МОТИВИ
към Решение по АНД № 5649/2019 г. на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо обвиняемия И.Й.А. за
престъпление по чл.191 ал.1 от НК за това, че в периода от 25.11.2017 г. до 13.07.2018 г. включително в с. ***обл.
Пловдив като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял на съпружески
начала с лице от женски пол - В.Ю.А.с ЕГН **********, ненавършило 16 - годишна
възраст.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението спрямо обвиняемото лице, изразява становище, че са налице
основанията за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като се
иска от съда А. да бъде признат за виновен и да му се наложи административно
наказание глоба в размер на минимално предвидения.
Служебният защитник на обвиняемия не оспорва
извършването на престъпление от страна на подзащитния, нито правната
квалификация на деянието. Също изразява становище за наличие на предпоставките
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и моли съда да определи глоба в минимален размер.
Обвиняемият И.Й.А. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен, дава кратки обяснения, на конкретизира
искане относно крайния съдебен акт.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обвиняемият И.Й.А. е роден на *** *** ***, б.,
български гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелката В.Ю.А.е родена
на *** г. в гр. ***, родителите й са свидетелката С.В.П.– майка, и Ю.Я.А.. В.А.е
неграмотна, посещавала училище до *** клас.
Обвиняемият И.Й.А. ***. Същият навършил ***г.
на ***.
В началото на месец септември 2017 г. по време на
ежегодния панаир на гр. *** свидетелката В.А.– ненавършила към този момент 16
години, и обвиняемият И.А. *** - пълнолетен, навършил *** години на ***, се
запознали и се харесали. Същите започнали да поддържат отношения и изявили
желание да живеят заедно. На неустановена дата през същата 2017 г. осъществили
желан полов контакт, при което св. В.А.забременяла. На 19.11.2017 г. обв. А.
заедно с баща си св. Й.И. А. и св. К.К.Г.отишли в гр. *** да се запознаят и да
поговорят с родителите на В.. Разбрали се да вземат за жена св. В.А.след около
седмица.
На 25.11.2017 г. обв. А. заедно с роднините си
посетили отново гр. *** и „взели за жена“ св. В.А.и я докарали в дома на обвиняемия А. ***, като от този момент св. А. и обв. А. заживели заедно
със съгласието на родителите си.
През месец декември на св. А.
и прилошало при което се наложило
преглед при медицинско лице. Лекарят установил бременността на свидетелката В. А..
В резултат на съвместното им съжителство с обвиняемия на **** св. В.А.родила
дете - Й.И. Й.. След раждането св. В.А.понастоящем продължила да съжителства с
обв. А. в дома му. След навършване на 16 годишна възраст на св. А. двамата изявили
желание за сключване на граждански брак, но такъв не бил сключен, поради
неявяване в съдебно заседание на родителите на А. и липса на съгласие от тяхна
страна за сключване на официален брак.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: кратките обяснения на обвиняемия И.Й.А.,
дадени в хода на съдебното производство, от показанията на свидетелите С.В.П., Й.И.
А. и К.К.Г., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган и ползвани на основание чл.378 ал.2 от НПК, писма, удостоверения за
раждане, социален доклад, съдебно решение, пълномощно, амбулаторни листове,
резултати от лабораторни и ехографски изследвания, извлечение по транзитна
сметка, справки за лица, характеристична справка, справки за съдимост.
Съдът
кредитира обясненията на обвиняемия като последователни и логични,
кореспондиращи си с показанията на свидетелите и с писмените доказателства по
делото, макар и същите да са по – ограничени откъм възпроизведени релевантни
обстоятелства.
Съдебният
състав изцяло ползва показанията на свидетелите по делото, дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание
чл.378 ал.2 от НПК, като обективни, логични като съответстващи и допълващи
обясненията на обвиняемия, кореспондиращи и с писмените доказателства по
делото.
При
така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с действията
си обвиняемият И.Й.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.191 ал.1 от НК, тъй като в периода от 25.11.2017 г. до 13.07.2018 г. включително в с. ***обл.
Пловдив като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял на съпружески
начала с лице от женски пол - В.Ю.А.с ЕГН **********, ненавършило 16 - годишна
възраст.
От
обективна страна обвиняемият А., който е роден на *** г., от *** – когато вече е бил навършил пълнолетие, е заживял съпружески в с.
***обл. Пловдив – в дома си на адрес ***, със свидетелката В.Ю.А.– лице от женски пол. Към онзи период св. В.А.е
нямала навършени 16 години – същата е родена на *** г. Това съвместно съжителство е траело
непрекъснато до 13.07.2018 г. – докогато св. А. е навършила на ***г. ***годишна
възраст, а и трае и понастоящем към приключване на съдебното производство по
делото.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици,
като следва да се отбележи, че обвиняемият е знаел възрастта на св. В.А.и знаел, че не следва да заживява на
семейни начала, заради възрастта й.
С оглед на посочената правна квалификация, настоящата
инстанция прие, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78 А ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички
комулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. И.А.
е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78 А
от НК, за осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на
вина пряк умисъл, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание. Обвинението спрямо А. не касае
причиняването на имуществени щети, нито пък с деянието са причинени такива.
Поради това и съдът с решението си освободи обвиняемият И.Й.А. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
Що се касае до размера на
административната наказание като взе предвид обстоятелствата, имащи значение за
отговорността на лицето и размера на наказанието – като чисто съдебно минало,
липсата на криминалистични регистрации за други противообществени прояви, признание
на вина, даването на обяснения, способстващи разкриването на обективната истина
по делото, полагане на грижи за две вече малки деца от съжителството си със св.
А., прие, че същото следва да се определи в неговия минимално предвиден размер,
а именно глоба в размер на 1000 лв., което административно наказание би
повлияло превъзпитаващо и предупредително на обвиняемия, а и се явява
справедливо с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца.
В хода на наказателното производство са
направени разноски – за възнаграждение на адвокат служебен защитник на
обвиняемия, но съдът към настоящия процесуален етап не би могъл да се произнесе
по тях, тъй като размерът им се определя от националното бюро за правна помощ
по реда на ЗПП и НЗПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