Р Е Ш Е Н И Е
ГР. БЕРКОВИЦА, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска
колегия в публично заседание на 26 януари………………….…………………………
през две хиляди двадесет и първа година………….……….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Георгиева……………………………и в
присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова…..............................………….гр.дело дело 630 по описа за
2019 г…….…………..….…………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е за делба на недвижим съсобствен имот и се
намира във фазата по извършване на делбата.
Предмет на делбата е недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 03928.513.48
по КККР на град Берковица с административен адрес град Берковица, ул. „Николаевска” 66 с площ от 405 кв.метра, квартал 168, парцел V, ведно в построената в имота еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 03928.513.48.1 със застроена площ от 65 кв.метра,
еднофамилна жилищна сграда /лятна кухня/ с площ от 28 кв.метра и идентификатор
03928.513.48.2, както и на масивен гараж с площ от 25 кв.метра и идентификатор
03928.513.48.3.
Съдебната
делба следва да бъде извършена между Т.И.Т., В.Г.Т. и М.И.П., като правата на
последните в съсобствеността са определени с решението по допускане на делбата
и са различни. По делото е изискано
становище за поделяемост на имота, изслушано е
заключение по назначена съдебно – техническа и икономическа експертиза. До делба е
допуснат един жилищен имот, който е неподеляем. Ищците са заявили претенции за възлагане на имота по
реда на чл.349, ал.2 ГПК и искания по
реда на чл.346 ГПК за заплащане на извършени в имота подобрения.
След преценка
на материалите по делото, съдът намира за установено следното :
До делба е
допуснат един недвижим имот. Правата на съделителите
в съсобствеността са различни. Съсобствеността е възникнала от смесен
фактически състав – наследяване и сделка.
Съгласно теорията и трайната съдебна
практика, когато броят на имотите е равен или по – голям от броя на съделителите, имуществената общност е реално поделяема и съдът я разпределя по два начина – чрез
изготвянето и одобряването на разделителен протокол и теглене на жребий или чрез отреждане на дялове по реда на
чл.353 от ГПК. Когато имотите са по -
малко и са неподеляеми и никой от тях не може да бъде поставен в един
от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, а
получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите
съобразно правата им.
В конкретния случай публичната продан е
единственият възможен начин за прекратяване на съсобствеността между съделителите. Искането за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК е неоснователно. За да бъде поставен в дял, съсобствения
имот следва да е жилищен, наследствен, а поискалият възлагането следва да е
наследник, който е живял в имота към датата на откриване на наследството и да
няма друго жилище. В конкретния случай не са налице тези предпоставки. За съделителите Т. и В. съсобствеността е възниклака
както от наследяване (за Т.), така и от сделка, реализирана в режим на СИО.
Двамата не са живели в имота към момента на откриване на наследството според
показанията на разпитаните свидетели и не ангажират доказателства относно
факта, че не притежават друго жилище. Ето защо имотът като неподеляем,
ще подлежи на подялба чрез изнасянето му на публична продан. В тази връзка
абсолютно неоснователно е възражението на ищците, направено по същество на
спора, че тъй като сумата за уравнение на дяловете е твърде ниска, то било
нецелесъобразно изнасяне на имота на публична продан. Начините за прекратяване
на съсобствеността са ясно определени в закона, а преценка за целесъобразност е
допустима единствено в хипотезата на отреждане в дял по чл.353 ГПК.
ПО
ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ.346 ГПК
В първото по
делото заседание от втората фаза на производството по реда на чл.346 ГПК ищците
са претендирали от ответника заплащане
на сумата от 13 375 лева извършени в имота „подобрения”
С оглед на безспорно установената съсобственост върху процесния недвижим имот между страните по делото и
събраните по делото писмени и гласни доказателства за извършени от ищците
ремонти и подобрения в имота,
предявените искове се явяват като такива с правно основание чл.30 ал.3
изр.2 от ЗС, т.е.като искове за заплащане на припадащата се част от тежестите на общата вещ, в
хипотеза,
при която някой от съсобствениците не е изпълнил задължението си за участие в
тежестите на общата вещ съобразно своята идеална част от нея и останалите
съсобственици са ги покрили за своя сметка.
Понятието „тежести”, използвано в цитираната разпоредба
включва, на първо място, необходимите
разноски/ремонти/, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала
или състоянието й би се влошило и на
второ място - полезните разноски/подобренията/ са разноските,
направени за подобрението на вещта, в резултат на което, стойността й се е
увеличила.
Ищците претендират да са извършили „подобрения” в 29 пункта по
първоначално представената пред съда молба (л.58 от делото). За отстраняване на
нередовностите в тази молба и с оглед указанията на
съда, ищците са депозирали молба (л.66 от делото), в която са конкретизирали,
че по – голямата част от извършените дейности са такива, свързани с
необходимостта от запазване и нормално функциониране на имота.
Необходимите разноски са парично оценими разходи, които се извършват, за да се запази вещта
и без които тя би погинала или би се повредила. Те са наложителни и не
увеличават стойността на вещта. Тези разноски са обективна последица от
използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Критерият,
от който се изхожда при тяхната квалификация, е обективна наложителност от
извършването им – ако не бъдат направени при определени обстоятелства, вещта
може да се повреди или изобщо да погине. За извършването на необходими разноски не
е необходимо съгласието на останалите съсобственици. Действията по поддържане
състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици, съгл. чл.30, ал.3 изр.2 от ЗС, дължат
възстановяване на направените разноски,
съразмерно на частта си. Необходимите разноски се дължат в размера, в който
действително са направени. т. е. дължи се стойността, която съсобственикът е
заплатил към момента на извършване на разноските.
От така
изброените в молбата на ищците, съдът намира, че преобладават необходимите
разноски, свързани с нейното запазване и нормално функциониране, като например подмяната
на летви и пререждане на керемиди на покрива, изграждане на паднали комини,
поставяне на улуци и водосточни тръби, направата на замазки, поставяне на
бетон, водопроводни, ел. инсталации и
др.под.
Според ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС при извършване на подобрения
от съсобственика в общия имот изразходваните средства могат да се претендират
на различни основания. Когато подобренията са били направени без знанието на останалите
съсобственици, но и без противопоставянето им за тяхното извършване, полезните
разноски могат да се претендират по реда на чл. 61 ал.2 ЗЗД, т.е. по правилата
на гесцията, като специфичното тук е, че подобрителят ще може да претендира направените разходи до
размера на обогатяването, т.е. не повече от размера, с който се е увеличил
делът на всеки от останалите съсобственици. За такива могат да бъдат посочени
примерно претендираните от ищците смяна на дограма,
поставяне на ламинат и т.н.
От приетата по делото експертиза на
вещото лице Т. се установи, че претендираните от ищците
като извършени, съществуват и са на стойност 13 113.05 лева. Извършването
на дейностите се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съобразно
правата на ответника в съсобствения имот, в който са
извършени тези подобрения и необходими разходи - 1/6 идеална част, същият
следва да заплати на ищците 2185.50
лева. Над този размер предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира,
че при такова разбиране следва да бъдат уредени сметките между страните по
повод съсобствения им имот. При прекратяване на
съсобствеността съделителите дължат заплащане на ДТ в
размер на 4% върху стойността на дяловете. Ответникът дължи заплащане и на ДТ
върху уважения размер на претентираното в условията
на чл.346 ГПК.
От заключението по назначената съдебно
техническа и оценъчна експертиза се установи, че допуснатия до делба жилищен
имот представлява ПИ с площ от 405 кв.м,
едноетажна жилищна сграда с площ от
При такъв разбор на доказателствата,
съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на
публична продан, а претенциите на съделителите следва
да бъдат уважени според изложеното по – горе.
При такива
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор 03928.513.48 по КККР на град Берковица
с административен адрес град Берковица, ул. „Николаевска”
66 с площ от 405 кв.метра, квартал 168, парцел V, ведно в
построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 03928.513.48.1
със застроена площ от 65 кв.метра, еднофамилна жилищна сграда /лятна кухня/ с
площ от 28 кв.метра и идентификатор 03928.513.48.2, както и на масивен гараж с
площ от 25 кв.метра и идентификатор 03928.513.48.3, а именно: 1/6 за Т.Т., 4/6 за Т.Т. и Валерии Т. в режим на СИО и 1/6 за М.П.
Пазарната стройност на имота е 30888.00 лева според представеното по делото заключение.
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Т. с ЕГН **********,*** и В.Г.Т. с ЕГН **********,*** сумата от 2185.50
лева, представляваща обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над уважения като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.И.Т.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС ДТ в размер на 205.92 лева за
извършване на делбата, както и 5.00
лева ДТ при служебно издаден
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.И.Т.
с ЕГН **********,*** и В.Г.Т. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС ДТ в размер на 823.68
лева за извършване на делбата, както
и 5.00 лева ДТ при служебно издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.И.П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС ДТ в размер на 87.42
лева съразмерно уважената част на претенцията, предявена по реда на чл.346 ГПК,
ДТ в размер на 205.92 лева за извършване на делбата, както
и 5.00 лева ДТ при служебно издаден изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: