Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, ……………2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря А. Ламбева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11570 по описа за 2016
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А.С.А. срещу „З. „Б.И.” АД кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Ищецът
твърди, че на 09.06.2015 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Mercedes CLK Coupe
200 Elegance“, с идентификационен № WDB2083451F045881 – Е.Р.Б.,
чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на ищеца
били причинени телесни повреди, от които претърпял неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв.
Наред с това претърпял и имуществени вреди, изразили се в разходи за закупуване
на медицинско изделие „остеосинтеза“ на стойност 1 500 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2015г. до
окончателното изплащане. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на ПТП; твърди, че поведението на сочения от ищеца деликвент не било
виновно и противоправно; катастрофата настъпила по вина на на самия ищец, които
не осигурил предимство на пътуващия в своята лента за движение л.а. „Mercedes CLK Coupe 200 Elegance“; липсвала причинно-следствена връзка между ПТП и
описаните от ищеца вреди; прави възражение да съпричиняване на вредите от
ищеца, който пътувал без поставен предпазен колан и в нарушение на чл.37 от ЗДвП не осигурил предимство на другия участник в пътно-транспортното произшествие;
оспорва размера на иска. Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./, ищецът следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
Видно от представена справка за публикувана на сайта на Гаранционен
фонд информация за процесният лек автомобил с номер на рама WDB2083451F045881 е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със
срок на валидност от 15.00 часа на 09.06.2015г. до 23.00 часа на 08.06.2016г.
За установяване механизма на настъпване на ПТП по делото
са изслушани единична и тройна автотехнически експертизи.
Вещото лице от единичната експертиза се позовава на констативния
протокол за ПТП на КАТ и деформациите по моторните превозни средства, като
описва следния механизъм на настъпване на произшествието: На 09.06.2015г. в гр.Добрич по ул.“Орфей“ в
посока центъра на града е пътувал л.а „Хонда“
с рег. ******, като водачът е предприел маневра „завой наляво“ по ул. „Теменуга“.
В срещуположна посока по ул. „Орфей“ се е движел л.а „Mercedes CLK Coupe 200 Elegance“ с идентификационен
№ WDB2083451F045881. На кръстовището е настъпил удар между двата автомобила,
като л.а „Мерцедес“ с предната си част е блъснал предната лява част на л.а
„Хонда“. С оглед на оставените следи от двете моторни превозни средства,
разположение и деформациите по тях, вещото лице е установило, че ударът е
настъпил по дължина на пътното платно в зоната, разположена в кръстовището на
ул.“Орфей“ и ул.“Теменуга“, считано за посоката на движение на л.а „Мерцедес“ и
по широчина на пътното платно на около 2 м. вляво от десния край на пътното
платно за посоката на движение на л.а Мерцедес“. Причина за настъпване на произшествието
е пресичането на траекториите на движение на двете превозни средства. Скоростта
на автомобил „Мерцедес“ в района на произшествието е била около 63 км/час в
момента, в който водачът е започнал да спира аварийно. Опасната зона за спиране
на л.а „Мерцедес“ при скорост на движение от 63 км/час е била 55 метра. Опасната зона за спиране на
л.а „Мерцедес“ при скорост на движение от 50 км/час е била 38 метра. За да може
да спре преди мястото на удара и да предотврати катастрофата, водачът на л.а „Мерцедес“ е следвало да се
движи със скорост по-ниска от 34 км/час. Според експерта, водачът на л.а „Мерцедес“ се е движел с превишена скрост
от 63 км/час спрямо разрешената за населено място от 50 км/час, но дори и да се
бе движили със скорост от 50 км/час, не
би могъл да предотврати катастрофата, отново би настъпил удар, но с по-малка
сила. Не е имало ограничение на видимостта в района на ПТП за водача на л.а „Хонда“.
Той е могъл да избегне удара, като не навлиза в кръстовището и лентата за движение
на л.а „Мерцедес“. Следвало е да преустанови
маневрата преди началото на кръстовището. В района е нямало хоризонтална
маркировка. На ул. „Теменуга“ от двете страни на кръстовището с ул.“Орфей“ е
имало поставени знаци Б2 „Стоп“.
От заключението на тройната автотехническа експертиза,
която е изготвена въз основа на огледен протокол, съставен от разследващ
полицай в присъствието на експерти-специалисти и поемни лица, въз основа на констативния
протокол на КАТ, както и с оглед деформациите по моторните превозни средства, се
установява следният механизъм на реализиране на катастрофата: Произшествието е
настъпило в гр.Добрич по ул.“Орфей“ в посока центъра на града, на Х образно
кръстовище с прав участък с двупосочно движение с по една лента за движение на
улиците, които образуват кръстовището, при лек наклон в посока към центъра. Л.а
„Мерцедес“ се е движел в посока от Центъра и е навлязъл в кръстовището, без да
намалява скоростта си на движение. Л.а „Хонда“ се е движел срещу л.а „Мерцедес“
в посока центъра, като в кръстовището е предприел маневра „ляв завой“ към ул. „Теменуга“,
без да спира. Ударът между двете МПС е бил челен, леко кос с предните части на
двете превозни средства. След удара л.а „Мерцедес“, който се е движел с
по-висока скорост и е имал по-голяма кинетична енергия, е отхвърлил назад л.а „Хонда“
и се е отклонил надясно след завъртане, като е оставил 4 бр. следи от
плъзгането на колелата, напречно на пътното платно. Скоростта на л.а „Мерцедес“
преди удара е била 93 км/ч и по време на удара също е била 93 км/час. Л.а „Хонда“
преди удара и по време на удара се е
движел със скорост от 26 км/час. Опасната зона за спиране на л.а „Мерцедес“ е
била 89 км. За л.а „Хонда“ опасната зона за спиране е била 14.08 м. ПТП е било
предотвратимо за водача а л.а „Мерцедес“, ако се бе движил със скорост до 35
км/час. При конкретната скорост, с която е пътувал, от 93 км/час, ударът е бил
непредотвратим. Причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача
на л.а “Хонда“, който се е отклонил наляво за извършване на маневра „ляв завой“,
при което е преминал в платното за
насрещно движение, където се е движел л.а „Мерцедес“ и ударът за него е бил
непредотвратим след пресичане на траекториите на движение на двете МПС. Според
вещите лица, причина за настъпване на произшествието е и поведението на водача
на л.а „Мерцедес“, който се е движел с висока скорост в района на кръстовището
– 93-94 км/час. Поведението на водачите на двете МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка. Пътното платно на ул. „Орфей“, извън кръстовището,
е под наклон към центъра на града. За посоката на движение на водача на л.а „Хонда“
наклонът е бил в посока „спускане“, а за водача на л.а“ Мерцедес“ в посока
„изкачване“, но в самото кръстовище пътят е без наклон.
Съдът кредитира заключението на тройната автотехническа
експертиза, тъй като същото е изготвено въз основа на огледния протокол и деформациите
по процесните моторни превозни средства, като заключението изразява експертното
становище на трима експерти. Заключенията
на единичната и тройна експертизи се различават единствено относно скоростта на
движение на л.а “Мерцедес“, но и двете експертизи установяват, че причина за
настъпване на катастрофата е поведението и на двамата водачи на МПС, които не
са съобразили поведението си с конкретната пътна обстановка. Водачът на л.а
„Хонда“ е предприел маневра “завой наляво“, без да осигури предимство на
движещия се в своята лента за движение л.а „Мерцедес“, а л.а „Мерцедес“ се е
движел с превишена скорост, надхвърляща разрешената от 50 км/час, без да
съобрази обстоятелството, че приближава кръстовище. Двете експертизи
установяват, че и при скорост от 50 км/час, ударът би бил непредотвратим за л.а „Мерцедес“. Само
ако водачът се бе движил със скорост до 35 км/ час би могъл да предотрати произшествието.
