Мотиви към присъда по НОХД № 952 по
описа за 2010г. на
ШРС
На 30.06.2010г. от
Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 162/2010г. по
описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу П.Х.С. с ЕГН ********** ***, с неизвестен адрес към момента за
извършени от него престъпления по чл.325, ал.4 от НК, във връзка с чл.325, ал.2
от НК, във връзка с чл.325, ал.1 от НК, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК; по чл. 133 от НК, във връзка с чл.129, ал.2 от НК и по чл.343б, ал.1 от НК; срещу Р.К.С. с ЕГН ********** *** за престъпление по чл.325, ал.2 от НК,
във връзка с чл.325, ал.1 от НК и срещу Е.Р.М. с ЕГН **********,*** с
неизвестен към момента адрес, за престъпление по чл.325, ал.2 от НК, във връзка
с чл.325, ал.1 от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на Х. е посочено, че :
На
21.08.2007г. в гр.Шумен, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото /отправял на висок глас закани и обиди към полицейските служители М.С.М.,
Р.С.Р. и Г.П.В., блъснал Г.В., нанасял удари с крака по полицейския автомобил/,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задълженията си по опазване на обществения ред – престъпление по чл.325, ал.4
от НК, във връзка с чл.325, ал.2 от НК, във връзка с чл.325, ал.1 от НК, във
връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК;
На
21.08.2007г. в гр.Шумен, по непредпазливост причинил на Р.С.Р. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на лявата китка, довело
до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник – престъпление по
чл.133 от НК, във връзка с чл.129, ал.2 от НК;
На
21.08.2007г. в гр.Шумен управлявал МПС – л.а. “Фиат Крома” с транзитен номер
211Н745, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.59
промила, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК;
В
диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на С. е посочено, че на
21.08.2007г. в гр.Шумен извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /отправяла закани и
обиди към полицейските служители М.С.М., Р.С.Р. и Г.П.В., ритала Р.Р., нанасяла
удари с ръце и крака по полицейския автомобил/, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред – престъпление по чл.325, ал.2 от НК, във връзка с чл.325, ал.1
от НК;
В
диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на М. е посочено, че на
21.08.2007г. в гр.Шумен извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /отправял закани и
обиди към полицейските служители М.С.М., Р.С.Р. и Г.П.В., блъснал Ил. И./, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задълженията си по опазване на обществения ред – престъпление по чл.325, ал.2
от НК, във връзка с чл.325, ал.1 от НК;
Делото е насрочено по общият ред,
като е разгледано и решено по реда на задочното производство по отношение на Х.
и М.. Основание за това съдът е намерил в разпоредбата на чл.269, ал.3, т.1 и
т.2 от НПК, тъй като подсъдимите не са намерени след многократно търсене на посочените от тях адреси. Същевременно
разследването спрямо тях е протекло и приключило по реда на задочното производство, като в
досъдебната фаза са им назначени служебни защитници. С постановление от
01.02.2008г. и 12.02.2008г. са били обявени
за общодържавно издирване. На 25.09.2008г. на М. му е било повдигнато обвинение
лично, като същият е поел задължението да не променя адреса си или при промяна
да уведоми съответния орган, видно от положения в постановлението негов подпис.
Въпреки това, той напуснал известния по делото адрес, както и територията на
Република България. По отношение на Х. общодържавното издирване и към настоящия момент не е дало резултат. Към
момента на съдебното заседание съдът няма данни за това дали Х. е напуснал
пределите на Република България. В обясненията на подс. С. пред съда се сочи,
че към момента е в Република Кипър където търпи ефективно наказание. Съдът е счел, че разглеждане на
делото в отсъствие на подсъдимите не би било процесуално нарушение водещо до
нарушаване на правото им на защита, тъй като участието на защитници
защитава техните права, а интересите на
правосъдието са гарантирани в пълна степен.
Допусната
е поправка на явна фактическа грешка, като във втория абзац от обстоятелствената част на обвинителния акт
вместо 2008г. следва да се чете 2007г.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение, като
моли да се наложи наказание на подсъдимия Х. “лишаване от свобода” в размер на
около 2 години и 5 месеца за престъплението квалифицирано като “едро
хулиганство” и наказания в размер около средния за другите две повдигнати срещу
него престъпления. На основание чл.23 от НК следва да се определи едно общо
наказание измежду наложените му, като общото наказание се кумулира с
наказанието наложено по НОХД № 85/2007г. на ВПРС, до размера на по-тежкото. По
отношение на С. моли да се постанови присъда при наличието на многобройни
смегчаващи обстоятелства, като се определи “пробация” в двете задължителни мерки
за максималния срок, посочен в закона, както и трета допълнителна мярка
“безвъзмезден труд в полза на обществото”, в средния размер часове в срока на
първите мерки. По отношение на М. моли за налагане на наказание за срок от една
година “Лишаване от свобода”.
Служебния
защитник на С. – адв. И. К. при ШАК моли да й се наложи наказание “пробация” в
първите две мерки, за срок в средата на този посочен в закона, като се излагат
подробни доводи в подкрепа на исканото наказание. В защитната си реч С.
поддържа казаното от защитника си и изказва съжаления за стореното. В защитната
си реч – служебно назначения защитник на подс. Х. и преупълномощен за подс. М.
– адв. С.М. моли съда да наложи наказание на Х. за престъплението по чл.325 от НК в размер на 1 година “Лишаване от свобода”, а по другите две обвинение в
размер на 3 месеца “Лишаване от свобода”. За подс. М. изказва доводи за това,
че е невиновен в извършване на деянието, като счита, че не е налице правилната
квалификация за извършеното от него и следва да бъде оправдан изцяло. В
последната си дума С. моли за определяне на наказание “пробация”.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Тримата подсъдими
се познавали помежду и били в приятелски отношения. Подс. С. живеела на семейни
начала с подс. Х. *** през 2007г. Вечерта на 20.08.2007г. те пътували в
гр.Шумен с л.а. “Фиат Крома” с транзитни номера 211Н745, управляван от подс. П.Х..***
около 0.00 часа, поради това, че автомобила бил без задна регистрационна
табела, те били забелязани от автопатрул в състав свид. М.М., свид. Р.Р. и
свид. Г.В.. Патрула решил да извърши проверка, като за целта била включена
сигналната лампа на полицейския автомобил и били направени редица неуспешни
опити да бъде спрян водача на лекия автомобил. Х. променял скоростта си на
движение и по всякакъв начин препятствал опитите да бъде изпреварен от екипа и
да бъде проверен. Подс. Х. ***, която се оказала без изход и завършвала в
паркинга на жилищен блок. Спрял лекия автомобил и така дал възможност на свид. В.
да се приближи до автомобила и да поиска документите на водача Х.. Водача отказал да предостави документите си
за проверка и започнал на висок глас да псува и обижда полицейските служители.
След това блъснал в областта на гърдите свид. В.. Виждайки това, свид. Р. се
приближил в гръб на подс. Х., за да окаже помощ на колегата си и хванал
подсъдимия за врата и за лявата му ръка. Х. обаче бил под въздействието на
алкохол и залитнал при тези действия, като падайки на земята повлякъл и свид. Р.,
който пък паднал с тежестта на двамата върху лявата си ръка. Съпротивлението на
Х. продължило, като към групата се присъединила и подс. С.. Тя също била
употребила алкохол и започнала да обижда полицаите, да ги ругае и да прави
опити да освободи приятеля си Х.. Това наложило за бъде отведена в задната част
на полицейския автомобил, където я подпрели с лице на задния капак. Тя обаче започнала
да удря с юмруци капака на автомобила и да крещи. Полицаите качили двамата нарушители на обществения ред
на задната седалка в полицейския автомобил, но това не преустановило тяхното
поведение – те започнали да блъскат с крака предните седалки и задните врати.
Пристигнали и други полицейски екипи и двамата били откарани в полицейското
управление. От Х. била взета кръвна проба, като видно от заключението на
химическата експертиза концентрацията на алкохол в кръвта му била 1.59 промила.
През цялото време свидетел на гореописаното бил подс. М., който не само не
пречел на полицаите, но стоял настрани и се опитвал да убеждава приятелите си
да преустановят действията си и да окажат съдействие на патрулния екип. Той
също се придвижил до полицейския участък, като застанал на входа и зачакал
развитието на нещата. След като станало ясно, че двамата нарушители ще бъдат
задържани за 24 часа, свид. И. след устна заповед на прекия си началник се
приближил до подс. М. да му каже, че приятелите му ще останал през нощта в
управлението. При тази новина поведението на М. претърпяло рязък обрат, като
внезапно станал агресивен, буен и на висок тон започнал да псува и обижда
полицаите. Свидетели на това станали И. и Д.Д.. Свид. И. се запътил към външния
вход на управлението, като при входната врата бил изблъскан грубо от подс. М.,
който с викове нахлул в полицейското управление, стигайки неговото фоайе. Там
бръкнал в джоба на ризата си /скъсвайки го/ и разпилял банкноти с номинал 50
лв., после скъсал копчетата на ризата си, като не преставал да отправя обиди и ругатни към служителите общо.
И при него се наложило да бъдат
използвани белезници и физическа сила при задържането му. В последствие били
съставени АУАН по Указа за борба с дребното хулиганство, които напълно
законосъобразно били прекратени от дежурния съдия при ШРС и материалите били
изпратени на прокурора, поради това, че в проявите са открити признаци на
престъпление.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на
подсъдимите С. и М., дадени по време на досъдебното производство, обясненията
на С. дадени в съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели - свид. Р.Р., свид. Г.В., свид. М.М., свид. Д.С., свид. И.И.,
свид. Д.Д., свид. М.М., свид. З.Г., на прочетените и приобщени като
доказателство показания на свид. Ц.П. и свид. А.С., както и заключенията на
съдебно-медицинската екпертиза, поддържано от вещото лице и това по
съдебно-химическата експертиза, прието като обосновано, пълно и компетентно
дадено, както и приетите от съда и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и тези приети в
съдебно следствие. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като са
без вътрешно противоречие и съответстват изцяло с доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че двама от свидетелите /П. и А./ станали случайни очевидци на
станалото, изпълнявайки гражданския си дълг са дали своите показания в хода на
разследването, като показанията им изцяло кореспондират с показанията на
останалите свидетели, които са полицейски служители. Това именно закрепва показанията на служителите на реда, като
напълно безпристрастни и обективни.
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че тримата подсъдими са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъплението “едро хулиганство”,
защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи установения в страната
обществен ред и спокойствие на населението и принципите, върху които е
изградено обществото;
* от
обективна страна подсъдимите са извършили непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Под
непристойни действия в случая се разбират действия, изразяващи се в ругатни и
буйство /Х., М. и С. са ругаели на висок глас в тъмната част на денонощието
служителите на реда, които са извършвали служебните си задължения/, М. е
пръскал пари в полицейското управление, късал е копчетата и джоба на ризата си,
с което си поведение влиза в
противоречие с установения в обществото морал и порядък. Х. и С. пък буйствали
при проверката на личните им документи, като по този начин напълно препятствали
работата на полицейските служители. Тъй като хулиганските действия са
разнообразни в проявлението си, то законодателят не ги е изброил изчерпателно.
Съдът намира, че с гореописаните действия и тримата подсъдими са покрили от
обективна страна престъплението. По
отношение на развитите от защитата доводи, че полицейското управление не било
обществено място и обвинението по отношение на М. било недоказано, то съдът ги
намира за неоснователни: В съдебната практика се приема, че публичността при
осъществяването на хулиганските прояви не е признак от състава на деянието.
Факта, че те са извършени от М. във фойето на полицейското управление, а не
пред неговия вход или на улицата, не водят до несъставомерност. Тези прояви са
станали достояние на други лица, които именно заради изпълнявяните от тях
задължения и мястото където са извършени са ги възприели като грубо нарушаващи
общоприетия порядък и модел на поведение. Обществено укоримо е да изблъскаш
полицейски служител и нахлувайки в полицията да ругаеш на висок тон, разпилявайки пари.
- налице
е квалифициращия състав на чл.325, ал.2 от НК, който се отличава с по-висока
степен на обществена опасност, защото: налице е съпротива срещу орган на
властта, каквито са били полицейските служители, изпълняващи служебните си
задължения. На С. и Х., а в последствие и на М. са били поискани документи за
самоличност, при извършвана спрямо тях проверка във връзка с установяване на
лицата. И тримата категорично са отказали представянето им, което препятствало
проверката и наложило установяване на самоличността на лицата в полицията.
Проверката е извършвана от полицейски служители, оправомощени по надлежния
начин да опазват обществения ред и в кръга на техните правомощия. Именно повода
на тази проверка породил непристойните действия, които обаче не били
преустановени въпреки намесата на съответните лица. И тримата подсъдими са
възприели, че оказват съпротива на полицейски служители, които са били облечени
с униформи и са се легитимирали. Съдът е констатирал, че по отношение на М.
посочените, като свидетели на станалото полицейски служители не са тези, които
са възприели пряко и непосредствено действията му. С присъдата си съдът е
уточнил, че това са сди. И.И. и Д.Д., тъй като това са служителите, които му
съобщили, че С. и Х. остават в ареста и именно те възприели промяната в
поведението му, а и в последствие започнали извършването на проверка за
самоличност спрямо него.
* субекти
на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;
*
от субективна страна престъплението е извършено виновно от подсъдимите с пряк
умисъл, като подсъдимите са съзнавали противообществения характер на действията
си, обстоятелствата, че с тях засяга неприкосновенността на личността и
достойнството на свидетелите и служителите на реда и то на обществено място –
пред жилищен блок и в полицията, където стават достояние и предизвикват
скандализиране на намиращите се на место или в близост други хора;
-
налице е квалификацията по чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК по отношение на
подс. Х., поради това, че е извършил настоящото деяние, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК – НОХД № 727/1986г.
на Районен съд – гр.Русе; НОХД № 89/91г. на ВВС. Бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления, изпълнението на които осъждания
не е било отлагано – НЧХД № 129/2004г. на БОС и НОХД № 1856/2006г. на ШРС,
влязла в законна сила на 13.06.2007г.;
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на установения в страната обществен и правов ред, гарантиращ
спокойствие на хората и чувството за необвързаност към спазването на
общоприетите норми на поведение и явното
пренебрежение към тях.
Съдът
намира, че подсъдимия Х. е извършил и престъпление по чл.133 от НК, във връзка
с чл.129, ал.2 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността;
* от
обективна страна подсъдимият чрез своите действия – падане върху китката на
свид. Р. е довело до счупване на ладиевидната кост на лявата му китка. От назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че травматичното увреждане е настъпило по механизма
на удара, като е причинено трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок по-голям от един месец – за около 4 месеца.
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост –
не е предвиждал настъпването на увреждането, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди.
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Съдът
приема, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, извършено умишлено и наказуемо по чл.343б, ал.1
от НК, защото:
* обект на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК са обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което
съгласно константната практика на Върховния съд е
"всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му"; безспорен е факта, че
подсъдимият е управлявал МПС по ул.”Дедеагач” в гр.Шумен – установи се
от доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие. - от събраните по делото доказателства, безспорно се установява по
надлежния ред, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1.59 промила;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици.
Като причина за
извършване на престъпленията следва да се отбележи както несъобразяването
и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия.
При
определяне на наказанието на подсъдимите за извършените от тях престъпления
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретните деяния, която
съдът преценява като завишена, степента на обществена опасност на подсъдимите и
констатира следните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства за всеки един
от тях:
По
отношение на Х. – смегчаващи вината обстоятелства за всяко едно от извършените
от него деяния съдът не открива, а отегчаващите са съдебното му минало – същия
е осъждан, извън квалифициращите “опасния рецидив” и е видно, че той е със завишена обществена опасност.
Деянието също се характеризира със своята арогантност и чувството за
безнаказаност на дееца. Този извод се налага от факта, че същия е извършил
деянията няколко дена след излежаването на поредната си ефективна присъда. Това
очевидно доказва, че той не само не се е поправил, но и показва негативното си
отношение към институциите като цяло. Поради това и наказанието по чл.325, ал.4
от НК следва да се наложи в размер на 2 години и 4 месеца “Лишаване от
свобода”. За деянието по чл.133 НК, във връзка с чл.129, ал.2 от НК следва да
се наложи наказание също при липсата на смегчаващи вината обстоятелства, като е
в размер на 7 /седем/ месеца “Лишаване от свобода”. Налагането му в този
размер, се обосновава от факта, че въпреки, че деянието е извършено по
непредпазливост, то е следствие оказване на съпротива на полицай при извършване
на служебните му задължения. За третото
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, то съдът намира че наказанието в размер на
3 /три/ месеца “Лишаване от свобода” се обосновава както от липса на смегчаващи
вината обстоятелства, така и от количество алкохол в кръвта му. Още повече, че
същия е управлявал автомобил с още двама пътници в него. Така
наложените наказания следва да се кумулират и да се наложи най-тежкото измежду
трите, а именно 2 години и 4 месеца “Лишаване от свобода”. Определеното общо
наказание има основания да се кумулира с наложеното по НОХД № 85/2007г. на
ВПРС, влязло в законна сила на 28.02.2008г. , а именно 2 /две/ години и 4 /четири / месеца “Лишаване от свобода”.
Това определено наказание следва да се лежи при строг режим в затвор. Няма
данни да се приспада излежана част по реда на чл.25, ал.2 от НК.
По
отношение на подсъдимата С., съдът намира, че следва да й бъде наложено
наказание “пробация” за престъплението по чл.325, ал.2 от НК, с пробационните
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от 2 години с периодичност 2
седмично за първата мярка, поради следното: Отегчаващо обстоятелство – предишни
осъждания. Смегчаващи: Съдът отчита, че мотивацията на подсъдимата да извърши
деянието е бил факта, че задържат Х., с когото е имала към момента интимни
отношения и е живеела на семейни начала. Употребата на алкохол при С. занижило
контрола на реакциите й и улеснило действията й.
От
друга страна освен влиянието на средата, в която се е намирала към момента,
съдът отчита влошено здравословно състояние – подсъдимата е само с един бъбрек
и се налага медикаментозно лечение. Лицето само отглежда две малолетни лица. След
тази проява през 2007г. няма данни за извършване на други престъпления или
наличие на заявителски материал спрямо нея. Това мотивира съда да наложи именно
този вид наказание в този размер при превес на смегчаващите обстоятелства.
Поради влошеното здравословно състояние и факта, че е противопоказно
лицето да полага физически труд, съдът
намира, че исканата от прокурора трета допълнителна мярка – безвъзмезден труд в
полза на обществото, не е уместна в конкретния случай и би се оказала тежка за
изпълнение от С..
По
отношение на М. – следва да се определи наказание в размер на 8 /осем/ месеца
“Лишаване от свобода” за извършеното от него престъпление, тъй като не се
откриха смегчаващи вината обстоятелства. Отегчаващите са – предишните му
осъждания, арогантността на подсъдимия при извършване на деянието,
обстоятелството, че е знаел за образуваното срещу него наказателно производство
и въпреки това е напуснал адреса известен по делото и производството спрямо
него е приключило по реда на задочното такова. Режима се определя на строг, като
следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.
Така
определените размери на наказанията по отношение на подсъдимите, съдът счита за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените.
Освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Разноските
по делото в размер на общо 97 лева се възлагат на подсъдимия Х..
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: