Решение по дело №245/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл. 63в от ЗАНН, подадена от Дирекция "Инспекция по труда"-Видин, против решение № 114/25.03.2024г., постановено по АНД № 1402/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление № 05-2300150/09.10.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Видин, с което на ответника по касация "“ДРАГАНОВ 001"ЕООД-гр.Видин, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ за извършено административно нарушение по чл. 62, ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като съдът не е съобразил ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС и разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ. Сочи се, че е неотносим въпросът за вината при отговорност на юридическото лице. Сочи, че е извършено нарушението от наказаното лице. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи се, че деянието е малозначително.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за основателност на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл.415в от КТ.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно, но по следните съображения :

Наказанието е наложено за нарушение на чл. 62, ал3 от КТ на основание чл. 414, ал.3 от КТ .

Установява се, че на дружеството е извършена проверка на място и по документи относно спазване на трудовото законодателство, като при представените при проверката документи на 28.08.2023г. е установено, че със заповед № 005/26.06.2023г., считано от същата дата и връчена на лицето Н. Л. Г. на същата дата, е прекратено трудовото ѝ правоотношение, за което работодателят е подал уведомление до ТД на НАП на 06.07.2023г.

Прието е от контролните органи, че в 7-дневен срок от прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя не е подадено уведомление до съответната териториална дирекция на НАП, а такова е подадено едва на 06.07.2023г.-10 дни след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което на дружеството за нарушение на чл.62,ал.3 от КТ е съставен АУАН, въз основа на който при горната фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв на основание чл. 414, ал.3 КТ.

Видно обаче от съдържанието на наказателното постановление, същото не съдържа необходимото съдържание съобразно чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, а именно в същото не се съдържа дата на извършване на нарушението. Посочен е срокът за изпълнение на законовото задължение и датата, на която то е изпълнено, но не е посочена конкретна датата на извършване на нарушението, императивно изискване за съдържанието на наказателното постановление. Действително датата може да бъде определена съобразно описаните обстоятелства в наказателното постановление-задължението е следвало да бъде изпълнено до 03.06.2023г. вкл, поради което към 04.06.2023г. лицето е в забава и осъществява нарушението, като от тази дата започват да текат и предвидените давностни срокове по чл.34 от ЗАНН, поради което е необходимо и безспорното ѝ индивидуализиране, но е недопустимо съдържанието на наказателното постановление да бъде допълвано от съда.

Наказателното постановление е обвинението /обвинителният акт/ в извършване на определено нарушение, което следва да бъде индивидуализирано както с неговите обективни признаци, така и откъм място и момент на извършване. Същите са необходими елементи от съдържанието на наказателното постановление съобразно изискването на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН и индивидуализират нарушението заедно с обективните признаци на състава . В случая това е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съобразно чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН следва да бъде посочена дата на нарушението, а не само да може да бъде установена. В този смисъл са разпоредбите на ЗАНН, тъй като противно на нередовността на АУАНа, за която чл.53,ал.2 ЗАНН изрично предвижда възможност нередовността на акта да бъде санирана, когато е безспорно извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, за съдържанието на наказателното постановление не е предвидена такава законова възможност. Горното е порок на наказателното постановление, който не може да бъде саниран от съда.

Освен горното при съпоставяне на датата на изпадане в забава, в случай, че АНО беше посочил конкретната дата, и датата на изпълнение на задължението, същият би могъл да достигне и до различен правен извод относно това дали въобще е извършено нарушение-лицето е било в забава считано от 04.06.2023г., на 06.06.2023г. задължението е изпълнено, а забавата е установена при проверка на 28.08.2023г. Горното обуславя извод за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9,ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, или по чл.28 от ЗАНН. Специалните разпоредби на КТ-чл.415в от КТ, в случая не изключват общите такива, тъй като не се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.415в от КТ, респ. за забрана за приложението на разпоредбата съобразно чл.415в,ал.2 от КТ. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В случая не се касае за отстранено нарушение веднага след установяването му по реда на кодекса: задължението е изпълнено с два дни забава месеци преди да бъде установено от контролните органи по реда на кодекса, а не след това, поради което не се касае за приложение на специалната разпоредба на КТ.

Ето защо в случая следва да намерят приложение и общите разпоредби на чл.9,ал.2 от НК във вр. с чл.11, както и чл.28 от ЗАНН. Същите е следвало да бъдат преценени от АНО след изясняване на конкретната дата на забава,представяваща и датата на извършване на нарушението, която не е посочена от органа в наказателното постановление в нарушение на изискването на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съпоставена с датата на изпълнение на задължението, много преди установяване на забавата от контролните органи и преди образуване на административно-наказателното производство по реда на чл.36 от ЗАНН.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Наказателното постановление е незаконосъобразно. Решението на ВРС е правилно по своя резултат, но и по изложените по-горе от настоящата инстанция съображения, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/25.03.2024г. по АНД № 1402/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено НП № 05-2300150/09.10.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Видин.

Решението е окончателно .