За разлика от него водачът на л.а „Хонда“ е могъл да предотврати
произшествието, ако бе осигурил предимство на движещия се в своята лента за
движение л.а „Мерцедес“.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът
приема, се установява, че при ПТП ищецът е получил счупване на горния край на
лявата голямопищялна кост. Механизмът на получаване на повредата е директен
удар в областта на горната част на лявата подбедрица. Телесната повреда е в
причинно-следствена връзка с катастрофата. Направените разходи за медицински
изделия са били необходими за лечението на ищеца. Вещото лице не може да даде
категоричен отговор дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Според
експерта, дори и при поставен колан, А. би могъл да получи процесната травма,
тъй като крайниците на водача са относително свободни. От констативната част на
заключението се установява, че счупването на горния край на тибията/големия
пищял/ в ляво е лекувано чрез операция
на 11.06.2015г., изразяваща се в открито наместване на счупването и фиксиране
на фрагментите с плака и винтове. Проведено е антибиотично, обезболяащо и
противосъсирващо лечение. След операциятата е поставена обездвижваща ортеза на
лявата колянна става за два месеца и са дадени препоръки за ненатоварване на ставата
за 6 месеца. Вещото лице не е извършило
личен преглед на ищеца, но в заключението е възприело резултатите от преглед,
извършен на 30.01.2018г. по амбулаторен лист № 246/30.102.2018г., издаден от д-р Л.Б.– ортопед - травматолог. Експертът по
настоящото дело е приел въз основа на амбулаторния лист от 30.01.2018 г., че е настъпила лекостепенна хипотрофия на бедрената
мускулатура на левия крайник, констатирани са палпаторни болки по хода на
ставата и е установено ограничено движение на лявата става „S 0-5-95“. При
прегледа на 30.01.2018г. е извършена рентгенова снимка на лявата колянна става
на ищеца, като резултатът е разчетен и отразен в амбулаторния лист – установени са вторични дегенеративни промени
на лявата колянна става и е предписана терапия с обезболяващи. Препоръчано е оперативно
лечение – алопластика на лявата колянна става.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че въз основа на амбулаторния лист от
30.01.2018г. счита, че е настъпила хипотрофия на бедрената мускулатура на крайника
на ищеца – кракът е станал по тънък, което се дължи на обездвижването след
счупването на бедрената кост. Нормалният обем на движение на колянната става е
до 135 -140 градуса. В случая коляното не може да се изправи напълно, стои
свито на 5 градуса, а се свива до 90 градуса. Вещото лице приема, че има 30 – 40
% ограничение, но то не води до промяна на походката. Ако се достигне до
ограничение от 60 градуса, би настъпила промяна в походката. Възможно е ищецът
да куца, но това е следствие от самото счупване, от увредата на хрущяла на
коляното и от болките в коляното, а не от ограничения обем на движение на
колянната става. Дегенеративните процеси на лявата колянна става се изразяват в
повреда на хрущяла, вследствие счупването. Крайният резултат на дегенеративните
процеси е появата на т. нар. шипове.
Преценката дали да се извърши алопластика/смяна на колянната става/ се извършва
от лекуващия лекар при преглед в зависимост от няколко показатели - нарушена
функция, болка при движение и евентуално скъсяване на крайника. Не може да се
каже в какъв период се налага протезиране, тъй като дегенеративните процеси
протичат с различна скорост, в зависимост от натоварване, структура,
допълнителни заболявания. Чувството за болка при разричните пациенти е индивидуално - някои търпят повече, други
по-малко. На ищеца е препоръчано оперативно лечение, т.е. няма повече
възможности за консервативно лечение. В амбулаторния лист са описани трайни
последици - дегенеративни промени на хрущяла и ограничение на движението на
крайника, т.е няма пълно възстановяване. По принцип сухожилните и връзкови
увреди налагат носенето на обездвижващи протези, като срокът зависи от тежестта
и вида на увреждането. При нормално протичане на лечението възстановителният
процес е около 6 месеца. Вещото лице заявява, че амбулаторният лист от
30.01.2018 г. не е част от преписката по делото, а му е предоставен от съпругата
на ищеца. В заключението се е позовал на разчитането на рентгеновата снимка,
направено в амбулаторния лист, не е видял самата рентгенова снимка. Въз основа
на амбулаторния лист експертът счита, че
е необходима смяна на ставата на ищеца.
За установяване на претърпените от пострадалия неимуществени
вреди по делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на
св. А. – съпруга на ищеца, се установява че е видяла пострадалия непосредствено
след катастрофата. Той бил в тежко състояние. Главата му била в кръв, тъй като челото
му било ударено в стъклото, изпитвал силни болки в крака. Целият му панталон бил в кръв. Свидетелката била неговият
личен лекар. Не посмяла да движи тялото му, тъй като кракът на ищеца стоял
неестествено. След това дошла спешна помощ, сложили шина и дали силно
обезболяващо на пострадалия, успели да го измъкнат от колата с помощта на сина им.
През цялото време ищецът викал от болка, бил страшно пребледнял. Постъпил първо
в спешния кабинет в гр. Добрич, след това бил приет в шокова зала. Прегледали
го неврохирург, ортопед и дежурният лекар. Установили, че костта се вижда през
кожата. Направили набързо превръзка и го транспортирали в съседната сграда за
рентгенография на тялото и на главата. Там установили, че големият пищял на
подбедрицата бил раздробен. Когато свидетелката и съпругът й се върнали в
спешния кабинет, дежурният ортопед и рентгенологът им казали, че ставата трябва
да се смени. Решили да се откажат от лечение в гр. Добрич и да го транспортират
в гр. Варна, където се надявали да получат по-добра ортопедична помощ. В гр.
Варна ищецът постъпил в Окръжна болница. След операцията докторът казал, че
било напълно скъсано сухожилието на капачката. Предупредили го, че два месеца не трябва да сгъва крака си, докато
зарасне сухожилието. Първите два месеца след
изписването от болницата били много тежки, тъй като ищецът не можел да сгъва
крака си, заради сухожилието. Останал на
легло, не можел да се обслужва сам, използвал „уринатор“, „тоалетен стол“.
Синовете им го вдигали и помагали при обслужването му, защото през деня
свидетелката била на работа. През нощта тя постоянно била до него. Преминали
през тежък период. Ищецът изпитвал много силни болки през цялото време, бил
изнервен, останал затворен в къщи на третия етаж, в сградата нямали асансьор. В
края на юли, началото на август извикали рехабилитатор в къщи, който да му помага
за раздвижването. Още два месеца не трябвало да стъпва на крака си, защото
трябвало да зарастне костта. След четири месеца ищецът започнал да се опитва да
сгъва крака, да се качва на кола, да ходи до тоалетна, да сяда. Той и досега
бил на обезболяващи лекарства. Много
лекарства приел, за да се възстанови. Предстояла смяна на ставата, при
последния преглед в Добрич отново им казали, че ставата трябва да бъде сменена.
Понастоящем ищецът куцал с левия крак. Лекуващият ортопед му казал, че трябва
да се подпира на бастун, но ищецът се срамувал да го използва. Куцал, поне се
движел, но не бил възстановен. След травмата пострадалият се променил
психически – бил изнервен, че не може сам да се обслужва и не може да излиза
навън, станал много избухлив. Преди това бил рибар и турист. Сухожилието било
зашито, сгъвал крака си на 90 градуса, колкото
да може да седне, но било наложително да се смени ставата. Правили рехабилитация
и в къщи и в ДКЦ. Купили велоергометър и други приспособления за раздвижване.
Ищецът бил прегледан от психиатър и от неврохирург за главата. След травмата не
бил на себе си. При катастрофата бил ударен в главата, имал комоцио. Пил
лекарства, но много се изнервил. Имал
халюцинации – „мирисови“, „всякакви“, напр. през м. юни казал на
свидетелката „Недей да вариш царевица в къщи,
ужасно ми мирише“, а тя не варяла царевица, затова извикала психиатър да го
прегледа. Всички помагали при обгрижването на съпруга й - големият й син, който тогава бил абитуриент, и малкият й
син, който бил в първи клас. По-малкият син основно помагал при храненето на
баща си, защото свидетелката ходела на работа.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката
относно преживените от ищеца болки и страдания непосредствено след катастрофата
и през възстановителния период, защото същите са житейски правдиви и се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта, в
която твърди, че ищецът е имал халюцинации, тъй като е заинтересована от изхода
на делото и показанията й в тази част не са подкрепени от медицински документи
или експертиза по делото.
