М О Т И В И
към Присъда № 260062 от 17.06.2021 год. по НЧХД № 974/2020 год. на СлРС
изготвени на 28.07.2021 год.
Тъжителката И.Т.Д. е предявила обвинение срещу подсъдимия И.И.Г. за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В с.з. тъжителката, редовно призована, се явява лично. Повереникът на
тъжителката – адв. И. ***, поддържа обвинението срещу подс. Г., така както е
повдигнато, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира съда да
признае за виновен подс. Г. по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено
наказание „Пробация”, както и да се уважи предявения срещу него граждански иск
в пълен размер. Тъжителката изразява становище, че е съгласна с адвоката си.
Преди започване на съдебното следствие тъжителката Д. е предявила против
подс. Г. граждански иск за причинените й неимуществени вреди в резултат на
деянието в размер на 3 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 09.03.2020 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Съдът, след като счете, че гражданският иск е своевременно предявен и се
намира във връзка с предмета на делото, го прие за съвместно разглеждане в
настоящото производство.
В с.з. подсъдимият И.И.Г., редовно призован, се
явява лично и с упълномощен защитник – адв. К. ***. Не се признава за виновен и
дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да бъде оправдан, защото
бил невинен. Защитникът на подсъдимия Г. счита, че деянието не е доказано по
несъмнен начин, като излага становището си относно показанията на разпитаните
по делото свидетели. Пледира подс. Г. да бъде признат за невиновен, както и да
бъде отхвърли предявения срещу него граждански иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира направените съдебни разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.И.Г. е български гражданин, с
начално образование, вдовец, работи, неосъждан.
Тъжителката Д. ***, където живеел й подс. Г..
На 09.03.2020 год. около 10,00 часа тъжителката Д. се намирала на улицата
пред дома си, където говорела с нейна съседка. В това време покрай тях преминал
подс. Г. с колелото си. Спрял до тях и заявил на тъжителката Д., че
собственичката на съседния двор казала тъжителката да не си пуска животните в
нейния двор. Възникнал спор относно ползването на този чужд за двамата имот,
при който били разменени реплики между тъжителката Д. и подс. Г.. Тъжителката Д.
казала „Ти какъв си на техния двор“, на което подс. Г. й казал да не си пуска
кокошките, а тъжителката Д. отвърнала „Какъв си на двора“ и започна да го
нарича „Некадърник, простак“. Тогава подс. Г. нанесъл няколко удара с ръце в
областта на главата на тъжителката Д., съборил я на земята, продължил да я
удря, след което се прибрал в дома си.
Случилото се между тъжителката Д. и подс. Г. било видяно от свид. К.К., който в този момент се връщал от магазина, но същият не
се намесил, а се прибрал в дома си.
Като се съвзела тъжителката Д. се прибрала в дома си и се обадила на дъщеря
си – свид. С.П.и на внука си – свид. Т.Т., на които
разказала за случилото се. Свид. С.П.била на работа и не могла да тръгне
веднага, а казала на съпруга си, който сигнализирал за инцидента на тел. 112.
След получаване на сигнала в дежурната на РУ - Сливен за сбиване между
съседи в с. Т., общ. Сливен на място били изпратени полицейските служители -
свидетелите В.С. и Е.Ж.. Свид. В.С. отговарял за района на с. Т. и около 20 -
30 минути след получаване на сигнала били на място. На място свид. В.С.
разговарял с тъжителката Д., която му разказала, че докато изпращала някаква
комшийка, подс. Г. минал с велосипед по улицата, спрял и тогава възникнал
конфликтът, при който подс. Г. я бил и след това се прибрал в дома си. Свид. В.С.
обяснил на тъжителката какви действия може да предприеме, след което
полицейските служители отишли до дома на подс. Г., като от последния били снети
сведения, които били написани от свид. В.С., който прочел написаното на подс. Г.
и същият ги подписал. На подс. Г. бил съставен Протокол за предупреждение по
чл. 65 от ЗМВР, с който бил предупреден да не отправя закани срещу тъжителката Д.,
да не упражнява физически и психически тормоз срещу нея и да не се заканва, че
ще я убива, както и спорните въпроси между тях да се решават по съдебен ред.
Протоколът бил подписан от подс. Г., в присъствието на свид. Е.Ж.. В
последствие свид. В.С. установил, че имало свидетел на инцидента - свид. К.К., който бил съсед на тъжителката и живеел малко по –
надолу по улицата.
По - късно същия ден свид. С.П.и свид. Т.Т.
отшили до с. Т. в дома на тъжителката Д.. Последната лежала на леглото и имал
видими наранявания, била разтревожена и изплашена. Същия ден тъжителката била
отведена до съдебен лекар, където й било издадено съдебно - медицинско
удостоверение.
Свид. С.П.разговаряла с Т.К., с която била тъжителката по време на
инцидента, като последната й казала, че действително подс. Г. е бил тъжителката,
но не искала да свидетелства.
На следващия ден тъжителката Д. ***, като била образувана преписка вх. №
1544/2020 год. по описа на РП - Сливен. Преписката приключила с Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 14.04.2020 год. на РП -
Сливен. В обстоятелствената част на постановлението било отразено, че
тъжителката Д. навеждала твърдения, че след събарянето й на земята, подс. Г. й
е нанесъл удари по лицето и я скубел по косата, като в снетите по случая
сведения подс. Г. не отричал инцидента, като изразявал съжаление за стореното и
критичност към постъпката. Посочено било още, че по преписката не били събрани
данни за осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК, но
се съдържали материали, от които било видно, че в следствие на инцидента
тъжителката Д. е получила леки телесни увреждания, които съгласно разпоредбата
на чл. 161 от НК за престъпление по чл. 130 от НК, наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия до съда, т.е. същото било от частен характер.
На 31.07.2020 год. била подадена тъжба от тъжителката Д. срещу подс. Г. по
повод, на която е образувано настоящото НЧХД.
От приложеното по делото съдебно – медицинско удостоверение № 106/2020 год.
издадено от д-р Ч.– управител на СМДЛ „Медексперт д-р
Ч.” ЕООД – гр. Сливен се установява, че на 09.03.2020 год. в 16,29 часа
тъжителката Д. била прегледана, като при прегледа и освидетелстването на
пострадалата били установени кръвонасядане и болезнен травматичен оток на
тъканите в областта на долната половина на дясната очница; болки в областта на
предните повърхности на двете раменни стави и кръвонасядане в областта на
предната повърхност на лявото бедро с умерено изразена болезненост на тъканите.
Посочено е, че установените увреждания са получени вследствие действието на
твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по
начин и време, както съобщава и самата освидетелствана в предварителните
сведения. Отразено е, че описаните увреждания са причинили на освидетелстваната
„Болки и страдания“ (л. 3 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и
категоричен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на всички
свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на свид. К.К. се установява, че
същият е видял спора между тъжителката Д. и подс. Г. за ползването на двора,
както и че подс. Г. съборил тъжителката на земята и започнал да я рита по
тялото и да я удря по лицето, след което свидетелят си тръгнал без да се намеси
и да сигнализира за случилото се. От показанията на свидетелите Т.Т. и С.П.се установява, че след инцидента тъжителката им се
обадила по телефон и им разказала за това, че подс. Г. я е бил; както и че са отишли
по - късно същия ден до дома й, отвели я да я прегледа съдебен лекар. От
показанията на свид. С.П.се установява още, че сигналът подаден на тел. 112 е
от нейния съпруг; че при пристигане на място майка й - тъжителката Д., била на
легло, цялата била подпухнала, зачервена, боляло я цялото тяло и същата й
разказала, че възникнал спор между нея и подс. Г. за ползването на двора, при
което подс. Г. оставил колелото и започнал да я бие; както и че свидетели на
това били свид. К.К. и съседката Т.К.. От показанията
на свид. С.П.се установява още, че разговаряла със съседката Т.К., която
разказала същото, че наистина подс. Г. е бил тъжителката. От показанията на
свид. Т.Т. се установява още, че баба му -
тъжителката Д., имала видими наранявания - дясното й око било подуто, била
изплашена, разтревожена; че на инцидента са присъствали свид. К.К. и Т.К., но последната не искала да свидетелства. От
показанията на свид. В.С. и свид. Е.Ж. се установява, че са посетили инцидента
в с. Т.. От показанията на свид. В.С. се установява още, че са били на мястото
около 20 - 30 минути след подаването на сигнала; разговарял с тъжителката Д.,
която му разказала, че подс. Г. я е бил и на същата било обяснено какви действия
може да предприеме; че след това посетили подс. Г., от който били снети
сведения и му бил съставен Протокол за предупреждение; както и че в последствие
установили свидетел на инцидента - свид. К.К.. От
показанията на свид. В.С. се установява и, че същият отговаря за с. Т. и не е
чул и никой не му бил споделял, че тъжителката предлагала пари на хора за да
свидетелстват. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свид. К.К., свид. С.П., свид. Т.Т., свид.
В.С. и свид. Е.Ж., тъй като същите пресъздават това което са възприели лично.
Действително свид. К.К., свид. С.П.и свид. Т.Т. са близки роднини на тъжителката, но доколкото
показанията им са безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът няма основания да се
съмнява в тяхната достоверност. Съдът кредитира й показанията на разпитаните
свид. В.С. и свид. Е.Ж., които са полицейски служители, не се намират в близки
отношения нито с тъжителката, нито с подсъдимия, и техните показания се
подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели В.Н., Б.С.и
П.Г., които твърдят, че тъжителката им е предлагала пари за да свидетелстват,
че подс. Г. я е бил. Същите не са били свидетели на случилото се между подс. Г.
и тъжителката Д., а техните показания за действия на тъжителката след инцидента
не се подкрепят от доказателствата по делото. Видно от показанията на свид. В.С.
- полицейски служител отговарящ за с. Т.,
същият не е чул и никой не му е споделял, че тъжителката е предлагала
пари на хора за да свидетелстват. Безспорно са установени свидетелите, които са
присъствали по време на инцидента още по време на извършваната проверка по
образуваната преписка в РУ – Сливен.
Разпитания по делото свид. Н.К., воден от страна на подс. Г., твърди че е
видял спора между тъжителката Д. и подс. Г., при който тъжителката отправяла
обидни думи към подсъдимия, който не бил й нанасял удари. Освен това свид. Н.К.
заявява, че отишъл до подс. Г. и му казал, ако има възможност по - късно да
отидел при него, тъй като свидетелят искал да направи консултация с него, като
подс. Г. се прибрал в дома си, тъжителката също се била прибрала. Съдът не
кредитира показанията на свид. Н.К., тъй като видно от събраните по делото
доказателства свидетели на инцидента са били само свид. К.К.
и Т.К., като последната е отказала да свидетелства, като същите са били
установени още по време на извършваната проверка във връзка с образуваната
преписка в РУ - Сливен. Освен това показанията на свид. Н.К. противоречат на
обясненията на подс. Г., който заявява, че си бил тръгнал заедно със свид. Н.К..
Съдът кредитира обясненията на подс. Г. в частта, в която
разказва за възникналия конфликт между него и тъжителката Д., както и в частта,
в която заявява, че във връзка с инцидента в дома му дошла полиция, като
разговарял с районния за инцидента и му бил съставен протокол за
предупреждение, тъй като същите се подкрепят от останалите, събрани по делото
доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. Г., в които заявява, че
след спора за двора си е тръгнал, тъй като не се подкрепят от кредитираните от
съда писмени и гласни доказателства. Съдът намира, че тези твърдения на подс. Г.
са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и
всички писмени материали, събрани в хода на съдебното дирене, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на НПК и неоспорени
от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 09.03.2020 год., в с. Т.,
общ. Сливен, причинил лека телесна повреда на И.Т.Д. ***, изразяваща се в
причиняване на болка и страдания, без разстройство на здравето.
Безспорно се установи, че на посочената в тъжбата дата и място между
подсъдимия Г. и тъжителката Д. е възникнал конфликт, при който подсъдимият Г. е
нанесъл удари на тъжителката Д., които са й причинили кръвонасядане и болезнен
травматичен оток на тъканите в областта на долната половина на дясната очница;
болки в областта на предните повърхности на двете раменни стави и кръвонасядане
в областта на предната повърхност на лявото бедро с умерено изразена
болезненост на тъканите. Посочените наранявания, видно от приложеното по делото
съдебно - медицинско удостоверение, са причинили на тъжителката Д. „Болки и
страдания“, следователно на същата е причинена лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 2 от НК.
Безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че е
налице причинно - следствена връзка между действията на подс. Г. и настъпилите
настъпилият престъпен резултат, тъй като ако не беше извършено това деяние от
подс. Г., то нямаше да има причинена лека телесна повреда на тъжителката Д..
Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, всички
елементи от съставите на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него. С оглед повода за нанасяне на ударите -
спор за ползването на чужд за двамата двор, цялостното поведение на подс. Г. по
време на целия инцидент, изразяващо се в нанасянето на множество удари по главата
и тялото на тъжителката Д., съдът намира, че подс. Г. пряко е искал и целял
настъпването на увреждания на здравето на тъжителката Д..
Като смекчаващи отговорността на обстоятелства, съдът
прие чистото му съдебно минало.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Същият до настоящият момент не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV от Глава 8 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия Г. съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните
условия за прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на подсъдимия,
който не се е ползвал досега от привилегията на чл. 78А от НК, размерът на
наказанието, предвиден в НК за този вид престъпление, поради което освободи от
наказателна отговорност подс. Г., като му наложи административно наказание
„Глоба” в размер на 1000,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Сливен.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подс. Г. и
съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс. Г. и
ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
По правилата на процеса подсъдимият И.И.Г. беше
осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 50,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Сливен.
По предявеният граждански иск:
Съдът намира предявеният от И.Т.Д. граждански иск срещу подсъдимия И.И.Г. за причинените й неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК за доказан по основание поради
доказаност на деликтното правоотношение, макар и предявен в завишен размер.
По безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че
гражданският ищец Д. е претърпяла неимуществени вреди от престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК. Гражданският ищец Д. е предявила граждански иск срещу подс. Г.
в размер на 3 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 09.03.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. Безспорно в хода на съдебното следствие се
установи, че гражданският ищец Д. е претърпяла неимуществени вреди от
престъплението – кръвонасядане и болезнен травматичен оток на тъканите в областта
на долната половина на дясната очница; болки в областта на предните повърхности
на двете раменни стави и кръвонасядане в областта на предната повърхност на
лявото бедро с умерено изразена болезненост на тъканите - „Болки и страдания ”,
т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Съдът след като
се съобрази с конкретните обстоятелства по делото, характера и начина на
извършване на увреждането и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне
на размера на обезщетението по справедливост, счита че справедлив еквивалент на
причинените на пострадалата Д. неимуществени вреди е сума в размер на 500,00
(петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
09.03.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част
до пълния претендиран размер от 3 000,00 лева – гражданският иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно правилата на процеса И.И.Г. беше осъден
да заплати на И.Т.Д. сумата от 512,00 (петстотин и дванадесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: