Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.12.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
двадесет и четвърти ноември година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3639 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл. 557,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.558, ал.5 от КЗ, както и иск чл.86 от ЗЗД;
По изложените в искова молба обстоятелства Г.В.К. ЕГН **********, чрез адв. И.Д.
-пълномощник, е предявил обективно съединени искове с пр. основание чл. 558,
ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Г. Ф. да му заплати сума
в размер на 45000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на ПТП реализирано на
18.10.2017г. по вина водача на неустановен автомобил, който напуснал
произшествието, както и 1390 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.11.2017 г. - датата на
предявената пред Гаранционния Ф. претенция, до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се още сторените по делото разноски, в това число и
адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата молба,
че на 18.10.2017 г. в гр. Пазарджик, на улица Пловдивска, точно пред входа на
магазин «Кауфланд», при извършване на маневра десен завой за влизане в паркинга
на търговския обект, лек автомобил марка «Мерцедес», с неустановен модел, номер
и водач, отнема предимството на движещия се по главния път велосипедист Г.В.К.,
вследствие на което възниква сблъсък, от който същият е тежко ранен. След удара
лекият автомобил напуска местопроизшествието през изхода на паркинга. Посочва,
че е съставен констативен протокол с пострадали лица №310, образувано е ДП №1223/2017г.
на РУ МВР гр.Пазарджик, пр.преписка №3135/2017г. на РП Пазарджик за
престъпление по чл.343, ал.3 във вр.с. ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Твърди се, че веднага след настъпилото ПТП
ищецът бил откаран в МБАЛ гр.Пазарджик, Ортопедичното отделение. Твърди се, че на 19.10.2018г. е извършена
операция за наместване и имплантиране на метална плака, след което ищецът останал няколко дни в
болницата под наблюдение. Сочи се, че на 24.10.2017г. Г.К. е изписан за домашно
лечение с указания да спазва постелен режим, докато спадне отока, след което
отново да постъпи в отделението за обездвижване на крайника. Десет дни след
изписването левият крак на ищеца бил обездвижен с гипсова имобилизация.
Пострадалият не можел да се обслужва сам, не можел да се грижи дори за
елементарните си физически нужди. Принуден бил да разчита на съпругата си за всичките
си физически нужди - къпане, обличане, смяна на памперси. Излизането за първите
контролни прегледи ставало с помощта на инвалидна количка, а след около месец
започва раздвижване е помощта на патерици. Близо 4 месеца движенията на ищеца
били съвсем ограничени. Около 3 месеца след инцидента ищецът започва курс на
рехабилитация, включващ лечение с нискочестотоно магнитно поле, аналитична ЛФК,
механотерапия и др. Към настоящия момент пострадалият все още с в болнични и
изпитва силни болки при натоварване на левия крак. Всичко това го прави
изключително нервен и раздразнителен. Твърди се, че като отговорник за
техническата поддръжка в ОД на МВР гр.Пазарджик, работата на ищеца е свързана с
физическа натовареност, каквато ще му бъде невъзможна за дълъг период от време.
Сочи се, че на ищеца му предстои и повторна операция за премахване на
имплантираната плака.
Твърди се, че с претенция с
вх. № 24-01-740 от 15.11.2017г. Г.К. отправил искане за доброволно изплащане на
обезщетението от ответника, като била образувана щета № 210371/14.02.2018г. С
решение от 14.02.2018г. ответникът
отказал изплащане на обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника Г. ф.,
чрез юрк.Н.П.. Ответната страна оспорва исковата претенция по основание и
размер. Оспорва причинната връзка между уврежданията и процесното ПТП от 18.10.2017г. Твърди се, че не са
установени и описани следи от движението на МПС, които да потвърждават
механизма на ПТП, който описва ищеца. Поддържа, че липсват доказателства
относно механизма на получаване на уврежданията при ищеца. При евентуалност, в
отговора е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който е следвало да се движи най-близо до дясната страна
на платното за движение, като е изкочил без да се огледа, без да намали и спре
виждайки лекия автомобил на платното за движение. Навежда възражение и за
прекомерност на заявената искова претенция. Претендира разноски.
