№ 868
гр. Варна , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Г. с ЕГН ********** чрез
пълномощник адв. И.И., срещу Решение № 260817/23.10.2020г. по описа на
ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. Д. Г. с ЕГН ********** срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, иск с правно
основание чл. 439 ГПК, да бъде прието за установено по отношение на
„Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп” №33, че е незаконосъобразно
принудителното събиране по изп. дело № 20188940400406 на ЧСИ И.-Л.Е.,
рег. № 894 на КЧСИ с район на действие ВОС, на вземанията посочени в
издадени по ч.гр.д.№ 4260/2013г. на ВРС заповед за изпълнение №
2516/28.03.2013г. и изпълнителен лист за сума в размер на: 670,13 лева –
главница за доставени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1518500 за
периода от 19.03.2009г. до 23.03.2013г. за имот, находящ се в ****, и
издадени по ч.гр.д.№ 4229/2013г. на ВРС заповед за изпълнение №
2414/28.03.2013г. и изпълнителен лист за сума в размер на: 353 лева -
1
главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер
1518501 за периода от 29.10.2008 г. до 23.03.2013 г. за обект, находящ се в
******, поради погасено по давност право на принудително изпълнение след
влизане в сила на заповедите по чл. 410 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. съдът не е преценил всички събрани по делото
доказателства и направените от ищеца възражения, вкл. и за изтекла
погасителна давност. Оспорва се извода на съда, че давността за процесното
вземане е започнало да тече от 26.06.2015г., като е направена неправилна
съпоставка между ППВС 3/1980г. и ТР №2/2015г. Счита се за неправилно
тълкуването, че след като изп.производство е било образувано на 28.04.2014г.
приложение намира ППВС 3/1980г., предвиждащо че погасителна давност не
тече, докато трае изпълнителния процес. Твърди се, че решаващият съд не е
взел предвид фактите, че след като в периода след образуване на изп.дело
взискателят е бездействал и срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл,
изпълнителното производство се счита прекратено по право и след като
погасителната давност е започнала да тече от датата на образуване на изп.д.
№ 815/2014г., то сумите, предмет на изпълнение са погасени към датата на
подаване на исковата молба.
Настоява се атакуваното решение да бъде отменено и постановено друго
при уважаване на исковата претенция с присъждане на сторените разноски в
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не изразява становище по
въззивната жалба. В открито съдебно заседание, чрез пълномощник юрк.
П.В., оспорва въззивната жалба, като счита, че исковият съд е приложил
правилно процесуалния и материалния закон и липсва основание за отмяна на
първоинстанционното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
2
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Пред Районен съд Варна е заявен за разглеждане иск с правно
основание чл.439 ГПК и чл.124 ГПК от И. Д. Г. ЕГН **********, с която се
иска да бъде прието за установено по отношение на „Водоснабдяване и
канализация- Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Прилеп” №33, че не е законосъобразно воденето на
изп. дело № 20188940400406 на ЧСИ И.-Л.Е., рег. № 894 на КЧСИ с район на
действие ВОС, за събиране на вземанията посочени в издадени по ч.гр.д.№
4260/2013г. на ВРС заповед за изпълнение № 2516/28.03.2013г. и
изпълнителен лист за сума в размер на 670,13 лева – главница за доставени
ВиК услуги по партида с абонатен номер 1518500 за периода от 19.03.2009г.
до 23.03.2013г. за имот, находящ се в ****, и издадени по ч.гр.д.№
4229/2013г. на ВРС заповед за изпълнение № 2414/28.03.2013г. и
изпълнителен лист за сума в размер на 353 лева - главница за ползвани и
неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер 1518501 за периода от
29.10.2008г. до 23.03.2013г. за обект, находящ се в ******, поради изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедите по чл. 410 ГПК.
3
Ищецът твърди, че Варненски Районен съд е издал срещу него и в полза
на „ВиК-Варна“ ЕИК ********* два броя заповеди за изпълнение и
изпълнителни листи, съотв. по ч.гр.д. № 4260/2013г. и ч.гр.д. № 2414/2013г.,
на осн.чл.410 от ГПК за суми, представляващи стойността на консумирана и
неплатена вода и обезщетение за забава в плащането на главниците. Счита, че
е налице новонастъпил след влизане в сила на заповедите за изпълнение факт,
изразяващ се в изтекла към 23.03.2018г. погасителна давност по отношения на
посочените взения, която възпрепятства правото му на принудително
събиране на задължението.
В писмения си отговор ответникът „ВиК-Варна“ ЕИК ********* оспорва
иска като неоснователен и претендира за отхвърлянето му. Твърди се, че
погасителната давност е прекъсвана многократно с осъществяване на
изп.действия от страна на взискателя. Счита, че влязлата в сила заповед за
изпълнение има последиците на влязло в сила решение и в случая не е изтекла
предвидената в ЗЗД петгодишна давност за принудителното събиране на
вземането по изпълнителния лист. Твърди, че на 24.04.2014г. въз основа на
изпълнителните листи, издадени на 14.06.2013г. и 04.09.2013г., съобразно
влезлите в сила заповеди, е образувано изп. дело № 815/2014г. при ЧСИ З.Д.,
рег. № 815 на КЧСИ. С молбата за образуване са поискани конкретни изп.
действия, като на 22.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот на
длъжника. Сочи се, че на 22.07.2019г. изпълнителните листи са присъединени
по изп. дело № 20188940400406 на ЧСИ И.-Л.Е., образуваното за друго
вземане на ответника – взискател срещу същия длъжник, и са извършени
конкретни изпълнителни действия. Настоява се за отхвърляне на иска.
Предявеният отрицателен установителен иск на длъжника, срещу
когото се провежда принудително изпълнение, e да се установи
несъществуването на изпълняемото право, на осн.чл.439, ал.1 от ГПК.
Предмет на изследване е дали вземанията са погасени по давност,
поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело за
срок от две години, като основание за прекратяване по право на
изпълнителното производство, съответно дали са изтекли пет години от
момента, дал началото на новата давност, което от своя страна е довело до
погасяване на вземанията по давност.
4
От фактическа страна безспорно установено по делото е, че въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4229/2013г. по описа на
ВРС, на 14.06.2013г. е издаден изпълнителен лист в полза на
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, по силата на който ответникът
е осъден да заплати главница за доставени ВиК услуги, както и мораторни
лихви и съдебно-деловодни разноски. Установено е, също така, че по ч.гр.д.№
4260/2013г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, с който И. Д. Г. е
осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД сума по
главница за ползвани и неплатени В и К – услуги, както и обезщетение за
забава и съдебно-деловодни разноски.
Въз основа на изпълнителните листи по молба на взискателя от
28.04.2014г. е образувано изп. дело № 815/2014г. на ЧСИ З.Д., рег. № 808 на
КЧСИ, с която е заявено искане за налагане на запори и възбрани върху
имущество на длъжника.
На 17.05.2017г. до АВ-СВ Варна е изпратено искане за вписване на
възбрана върху имоти, собственост на длъжника.
Впоследствие - на 22.07.2019г. процесните два изпълнителни листа са
представени по изп. дело № 406/2018г. по описа на ЧСИ И.Е., като
вземанията, предмет на същите, са присъденинени към вземането, за чието
принудително събиране е образувано посоченото изп.дело и са поискани
конкретни изпълнителни действия.
На 12.09.2019г. по изп.дело № 406/2018г. по описа на ЧСИ И.Е. е
извършен опис на недвижим имот – нива с площ от 17.501 дка в с.Садово,
собственост на длъжника. Насрочена е публична продан на посочения имот
през периода от 08.12.20019г. до 08.01.2020г.
По отношение на доказателствената тежест по иска с правно основание
чл.439 във вр.чл.124 от ГПК всяка страна носи тежестта да докаже фактите,
от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на
ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителния лист, е да
установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на
твърдените правопогасяващи факти и обстоятелства. Предвид това, че в
случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в
5
тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са
налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране
на течащата в полза на длъжника давност. Ищецът следва да докаже
въведените правоизключващи и правопогасяващи възражения. Доколкото
искът като неоснователен и недоказан е отхвърлен изцяло от исковия съд,
ищецът, въззивник в настоящото производство поддържа във въззивната
жалба въведените с исковата молба възражения относно недължимостта на
процесните вземания.
Въззивната жалба е неоснователна по следните причини :
В т.10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.”д” ГПК
/отм./) нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
6
Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на
давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези
правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД не защото ефектът
на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай
няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/
да не иска нови изпълнителни способи/.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради
т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
7
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Съгласно Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. № 3/80г. на
Пленума на ВС погасителната давност за вземането не тече, докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.
С решение №170 от 17.09.2018г., постановено по гр.д. № 2382/2017г.,
ВКС, четвърто г.о. е даден отговор на въпроса : от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година и т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК,
доколкото двата акта разрешават по различен начин въпроса със спирането и
прекъсването на давността в изпълнителното производство и по отношение на
него липсва установена съдебна практика.
В посоченото решение касационната инстанция констатира, че липсва
законова регламентация относно момента, от който започва да действат
тълкувателните актове на ОС на ВКС. Посочено е, че поначало съдилищата
не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР, преди същите да са
постановени и обявени по съответния за това. Доколкото обаче същите не
съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с
прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове.
Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да бъдат приемани не само за
първоначално тълкуване на правна норма. Възможно е след издаването на
такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономическите
условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или
несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно
постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече
даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да
бъде преценен въпроса от кой момент действа даденото с новия тълкувателен
8
акт тълкуване на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са
посочени изрично правила относно влизането им в сила и действието им във
времето, каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов
тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в
начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и
същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно
задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все
още не е действащ. От друга страна, посочените по-горе разпоредби,
уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат
такова задължително действие на същите по отношение на другите правни
субекти извън посочените в тях. Последните обаче, макар и да не са адресати
на задължителната сила на тълкувателните актове, могат да изискват от
съответния орган да съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде
направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи
решения по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези
органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък
самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С
оглед на това е прието, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои
от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а
в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората
част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради
което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се
прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще
може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително,
по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са
били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на
новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици,
9
то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие
на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само
по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи
прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни
последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха
настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с
предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в
настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност
не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР
тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла
със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди
отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент
за в бъдеще.
В обобщение касационната инстанция приема, че извършената с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
10
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо
в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г.
С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира.
От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изп.дело
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
В конкретния случай след образуването на изп.дело №815/2014г. на
28.04.2014г. в продължение на две години не са извършвани действия по
искане на взискателя, поради което и е настъпила перемпция, респективно
изпълнителното производство е прекратено по право на 28.04.2016г.,
независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление
изпълнителното производство. Това е така, защото доколкото процесуалният
закон не е въвел като предпоставка за настъпване правните последици,
произтичащи от прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата
на чл.433, ал1, т.8 от ГПК изискване за длъжника да е подал изрична молба в
тази насока, то липсата на такава в случая е правно ирелевантна и не
обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен ефект.
Осъществените от взискателя действия по изпълнението, след датата на
прекратяване ех lege на изпълнителното производство, са правно ирелевантни
и непротивопоставими на длъжника.
11
Същевременно, по изложените по-горе съображения относно времевото
приложение на тълкувателните решения на ВКС и постановления на ВС,
считано от датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС погасителната давност за процесните
вземания започва да тече, като се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие,
изграждащо съответния способ.
В конкретиката на казуса следва, че давността за процесните вземания е
започнала да тече, считано от 26.06.2015г. и до датата на присъединяване на
вземанията по изп.дело № 406/2018г. – 22.07.2019г. не е изтекла.
Според разпоредбата на чл.117, ал.1 от ГПК щом вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет
години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката дали вземането съществува
се извършва по общия исков ред. По силата на чл.416 от ГПК, доколкото
възражение не е подадено в срок, съотв.е отхвърлено възражението по чл.423
от ГПК, както е в конкретния случай, заповедта за изпълнение влиза в сила на
05.01.2016г.
Очевидно е, че в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията
установени със съдебно решение, но липсва основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение.
По арг. от чл. 415 и чл.416 от ГПК, ако не е подадено възражение или същото
бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по
съдебен ред, като влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна
сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. В постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. №
1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, се приема, че "влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение". Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен
12
смисъл са и редица други актове на ВКС (определение № 480/27.07.2010 г. по
ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч.
т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
С изтичане на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на
възражение против заподта за изпълнение обаче се получава крайния ефект
именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правна квалификация чл. 424 от ГПК - при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, която
представлява частно проявление на възможността влязъл в сила съдебен акт
да бъде отменен по реда на извънредните способи за отмяна - при
предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Извън иска по чл. 424 от
ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с
която да оспорва самото вземане. Този режим се различава от
регламентирания в отменения ГПК режим във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, при
който се предвиждаше възможност за предявяване на искове - по чл. 252 от
ГПК (отм.); , чл. 254 от ГПК (отм.); и чл. 255 от ГПК (отм.); , които не се
преклудират със специални срокове. Затова и съдебната практика приемаше,
че правните последици на акта по чл. 242 от ГПК (отм.); , с който се
разпорежда издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание, не се приравняват на влязло в сила съдебно решение, постановено
в исков процес, поради което срокът на давността по чл. 117, ал. 1 от
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането и разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение. Съдебната практика по
отношение на несъдебните изпълнителни основания по отменения ГПК няма
отношение към разглеждания случай. Съгласно действащия ГПК
стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
от ГПК (отм.).
Длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение не може да
оспорва вземането с възражения, основани на факти или обстоятелства, които
13
са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на
срока за подаване на възражение. Следователно при приложението на
действащия ГПК разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ГПК обхваща и влязлата в
сила заповед за изпълнение, доколкото няма основание да се отрече, че
правните последици на влязлата в сила ЗИ на практика са приравнени на
правните последици на влязлото в сила съдебно решение.
Така в конкретния случай петгодишната давност е започнала да тече с
влизане в сила на всяка една от заповедите за изпълнение на паричното
вземане, но теченето й е прекъснато през цялото време на висящото
производство по изп.дело № 815/2014г. на ЧСИ рег. № 808 на КЧСИ, считано
от 28.04.2014г. (арг. от чл.116, б.в от ЗЗД.)
По изложените по-горе съображения, начиная от 26.06.2015г. по
отношение на процесните вземания е започнала да тече нова петгодишна
давност, която към 22.07.2019г. не е изтекла.
По изложените съображения предявения отрицателен установителен иск
подлежи на отхвърляне. Като правилно и законосъобразно обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на въззиваемото дружество
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева за представителство пред въззивната инстанция, доколкото
производството не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260817/23.10.2020г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА И. Д. Г. ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация- Варна” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Прилеп” №33 сумата от 100 лева, разноски пред
въззивната инстанция.
14
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл.280 ал.3, т. 1, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15