№ 1001
гр. Варна, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100501103 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 26629/01.04.2024 г. от
„Диженю в Боттеге“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. Х. Х., срещу
Решение № 650/29.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5050/2023 г. по описа на
ВРС, 31 състав, в частта, с която е прието за установено на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Пи Ар Ем“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 139, съществува вземане
против „Диженю в Боттеге“ ООД за сумата от 12700 лева, представляваща
неустойка за периода от 06.09.2022 г. до 10.01.2023 г. на осн. чл. 31 от договор
за наем от 04.08.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.01.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 159/16.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д.№ 336/2023 г. на ВРС, 31 състав.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че в
1
обжалваното решение правилно е възприета фактическата обстановка, но
първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът
умишлено лишил ответника от държането на процесния недвижим имот, за да
го постави в забава. Сочи, че въпреки, че с уведомление от 30.11.2022 г. е бил
даден срок на наемателя да освободи помещението от находящата се в него
стока и да предаде владението му на „Пи Ар Ем“ ООД, последният чрез смяна
на заключващите устройства и след снемане на СОД охраната умишлено
лишил служителите на насрещното дружество от достъп до помещението с
цел да се разпореди с намиращата се в него стока и за да изпадне наемателят в
забава. Посочените обстоятелства се потвърждавали от допуснатите до разпит
свидетели.
На изложените във въззивната жалба доводи и основания е отправено
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен в цялост.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Пи Ар
Ем“ ООД депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за
правилност и законосъобразност на постановеното решение. На подробно
изложени доводи и основания оспорва твърденията във въззивната жалба.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендират се
сторените разноски по делото.
В съдебно заседание и с писмени бележки въззивникът „Диженю в
Боттеге“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. Х., моли съда да
уважи подадената въззивна жалба, като отмени решението на Варненския
районен съд в обжалваната му част. Представя списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Пи Ар Ем“ ООД, чрез
процесуалния си представител адв. Ц. Д., оспорва жалбата и поддържа
подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Пи Ар Ем“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 139, срещу „Диженю в Боттеге“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.Константин и Елена”,
ул. „57-ма” № 6, вх. В, ет. 1, ап. 37, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че в полза на „ПИ АР ЕМ” ООД съществува парично вземане срещу ответника
в общ размер на 15 700 лв., представляваща обезщетение по неустоечна клауза
от договор за наем от 04.08.2020 г., начислена за периода от 05.08.2022 г. до
10.01.2023 г. или общо за 157 дни, поради забава на длъжника за
освобождаване и предаване на наетото помещение - склад № 3 с обща площ от
198 кв.м., находящ се на етаж сутерен от сградата - Търговско - складова база
2
"Office 1 Superstore", находяща се в гр. Варна, район Владислав Варненчик ,
ул. „Краков” № 16, за които суми е издадена заповед № 159/16.01.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 336/2023 г.
на ВРС, 31 състав.
В исковата молба се твърди, че на 04.08.2020 г. между ищеца като
наемодател и ответника като наемател е сключен договор за наем на склад №
3 с обща площ от 198 кв.м., находящ се на етаж сутерен от сградата -
Търговско - складова база "Office 1 Superstore", находяща се в гр.Варна, район
Владислав Варненчик, ул. „Краков” № 16. На 05.08.2022 г. договорът за наем е
прекратен, поради забава от страна наемател „Диженю в Боттеге" ООД за
плащане на парични задължения, за което е изпратено писмено уведомление
на 26.08.2022 г. до страната, което е получено от нея, като наемателя в
изпълнение на чл. 28 от договора е помолен да се яви на 05.09.2022г. в 11 ч. за
подписване на приемо-предавателен протокол по чл. 30 от договора за
предаване на наетото помещение. Последният е предупреден, че ако не се яви
на посочената дата за предаване на наетото помещение, за „Пи Ар Ем" ООД
ще възникне правото и на неустойката по чл. 31 от договора в размер на 100
лв. на ден за всеки ден забава. По тази покана няма изпълнение, а само
бездействие от страна на ответника. На 30.11.2022 г. ищецът е изпратил
последно писмено предупреждение, че в срок до 16.12.2022 г. ответника
следва да освободи доброволно помещението от находящата се в него стока и
да му предаде владението. Ответникът е предупреден, че ако до изтичане на
този срока не предаде на „Пи Ар Ем" ООД владението на наетото помещение
и не го освободи от наличните в него стоки, наемодателя ще предприеме
действия по принудително събиране на дължимата неустойката по чл.31 от
договора, ведно с дължимите лихви, разноски, такси и адвокатски
възнаграждения, както и ще образува съдебно производство за опразване на
наети и заети за послужване помещения. Твърди се, че към 10.01.2023 г.
неустойката възлиза в размер на 15700 лв., която е начислена за периода от
05.08.2022 г. до 10.01.2023 г. или общо за 157 дни забава за предаване на
наетото помещение, като до настоящия момент имота не е освободен.
Предвид изложеното, моли за уважаване на претенцията и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в
който сочи, че изцяло оспорва така наведените твърдения относно наличието
на 157 дни забава на длъжника, за освобождаване и предаване на наетото
помещение. Заявяваме, че се занимава с продажбата на облекла, като
извършва търговската си дейност в няколко магазина в гр. Варна. Търгува с
нови облекла и в тази връзка наема процесното складово помещение, за да
съхранява закупената от чужбина стока. Наетото помещение е представлявало
централен склад на ответника, от който са се снабдявали със стока магазините
на дребно. По силата на договора за наем от 03.08.2020 г., дружеството -
наемодател се е задължило да предостави на наемателя склад с площ от 198
кв.м., находящ се сутерена на Търговско - складова база „Office 1 Superstore",
3
находяща се в ******, за срок от З /три/ години за наемната цена от 400 евро на
месец. Въпреки, че отношенията между страните по договора за наем са били
нормални и наемната цена е заплащана редовно, в края на м.септември на
2022 г., възползвайки се от обстоятелството, че управителите на ответното
дружество са отишли в чужбина за стока, управителят на „Пи Ар Ем" ООД
нарежда разбиването на заключващите устройства на складовото помещение,
поставя нови заключващи системи и заявява, че желае наемателя да напусне
помещението. След смяната на заключващите устройства, управителят
Рогачев не допуска служители на наемателя до складовото помещение, като
във връзка с това ответника търпи огромни загуби, тъй като не може да
снабдява магазините си със стока. Отделно от това, стоката която е с пазарна
цена около 2 000 000 лв. е задържана от ищеца и тайно се изнася от склада,
като към настоящият момент същата е намаляла значително. Твърди се, че
ищецът обсебва чужда стока или я разпродава тайно и същевременно иска да
му бъде заплащан наем на помещение, на което същият неправомерно е отнел
държането от ответника. Във връзка с описаните по-горе самоуправи
действия, на 24.10.2022 г. ответникът подал тъжба против Т.Х.Р., в качеството
му на управител на „Пи Ар Ем" ООД, във връзка с която тъжба е извършена
проверка и образувано досъдебно производство. Счита, че претенцията на
ищеца се явява изцяло неоснователна, тъй като същият иска да му бъде
заплатена неустойка във връзка с незаплатен наем на помещение, на което
държането е било отнето принудително и реално наемни отношения между
страните не са съществували. Моли за постановяване на решение, с което
предявения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
4
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в
рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от
заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д.№ 336/2023 г. на ВРС, 31 състав.
При преценка на правилността на първоинстанционното решение при
обжалване на същото, по силата на чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за тази неправилност. Не е
допустимо съдът да извършва проверка на първоинстанционното решение по
отношение на факти и въпроси, които не са били посочени от страните във
въззивната жалба и в отговора на същата и не са били спорни между тях,
освен в случаите, когато се касае за прилагане на императивни правни норми.
Съдът не може да извлича правни последици от фактически обстоятелства,
които страната не е посочила и на които не се е позовала. В конкретния случай
във въззивната жалба въззивникът „Диженю в Боттеге“ ООД изрично е
посочил, че не оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, поради което следва да се приеме, че същата съответства на
действителните отношения между страните и по силата на чл. 272 от ГПК
въззивният съд следва да препрати в това отношение към мотивите на
първоинстанционното решение. Във връзка с това, по делото е безспорно
установено, че между страните е налице сключен договор за наем от
04.08.2020 г. на складово помещение, по който „Пи Ар Ем“ ООД има
качеството на наемодател, а „Диженю в Боттеге“ ООД има качеството на
наемател, като последното дружество е следвало да заплаща месечен наем в
размер на 400 евро без ДДС. Договорът е бил сключен за срок от 3 години,
като видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице М. С. С., „Диженю в Боттеге“ ООД не е заплатило в
уговорения в договора срок месечните наеми за периода 03.05.2022 г. до
16.08.2022 г. Това неизпълнение е дало повод на „Пи Ар Ем“ ООД да
предприеме действия по развалянето на наемния договор по реда на чл. 87 от
ЗЗД. Във връзка с това, дружеството е изпратило на наемателя уведомление от
26.08.2022 г., с което уведомява ответника, че към 26.08.2022 г. има
незаплатени задължения към наемодателя в общ размер на 4 009.28лв.
представляващи сбор от наеми, дължими по 8 бр. фактури, издадени за
времето от 03.05.2022 г. до 16.08.2022 г. Със същото уведомление „Пи Ар Ем“
ООД е дало на наемателя пет дни да заплати посочената сума, а ако това не
бъде сторено, го е поканило да се яви на 05.09.2022 г. за предаване на наетата
вещ като е посочено, че ако това не бъде направено, се дължи неустойка в
размер на 100 лв. дневно за всеки ден забава, съгласно чл. 31 от договора.
Изрично е посочено, че при липса на плащане в дадения допълнителен срок
договорът ще се счита за развален. Не се спори, че това уведомление е
подадено по електронен път и е било получено от „Диженю в Боттеге“ ООД.
От тълкуването на тази покана следва, че ако плащането на просрочените
задължения не бъде извършено в дадения 5-дневен срок, наемодателят ще
5
счита договора за развален. Доколкото в този срок не е било извършено
исканото плащане, а това е било направено през м.09 и м.10.2022 г.,
изявлението за разваляне на договора е породило действие от 01.09.2022 г.
Последващите плащания не намират отражение върху вече настъпилото
разваляне, доколкото се дължат на основание възникнали преди това
задължения за заплащане на наемната цена. Предвид на всичко това, от
01.09.2022 г. за „Диженю в Боттеге“ ООД е възникнало задължението да върне
на наемодателя предоставеното му по договора за наем складово помещение,
което задължение произтича от чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Това задължение е
следвало да бъде изпълнено чрез освобождаване на помещението от вещите на
наемателя и предаването му във фактическа власт на наемодателя. Доколкото
задължението е на наемателя, именно той е активната страна, която следва да
предприеме действия в тази насока и при спор, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
носи доказателствената тежест за установяване на изпълнението на това
задължение. В конкретния случай „Диженю в Боттеге“ ООД не е ангажирало
доказателства, от които да бъде направен извод, че задължението по чл. 233,
ал. 1, изр. 1 от ГПК е изпълнено, а същевременно не е навело и доводи в тази
насока. От изложените от въззивника трърдения може да бъде направен извод,
че същият твърди, че складовото помещение не е предадено обратно на
наемодателя, но поради причини, за които последния отговаря. От тези
твърдения следва, че „Пи Ар Ем“ ООД не е оказало съдействие на наемателя
за изпълнение на задължението му, което може да е в две насоки. Твърди се,
че наемодателят е сменил заключващите устройства и е лишил служителите
на насрещното дружество от достъп до помещението. В случай, че
наемодателят е сменил заключващите устройства на самия склад, то може да
бъде прието, че той самоволно си е възстановил владението върху същия, а ако
се касае за устройства на място, през което се осъществява достъп до
складовото помещение, то е налице възпрепятстване на наемателя, без обаче
да е възстановено владението върху склада от наемодателя. И в двата случая
наемателят няма да е изпълнил задължението си по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
но няма да отговаря за последиците от това неизпълнение, доколкото същото
се дължи на причини, стоящи в поведението на насрещната страна по
разваления договор. Доколкото се касае за факти, които освобождават
задълженото лице от отговорност за неизпълнение, именно то следва да
докаже същите при условията на главно и пълно доказване. Във връзка с това,
„Диженю в Боттеге“ ООД е ангажирало показанията на свидетелите Л.Г.К. и
И.Д.. От същите обаче не може да бъде направен извод, че са се осъществили
твърдяните от въззивника факти. Показанията на свидетелката Д. не съдържат
данни за отношенията между страните по делото, отнасящи се до спорния
склад, като наред с това не съдържат и нейни собствени възприятия, а
възпроизвеждат това, което тя е научила в разговори с трети лица. Освен това
показанията й не са конкретни и от тях не могат да бъдат направени точни
изводи. От друга страна, показанията на първия от посочените свидетели -
Л.Г.К. също се основават на данни, които той е получил чрез трети лица, без от
6
тях да може да бъде направен извод за конкретни действия на служители на
„Пи Ар Ем“ ООД, които евентуално да са довели до възпрепятстване на
„Диженю в Боттеге“ ООД да изпълни задължението си за връщане на склада.
Освен това, показанията на този свидетел следва да се преценяват и при
условията на чл. 172 от ГПК, доколкото същият обслужва счетоводно
„Диженю в Боттеге“ ООД. Извод за твърдяното възпрепятстване от страна на
„Пи Ар Ем“ ООД не може да бъде направен и от ангажираните пред
въззивния съд доказателства. Представената фактура № 6/15.03.2021 г.
установява придобиване на имущество от страна на „Диженю в Боттеге“ ООД,
поради което е неотносима към настоящия спор, а протоколът за извършена
проверка от НАП от 06.06.2024 г., както и протокола от 13.06.2023 г. на Л.С. –
ЧСИ, рег. № 895, с район на действие – ОС – Варна, представен пред
първоинстанционния съд /л.51.53 от делото на ВРС/ могат да служат като
доказателство само за удостоверените в тях действия на участвалите в
производствата лица, както и за констатираното в тях състояние на складовото
помещение и намиращата се в него стока. Тези обстоятелства, обаче, са
неотносими към предмета на делото, тъй като не се отнасят до действия на
страните за периода, в който е начислена неустойката и не доказват такива
действия.
Предвид на всичко това, „Диженю в Боттеге“ ООД не е доказало при
условията на главно и пълно доказване, че неизпълнението на задължението
му по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД се дължи на възпрепятстване от страна на
„Пи Ар Ем“ ООД. Поради това въззивникът е в забава за неизпълнение на
задължението от 06.09.2022 г. – датата, следваща датата, на която е изтекъл
дадения от „Пи Ар Ем“ ООД срок за доброволно изпълнение. В чл. 31 от
договор за наем от 04.08.2020 г. е уговорено, че при неизпълнение на това
задължение наемателят дължи неустойка в размер на 100 лв. на ден за периода
на неизпълнението. В случая е доказано, че въззивникът е в неизпълнение за
периода от 06.09.2022 г. до 10.01.2023 г., за който неустойката е в общ размер
на 12 700 лв., за който размер искът е бил уважен от първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, въззивникът „Диженю в Боттеге“ ООД
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Пи Ар Ем“ ООД
сумата от 1600,00 лв. разноски по делото за въззивната инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което са
представени списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
7
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 650/29.02.2024 г., постановено по гр. д.
№ 5050/2023 г. по описа на ВРС, 31 състав, в частта, с която е прието за
установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Пи Ар Ем“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 139,
съществува вземане против „Диженю в Боттеге“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.Константин и Елена”, ул.
„57-ма” № 6, вх. В, ет. 1, ап. 37, за сумата от 12 700,00 лв. /дванадесет хиляди
и седемстотин лева/, представляваща неустойка за периода от 06.09.2022 г. до
10.01.2023 г. на осн. чл. 31 от договор за наем от 04.08.2020 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 159/16.01.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 336/2023 г.
на ВРС, 31 състав.
ОСЪЖДА „Диженю в Боттеге“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.Константин и Елена”, ул. „57-ма” №
6, вх. В, ет. 1, ап. 37, да заплати на „Пи Ар Ем“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 139,
сумата от 1 600,00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ разноски по делото за
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8