Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 261707
17.03.2021 г., гр. Пловдив
СВЕТОСЛАВ
УЗУНОВ - районен съдия при
Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по НЧХД № 7016/2020 г. по описа на
ПРС, X н.с., след
като се запознах с материалите по делото и в изпълнение на правомощията
си по чл. 250-252 НПК намирам, че не са налице условията за разглеждане на
тъжбата по същество, доколкото същата е подадена след изтичане на преклузивния
6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.
В случая в тъжбата се
твърди, че деянието е извършено на 20.04.2020г. Първоначално подадената тъжба,
входирана на 09.11.2020г., не е отговаряла на изискванията – липсвали са
доказателства за внесена държавна такса, не е било ясно съгласно описаните
факти за какво престъпление желае да бъде подсъдимият предаден на съд, не са
били посочени три имена, ЕГН и адрес на подсъдимия, които да позволят
индивидуализирането му, включително не е било посочено и коя е датата, на която
е тъжителката е узнала за извършването на деянието. С оглед на това, докладчикът
е дал с разпореждане указания за отстраняване на нередовности, включително за
посочване на датата, на която тъжителката е узнала за извършеното деяние.
В изпълнение на
разпореждане, входирано в съда на 19.11.2020г., тъжителката представила
документ за платена държавна такса, като поискала издаването на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с три имена, ЕГН и адрес на
подсъдимия, и помолила за нов 14-дневен срок за изпълнение на това указание.
Тъжителката не изпълнила останалите указания на съда, за които не била
обективно възпрепятствана, като помолила да изпълни и тях в нов 14-дневен срок,
който бил предоставен от докладчика.
С молба до съда,
входирана на 25.11.2020г., тъжителката посочила, че поради заболяване не може
да се снабди с издаденото съдебно удостоверение, поради което помолила за нов
срок за изпълнение на указанията до дата 17.12.2020г., който й бил предоставен
от докладчика.
Поради деловодна грешка било издадено съдебно
удостоверение за лице с други имена, като било издадено ново удостоверение на
09.12.2020г., получено от тъжителката на 17.12.2020г. (взето от нея на тази
дата от деловодството на съда).
На 23.12.2020г.,
тъжителката входирала документ, наименован като изпълнение на разпореждането на
съда, като посочила трите имена, ЕГН и адрес на подсъдимия, а за дата, на която
узнала за посочените в тъжбата изрази по неин адрес посочила дата 20.04.2020г.
Също така конкретизирала деянието като обида, разпространена чрез печатно
издание или по друг начин, в случая чрез социалните мрежи, на длъжностно лице
или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата
или функцията му – в конкретния случай на нея като представител на
обществеността и по повод изпълнение на функциите й като председател на
национална и международна НПО и фондация, свързана със село Ц.
Докладчикът дал нови
указания за точно описанието на обидните изрази – дали става дума за употребен
един обиден израз или за два, както и да индивидуализира групата, където твърди
да са били употребени от подсъдимия обидните изрази.
В изпълнение на
разпореждането на съда, тъжителката посочила, че се касае за два обидни израза,
а електронният адрес на страницата е http://www.facebook.com/t.
Докладчикът отчел, че е
налице съществено противоречие в описанието на деянието от фактическа страна,
доколкото в тъжбата се сочи, че обидите са нанесени в друга група с името село
Ц., която тъжителката изрично е подчертала, че не се администрира от нея, а от
друга страна в тъжбата било посочено също, че
тъжителката е създател и редактор на официална интернет страница – медия
и група във Facebook с е-адрес @t.,
управляван
от нея, който е и посоченият от нея електронен адрес на страницата, където
твърди да са били нанесени обидите. Поради това, с разпореждане от 16.02.2020г.
докладчикът указал на тъжителката да отстрани нередовността, като дал конкретни
указания по какъв начин следва да се отстрани същата.
В изпълнение на
разпореждането, тъжителката посочила, че публикацията не е в страница, която тя
администрира, а в друга страница, като посочила и адреса на същата.
С
оглед на изложеното, макар тъжбата най-после да е приведена в необходимия и
отговарящ на изискванията на НПК вид, същото е било сторено в значителен период
след изтичането на преклузивния 6-месечния срок за подаването й.
В уточняващата молба от 23.12.2020г. частната тъжителка действително е посочила, че
за деянието, описано в тъжбата, е разбрала на 20.04.2020 г. От този ден би следвало да тече преклузивният
6-месечен срок, установен в чл. 81 ал. 3 от НПК. Срокът не е давностен, а преклузивен. От
значение в случая е, че деянието е било реализирано в периода на извънредно
положение. В "Държавен вестник", бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г., е обнародван Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 1 от този закон, за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по наказателни производства и други, изрично упоменати
производства. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020
г.) е изменена разпоредбата на чл. 3, т. 1, като е предвидено, че за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Видно
от приложението към чл. 3, т. 1, р. I,
сроковете не спират да текат по време на действие на закона по
изчерпателно изброени наказателни производства, а не по всички такива, каквото
е било първоначалното виждане на законодателя. Срокът по чл. 81 ал. 3 от НПК не
е сред тях. Поради това, по силата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, в редакцията му
след изм. с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., срокът, установен в
чл. 81 ал. 3 от НПК, не тече за периода от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното положение. Съобразно § 13
от ПЗР на ЗИДЗЗ (ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
силата на ЗМДВИП, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на
този закон, т. е. от 21.05.2020 г. Следователно, до 21.05.2020 г. визираният в
чл. 81 ал. 3 от НПК срок в случая не е започвал да тече. Депозираната на 09.11.2020
г. частна тъжба, съдържаща оплакване за деяние, за което тъжителката е
узнала на 20.04.2020 г. (съобразно
конкретизацията в молбата от 23.12.2020 г.),
е подадена преди 21.11.2020 г.-
преди изтичане на 6- месечния срок. Така
депозираната молба обаче не е отговаряла на изискванията за редовност, поради
което се е наложило същата да бъде оставяна без движение за изпълнение на
указания за отстраняване на нередовности.
В тълкувателната дейност на ВС (ТР № 34/90 г. на ОСНК)
и в текущата практика на ВКС в принципни решения (вкл. Решение № 93 от
23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 751/2009 г., III н. о., Решение № 29 от
13.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1325/2016 г., I н. о., Решение № 48 от
9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 142/2020 г., II н. о.) не се поставя никакво
ограничение за възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието
на частната тъжба (например относно дата, мястото, елементи от фактическото
изпълнение на престъплението или надлежната индивидуализация на подсъдимия),
стига непълнотата да е отстранена
преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК. Последното
е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен
характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на
доказване в наказателния процес по обвинението за престъпление,
преследвано по реда на частното обвинение.
Преклузивният шестмесечен срок по чл. 81 ал. 3 от НПК
включва не само формалното депозиране пред съд на документ, наименуван „
тъжба“, но несъдържащ изискуемите съобразно чл. 81 ал. 1 от НПК реквизити за такава,
а и действията по възприетата от съдебната практика допустимост за отстраняване на недостатъците й. В допълнителната
молба от 23.12.2020г. се твърди, че тъжителката е разбрала за инкриминираното
деяние на 20.04.2020 г. В тази насока и
крайният срок за формулиране на тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81
от НПК е изтекъл на 20.11.2020 г., съгласно
посочените по-горе съображения, към който момент тъжбата не е отговаряла на
изискванията.
От тази гледна точка, с оглед късното входиране на тъжбата
в края на преклузивния 6-месечен срок за подаването й, без да отговаря същата
на изискванията за нейното съдържание, и с оглед множеството отправени искания
за предоставяне на по-дълги срокове за
изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности, включително 14-дневни
такива, тъжителката по своя вина не е успяла да приведе тъжбата в съответствие
с изискванията на чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК,
а именно – до 20.11.2020г., поради което и производството по делото следва да
бъде прекратено.
В този изричен смисъл е и практиката на въззивната
инстанция по сходни на настоящото дела – Решение от 08.02.2021г. по ВЧНД
№ 58/2021г. по описа на ОС-Пловдив, Решение от 02.02.2021г. по ВЧНД
№ 106/2021г. по описа на ОС-Пловдив, Решение от 11.03.2021г. по ВЧНД
№ 2499/2020г. по описа на ОС-Пловдив (в които се приема, че срокът е
следвало да изтече дори на 13.11.2020г. и към 14.11.2020г. е изтекъл), Решение
от 26.02.2021г. по ВЧНД № 253/2021г. по описа на ОС-Пловдив и др.;
Водим от горното, и на основание чл. чл.247а ал.2 т.2
вр. чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 вр. чл.81 ал.3 от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ
производството по НЧХД №7016/20г. по описа на X н.с., образувано по тъжба вх.№ 278351/09.11.2020г.,
подадена от Н.В.В., ЕГН **********, против Г. П. Н., ЕГН ********** за
извършено от последния престъпление по чл. 148 от НК на 20.04.2020г.
Препис от
разпореждането да се връчи на частния тъжител и на подсъдимия.
Разпореждането
подлежи на обжалване по реда на глава 21 НПК в петнадесет дневен срок от
връчване на препис от него пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.