№ 260001
гр.
Русе, 7.02.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд
Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от съдия Атанасова
гр. дело № 207 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищцата Д.П.С. *** чрез адв. М. *** твърди, че на 24.09.2019 г. около 10:30 часа в
гр. Русе, по бул. „Христо Ботев“ В.Й.Т. при управление на л. а. „Фиат Пунто“ с ДК № Р Н 6727АН в посока центъра на града, движейки се с
несъобразена скорост, на 100 м преди пешеходен светофар на дом „Майка и дете“,
загубил управление на автомобила, напуснал пътното платно и се блъснал в ел.
стълб. При инцидента пострадала пътуващата на задната седалка в автомобила
ищца, която получила сериозни телесни увреждания.
При удара, довел до деформация на
цялата предна част на купето и изхвърчане на двигателя му на около 30 м от
мястото на удара, ищцата получила наранявания по дясната част на торса, таза,
дясна раменна става и десен крак. Твърди, че изживяла силна уплаха, предвид
динамиката на челния удар. За миг си помислила дори, че няма да оцелее. За събието бил съставен КП № 6827241
и срещу извършителя било образувано досъдебно производство. Ищцата твърди още,
че била транспортирана незабавно в Отделението по ортопедия и травматология на УМБАЛ Канев в критично състояние, остра болка в тазовата
област, дясна глезенна става, с болка и деформация и
голяма рана на дясна подбедрица. Изпитвала и болки в
областта на дясното рамо и главата. В болницата й били извършени амбулаторни и
рентгенови изследвания. Била й поставена водеща диагноза: открита фрактура на
дясна подбедрица, придружена от луксация
на дясна глезенна става. Луксацията
била репозирана по спешност под обща анестезия и
рентгенов контрол, а крайникът имобилизиран. На
3.10.2019 г. се наложило извършване на оперативна интервенция с голям обем и
сложност по повод откритата фрактура. Поставени й били 2 кортикални
винта и бътерфлай фрагмент, още 1 тубуларна плака с 9
отвора, която била фиксирана с два винта. Поставена била гипсова имобилизация.
Ищцата твърди още, че след продължително
болнично лечение била изписана на 9.10.2019 г. с препоръки за
хигиенно-охранителен режим, назначено медикаментозно лечение, антикоагулантна терапия, смяна на превръзки през ден и
препоръка да не натоварва десния си крак. Издаден й бил болничен лист за
временна нетрудоспособност за 46 дни. Заявява, че вследствие получената от ПТП травма трябвало да спазва строг постелен
режим, което създало пречки в самообслужването й, посрещането със собствени
сили на елементарните хигиенни и битови потребности. Болките в таза и областта
на фрактурата на подбедрицата, както и на глезена се
увеличавали при най-малкото движение и преобръщане, дори в легнало положение.
Поставените й гипсови шини и болтове й създавали допълнителен дискомфорт,
трудно се отпускала да заспи. Отделно, поради нараняванията в раменната става не
можела пълноценно да ползва десния си горен доминантен крайник, което наложило
да й бъде оказвана помощ и при хранене. Поради болката в главата не можела да
се отпусне с обичайните за човек в подобно положение занимания като четене на
книги, гледане на телевизия. Станала изнервена, стресирана. Месеци след
инцидента страдала от безсъние, а като заспяла се стряскала от кошмари,
провокирани от спомена за пътния инцидент. ПТП
оставило не само белези по тялото й, но и отпечатък в психиката й. Твърди още,
че характера и травмите се отразили пряко на емоционалното й състояние.
Изпитвала притеснения и от предстоящите операции от отстраняване на имплантите. Притеснявала се да пътува с автомобил,
чувствала безпокойство и страх, което се отразявало на качеството й на живот.
От весела и общителна жена станала затворена и унила. Изоставила интересите си,
преустановила заниманията и контактите си. Изолирала се и се отчуждила от
близките си. И понастоящем не се била възстановила напълно. Чувствала болки при
промяна на времето, имала загрозяващи я белези. В резултат на произшествието
претърпяла имуществени разходи, изразяващи се в разноски за импланти в размер
на 720 лв.
Твърди още, че МПС, с което се случила
катастрофата притежавало задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица № BG/02/119001950288, сключена за л. а-л „Фиат
Пунто“ с ДК № Н 6727 АН,
валидна към датата на ПТП.
На 21.11.2019 г. подала писмена
застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, но същото не
изпълнило задължението си да изплати поисканото застрахователно обезщетение.
Претендира ответникът да бъде осъден да й
заплати 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 720 лв.
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
21.02.2020 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за предявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя. Претендира и разноски в размер
на 350 лв. за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА при предявяване на
претенцията по доброволен ред пред застрахователя.
С определение № 554/29.06.2020 г. е
допуснато привличане на В.Й.Т. *** като трето лице помагач на страната на
ответника. Същият е депозирал становище,
с което не оспорва реализираното ПТП, причинените на
ищцата вреди, както и обстоятелството, че произшествието е настъпило поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата от негова страна, изразяващо се
в несъобразяване на избраната скорост със състоянието на пътното платно. Оспорва
твърденията в отговора на исковата молба, че ищцата е била без предпазен колан,
както и че бил неправоспособен водач. Заявява, че е придобил правоспособност и
към датата на процесното ПТП е притежавал валидно
свидетелство за правоуправление, издадено от Обединено кралство Великобритания.
Представил същото, ведно с превод на компетентните органи, но то му било иззето
от актосъставителите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
От Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица /л. 5/ се
установява, че на 24.09.2019 г. в 10:30 часа ищцата като пътник пострадала при ПТП с л. а. „Фиат Пунто“ с ДК № Р Н 6727АН, управляван от В.Й.Т.
*** на 100 м преди пешеходен светофар на дом „Майка и дете“ в посока центъра на
града.
По повод това ПТП
е било образувано наказателно производство, приключило със споразумение, с
което В.Й.Т. е признат за виновен, за това, че на 24.09.2019 г. на бул. „Христо
Ботев“ в гр. Русе като неправоспособен водач при управление на МПС- лек
автомобил „Фиат Пунто“ ДК №
РН 6727АН нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като водач на ППС
не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и по
непредпазливост причинил на Д.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за повече от 30 дни
като деецът В.Т. е управлявал без да има необходимата правоспособност-
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр.
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Между страните няма спор, че лекият
автомобил „Фиат Пунто“ с ДК
№ РН 6727АН, при управлението
на който е настъпило процесното ПТП на 24.09.2019
г. е застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” към момента на катастрофата, при ответното дружество,
валидна от 12.07.2019 г. до 11.07.2020 г.
Видно
от приложената на л. 23 епикриза, издадена от УМБАЛ
„Канев“ АД Русе, ищцата е била настанен там за лечение с окончателна диагноза луксацио бималеоларис крурис декстра аперта гр. ІІ за периода 24.09.2019 г. до 9.10.2019 г. като
е проведено и оперативно лечение.
В подкрепа на твърденията на ищцата за
претърпените от нея болки и страдания по делото е разпитан св. Б.А.М., живущ на
семейни начала с нея. Дава показания, че за пътния инцидент, при който Д.
пострадала на 24.09.2019 г. около 9:15 ч сутринта знае, тъй като също пътувал в
същия автомобил като пътник отзад вдясно. Ищцата пътувала отзад, вляво зад
шофьора. В автомобила пътували общо четири човека. Автомобилът управлявал В.,
който бил съпруг на негова втора братовчедка. Свидетелства, че в деня на ПТП ръмяло дъжд. Настилката била мокра. В. карал бързо.
Тръгнал да изпреварва кола или микробус и се блъснали в стълб. И двамата с
ищцата много се уплашили. И двамата били без предпазни колани. Шофоьорът също. Единственият пътник в колата с колан била
возещата се на предна дясна седалка негова братовчедка. Кракът на Д. бил
разкъсан. Линейката я закарала в болницата като се наложило да я оперират.
Лежала 18 дена в блоницата и един месец у дома,
където свидетелят полагал грижи за нея. Не можела да става от болките, които
били много силни, само лежала. Свидетелства още, че той й помагал да се храни, да
отиде до тоалетна, да се изкъпе. След месец махнали гипса и около два-три
месеца ищцата продължила да се придвижва с проходилка
и патерици. Към настоящия момент също усещала болки в костта, когато стои
по-продължително време права. От катастрофата й останали много белези, около 50
шева. След катастрофата била много изплашена, нямала доверие да се качва даже и
в автобус. Заради случилото се се наложило да ползва шест
месеца болничен, поради временна нетрудоспособност. Дава показания, че преди
инцидента Д. била по-уверена и по-усмихната. Сега не искала да излизат толкова
често, както преди. Според свидетеля,била променена и не напълно възстановена.
Не споделяла, че има притеснения от белезите си на крака. Откакто я познавал не
помни да е обличала пола. Ходела предимно с панталони – къси през лятото и
дълги през есенно-зимния сезон. Свидетелства още, че не знае дали В. е имал
книжка. Виждал свидетелство за правоуправление от Англия, което той му показал
на снимка на телефона, изпратена, за да се похвали, че е взел книжка. Знае
обаче, че и преди това е карал кола, защото го е возил и друг път и според
свидетеля карал доста рисково. Затова в деня на инцидента, малко преди да се
случи катастрофата, на ДЗС-то, непосредствено да влязат
в Русе го предупредил: „Човек, както си ме взел, така ме върни обратно“.
Данните, изнесени от свидетеля, съдът
анализира от аспекта на възможната му заинтересованост от изхода на делото,
предвид обстоятелството, че живее на семейни начала с ищцата. Те се кредитират
изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се
подкрепят от него.
Горните факти се
установяват и от приетата съдебномедицинска експертиза. Вещото лице – експерт
по съдебна медицина дава заключение, че ищцата е получила следните увреждания: Бималеоларно открито счупване на костите на дясна подбедрица с изкълчване на дясна глезенна
става, наложило метална остеосинтеза. Касае се до
счупване на двете кости на дясна подбедрица в долните
трети с разместване на ставните повърхности. Белези от разкъсноконтузни
рани по дясното бедро и дясната подбедрица. Според
експерта тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и ръбести
предмети и могат да бъдат получени при ПТП на
24.09.2019 г. При тези данни установените увреждания на ищцата се преценяват по
медико-биологичния признак: трайно затрудняване на движенията на долен десен
крайник за срок повече от тридесет дни. След костното възстановяване могат да
бъдат отстранени металните остеосинтези с повторна
оперативна интервенция. След извършен преглед на ищцата вещото лице дава заключениуе, че описаните при прегледа белези у ищцата са с
траен характер – за цял живот. Във времето оцветяването ще остане само
белезникаво. Белезите са във видимите части на десния долен крайник. Според
вещото лице ищцата е имала силно изразени болки след травмата, репозицията, след оперативното лечение и по време на
раздвижването в рамките на възстановителния процес. Болки в по-продължителен
период може да има при претоварване на крайника, при преохлаждане
и извън срока на вазстановителния период. След
произшествието ищцата е имала болки в главата, рамото и гръдния кош и таза, поради
което е правена образна диагностика. Тези болки са били от общото сътресение на
тялото. Няма възникнали увреждания на вътрешни органи. По време на имобилизацията пострадалата е имала затруднения с
придвижването и обслужването, които след свалянето й постепенно са намалявали.
Експертът по съдебна медицина дава заключение, че установените у ищцата
увреждания могат да бъдат получени, както с поставен предпазен колан, така и
без поставен такъв. Не са описани други специфични травматични увреждания на
тялото, от които могат да се направят изводи за поставен предпазен колан. Касае
се до фиксирано изкривяване на ходилото спрямо подбедрицата,
което може да бъде получено от детайли на пода и предната седалка при удара по
отношение на счупването на глезенната става и твърди
ръбести предмети по отношение на разкъсноконтузните
рани. Нормалният възстановителен период при такива увреждания е около 6 месеца.
Относно
механизма на ПТП по делото е приета САТЕ, по която вещото лице - автоексперт
дава следното заключение: На 24.09.2019 г., около 08:30 – 09:00 часа, през
светлата част на денонощието, на бул. „Христо Ботев“, преди пешеходния светофар
на Дом „Майка и Дете“ в посока от Варна към Русе, л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № Н 6727АН,
управляван от В.Й.Т. се е движил с около и над 84,4 км/ч., когато се унесъл и
напуснал платното за движение наляво спрямо посоката му на движение. Навлязъл
по затревен участък между отделните платна за движение вляво. Бил е насочен
косо, с предната му дясна част към стоманен стълб на уличното осветление, в
който е настъпил удар. Вследствие от удара от автомобила са се отделили
двигателя, окачването на предното ляво колело и др. Автомобилът е придобил
ротационно движение в посока обратна на часовниковата стрелка и се е насочил в
посока към платното за движение, след това със задните си колело е навлязъл
отново в затревения участ и отново го е напуснал. Изминал е около 24 метра на
платното за движение в посока към гр. Русе и е преустановил движението. В района на произшествието пътната настилка е била с
наклон на спускане около 2 %, мокра, в добро състояние. Видимостта е била
добра. Платното за движение на булеварда, където е настъпило произшествието е
съставено от две ленти за движение с обща широчина около 7,60 метра. Лентите са
разделени помежду им с единична прекъсната линия. В района на произшествието
платното за движение е в ляв завой, гледано по посоката на движение на
автомобила, с радиус около 350 метра и с е напречен наклон на спускане към
центъра на завоя (прав вираж) около 4%. На около 350
метра преди мястото на удара за водачът на автомобила има пътен знак В 26 –
„Забранено движението със скорост, по-висока от 60 км/ч“. Скоростта на
автомобила, с която е напуснал платното за движение около и над 84,4 км/ч е
по-висока от критичната скорост за преминаване на автомобила при описаните
условия ( мокра пътна настилка и прав вираж около 4 % ), която е 132,66 км/ч. и
е определена при условия, че водачът на автомобила не ускорява или не спира
рязко. Ако водачът е предприел такива действия критичната скорост на автомобила
е била по-ниска от 132,66 км/ч. Косото движение на
автомобила, насочен с предната дясната част на автомобила наляво в ляв за него
завой в конкретната ситуация показват, че вероятно унасянето на автомобила е
настъпило поради рязко спиране (употреба на спирачки), при което първо занасяне
е настъпило в задния мост на автомобила.
Вещото
лице заключава, че причините за произшествието и възможностите за
предотвратяването му са в действията на водача, свързани с управлението на
автомобила в конкретната пътно-транспортна ситуация.
Според експерта конкретният модел лек автомобил „Фиат Пунто“
е произвеждан в периода от 1999 до 2003г. и би
следвало от завода производител да е снабден със триточкови предпазни колани на
предните седалки, както и на задна лява и задна дясна седалка. На мястото за
сядане в средата на задната седалка предпазния колан би следвало да е двуточков – само с надбедрена
лента. Употребата на предпазните колани намаляват риска от тежки травми по
тялото, но по никакъв начин не го отстраняват, особено по крайниците на
пътуващите. В конкретния случай вследствие от удара на автомобила в стълба са
били породени центробежни (ротационни) сили в автомобила, който са се предали
на пътуващите в автомобила.
Съдът намира, че следва да кредитира
заключенията на д-р И.С. и инж. С.К. като неоспорени, компетентни и обективни.
По делото от страна на ищцата са
ангажирани и писмени доказателства, установяващи извършени от нея разходи за
лечение. Видно от приложената на л. 26 фактура, същата е заплатила на
30.09.2019 г. 720 лв. за имплант, необходим за
оперативното й лечение.
На 21.11.2019 г. ищцата заявила пред
ответното дружество претенция за заплащане на причинените й вреди /л. 29 - л. 31/,
но такива не й били заплатени поради липса на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са
допустими, доколкото във вр. с чл.
498, ал. 3 е проведена процедурата по чл. 380 и застрахователят не е изплатил обезщетение.
Одобреното от съда споразумение по НОХД №
1665/2021 г. има съгласно чл. 383, ал. 1 НПК последиците на влязла в сила
присъда като е задължително за гражданския съд на основание чл. 300 и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана
на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може
да се изследва и въпросът относно причините, поради които е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, каквото в случая е въведено от
ответника.
Отговорността на ответното дружество
в случая също е безспорна с оглед наличието на валидно сключена между него и
собственика на лекия автомобил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, което правоотношение е съществувало и към
датата на ПТП.
Видът и естеството на претърпените физически
и психически травми се установява от представената медицинска документация, ангажираните
свидетелски показания и специални знания. Видно от експертното заключение,
претърпените увреждания на здравето и психиката и направените разходи по
лечението им се намират в причинна връзка със застрахователното събитие. По
изложените съображения предявените искове се явяват доказани по основание.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Понятието
"справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
От
съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че ищцата
е изпитала значителни физически болки от получените травматични увреждания по
време на възстановителния период, продължил шест месеца. Касае се за средна
телесна повреда като фрактурите понастоящем са зараснали, но болковият синдром не е отшумял напълно. Ищцата има четири
белега във видими части на тялото, които ще й останат за цял живот. Застрахователното
събитие е имало неблагоприятно въздействие върху ежедневието на ищцата –
обездвижването по време на възстановителния период е възпрепятствало
посрещането на битовите и биологични й нужди и изпълнението на функцията й на
пълноценен член на семейството.
От друга страна, не се се
събраха доказателства, че търпимите в доказания период на лечение и
възстановяване болки и страдания, са били с характеристики и интензитет,
надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ. търпимите неудобства
– по-големи от обичайните. Недоказани останаха твърденията на ищцата, че
изпитвала притеснения от предстояща операция по премахване на остеосинтезния материал,
доколкото при извършения й преглед е съобщила, че няма намерение да се
подлага на такава, тъй като не ѝ ограничава движенията и не ѝ
пречи. Според вещото лице, от медицинска гледна точка премахването на импланта не е и задължително. Поради това, съдът намира за
основателно направеното възражение от страна на ответното застрахователно
дружество за прекомерност на така претендираното обезщетение.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за възстановяване на ищцата, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни последици, настъпили в живота на Д.С. вследствие на катастрофата, съдът намира че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 35 000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 24.09.2019 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна заплата за страната е 560 лв.
В посочения размер,
според съда, то отговаря на действително претърпените и доказани в настоящото
производство от ищцата болки и страдания, както и на тяхната продължителност. При
определяне на размера съдът съобразява още обстоятелството, че функцията на глезенната става е възстановена, както и заключението на
съдебно-медицинския експерт, че при всички костни счупвания, при претоварване, преохлаждане и прегряване на дадената област се получават
болки, които обаче са индивидуални.
Поради това, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на
неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 35 000 лева,
а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 50 000 лева, като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Претенцията на ищцата за обезщетяване на
имуществените вреди е в размер на 720 лв. - за имплант,
като за възстановяване на тези разходи по делото с исковата молба са представени
и приети от съда писмени доказателства - фактура и касов бон, обосноваващи
нейната основателност в пълния й заявен размер.
Изведеният извод за основателност на исковете налага да бъде разгледано и
въведеното от
страна на ответника възражение за съпричиняване. При съпричиняването приносът на увредения трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл
са както принципните постановки, застъпени в т. 7 на ППВС
17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 - Решение № 45/15.04.2009г.
по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение №
206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г.,
ВКС, II т.о. и др. Такъв принос не се
установява, поради което и възражението за съпричиняване
е неоснователно. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и
главно от заявилата го страна, т. е. да е доказано по един категоричен и
безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I
т.о./, каквото доказване не бе проведено. Действително, от показанията на св.
Милков се установи, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Вещото
лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза обаче заключава, че
получените от нея увреждания пак биха били същите, дори и да е била с предпазен
колан. Травмата, предвид механизма на получаването й, не зависи от това дали е
била с или без колан. Недоказано остана и възражението на ответника, че ищцата
се е качила в МПС със знанието, че водачът В.Т. е неправоспособен. Не са
ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на това
Основателността
на главните претенции обуславя основателност и на акцесорните
по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ответникът дължи лихва за забава, считано от
по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото застрахователно
събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника на 21.11.2019
г., като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от
застрахования. Доколкото обаче законна лихва се търси само от 21.01.2020 г., то
/за да не се допусне произнасяне свръхпетитум/
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъдят ведно
със законната лихва, считано от 21.02.2020 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Видно
от материалите по делото, ищцата е направила разноски за платена държавна такса
в размер на 50 лв. по иска й за имуществени вреди, които следва да бъдат в
тежест на ответника, предвид пълното уважаване на претенцията. Оказаната й от
адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в приложеното по делото
пълномощно . С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане
в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. При определяне на размера му съдът
съобразява и Определение № 7/17.01.2022 г., постановено по т. д. № 339/2021 г.
на ВКС, І Т. О. Искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 35 000
лв. Минималното адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на
ищцата адвокат М. Н.- Т.съобразно този материален интерес е 1580 лв. – чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съответно 1896 лв. с вкл. ДДС,
доколкото са налице представени доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС.
Цената на предявения иск за имуществени вреди е 720 лв. Минималното адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на ищцата адвокат М. Н.- Т.съобразно
този материален интерес е 300 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., съответно 360 лв. с вкл. ДДС. Или общо ответникът следва да
заплати на адв. М. Н.- Т.2256,00 лв. с вкл. ДДС.
Искането за присъждане на отделно
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за предявяване на претенцията по
доброволен ред пред застрахователя е неоснователно. Касае се за извънсъдебно, а
не за исково производство, провеждането на което е условие за допустимост на
исковото. Поради това отделно адвокатско възнаграждение за него не се дължи – арг. Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и отсъствието в нея на разпоредби, уреждащи заплащането му.
Ответникът
също претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, съгласно
представен списък по чл. 80 за адв. възнаграждение в размер на 2520 лв. с вкл. ДДС. От
страна на процесуалния представител на ищцата е своевременно въведено
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: Доколкото в представения по делото договор за правна помощ липсва
отделно уговаряне на възнаграждение по двата иска, следва да се приеме, че
същото е заплатено общо, т. е. върху общия материален интерес от 50720 лв.
Минималното адвокатско възнаграждение съобразно този материален интерес е
2051,60 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а в настоящия
случай уговорената без ДДС сума е 2100 лв. Доколкото размерите на минималните
възнаграждения по Наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват
данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата,
то спрямо нея следва да се прецени въведеното възражение за прекомерност. В
случая данъчната основа надвишава минимума с по-малко от 40 лв., поради което
съдът съобразявайки фактическата и правна сложност, проведените три съдебни
заседания с участие на процесуалния представител на ответника, намира
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 за
неоснователно. Съобразно отхвърлената част на иска за неимуществени вреди и на основание
чл. 78, ал. 3 лв. ответникът има право на 745,27 лв. разноски за
адв. възнаграждение с вкл. ДДС.
На основание чл. 83, ал. 2 ищцата е освободена от внасяне на държавни такси по
иска й за неимуществени вреди и от разноски. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на съда авансираната от бюджета на съдебната власт, съобразно уважения размер
на иска, сума за държ. такса в размер на 1400 лв. и 246,49
лв., заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, съобразно
уважената част от исковете, или общо 1646,49 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.П.С., ЕГН ********** *** СУМАТА
от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1 за неимуществени вреди, представляващи претърпени
физически и психически болки и страдания и СУМАТА
от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ -
имуществени вреди от ПТП, причинено на
24.09.2019 г. около 10:30 часа в гр. Русе, по бул. „Христо Ботев“ от В.Й.Т. при
управление на л. а. „Фиат Пунто“ с ДК № Р Н 6727АН, за който
дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", ведно
със законната лихва върху тази главниците, считано от 21.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и 50 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неимуществени вреди, представляващи
претърпени физически и психически болки и страдания от същото ПТП за сумата над 35 000 лв. до пълния предявен размер
от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2020
г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Н.–
Трайкова, ЕГН ********** ***, служ. адрес: гр. С.,
ул. „С.“ № **, ет. * СУМАТА от 2256 лв. с вкл. ДДС /две хиляди двеста петдесет и шест лева/, представляващи
адвокатски възнаграждения за безплатно процесуално представителство по делото
на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 СУМАТА от 745,27 лв. с
вкл. ДДС разноски за адв. възнаграждение пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе държавна
такса в размер на 1646,49 лв. на основание чл. 78, ал. 6 .
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач В.Й.Т., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: