№ 14292
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20221110134096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „...” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане спрямо ответника Н. З. Н. за сумата
от 1000,00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
292371/27.03.2019 г. сключен със ..., ведно със законна лихва за период от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 152,70 лева, представляваща
договорна лихва за период от 03.04.2019 г. до 20.11.2019 г., сумата 502,30
лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.04.2019 г. до
21.12.2021 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2012 г. по ч.гр.д. № 73429/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът ... твърди, че на ответникът е сключил със ... Договор паричен
заем по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 1000
лева срещу задължението да я върне ведно с възнаградителна лихва в размер
на 152,70 лева на 34 равни седмични погасителни вноски в размер на 33,90 лв.
с краен падеж 20.11.2019 г. Ответникът преустановил плащанията, а на
10.12.2019 г. вземанията по кредита били прехвърлени с договор за цесия и
приложение към него в полза на ищеца. Сочи, че вземането не е погасено до
този момент. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът Н. З. Н., редовно уведомен на 12.10.2022 г. на посочения в
заповедното производство адрес, не подава отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Подаденото в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК от
1
длъжника Н. З. Н. е бланкетно.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът Н. З. Н.
оспорва дължимостта на исковите суми.
Настоящият състав на Софийският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и наведените доводи съобразно
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване сключването на договор
за кредит между ответника и трето лице, изискуемостта на претендираната
част от кредитните задължения и изпадането в забава за тяхното заплащане,
както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и
уведомяването на ответника за това прехвърляне и размера на обезщетението
за забава.
Страните не спорят, а и от представения и приет като доказателство по
делото Договор за паричен заем № 292371/27.03.2019 г. сключен със ... се
установява, че „...“ ООД (в качеството на заемодател) е предоставило в заем
на Н. З. Н. (в качеството на заемател) сумата в размер на 1000 лева срещу
задължение на заемателя да я върне на 34 броя седмични вноски, считано от
датата на усвояването. Страните са уговорили, заемът да се олихвява с
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05%, както и ГПР в размер
на 49,82%.
Установява се от приетите като доказателства по делото Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.09.2019 г., сключен
между „... като продавач и ищеца ... като купувач, Приложение № 1 от
10.12.209 г. към него, Потвърждение за извършена цесия и пълномощно, че
ищецът ... е придобил вземането на заемодателя „... към ответника Н. З. Н., в
качеството му на заемател, произтичащо от Договор за паричен заем №
292371/27.03.2019 г., заедно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително с изтеклите лихви.
Видно от представеното по делото уведомително писмо до ответника Н.
З. Н. за цесията на процесните вземания по Договор за паричен заем №
292371/27.03.2019 г., същото е изпратено по пощата с писмо с обратна
разписка и е върнато като непотърсено от получателя.
С договора за цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му
носител на едно трето, чуждо на връзката, от която произтича вземането,
лице. Предмет на договора за цесия може да бъде вземане, което следва да
съществува към момента на сключването на договора и да е прехвърлимо,
каквито са по принцип имуществените права, в това число и твърдяното в
исковата молба вземане. За да премине вземането от патримониума на
цедента върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие
между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото
прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета
му. Същевременно за да породи действие спрямо длъжника договора за
цесия, цесията следва да му бъде съобщена от цедента съобразно
2
предвиденото в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В настоящия случай в
представения договор за прехвърляне на вземания не са предвидени условия,
които да обуславят прехвърлянето на вземанията. Същевременно в договора
за кредит е предвидена възможност за прехвърляне на вземането.
Сключеният договор за цесия е бил и редовно съобщен на ответника
съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото по делото е представено потвърждение
за извършено упълномощаване на ищеца от страна на предишния кредитор да
съобщи на длъжника договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 ЗЗД именно предишният кредитор е този, който следва да осъществи
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането и
именно от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите
лица. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В
този смисъл е и константната съдебно практика, обективирана в решение №
96/17.04.2018г. по гр.д.№ 3049/2017г. на ВКС, ІV г.о, решение № 204 от
25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на ВКС І т.о, решение № 137/02.06.2015г.
по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 156 от 30.11.2015 г. по т.
д. № 2639/2014 г., на ВКС, ІІ т.о.
Приложено е по делото и уведомление за прехвърляне на вземания,
адресирано именно до ответника Н. З. Н.. Липсват обаче доказателства това
уведомление да е получено от ответника, тъй като е върната обратна разписка
с отбелязване неполучено. Въпреки това посоченото съобщение е било
приложено към исковата молба, инициирала настоящото производство, и по
този начин е било връчено на ответника Н. З. Н.. Съгласно непротиворечивата
съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл решение №
3/16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. на ВКС, І т.о., решение № 78/09.07.2014г.
по т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№
12/2009г. на ВКС, ІІ т.о. Още повече – не се установява наличие на валидно
изпълнение от страна на ответника длъжник на предишния кредитор до
съобщаването, поради което цесията да не може да му бъде
противопоставена.
За да се приемат за основателни предявените искове, обаче следва да се
установи осъществяването на редовно прехвърляне не на което и да е вземане,
а прехвърлянето именно на процесното вземане от страна на „... в качеството
и на първоначален заемодател на Н. З. Н. на ищеца .... В настоящия случай в
3
приетото по делото Приложение № 1 от 10.19.2019 г. към Рамков договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г. надлежно е
индивидуализирано вземането именно срещу ответника, доколкото изрично е
посочено, че едно от прехвърлените вземания е това срещу Н. З. Н., ЕГН
********** по Договор от 27.03.2019 г., за отпусната главница в размер на
сумата 1000,00 лева, остатък от главница към 10.12.2019 г. в размер на
1000,00 лева, остатък от лихва в размер на 152,70 лева, остатък от неустойка в
размер на 819,30 лева и остатък от лихва за просрочие в размер на 313,82
лева.
С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че ищецът е
материално легитимиран да претендира суми по процесния договор.
Доколкото обаче, ищцовото дружество е правоприемник на първоначалния
кредитор, следва да се установи дали е възникнало вземането на „... спрямо
ответника Н. З. Н..
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него третото лице се е задължило да
предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия.
Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност,
предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква
да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10,
ал. 1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Всяка страница от договора е
подписана от заемателя. Подписите не са оспорени в законоустановения срок.
Ето защо същите са поставени от ответника и доказват сключването на
договора между страните. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са
посочени: размер на кредита; размерът на лихвения процент, размерът на
ГПР, начинът на плащане и погасителен план. Предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис на
договора за кредит. Представени са подписани от кредитополучателя условия
по договора.
Предвид гореизложеното, че договорът за потребителски кредит е
сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин,
както и с оглед обстоятелството, че всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който според
настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от
сключения договор, съдът счита, че сключеният договор е валиден и отговаря
на изискванията, които поставя ЗПК.
Ответникът не оспорва, а и видно от договора – същият служи като
разписка за получаване на сумата от 1000,00 лева при подписване на същия.
Следователно по делото се доказва, че кредиторът е изпълнил задължението
4
си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за
заем, съобразно уговорения в договора начин, като за заемателя е възникнало
задължение да върне предадената парична сума в уговорения в договор срок.
Договорът е с настъпил падеж на последното плащане на 20.11.2019 г. Не се
установява да са извършвани плащания по договора.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза изготвено от вещото лице В. Д. П., което не е оспорено от
страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно
дадено, размера на лихвата за забава върху непогасеният размер на
главницата за исковия период е 236,36 лева. Не следва да се включва в
същата посочената от вещото лице неустойка за забава в размер на 250,00
лева, тъй като такава не се претендира по делото. Още повече съгласно чл. 33
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
Следователно, исковете предмет на делото за заплащане на главница,
възнаградителна лихва са изцяло основателни и следва да се уважат в пълните
предявени размери. Искът за мораторна лихва за забава следва да се уважи по
посочения от вещото лице размер и да се отхвърли за горницата до пълния
предявен размер като неоснователен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство, от които 33,10 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се
възложи сумата 69,75 лева – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, от които 33,10 лева –
платена държавна такса в исковото производство, 350,00 лева – депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се
присъди сумата 405,47 лева – разноски в исковото производство.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Н. З. Н., ЕГН ********** с адрес ... ДЪЛЖИ на „...” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...” № ... сумата от 1000,00
лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
292371/27.03.2019 г. сключен със ..., ведно със законна лихва за период от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 152,70 лева, представляваща
договорна лихва за период от 03.04.2019 г. до 20.11.2019 г., сумата 236,36
лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.04.2019 г. до
21.12.2021 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2012 г. по ч.гр.д. № 73429/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за
мораторна лихва за горницата над посочената сума до пълния предявен
размер от 502,30 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. З. Н., ЕГН ********** с адрес ... ДА ЗАПЛАТИ на „...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...” № ... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 69,75 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 405,47 лева – разноски в исковото производство
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6