Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.04.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 331/17г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 4981/18.05.2017г. от П.Л.Д. с ЕГН ********** ,с която са предявени съединени пасивно субективно искове против Н.Г.Б. с ЕГН ********** *** и В.Д.С. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.26 ал.2 пр. 3 ЗЗД и цена 59 290 лв.При условията на кумулативност срещу ответниците са предявени и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС по отношение на същия имот.
Ищецът твърди,че договор за покупко-продажба на дървена къщичка № 57 с площ 201 кв.м в кв.19 по плана на КК Боровец, представляваща търговски обект и построена по утвърден архитектурен проект № 197/1992г. и скица № 1631/1992г. на Община Самоков върху общинска земя,сключен на 06.07.2010г. между ищеца като продавач и ответниците като купувачи,бил нищожен поради липса на форма,предвидена в закона/чл.18 ЗЗД/. Ищецът бил собственик по силата на давностно владение от 17.05.1994г,когато сключил договор с Елена Кузова за покупко-продажба на имота., до 06.07.2010г., когато го предал на ответниците.
Ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на договора,както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат собствеността и владението върху имота.Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Б. е депозирал отговор по чл.131 ГПК с, който оспорва исковете като неоснователни.Твърди,че обектът не представлява недвижим имот и не е задължително договорът за продажба да е във форма на нотариален акт.Между страните било проведено исково производство и постановен окончателен съдебен акт като съдът приел,че имотът е временен преместваем търговски обект.
Ответникът С. не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.
Въз основа на съдебно удостоверение с писмо вх.№ 6248/29.06.2017г. Община Самоков уведомява съда, че оценката на имот –търговски обект, построен в 1992г. на 2 етажа с РЗП 136 кв.м по декларирани данни от ищеца,актуални към 26.06.2017г., възлиза на 59 290.50 лв.
Съдът намира исковете процесуално допустими, но неоснователни.съображенията за това са следните:
Ищецът е предявил срещу ответниците искова молба вх.№ 2772/28.12.2012г. по описа на СОС, въз основа на която е постановено решение № 236/23.05.2014г. по гр.д. № 1018/2012г. на СОС.С решението е отхвърлен иска за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на ,сключен на 06.07.2010г. с нотариална заверка на подписите под № 7527 на нотариус Стоян Ангелов рег.№ 208 с район на действие РС-Несебър,поради накърняване на добрите нрави;отхвърлен е иска за прогласяване нищожността на същия договор поради уговаряне предварително начин за удовлетворение на кредитора,различен от предвидения в закона;отхвърлен е иска за унищожаване на същия договор поради измама.С решение № 1280/16.06.2015г. на САС по въззивно дело № 927/2015г. първоинстанционното решение е потвърдено. С определение № 44/08.01.2016г. на ВКС по гр.д. № 5248/2015г. не е допу8снато касационно обжалване на въззивното решение. Проведеното производство е между същите страни , за същия имот, със същото искане, но на различно правно основание-претендира се нищожност на сделката поради липса на законоустановената форма.Ето защо исковете са процесуално допустими.
Не се спори между страните,че на 16.07.2010г. в гр.Несебър са сключили договор със следното съдържание: продавачът П.Д. продава на Н.Б. и В.С. „дървена къщичка“ № 57 на два етажа с площ 201 кв.м,построена в кв.19 по плана на КК“Боровец“, община с.Самоков,представляваща търговски обект,поставен върху общинска земя,цялата на площ от 201 кв.м,съгласно договор от 22.10.1992г. сключен с Община Самоков, който е временен обект с изработен по утвърден архитектурен проект № 197 от 1992г. и скица № 1631/1992г. на Община Самоков, за сумата 5000лв., изплатена изцяло на продавача от купувачите към датата на подписване на договора.Същият договор е приложен от самия ищец към исковата молба.Обектът на сделката недвусмислено е описан като „дървена къщичка“,“поставен“, „временен обект“, т.е. касае се за движима вещ и формата на договора е адекватната съобразно чл.18 ЗЗД- договорът е с нотариално заверени подписи на 06.07.2010г. от Нотариус Стоян Ангелов рег. № 208 с район РС-Несебър.Следователно не е налице основанието за нищожност на договора по чл.26, ал.2 пр.3 от ЗЗД.
Съдебно-техническата експертиза установява,че по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на КК“Боровец“, одобрена със заповед № РД-18-3/27.01.2005г. процесният обект по скица № 5909/12.11.2012г. е с идентификатор № 65231.920.334.17 и има застроена площ 136 кв.м.При оглед на място вещото лице установило че хранително-увеселително заведение „Златен рог“ е с площ „около 180 кв.“ и имало пристройки „чардак“ със ЗП около 44 кв.м и двуетажна масивна кухненско-битова част с площ около 88 кв.м.Строителни книжа имало само за „търговски обект на един етаж до 45 кв.м-50 кв.м с било 5. 5 м от лека конструкция както визата е дадена на осн.чл.197 от ЗТСУ на 23.09.1992г.Свидетелите Христов и Комитов установяват,че пристройките са извършени от ищеца преди 25-27години и той е ползвал обекта като заведение“Златен рог“ до 2010г.От скица № 5909/12.11.2012г. на АГКК се установява,че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 65231.920.334 . Теренът,върху който е поставена дървената къщичка и са направени пристройките, представлява частна общинска собственост- имот с идентификатор 65231.920.334 с площ 8640 кв. м и за него е съставен АЧОС № 4719/27.07.2005г..С договор от 17.05.1994г.,представен от ищеца, Елена Асенова Кузова е продала на същия дървена къщичка с площ 48 кв.м, представляваща търговски обект, поставен върху общинска земя съгласно договор от 22.10.1992г. между продавачката и ОНС-с.Самоков, за ползването на която продавачката заплаща наем на Общината.П.Д. се задължава след закупуване на дървената къщичка да заплаща наема на Общината.В кориците на гр.д.№ 1018/2012г. на СОС се съдържа молба от 12.10.2010г. от П.Д. ***, с която моли да бъде продължен срока на договора за наемане на терен № Б-28/22.10.1992г.,тъй като срокът съгласно последния анекс изтичал на 01.04.2011г., а също и анекс към договор за наемане на терен в к.к. Боровец № Б-28/21.03.2011г. между Кмета на Община Самоков и ответника В.С., от който е видно,че последният плащал наем за общински терен,който се използва за поставяне на временен търговски обект –сграда сглобяема конструкция бистро“Златния рог“ с площ 201 кв.м като срокът на договора за наем е продължен до 30.04.2014г.Следователно, към 06.07.2010г. ищецът не е бил собственик на пристройките, които са били придобити от Общината като собственик на терена по приращение съгласно чл.2 ал.1 т.2 от ЗОбС във връзка с чл.34 ал.1 ЗОбС вр.чл.92 от ЗС.Независимо,че сам изградил пристройките и ги ползвал с търговски цели според свидетелските показания, ищецът не е владял терена и пристройките като свои, а е бил държател на същите по смшисъла на чл.68 ,ал.2 ЗС...Видно от горепосочените документи, той е заплащал наем не за 45 кв.м, а за 201 кв.м,т.е не само за терена под дървената къщичка, но и за пристройките,изградени върху общинския поземлен имот.Тъй като продавачът не може да прехвърли на купувача нещо, което не притежава, ищецът не може да иска ревандикацията на имота в посочените в исковата молба параметри.“Дървената къщичка“ като движима вещ е продадена валидно в изискуемата от закона форма, а пристройките не са собственост на ищеца.Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба вх.№ 4981/18.05.2017г.по описа на СОС обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.2 пр.3 ЗЗД и чл.108 ЗС от П.Л.Д. с ЕГН ********** против Н.Г.Б. с ЕГН ********** и В.Д.С. с ЕГН **********, за прогласяване на нищожността на договор от 06.07.2010г. с нотариално заверени подписи от нотариус рег.№ 208 с район РС-Несебър поради липса на форма по чл.18 ЗЗД и за предаване собствеността и владението върху дървена къщичка № 57 на два етажа с площ от 201 кв.м ,построена в кв.19 по плана на КК“Боровец“, Община Самоков,представляваща търговски обект, построен върху общинска земя,цялата на площ 201 кв.м,изработен по утвърден архитектурен проект № 197/1992г. и скица № 1631/1992г. на Община Самоков като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: