер от 150.00 лева, включваща 50.00 лева за държавна такса и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25,
3
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на оказаното от
процесуалния представител на ищцовото дружество професионално съдействие.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К. Б.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление * срещу СВ. АНГ. СТ., ЕГН **********, с адрес *, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1 000.00 лева /хиляда лева/,
представляваща главница по Договор за кредит № * г., сключен между „*ф.” ЕООД и СВ.
АНГ. СТ., което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на
вземания № * г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА СВ. АНГ. СТ., ЕГН **********, с адрес * ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.”
ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление * сумата в размер от 150.00 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които
50.00 лева за държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал .2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4