Р Е Ш Е
Н И Е
№ 478
град Велико Търново, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 580/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Я.О.М., с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0352-000120/13.08.2019 г., издадена от началника на
РУ-Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, с която на жалбоподателя е наложена
ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, а отразената в нея фактическа обстановка не отговаря на
действителната. Сочи, че към датата на издаване на ЗППАМ не притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС, което е изгубил и за което е сезирал РУ –
Свищов, съответно статусът му бил променен на „невалиден“ на 11.01.2018 г.
поради тази причина. По тези мотиви, доразвити от процесуалния му представител ***
С., се иска от съда да отмени изцяло процесната заповед, като му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата - началник на Районно управление – Свищов към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2019 г. около
3,30 ч. в гр. Свищов, на ул. „Акад. Александър Божинов“ до кафе „Сикрет“ посока
към жилищни сгради на същата улица, Я.О.М. е управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, без да притежава валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство – същото е обявено за невалидно от
11.01.2018 г. като изгубено/откраднато. При извършената полицейска проверка жалбоподателят
е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Дрегер Дръг Чек. Тези
факти са описани надлежно в съставения АУАН № GA67882/13.08.2019 г., който
по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено
средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща
доказателствена сила. На водача е издаден талон за медицинско изследване за
даване на кръвна проба с № 0008457 със срок за явяване в ФСМП гр. Свищов до 20
минути от връчването на талона, като същият е връчен в 5,40 ч. Липсват данни О.
да е извършил назначеното медицинско изследване.
При тази фактическа
обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0352-000120 от 13.08.2019 г. от началника на РУ – Свищов към ОД на
МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП на Я.О.М. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта освен изложените
по-горе факти като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и е посочено, че М. е отказал проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества в кръвта и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Заповедта е връчена на лицето на 23.08.2019 г. Недоволен от нея,
М. я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 09.09.2019 г., като въз
основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка, като от жалбоподателя е представено свидетелство за регистрация на МПС, част І и удостоверение № 127500-16222/13.09.2018 г. на сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед
№ 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165
от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури
на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична
полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със Заповед
№ 366з-2141/27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е
оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта са посочени началниците на Районни
управления при ОД на МВР – Велико Търново. Следователно оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с посочване на
съответните фактически и правни основания. При издаването на заповедта не се
установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
По делото няма спор за
факти. Безспорно е, че на 13.08.2019 г. М. като водач на МПС е отказал да бъде
проверен за наркотични вещества с тест, както и да се подложи на химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в
заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на
властническото произнасяне.
В случая, за да приложи
ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че същият е
отказал да бъде проверен с тест за употребата на наркотични вещества и не е
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване – факт,
по който не се спори. Фактическото основание съответства на посочената в
заповедта разпоредба на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, касаеща именно отказ
на водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Предвид това не може да бъде споделено
възражението на жалбоподателя, че описаната в заповедта фактическа обстановка
не съответствала на действителната. Отказът на водача от проверка с тест за
наркотични вещества представлява самостоятелно основание за прилагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП, независимо от обстоятелството, дали
жалбоподателят впоследствие е дал кръвна проба, като основание за този извод е
именно използвания от законодателя съюз „или“. Тези обстоятелства са предвидени като основание за прилагане на процесната
ПАМ съгласно чл. 171, т. 1, б. Б от
ЗДвП. След като по делото са установени едновременното наличие на две от
предвидените в закона хипотези, при които се налага тази ПАМ, то не може да
бъде прието възражението за противоречие на заповедта с материалния закон. С
оглед изложеното административният орган законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП на
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“, като при налагането й действа при условията на обвързана
компетентност.
Ирелевантно за
делото е обстоятелството, че жалбоподателят е декларирал загубата на свидетелството
си за управление на МПС, при което, независимо от предписанието на чл. 172, ал.
3 от ЗДвП, оспорената мярка не била реално приложена. По делото е безспорно, че
на 11.01.2018 г. М. *** загубването на шофьорската си книжка и контролния талон
в Германия, поради което статусът на СУМПС в БДС е променен на „невалиден“. Загубата
на СУМПС не се приравнява на лишаване от придобитото право на управление на
МПС. Изгубеният документ подлежи на възстановяване чрез издаване на дубликат
съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, защото правото, което материализира, е
непрекъснато. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление /чл. 150а, ал. 1 ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието
на предвидените в чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП условия и удостоверява
правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има
право да управлява МПС от съответната категория. В хипотезите на прилагане на
ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП не се отрича правоспособността на водача да
управлява МПС, но се осуетява възможността му да я упражнява в рамките на
определен срок, вкл. чрез издаването на дубликат на изгубения документ. Такава
е целта на прилаганите по реда на ЗДвП принудителни административни мерки,
свързани с отнемане на СУМПС, които винаги се налагат за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата /т.е. при упражняване на дейността/ и винаги
за определен срок от време. С факта на административното отнемане на този документ
се преустановява притежаването му от титуляра, който в хипотезата на чл. 171,
т. 1, б. „б“ ЗДвП не е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението
на МПС, но по визираната причина представлява опасност за транспорта. ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е с временен характер „до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече
18 месеца“ и именно така е наложена в конкретния случай.
На последно
място, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна
мярка съответства с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка
/която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ
факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС препятства възможността за водача да
управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол
и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой
жертви и пострадали от т.нар. война на пътя. Предвид установените факти по
делото и с оглед представената справка за извършените от жалбоподателя
нарушения на ЗДвП съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в
противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие
с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона.
Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Тъй като от ответника не са направени
и не са претендирани разноски, такива не следва да му се присъждат въпреки
изхода на делото.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Я.О.М., с адрес ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0352-000120/13.08.2019
г., издадена от началника на Районно управление – Свищов към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: