№ 2443
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114706 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 3 669,80 лв. с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение за извършени доставки на стоки: принтерна и копирна хартия,
съгласно 4 броя фактури, а именно: № ***/11.09.2023 г. на остатъчна стойност от 872,00 лв. с
ДДС, № **********/21.09.2023 г. на стойност от 1 872,00 лв., № ****/11.10.2023 г. на
остатъчна стойност от 748,80 лв. с ДДС и № ***/12.10.2023 г. на стойност от 177,00 лв. с
ДДС, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата
молба – 14.03.2024 г. до окончателното плащане, както и 194,00 лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата по всяка една от отделните 4 броя фактури, а именно: 50,00
лв. – върху сумата от 872,00 лв. – по фактура № ***/11.09.2023 г., начислена за периода от
11.10.2023 г. до 13.03.2024 г., 101,00 лв. – върху сумата от 1 872,00 лв. – по фактура №
**********/21.09.2023 г., начислена за периода от 21.10.2023 г. до 13.03.2024 г., 35,00 лв. –
върху сумата от 748,80 лв. - по фактура № ****/11.10.2023 г., начислена за периода от
10.11.2023 г. до 13.03.2024 г. и 8,00 лв. – върху сумата от 177,00 лв. – по фактура №
***/12.10.2023 г., начислена за периода от 11.11.2023 г. до 13.03.2024 г.
Ищецът „**** твърди, че през 2023 г. е бил в търговски отношения с ответника „****,
в рамките на които е осъществявал регулярна доставка на стоки за нуждите на последния, а
именно: различни видове принтерна и копирна хартия, проекти от него без възражения и
забележки. Поддържа, че за извършените доставки са оформени и съставени фактури,
съдържащи данни относно вида на стоката, количество, единична и обща цена, начин на
плащане, срок на плащане и др., а именно: № ***/11.09.2023 г. на стойност от 1 872 лв. с
ДДС, платима в срок до 11.10.2023 г., № **********/21.09.2023 г. на стойност от 1 872 лв. с
ДДС, платима в срок до 21.10.2023 г., № ****/11.10.2023 г. на стойност от 1 872 лв. с ДДС,
платима в срок до 10.11.2023 г., към която е издадено кредитно известие № ****/18.12.2023 г.
за – 1 123,20 лв. с ДДС и № ***/12.10.2023 г. на стойност от 177 лв. с ДДС, платима в срок
до 11.11.2023 г. Сочи, че от страна на ответника е извършено частично плащане от
15.01.2024 г. в размер на 1 000 лв., послужило за частично погасяване на сумата от по
фактура № ***/11.09.2023 г. на стойност от 1 872,00 лв. с ДДС, поради което неплатен по нея
1
е останал остатък в размер на 872,00 лв. с ДДС. Заявява, че след приспадане на извършеното
частично плащане, както и на сумата по кредитно известие № ****/18.12.2023 г. неплатена е
останала сумата от общо 3 669,80 лв., чието заплащане претендира, ведно със законната
лихва върху всяка от тях от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до
окончателното им заплащане, както и мораторна лихва в общ размер на 194,00 лв.,
начислена върху сумите по всяка от фактурите, индивидуализирана по размер и период.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**** не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца –
адв. П. е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът „**** не е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
14.03.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 294,78 лв. – платена държавна такса. Претендираните такива за такса за
налагане на възбрана в размер на 15,00 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер
на 960,00 лв. с ДДС не следва да се присъдят в полза на ищеца, тъй като той не доказва
реално заплащане на същите. Действително в полза на ищеца е допуснато обезпечение на
предявените от него искове, но от негова страна не са ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на твърдението, че такъв вид разход е направен и ако да – кога и пред кого. По
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лв. с ДДС от
негова страна е представен договор за правна защита и съдействие от 12.02.2025 г., в който е
отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. без ДДС е
платимо по банков път, без обаче да са ангажирани доказателства в тази насока. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само, когато
е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. В случай, че в договора за правна защита и съдействие е
2
удоворено, че адвокатското възнаграждение подлежи на заплащане по банков път, както е в
настоящия случай, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. В случая, от страна на ищеца не са представени
такива – извлечение от банкова сметка, платежно нареждане или др., поради което съдът
приема, че реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение не е доказано.
Представената фактура № 100548/12.02.2025 г. също не е годна да удостовери този факт, тъй
като тя не попада измежду изискуемите банкови документи по смисъла на горния
тълкувателен акт – в този смисъл е Определение № 43/09.01.2025 г. по гр. д. № 4720/2023 г.
на ВКС, III г. о.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
„****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 327, ал.
1, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 3 669,80 лв. с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение за извършени доставки на стоки: принтерна и копирна хартия,
съгласно 4 броя фактури, а именно: № ***/11.09.2023 г. на остатъчна стойност от 872,00 лв. с
ДДС, № **********/21.09.2023 г. на стойност от 1 872,00 лв., № ****/11.10.2023 г. на
остатъчна стойност от 748,80 лв. с ДДС и № ***/12.10.2023 г. на стойност от 177,00 лв. с
ДДС, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата
молба – 14.03.2024 г. до окончателното плащане, както и 194,00 лв., представляваща
мораторна лихва върху сумата по всяка една от отделните 4 броя фактури, а именно: 50,00
лв. – върху сумата от 872,00 лв. – по фактура № ***/11.09.2023 г., начислена за периода от
11.10.2023 г. до 13.03.2024 г., 101,00 лв. – върху сумата от 1 872,00 лв. – по фактура №
**********/21.09.2023 г., начислена за периода от 21.10.2023 г. до 13.03.2024 г., 35,00 лв. –
върху сумата от 748,80 лв. - по фактура № ****/11.10.2023 г., начислена за периода от
10.11.2023 г. до 13.03.2024 г. и 8,00 лв. – върху сумата от 177,00 лв. – по фактура №
***/12.10.2023 г., начислена за периода от 11.11.2023 г. до 13.03.2024 г.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
„****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 294,78 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3