Така събраните доказателства установяват всеки един от
юридическите факти от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ - тройната
автотехническа експертиза установява, че поведението на водача на л.а
„Мерцедес“ е било виновно и противоправно – нарушил е чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е движел с
по-висока скорост от разрешената от 50 км/час, а именно от 93 км/час. По делото
е установено, че и при скорост от 50 км/час, ударът за него е непредотравтим,
но кинетичната енергия, с която би ударил процесния автомобил, би била
по-малка. Допуснато е нарушение и на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни при избиране скоростта си на
движение да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. От заключението на медицинската експертиза, което съдът
приема, и показанията на св.А. се установява, че при катастрофата ищецът е
получил телесна повреда, от която е претърпял болки и страдания.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца
към датата на пътно-транспортното произшествие - 43 г., вида и характера на претърпяната
телесна повреда – средна телесна повреда, изразила се в счупване на горния край
на лявата голямопищялна кост; вида на проведеното лечение – оперативно лечение,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове, поставена е обездвижваща ортеза на лявата колянна става за два
месеца и са дадени препоръки за ненатоварване на крайника за 6 месеца, а
впоследствие металната остеосинтеза е отстранена по оперативен път на 23.11.2016г./епикриза
от 26.11.2016г. – л.136/, проведена е рехабилитация/св.А./. Съдът съобрази
продължителността на възстановителния период от 6 месеца; обстоятелството, че
през първите два месеца ищецът е бил на легло и е зависел изцяло от грижите на
близките си за спазване на хигиена, за хранене, обличане, за елементарни
дейности в ежедневието; преживените от пострадалия силни болки и състояние на
безпомощност са рефлектирали негативно върху неговото поведение - изнервил се
е, станал е избухлив в отношенията си с близките. Съдът отете обстоятелството,
че ищецът не е възстановен напълно – установени са вторични дегенеративни
промени в лявата колянна става, които налагат нейната подмяна. Животът на ищеца
след травмата се е променил – преди обичал да ходи за риба и да е сред
природата, след катастрофата дълго време е останал на легло, обгрижван от синовете
си, единият от които е бил първокласник, и от съпругата си, не е могъл да
излиза от къщи, понастоящем куца, лекарите са му препоръчали да се подпира на бастун,
но ищецът се срамува да го ползва, предстои извършването на нова операция по
смяна на ставата.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 60 000 лв.
По предявения иск за
имуществени вреди:
От медицинската експертиза и представената по делото
фактура № 23380/15.06.2015г., ведно с касов бон към нея, се установява, че ищецът
е направил разходи за закупуване на медицинско изделие “остеосинтеза“ на
стойност от 1500 лв., което е било необходимо за неговото лечение, поради което
съдът приема, че стойността на претърпените от А. имуществени вреди е в размер
на 1500 лв.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, който по време на катастрофата не ползвал обезопасителен
колан и допуснал нарушение на чл.37 от ЗДвП, тъй като не пропуснал движещия се
с предимство в своята лента за движение л.а „Mercedes CLK Coupe 200 Elegance“.
Първото от възраженията е неоснователно. От заключението
на медицинската експертиза се установи, че вещото лице не може да даде
категоричен отговор дали пострадалият е
ползвал обезопасителен колан, но и при поставен колан, би могъл да получи
процесната телесна повреда.
Съдът намира за основателно второто от възраженията за
съпричиняване на вредите, поради следните съображения:
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗДвП, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят
и водачите на релсовите пътни превозни средства.
От заключението на тройната автотехническа експертиза,
което съдът приема, се установи, че произшествието е настъпило по вина на
водачите на двете МПС. Ищецът в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП е предприел
маневра “завиване наляво“, без да осигури предимство на движещия се в своята
лента за движение л.а „Mercedes
CLK Coupe 200 Elegance“, а водачът на л.а „Mercedes CLK Coupe 200 Elegance“ се е движел в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с
превишена скорост от 93 км/час при разрешена скорост от 50 км/час, но дори и да
се бе движил със скорост от 50 км/час, не би могъл да предотврати
произшествието. Единствено при скорост до 35 км/час би могъл да предотврати
катастрофата. При така установените факти приносът на ищеца /водач на л.а
“Хонда“/ за настъпване на катастрофата е значително по-голям от приноса на
водача на л.а „Мерцедес“. Шофьорът на л.а „Мерцедес“ се е движел в своята лента
за движение и за него не е съществувало задължение да се движи със скорост до
35 км/час. Дори и при скорост от 50 км/час /разрешена за населеното място/, не
би могъл да предотврати катастрофата, за
разлика от ищеца, който е нарушил чл.37, ал.1 от ЗДвП и не е осигурил
предимство на л.а „Мерцедес“, а според вещите лица е могъл да предотврати
катастрофата при скоростта, с която е
извършвал маневрата от 26 км/час, ако бе спрял
и не бе преминал в насрещната
лента за движение.
При така установените по делото факти съдът прие, че е
налице съпричиняване на вредите от пострадалия, като определи процент на
съпричиняване от 60 %.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
при прилагане процент на съпричиняване на вредите от 60 %, е 24 000 лв. /60 000
лв. – 36 000лв./, до който размер искът е основателен, а в станалата част, до
пълния предявен размер от 60 000 лв., следва да бъдат отхвърлен.
Размерът на дължимото обезщетение за имуществени вреди
при прилагане процент на съпричиняване на вредите от 60 %, е 600 лв. /1500 лв.
– 900лв./, до който размер искът е основателен, а в станалата част, до пълния
предявен размер от 1500 лв., следва да бъдат отхвърлен. По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 509.60 лв., съобразно уважената част
от иска. Ищецът следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за вещо лице и за адвокатско възнаграждение в размер общо на 2160 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. При определяне размера на разноските,
съдът уважи частично възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и намали неговия размер от 5 000 лв. до 2800 лв., които с ДДС възлизат на 3 360 лв. Делото не е сложно
от правна страна, но в хода на процеса са направени множество възражения, поради
което за изясняване на механизма на настъпване на катастрофата и установяване
размера на претърпените вреди са проведени четири съдебни заседания, в които е
разпитан свидетел за неимуществени вреди, изслушани са две автотехнически и
една медицинска експертиза и са събрани писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, скица на
местопроизшествие и фотоалбум, представени са и медицински документи за
здравословното състояние на ищеца. С оглед на фактическата и правна сложност на
делото и осъществена защита, съдът приема, че разноските на ответника за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 2800 лв.,
които с ДДС възлизат на 3 360 лв. и при
тази стойност изчисли общия размер на разноските, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Я., П.и сие“, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 9, на основание чл. 38, ал. 2
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лв. с ДДС,
съобразно уважената част от иска. Дължимата
ДТ за уважените искове е 1010 лв./960 лв.+ 50 лв./, от която ищецът е внесъл
984 лв., поради което останалата част от 26 лв., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде довнесена от ответника, който наред с това следва да бъде осъден да
заплати на СГС разноски за вещо лице в размер на 24 лв., съобразно уважената
част от иска. Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на А.С.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** офис 9, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от
24 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от средна телесна повреда – счупване на горния край на лявата
голямопищялна кост, причинено при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 09.06.2015
г., по вина на водача Е.Р.Б., при управление на л.а. „Mercedes CLK Coupe 200 Elegance“, с идентификационен № WDB2083451F045881, по време
на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност"/,
ведно със законната лихва от 09.06.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК******** да заплати на А.С.А., ЕГН **********, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 600 лв. /обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи
за закупуване на медицинско изделие „остеосинтеза“ по фактура 23380/15.06.2015г.
и касов бон към нея, направени за лечение на телесни повреди, причинени
при ПТП на 09.06.2015 г., по вина на
водача Е.Р.Б., при управление на л.а. „Mercedes CLK Coupe 200 Elegance“, с идентификационен № WDB2083451F045881, по време
на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност"/,
ведно със законната лихва, считано от 09.06.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1500 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на А.С.А., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 509.60
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.С.А. да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на на
2160 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на
Адвокатско дружество „Я., П.и сие“, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, офис 9, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лв.
с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 26
лв. върху уважения иск, а на СГС разноски за
вещо лице в размер на 24
лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: