Р Е Ш Е Н И Е № 3
гр. Търговище, 02.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора Мартин Александров, като разгледа докладваното от съдия
Р. Цветкова КНАХД № 155 по описа на Административен
съд – Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – Търговище,
действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. В. против Решение
№ 301 от 03.11.2021г. на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД №
480/2021г. Касаторът навежда, че атакуваното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане съдът да отмени
решението на въззивната инстанция и вместо него да постанови друго, с което да
бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление /НП/, като
законосъобразно.
Касаторът, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответникът А.Ж.Г., редовно призован,
не се явява. Представлява се от пълномощника си а.. И.И. ***, който оспорва
жалбата, като неоснователна.
Представителят на ТОП дава
заключение за основателност на жалбата. Излагайки подробни мотиви, навежда че
решението на ТРС следва да бъде отменено.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество намира същата за основателна.
С обжалваното решение
ТРС е отменил НП № 21-1292–000430 от 18.03.2021 г., издадено от Началник с-р
отдел „ПП“ към ОДМВР гр. Търговище, с което на жалбоподателя А.Ж.Г. *** за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като
незаконосъобразно. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа
страна следното:
На 16.02.2021 г., в
17.28 часа, при обход на гр.Търговище, полицейски автопатрул в състав св. М.
Б. и св. Й. Й., движещи се с полицейски
автомобил, забелязали, че на кръстовището на ул. „Кюстенджа“ и ул. „Васил
Левски“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Гладстоун“,
жалбоподателят управлявал собственият си л.а. марка БМВ модел 318И с рег.№ ...,
като умишлено форсирал автомобила с цел поднасяне (дрифтене). Предвид
установеното органите на реда спрели водача и му съставили АУАН №
GA378511/16.02.2021 г. Със ЗПАМ № 21-1292-000099/16.02.2021 г. на Началник
група към ОДМВР Търговище с-р „ПП“ на Г. било наложена ПАМ временно спиране от
движение на процесното МПС за срок от три месеца. Била изготвена и съответната
докладна записка. В законоустановения срок срещу издадения АУАН постъпило
писмено възражение от жалбоподателя, което, след като било обсъдено, е било
прието за неоснователно, вследствие на което на жалбоподателя било издадено
атакуваното НП за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а,
ал.1, предл. трето от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца. Съдът е констатирал, че видно от справката за нарушител, жалбоподателят
е осъществил множество нарушения на правилата за движение по пътищата, а
отчитайки наличните по делото Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на МВР е приел, че процесните АУАН и НП
са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. От
разпитаните по делото свидетели полицейски служители и писмените доказателства
съдът е установил, че на посочената дата, час и място жалбоподателят е
управлявал по описания в АУАН и в НП начин процесния л.а. – умишлено форсирайки
двигателя с цел поднасяне /дрифтене/. Въззивната инстанция е констатирала, че
показанията на полицейските служители са ясни, последователни и категорични,
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства, поради което изцяло е
кредитирала същите, като от показанията им съдът е установил, че пътната
настилка е била суха и на пътя на жалбоподателя не е имало спрели автомобила,
които да бъдат заобикаляни, а също така, че при първоначалното издаване на АУАН
е допусната техническа грешка – досежно имената на свидетеля по акта, която
грешка съдът е счел, че не опорочава съществено административнонаказателното
производство по издаване на НП.
От правна страна съдът е
приел, че фактическите обстоятелствата, въз основа на които е издадено НП, не
осъществяват състава на административно нарушение по чл.104б, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът се е аргументирал, че видно от текста на закона, субект на това
нарушение е който управлява МПС, като използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, а от посочените
в НП фактически основания за налагане на наказание не се установяват ползване
на пътя от водача за друга цел освен обичайната – превоз на хора. С оглед на
това съдът е стигнал до извод, че липсват фактически основания за налагане на
наказание по чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП. В заключение съдът е
допълнил, че понятието „дрифт“ няма легална дефиниция в българската правна
уредба, което е пропуск на законодателя, но съдът е длъжен да прилага закона
такъв какъвто е, с оглед на което е приел атакуваното НП за незаконосъобразно,
като издадено в противоречие с материалния закон и е отменил същото.
В жалбата, с която е
сезирана Административен съд Търговище, касаторът
навежда, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон,
приемайки че така установеното от фактическа страна пътно поведение на
жалбоподателя по време на управление на процесния л.а. по обществените пътища
не осъществява състава на чл.104б от ЗДвП. Изложени са аргументи, че именно
поради зачестили подобни „маневри“ законодателят е приел разпоредбата на
посочената правна норма през 2017 г. Цитирана е и съдебна практика, която
според касатора е в насока, че преднамерено опасното шофиране съставлява
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Поради твърдяното от касатора умишлено
извършено нарушение по посочения текст от закона от санкционирания водач Г. се
иска отмяна на решението и потвърждаване на атакуваното НП.
Решението е неправилно.
Настоящата инстанция
намира, че съдът е изяснил релевантната фактическа обстановка в пълен обем с
допустими по закон доказателствени средства, като установеното от фактическа
страна се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства. Не се
установяват и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната
инстанция. Обсъдени са в цялост наведените от жалбоподателя възражения и
мотивирано правилно са приети за неоснователни, но въпреки това, като е приел,
че така установеното от фактическа страна не осъществява състава на
административното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съдът е приложил
неправилно материалния закон по следните съображения.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Г. е ангажирана за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, съгласно който на водачите на МПС е
забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за
което е предвиден конкретен състав на административнонаказателна отговорност в
чл.175а, ал.1 предл. трето от същия закон, а именно: наказват се с лишаване от
право да управляват МПС за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водачи, които
използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Както в АУАН,
така и в НП е възприета специфична цел – поднасяне (дрифтене). Правилно съдът е
констатирал, че понятието „дрифт“ няма легална дефиниция в българското
законодателство, но това обстоятелство не следва да е безусловно извинително и
водещо до несъставомерност на такива деяния. Общоприето е разбирането, че под
понятието „дрифт“ следва да се разбира специфична техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство
(най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до
загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила
е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния
момент. Необходимо е поддържането на висока и постоянна скорост, както и
шофиране с повишено внимание, тъй като дори малка грешка, например подаването
на повече газ, би могла да доведе до неуспешен опит и в някои случаи –
неблагоприятни ситуации. Дрифтът е вид моторен спорт, радващ се на широка
популярност, който е разпространен по целия свят. Несъмнено е, че ползването на
пътя за осъществяване на подобни маневри е извън законово
допустимата цел за ползване на пътищата – за превоз на пътници и товари.
В
конкретния в АУАН и в НП е посочено, че водача умишлено форсира автомобила с
цел поднасяне (дрифтене). По делото не са представени доказателства, които да
опровергаят така установените от контролните органи и АНО факти. Напротив, от
разпитания в с.з. свидетел Й. Й., актосъставител, се установява, че с умишлени
действия от страна на жалбоподателя Г., при допълнително форсиране, чрез
натискане на педала на газта, управляваният от него автомобил бива поднасян
първо наляво, а после надясно. Свидетелят пояснява, че на пътния участък,
където е извършено нарушението не е имало други автомобили, които да бъдат
избегнати с рязка маневра, която евентуално да е станала причина за загубата на
контрол над автомобила от Г.. Както беше посочено по-горе „дрифтенето“ е вид
моторен спорт, който по своята същност е умишлено изваждане на автомобила извън
контрол, и като такъв следва да се практикува, независимо дали от професионални
състезатели, или от любители-аматьори, на обособените за това места –
състезателни писти. В някой случаи това би могло да се случи и на участък от
обществената пътна мрежа, но при предварително обявено такова спортно мероприятие,
осъществяващо се на точно определена затворена част от пътя, при което са взети
всички необходими мерки за безопасност на останалите участници в движението, а
именно затварянето на пътния участък само и единствено за тази цел и
поставянето на оградни съоръжения, които да гарантират и безопасността на
зрителите и преминаващите в близост пешеходци и автомобили. По делото няма
представени доказателства за организирано подобно състезание по „дрифтене“,
проведено в гр. Търговище на същата дата, в което да е взел участие
жалбоподателят Г.. Ето защо, ползвайки обществената пътна мрежа за друга цел от
предвидената от закона – за превоз на хора и товари, а именно за дрифт – вид
моторен спорт, като умишлено форсира и поднася автомобила си нееднократно, е
допуснал високорисково шофиране, застрашаващо живота и здравето на останалите
участници в движението, каквито, съгласно §6,
т.28 от ДР на ЗДвП, са водачите, пътниците,
пешеходците, лицата, работещи на пътя, както и всяко лице, което се намира на
пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по
пътя.
В
допълнение на горепосоченото настоящата инстанция счита, че този тип пътно
поведение при управление на МПС – „дрифтене“ се отличава с изключително висока
обществена опасност, като зачестилите такива прояви на пътя, за жалост, много
често водят до вредоносни последици – материални щети, телесни повреди,
включително и смърт. Именно затова с наложените с НП административни наказания
ще се постигнат целите на чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По
отношение на направеното от районния съд позоваване на решение №83/24.08.2020
г. на ТАС, постановено по адм.д. № 140 по описа на съда за 2020 г.,
касационният състав счита, че позоваването е неправилно и извадено извън
контекста на самото решение, с което е отменена ПАМ не поради несъставомерност
на извършеното деяние, а поради липса на фактически основания за налагането й –
не е установено ползване на пътя от водача за друга цел от обичайната, за
разлика от настоящия случай, където по несъмнен начин се установява умишленото
опасно пътно поведение от страна на Г., използвайки пътищата, отворени за
обществено ползване за дрифт – моторен спорт. По изложените съображения
настоящият състав намира, че решението на въззивната инстанция е постановено
при неправилно прилагане на материалния закон, водещо до незаконосъобразен
правен резултат, а именно отмяна на атакуваното НП.
Поради наличието на
наведеното с жалбата касационно основание за съществено нарушение на
материалния закон - по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
решението на районния съд следва да се отмени, като незаконосъобразно и вместо
него да се постанови ново, с което да се потвърди изцяло атакуваното НП.
Водим от горното и на основание
чл.222, ал.1, във вр. с чл.221, ал.2, пр. 2-ро от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 301 от 03.11.2021г.
на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 480/2021г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 21-1292–000430 от 18.03.2021 г., издадено от Началник с-р отдел „ПП“ към
ОДМВР гр. Търговище, с което на А.Ж.Г., ЕГН **********,***, за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.