№ 4351
гр. София , 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20211110150239 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 50239/2021 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 22 ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 4622/27.08.2021 г.
от Етажна собственост, находяща се в гр. ............................., вх. единствен чрез
представителя .......................... ЕООД срещу М.М. Ангелова.
Съдията-докладчик по делото намира, че са налице основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6
ГПК за отвеждане от разглеждане на делото, тъй като с единия управители във
.......................... ЕООД – ............................ се намират в дългогодишни близки приятелски
отношения и в отношения на духовно родство – т. нар. „кумство“.
Всеки национален съд на всички държави – страни по КЗПЧОС (Конвенцията), е и
национален съд по правата на човека по смисъла на чл. 13 от Конвенцията. Тоест, той сам
може да преценява критериите за спазването на чл. 6 от Конвенцията – арг. от чл. 5, ал. 4 от
КРБ.
За да се установи дали съдът може да се счита за „независим“ по смисъла на чл. 6, § 1,
трябва да се има предвид, наред с останалото, начинът на назначаване на членовете му и
техния мандат, съществуването на гаранции срещу външен натиск и въпроса дали
независимостта е видима за всички (вж. делата Findlay срещу Обединеното кралство, 25
февруари 1997 г., § 73, Reports 1997-I;. и Brudnicka и др. срещу Полша, № 54723/00, § 38,
ECHR 2005-II). В противен случай доверието, което съдиите в едно демократично общество
трябва да вдъхват на обществеността и преди всичко – на страните в производството, e
поставено в опасност. При преценката дали е налице основателна причина да се опасяваме,
че в даден съд липсва независимост или безпристрастност, гледната точка на страната в
производството е важна, но не е решаваща. Решаващото е дали съмненията на страната
1
могат да бъдат обективно обосновани (вж., наред с другото, делата Morris срещу
Обединеното кралство, № 38784/97, § 58, ECHR 2002-I; Miroshnik срещу Украйна, №
75804/01, § 61, 27 ноември 2008 г., с допълнителни препратки). В това отношение
обективната безпристрастност може да бъде от определящо значение или, с други думи,
„съдът трябва не просто да бъде справедлив, но това трябва да бъде видимо за всички“
(вж. делото De Cubber срещу Белгия, 26 октомври 1984 г., § 26, серия А, № 86). Поначало
„безпристрастност“ означава липса на предразсъдъци или обвързаности. Според
постоянната практика на ЕСПЧ безпристрастността по смисъла на чл. 6, § 1 трябва да се
преценява в зависимост от субективен тест (субективен фактор), където трябва да се има
предвид личното убеждение и поведението на конкретен съдия – дали съдията е
демонстрирал лично предубеждение или пристрастие по определено дело, и обективен тест
(обективен фактор), който да установи дали самият съд, включително и неговият състав,
предоставят достатъчни гаранции да се изключи всяко основателно съмнение по
отношение на неговата безпристрастност (вж. наред с другото, делата Фей срещу
Австрия, 24 февруари 1993 г., § 28 и § 30, серия а, № 255; Ветщайн срещу Швейцария, №
33958/96, § 42, ECHR 2000-XII). Не може да се прави строго разграничение между
субективната и обективната безпристрастност, тъй като поведението на един съдия може не
само да доведе до обективни опасения относно неговата безпристрастност от гледна точка
на страничния наблюдател (обективният тест), но също може да се пренесе върху въпроса за
неговото лично пристрастие (субективния тест) - така делото Киприану срещу Кипър [GC],
№. 73797/01, § 119, ECHR 2005-XIII. В случаите, когато се оказва трудно да се съберат
доказателства, с които да се обори презумпцията за субективната безпристрастност на
съдията, изискването за обективна безпристрастност осигурява важна допълнителна
гаранция (делото Pullar срещу Обединеното кралство, 10 юни 1996 г., § 32, Reports 1996-
III). Следва да се има предвид, обаче че формалното изказване на съмнение на страна по
делото досежно субективния фактор на безпристраността не е достатъчно. На последно
място, понятията за независимост и обективна безпристрастност са тясно свързани и в
зависимост от обстоятелствата може да се изисква съвместното им изследване (делото
Sacilor-Lormines срещу Франция, № 65411/01, § 62, ECHR 2006-XIII).
В случая при преценка на обективния и субективния фактор (тест) за
безпристрастност, съдията-докладчик намира, че няма нарушение на субективния тест – в
каквато насока липсват и доказателства по делото, доколкото поведението на съдията
докладчик е и идентично с това при разглеждането на други дела, които са на негов доклад.
Въпреки това, доколкото съдията-докладчик се намира в близки приятелски отношения и
фактът, че съдията-докладчик е кумувал на сватбата на един от управителите в търговското
дружество-заявител би могло да остави съмнение при преценката на обективния фактор – от
гледна точка на незаинтересования страничен среден наблюдател. Именно, за да се избегне
и най-малкото съмнение в добросъвестното, обективно и безпристрастно решаване на
делото, съдията докладчик следва да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА съдия ВА от разглеждането на ч. гр. д. № 50239/2021 г. по описа на СРС,
II Г.О., 156-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на зам. председателя и ръководител на СРС, II Г. О. за
определяне на друг съдия докладчик.
2
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3