Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №6

 

 

гр. София, 10.01.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 73 по описа за 2018 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Т.А.И. е предявила срещу „Г.“ АД иск за изплащане на дивидент. Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник /дъщеря/ на М. А. С., която е била акционер в дружеството-ответник, притежаващ 24 акции от капитала му. Твърди се също, че като наследник на починалия акционер ищцата има право на дивидент за периода 2012 г. – 2016 г. в общ размер от 296.40 лв. и съответно претендира същия. Твърди се още, че след смъртта на майка си през 2001 г. ищцата е получавала неколкократно дивидент, а ответникът я е поканил да получи дивидент в размер на исковата сума и й е предложил изкупуване на акциите.

Искът е с правно основание чл. 247а ТЗ.  

Ответникът оспорва иска и излага доводи за недопустимост и неоснователност. Твърди, че ищцата не е надлежно легитимирана да предяви иска, тъй като не е акционер в дружеството, твърди също, че ищцата не е предявила надлежно правата си пред дружеството по предвидената в устава на същото процедура за това.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

               Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен. Съображенията на съда са следните:

            Възраженията на ответника за недопустимост на иска са неоснователни. При изложените от ищцата фактически твърдения – че същата по наследство от майка си /починала през 2001 г. и притежавала 24 акции от капитала на ответното дружество/ е придобила 24 акции от капитала на ответното дружество, безспорно искът е допустим, а преценка за основателността му е дали ищцата е носител на твърдяното право.

По делото не се установи ищцата да е носител на претендираното право.

Като ценна книга акцията /съответно временното удостоверение/ е обект на право на собственост, което е имуществено право и съответно е наследимо /с придобиването на правото на собственост върху акцията/временното удостоверение едно лице става акционер и съответно титуляр на имуществените и неимуществени права, които акцията/временното удостоверение материализира/. Следователно, за да бъде уважен искът на ищцата, същата следва да докаже, че нейната наследодателка е притежавала акции от капитала на ответното дружество, както и да докаже наследственото правоприемство. Наследственото правоприемство се доказа по делото, не се доказа обаче, че наследодателката на ищцата е била акционер в ответното дружество. Надлежен документ, удостоверяващ качеството акционер на майката на ищцата не се представи по делото /направените в тази връзка искания за снабдяване с преписи от същия от ответника и от трети неучастващи по делото лица са оставени без уважение от съда като преклудирани/. Не може да се приеме, че качеството акционер на майката на ищцата е доказано по делото чрез извънсъдебно признание на този факт от ответника /в каквато насока съдът тълкува становището на ищцата/ с оглед изпратеното на ищцата писмо от м. септември 2016 г., изходящо от ответника, в което на ищцата е предложено изкупуване на притежаваните от нея 24 акции от капитала на дружеството и е уведомена, че има право да получи дивидент в общ размер от  296.40 лв. за последните пет години. Това писмо изхожда от главния счетоводител на дружеството-ответник, т. е. не изхожда от лице, имащо представителна власт и управителни функции, поради което не може да ангажира надлежно волята на ответника с извънсъдебно признание на правата на ищцата. От представените с молбата на ищцата от 10.10.2018 г. писмени доказателства – електронно писмо и проекти за споразумение и за молба за отказ от иск също не може да се направи такъв извод, доколкото не се установява същите да изхождат от лице, действащо като представител на ответното дружество /следва да се отбележи, че по отношение на тези доказателства в молбата на ищцата от 10.10.2018 г. липсва надлежно искане за приемането им, съответно същите не са приети с нарочно определение на съда, но доколкото молбата на ищцата е докладвана в о. с. з. на 11.10.2018 г. съдът приема тези доказателства за приобщени по делото/.

Други доказателства не са ангажирани по делото /в тази връзка следва да се отбележи с оглед изложеното в писмената защита на ищцата, че формулираното в о. с. з. на 22.11.2018 г. искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е оставено от съда без уважение като преклудирано, надлежно искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза обаче не е формулирано в по-ранен момент, както се твърди от ищцата, тъй като искането, формулирано в допълнителната искова молба, въобще не съдържа задача към вещото лице, т. е. е напълно неконкретизирано/.

Съобразно всичко гореизложено искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото искането на ищцата за присъждане на разноски е неоснователно. Неоснователно е и искането на ответника в тази насока, тъй като с представения списък по чл. 80 ГПК не са представени надлежни доказателства за реално направени разноски /само фактура за плащане в брой без фискален бон не установява надлежно реалното плащане/. С оглед изложеното не следва да се обсъжда възражението на ищцата срещу размера на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение /в какъвто смисъл съдът тълкува съдържащото се в молба на ищцата от 10.10.2018 г. оспорване/.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.И. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване по делото: гр. С., бул. „В.“ № 1а – Търговски дом, ет. 2, кантора 233, чрез адв. И. срещу „Г.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Ц. И. – В. и И.Г., иск с правно основание чл. 247а ТЗ за изплащане на сумата от 296.40 лв. /двеста деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща дивидент за периода 2012 г. – 2016 г. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: