№ 14385
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110169214 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД срещу „ФИРМА“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора страните са представили документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца в срок до първото заседание да
представи по делото в оригинал или официално заверен препис фактура №
******/23.05.2022г., като го предупреждава, че при неизпълнение същата ще бъде
изключена от доказателствата.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 06.06.2023 г. от
11:20 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
1
основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ от „ФИРМА“ АД срещу „ФИРМА“ АД с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 206 лв., представляваща регресно вземане за
неизплатена част от стойността на платеното застрахователно обезщетение по щета №
*****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 20.12.2022г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и „ФИРМА“ ЕООД е сключена застраховка „Товари по
време на превози“, като на 26.05.2022г. чрез куриерската фирма-ответник били изпратени от
Х материали за дома- баки с декоративно покритие „Х”, опаковани в кашон. При доставката
на 27.05.2022г. в с. Х било установено, че съдържанието от пет спукани баки (1 бр. бял цвят,
3 бр. бежово-кафяв и 1 бр. цвят злато) било разтечено, при което пратката била отказана от
клиента, за което били съставен протокол от служител на „ФИРМА“ АД, а стоката била
бракувана от „ФИРМА“ ЕООД. Ищецът твърди, че изплатил на „ФИРМА“ ЕООД
застрахователно обезщетение в размер на 100 % от стойността на увредените стоки ,или
сумата от 221 лв. Поддържа, че със заплащането на обезщетение встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение, предвид което е отправил покана до
ответника да възстанови горепосочената сума. От страна на ответника била възстановена
сумата от 15 лв., но не и остатъкът до пълния размер на обезщетението. При така
изложените фактически твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира законна
лихва и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Сочи, че между получателя „ФИРМА“ ЕООД и ответника е налице рамков
договор, съгласно който при незастрахована пратка пощенският оператор ще носи
отговорност до указаната в ОУ сума. Услугата за застраховане на пратка е еквивалентна на
услугата „обявена стойност“, а подателят на пратката не е заявил тази услуга и не е посочил
съдържанието на пратката. Навежда доводи за липса на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищцовото дружество, доколкото застрахованият
не е спазил изискванията съгласно полицата по отношение уведомяването на
застрахователя, както и че не става ясно как е доказан размерът на щетите. Поддържа, че в
случая е приложим специалният закон - Законът за пощенските услуги и по-конкретно чл.
85, ал. 1 и ал. 4 от него, където е уреден размерът на обезщетението, който от своя страна е
обвързан с ОУ. Оспорва твърденията на ищеца повредата на пратката да е настъпила по
време на извършения транспорт. Евентуално твърди, че опаковката не е била подходяща.
Оспорва иска и по размер с възражението, че ищецът не доказва да е налице повреда, при
която стоката да е напълно неизползваема. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ е да
установи следните обстоятелства: валидно сключен договор за имуществено застраховане
„Товари по време на превози“ към датата на увреждането между ищеца и увреденото лице;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника; претърпени от застрахования вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно
обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума,
както и възражението си, че лимитът на неговата отговорност е 15 лева.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
наличието на валидно към датата на застрахователното събитие правоотношение по
застраховка „Товари по време на превози“ между ищеца и „ФИРМА“ ЕООД; извършеното
от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в размер на 221лв. и възстановяване от
страна на ответника на сумата от 15 лв. в полза на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
2
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3