В открито заседание ищецът чрез адв.Д. поддържа
предявените искове. Представя списъкна разноски.
В открито
заседание ответникът Г. Ф. чрез пълномощника си юрк.Попова оспорва
исковете.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, след като обсъди направените от страните
доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и
ал.3 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия констативен протокол за ПТП с
постадали лица №310 от 18.10.2017г. на МВР Пазарджик и материалите от ДП № 1223/
2017г. , по описа на МВР Пазарджик,
се установява, че на 18.10.2017г. около 9,30ч. в гр.Пазарджик, на ул. Пловдивска, пред
входа на магазин «Кауфланд» настъпило
ПТП между неустановен лек автомобил и велосипедиста Г.В.К., при което пострадал
ищеца с работна диагноза: фрактура на ляво коляно./л.8-л.12
от делото/ В пункт
„обстоятелства и причини за ПТП“ на констативния протокол за ПТП е отразено, че
лекия автомобил движейки се по ул. Пловдивска предприема завой надясно, за да
влезне на паркинга на хипермаркета, като не пропуска попътно движещия се велосипедист и го блъска като напуска ПТП. /л.9
от делото/
Приложено е ДП № 1223/ 2017г. по описа на МВР Пазарджик, прокурорска
преписка №3135/2017г. на РП Пазарджик /в т.ч. протокол за оглед на ПТП от
18.10.2017г., СМЕ /, от което е видно,
че в хода на разследването било установено, наличието на данни, че водача на
неустановения лек автомобил на 18.10.2017г. е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е причинил средна телесна повреда на Г.В.К., като деецът е
напуснал произшествието – престъпление по чл.343, ал.3, във връзка с ал.1,
буква „б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Поради това, че в хода на разследването оперативно издирвателните мероприятия не довели до разкриване на
извършителя с Постановление от 20.12.2017 год. на Районна прокуратура Пазарджик е спряно досъдебно производство №1223/ 2017г. водено
срещу “неизвестен извършител” за престъпление по престъпление по чл.343, ал.3,
във връзка с ал.1, буква „б“, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, като е разпоредено на РУ Пазарджик продължаване издирването на
извършителя./л.31 от делото/
От приетото заключение на САТЕ с вещо лице доц. инж.А. П. А., оспорено
от ответника, се установява, че следния механизъм на ПТП: На 18.10.2017
г., около 09.30ч. в гр. Пазарджик, по ул. „Пловдивска“, в платното, което е за
движение в посока от центъра на гр. Пазарджик към изхода за гр. Пловдив в
дясната пътна лента на около 0,8 м в ляво от десния бордюр се е движил
велосипед, управляван от Г.В.К., на 56 години. Когато велосипедът се е
приближавал към източния вход-изход на хипермаркет „Кауфланд“ зад него се е
движил неизвестен автомобил, управляван от неизвестен водач, който го е
застигал. Водачът на неизвестния автомобил не е преценил правилно отстоянието и
скоростта на велосипеда и е предприел завиване надясно с цел да навлезе в
зоната за паркиране на магазин „Кауфланд“. В процеса на завиване надясно
неизвестният автомобил, марка „Мерцедес“, съгласно исковата молба“, е ударил с
крайната си дясна закръглена част на предната броня, движещият се направо
велосипедист в левия крак, малко под лявото коляно. От този директен удара, е бил счупен горния край на
лявата подбедрица-големия пищял. Обоснован е извод, че велосипедистът е
отблъснат напред и надясно и е паднал заедно с велосипеда си в зоната на
вход-изхода за паркинга на „Кауфланд“. Автомобилът е преминал вляво от падналия
велосипедист без да го прегази, но не е спрял. Според заклююючението на АТЕ, тъй
като автомобилът е застигнал велосипедиста и преди да започне да завива
надясно, водачът му е имал видимост спрямо движещия се пред него велосипед и
велосипедист. Той е имал възможност да наблюдава движението на велосипеда и да
прецени отстоянието и скоростта на велосипеда. Могъл е да прецени, че не може
да извърши десния завой безопасно и е имал възможност да намали скоростта си
своевременно или да спре, ако е необходимо, за да пропусне велосипедът да премине
пред вход-изхода на магазина и тогава да извърши десния завой и навлизане в
територията и паркинга на магазин Кауфланд. Обосновано е още, че водачът на
автомобила е имал възможност да спре аварийно преди да навлезе в коридора на
движение на велосипедиста.
Заключението на приетата САТЕ, съдът възприема като обективно,
компетентно и кореспондиращо с данните от приложеното ДП № 1223/ 2017г. на МВР
Пазарджик.
Видно
от приетата
Епикриза към ИЗ № 15945/ 2017г. на
Отделението по ортопедия в МБАЛ гр.Пазарджик, ищецът Г.В.К. на 56 г. е приет по
спешност на 18.10.2017г. в 11ч. след претърпяно ПТП, в с
болка, оток и деформация на лява колянна става и наличие на костни крепитации,
с диагноза: Счупване на горния край на
тибията /голям пищял/, закрито. /л.14-л.15
от делото/.
На 19.10.2017 г. ищецът е опериран - открито наместване на счупването и
фиксация с имплантирана заключваща пластина и винтове. Поставен гипс. Изписан е
на 24.10.2017г. с указания за хигиенен режим и противосъсирващи лекарства.
От приетата неоспорена фактура № **********
от 20.10.2017г. ведно с фискален бон от 20.10.2017г. издадени от МБАЛ
гр.Пазарджик, се установява, че ищецът К. е заплатил сумата от 1 390лв. за
ортопедична плака./л.24 от делото/
Приети са три болнични листа за временна
нетрудоспособност, от които е видно, че ищецът е бил в отпуск по болест в
периода от 18. 10.2017г. до 21. 02.2018г. общо 127 дни с диагноза - СЧУПВАНЕ НА ГОРНИЯ КРАЙ
НА ЛЕВИЯ ГОЛЕМИЯ ПИЩЯЛ ЗАКРИТО./л.16-л.20 от делото/
Видно от приетата Епикриза към ИЗ № 15031/ 2018г. на Отделението по
ортопедия в МБАЛ гр.Пазарджик, ищецът Г.В.К. е бил хоспитализиран на 25.09.2018г. с
диагноза
– последици от счупване на долния крайник. В деня на приемане е опериран – отстраняване
от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула. Изписан е на 28.09.2018г. с
подобрение./л.65
от делото/
След втората хоспитализация на ищеца е
издаден Болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 25.09.2018г.
до 28.10.2018г. общо 34 дни с диагноза- последици от счупване на
долния крайник./л.66 от делото/
Представени са четири амбулаторни листа за
прегледи на ищеца при лекар специалист, които са обсъдени в СМЕ.
За доказване на вида и тежестта на
причинените на ищеца увреждания са
приети медицински документи и е допусната и изслушана съдебно-медицинска
експертиза, извършена от вещото лице д-р Т. Д. – специалист ортопед
–травматолог.
От приетото
неоспорено заключение на СМЕ се
установява, че вследствие на настъпилото на18.10.2017г. ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: СЧУПВАНЕ
на ГОРНАТА ЧАСТ на ЛЯВАТА ГОЛЯМОПИЩЯЛНА КОСТ, което е в пряка причинно-следствена
с процесното ПТП. Вещото лице сочи, че най-вероятно ударът е понесен от лявото
коляно, чрез пряко съприкосновение с лекия автомобил. Сочи се, че при Г.К. е
проведено следното лечение : болнично лечение
в периода от 18 .10.2017г. до 24.10.2017 г., както и в периода от 25 09
2018г. до 28 09 2018 г. - или общо 10 дни, както и домашно -
амбулаторно лечение в периода от 24.10.2017 г.
до 21.02.2018 г. възлизащо
на 4 месеца, както и 30 дни в
периода от 28.09.2018 г. до 28.10.2018г. В закючението е обосновано, че
пострадалият е опериран два пъти, както следва - на 19.10. 2017г. - открито наместване на
счупването на големия пищял на левия крак и фиксиране с метална пластина и
винтове, както и на 25.09.2018 г. – отстраняване от костта на менталните
импланти. Сочи се, че е проведено четирикратно рехабилита ционно лечение. В
прието допълнение към СМЕ, вещото лице д-р Д. допълва, че при направен но
20.05.2019г. преглес на ищеца е установила, че лявото му бедро е по-слабо с 2
см., а лявото коляно по- дебело с 1,5 см. В горната трета на лявата подбедрица
се виждат два белега от операции, от които единия от 11 см., а другия 4 см.,
като под втория белег се вижда мускулна херния. Обоснован е извод, че счупването
на левия пищял при ищеца е вътреставно и са настъпили остеопоротични промени в
костта. Според заключението на СМЕ установената мускулна херния на единия от
оперативните белези може да бъде лекувана по оперативен път, като това ще
причини нови болки и страдания на ищеца за около 1,5 – 2 месеца.
Заключението на приетото от съда и
неоспорено от страните СМЕ д-р Т. Д. – ортопед травматолог, съдът
възприема, като обективно и компетентно.
|
|
По
делото е разпитана като
свидетел Ц.К./33г., дъщеря на ищеца/,
която сочи , че инцидентът с баща и се случил през м. октомври 2017 г. Блъснала го кола, когато отивал на работа с колелото си. Свид. К., сочи, че веднага щом и съобщили отишла в градската
болница в гр.Пазарджик. Баща
и бил настанен в „Ортопедия“ и не приличал на себе си. Бил много уплашен и
шокиран. Лявата му страна била охлузена, а кракът му обездвижен. Имал временна
шина и докторът им обяснил, че трябва да му се направи операция, за да може да
ходи отново. Баща и се притеснявал дали
ще може отново да ходи. Трябвало да съберат пари за планки, които да съберат
раздробяването на коста. В болницата баща и престоял около седмица
първоначално, след това се лекувал вкъщи.
Дълго се проточило възстановяването му - повече от 3 месеца. През това
време ищецът не бил самостоятелен и се налагало домашните да му помагат в хигиената и ежедневните нужди. Не можел да ходи сам до тоалетна.
Свидетелката сочи, че баща и бил сринат психически. Спрял да говори, изпаднал в
депресия. Свидетелката заявява, че баща и е активен спортист. Майстор на спорта
по вдигане на щанги. В последствие след като се възстановил психически започнало
да се подобрява състоянието му. Тренировките му помогнали да преодолее
психическите проблеми.
Показаният на свидетелката Ц.К.съдът
цени по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, тъй като почиват на преки лични
впечатления и кореспондират
със заключението на СМЕ.
По делото е
безспорно, че по повод претъпяното ПТП и последвалите вреди ищецът Г.К.,
чрез адв.Ив. Д. е сезирал отвения Г. Ф. с молба –претенция, за изплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, по която е образувана щета № 210371 /15.11. 2017г.
С писмо с изх. №24-01-740 /14.02.2018г., ответния
ГФ е отказал на ищеца изплащане на обезщетение
за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди./л.32 от делото/ В писмото е цитирано
Решение №03-3/14.02.2018г. на управителния съвет на ГФ за отказ за плащане на
обезщетение. Не се спори по делото, че
от страна на ответния Г. Ф. не е изплащано обезщетение на ищеца.
Така
установеното от фактическа страна , сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявените искове са допустими, предвид
подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Предявения
главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка,
Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане -
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, причинено на
територията на Република България от МПС, което е напуснало местопроизшествието
и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), както и
причинно-следствената връзка между деянието на напусналия водач и причинените
на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените
травматични увреждания.
По същество: С оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са
доказани елементите от фактическия състав на на чл. 557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /аналогичен на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, а именно: наличие на увреждане настъпило на територията
на Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство,
противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно
превозно средство, както и причинно-следствената връзка между между деянието на
напусналия водач и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и
страдания, вследствие получените травматични увреждания.
Противоправното поведение и вина на неизвестния
водач се установяват от приетите неоспорени документи по ДП №1223 /2017г. по описа на МВР Пазарджик. Вещото лице по приетата АТЕ сочи, че причина за
произшествието са субективните действия на водача на неустановения автомобил, който предприел
маневра завой надясно, за да влезне на паркинга на хипермаркета, като не
пропуснал попътно движещия се
велосипедист и го блъска като напуска ПТП
Настъпването на пътнотранспортното
произшествие съдът приема за установено
от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, и материалите
по приложеното досъдебно производство №, притите заключения
на АТЕ и на СМЕ. Противоправното поведение и вина на
неизвестния водач се установяват от писмените доказателства и АТЕ, както и
механизма на ПТП. Установено е, че
причина за произшествието са субективните действия на водача на неустановения
автомобил .
Събраните доказателства и в съвкупност сочат на извода, че травмите
получени от ищеца са настъпили именно в
резултат на удар от МПС, при който неустановен автомобил е ударил с крайната си закръглена част на
предна броня движещия се направо велосипедист в левия крак, малко под коляното.
Поведението на водача на
неустановеното МПС е противоправно, тъй като разпоредбата чл.25, ал.1
от ЗДвП, който го задължава преди да предприеме каквато и да е маневра да
се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
които се движат за него, пред него или минават покрай него и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, скорост и посока на движение.
След
като по делото се установява, че в резултата на пътнотранспортно произшествие
предизвикано от противоправното поведение на неустановения водач на
неустановеното МПС ищецът е получил травматични увреждания, които му причиняват
болки, страдания и неудобства в ежедневието, ответникът дължи изплащане на
застрахователно обезщетение. Предвид изложеното исковете са доказани по
основание.
По делото се установи, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
След като по делото се
установява, че в резултата на пътнотранспортно произшествие предизвикано от
противоправното поведение на неустановения водач на неустановеното МПС ищецът е
получил травматични увреждания, които му причиняват болки, страдания и
неудобства в ежедневието, ответникът дължи изплащане на застрахователно
обезщетение. Предвид изложеното исковете са доказани по основание.
По
делото се установи, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на
ищцата за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед изложеното осъдителния иск за
обезщетение на неимуществени вреди е доказан по основание.
По размера: Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността
на болките и страданията. В случая следва да се вземе предвид, че
е причинена средна телесна повреда, т.е. и че същата е довела до трайно затрудняване
на движението на пострадалия , който е търпял значителни болки и страдания.
При определянето му настоящият състав съобрази следните обстоятелства,
установени по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на
вещото лице д-р на Т. Д. и показанията
на свидетелката Цв. К.:
а/ брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – същия
е получил травма - счупване
на горния край на тибията /голям пищял/, закрито;
б / продължителността на лечебния и възстановителния период – около 4
/четири/ месеца, при трайно затруднение на движенията на долния крайник за 6-7
месеца;
в/
обстоятелството, че болничното лечението
е съпроводено с две опрации;
г/ интензитета на
търпените болки и страдания и настъпилото усложнение - мускулна херния на
единия от оперативните белези, която следва да бъде лекувана по оперативен път;
д/ търпените неудобства и ограничения след инцидента – заради
обездвижването и обстоятелството, че ищцът е трудно подвижен и с нужда от чужда помот около 3 месеца, в
което не е могъл да се обслужва; /кредитираните показания на свид.К./
е/ активната възраст на ищцеца към настъпване на инцидента /същата е била
на 56 години;
ж/ обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на застрахователното събитие – 2017 г., намерили отражение и в нивата на застрахователните
лимити.
Безспорно в следствие на
травматичните увреждания се е затруднило не само придвижването на ищеца, но и
неговото ежедневие- причинени значителни болки, неудобства от битово и хигиенно
естество, зависимост от помощта на близките, както преживения стрес и
последвала депресия.
Отчитайки всички тези
обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав
намира, че сумата 35 000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
За разликата
от присъдения до целия предявен
размер от 45 000 лв., прекия иск за обезщетение на неимуществените вреди,
следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
възражението с пр. основание чл.51, ал.2 ГПК:
Неоснователно се явява, наведеното при
евентуалност възражение за съпричиняване, тъй като от доказателствата по делото
не се установява поведение на ищеца, което да допринася за настъпване на
производството. Напротив от заключението на САТЕ се установява, че водачът е
имал постоянна видимост към велосипедистта и при своевременна реакция е имал
техническа възможност да предотврати произшествието. Установи се, че ищецът велосипедист
не е имал възможност да види автомобила, който се е движил зад него.
По иска за имуществени вреди: По предявеният иск за имуществени вреди,
изразяващ се в направени разходи в размер на 1390 лв. за разходи за медицински консумативи и лечение, съдът
намира следното:
От приетите фактура, касов бон и заключението
на СМЕ с в.л. д-р Т. Д. се установи, че ищецът действително е направил
твърдените от него разходи за лечението
в посочените размери. С оглед на
изложеното предявения иск за обезщетение за имуществени вреди е доказан по
основание и размер.
Относно искът с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Относно началната дата на дължимото обезщетение за
забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно
императивната норма в чл. 558, ал.1, изр. 2, във връзка с чл. 497 КЗ, съобразно
която лихвите за забава на Гаранционния Ф. се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса доказателства не се установи
ответникът да е изисквал от ищеца писмени доказателства по реда на чл. 106,
ал.3 от КЗ, респ. последният да не ги е представил.
Ето защо съдът намира, че с изтичането на тримесечния
срок по чл. 496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този момент
дължи лихви. Ищецът е сезирал ответника на 15.11.2017г., следователно тримесечният
срок е изтекъл на 15.02.2018 г. и от
16.02.2018 г. ответникът е изпаднал в забава.
Следователно исковата претенция за периода от 15.11.2017
г. до 15.02.2018 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
претендираната лихва следва да бъде присъдена, считано от 16.02.2018г. до
окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
При този изход на процеса
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът не е доказал
разноски сторени в процеса, поради което такива не му се следват.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на адв.Ив. Д. адвокатско възнаграждение, съответно на
уважената част от иска за осъщественото безплатно процесуално представителство.
При материален интерес от
45000 лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на 1880 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден за сумата
от 1400 лв., която е съответна на уважената част от иска .
Ответникът е направил разноски в размер на 400 лв. депозит
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено по
реда на чл. 78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ, или общо разноски в размер на 550 лв.
От общата сума и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът
ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 122,22
лв., съответни на отхвърлената част от иска /10 000 лв./
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне
на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК, ответникът
Г. Ф., следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 1455, 60лв., както и
312 лв. разноски за АТЕ и СМЕ пропорционално на уважената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. ф., със седалище и адрес на
управление ***,
да заплати на Г.В.К. ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис 508, сумата от
35 000 лв., на основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, последица от
ПТП, настъпило на 18.10.2017г. причинено от неидентифицирано МПС, ведно със
законната лихва от 16.02.2018г до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до целия предявен размер от 45 000лв., като неоснователен,
както и иска за лихва за
периода от 15.11.2017 г. до 15.02.2018
г.
ОСЪЖДА Г. ф., със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Г.В.К. ЕГН **********, сумата от
1390лв., на
основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – сторени разходи за ортопедичен консуматив -
заключена плака, необхдим за лечение травматични увреждания, последица на ПТП, настъпило на 18.10.2017г. причинено
от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 16.02.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за периода
от 15.11.2017 г. до 15.02.2018 г.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление ***,
да заплати на адв.И.Д.- САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1400 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Г.В.К. ЕГН **********, да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на управление ***, сумата 122,22 лв. - съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС,
сумата 1455, 60 лв., представляваща
държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 312
лв. разноски платени от бюджета на съда.
Присъдените на ищеца суми могат да се
заплатят по банкова сметка ***.33 от делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: