№……….
гр.
Кюстендил, ….11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски
районен съд, VII-ми състав, в открито съдебно
заседание на първи ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Тодоров
при участието на
съдебния секретар Ирена Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр.дело № 1267 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред Районен съд -
Кюстендил е подадена искова молба от И.С.М., ЕГН **********, с адрес *** и В.И.М.,
ЕГН **********, с постоянно пребиваване в К. И., М., ул. „А.“ №**, ап. *, чрез
адв. Н.Н. – пълномощник на ищците, със съдебен адрес ***, пл. „******“ №*.
В исковата молба
се твърди, че след проведен търг с тайно наддаване е сключен договор за
продажба на земеделски имот с № 000012 в землището на с. С., общ. К. между И.С.М.,
в качеството му на купувач, и Община Кюстендил, в качеството й на продавач на
имота. Сключеният договор бил вписан в имотния регистър, съответно било
предадено владението на имота след заплащане на продажната цена от купувача. На
20.03.2013г. в Служба по вписванията – Кюстендил е вписана искова молба за
собственост спрямо част от имота от страна на Н. Е., К. Е., Н. Н., Д. К., М. К.,
Д. Ш. и Л. С., като И.М. ***. На 16.04.2013г., след като е образувано гр. дело
№ 405 от 2013 година по описа на Районен съд-Кюстендил, е извършено
разпореждане с имота от страна на И.М. и съпругата му, които са дарили имота на
дъщеря си – В.М., със запазено право на ползване в полза на И.М.. Предвид
подадената искова молба било образувано гражданско дело № 405 по описа на
Районен съд - Кюстендил за 2013г., като с Решение № 205 от 05.08.2016г. по
в.гр.д. № 174 от 2016г. на Окръжен съд – Кюстендил искът бил уважен изцяло и
било признато правото на собственост на горепосочените лица за идеална част от
имота. Поради недопуснато касационно обжалване, решението на Окръжен съд –
Кюстендил влязло в законна сила на 20.06.2017г. с оглед постановено определение
по гр. дело № 46 от 2017г. на ВКС. Проведена е процедура по извънинстанционен
контрол по реда на чл.303 от ГПК, която завършила с Решение № 76 от
06.06.2018г. по гр. дело № 1310 от 2018г., като молбата за отмяна на влязлото в
сила решение била оставена без уважение.
С оглед на това са
предявени искове в настоящото производство с правно основание чл. 190, ал.1 във
вр. с чл. 87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите за разваляне на
договор № Д-00-679 от 27.11.2012г. за продажба на недвижим имот - частна
общинска собственост; иск по чл. 190, ал.1, пр.2, във вр. с чл.189, ал.1, изр.2
от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответната община да
заплати продажната цена на недвижимия имот по сключения договор за продажба; иск с правно основание чл. 191, ал.1,
предл.2 от ЗЗД за сумата от 4000,00 лв. – имуществени вреди за присъдени и
заплатени разноски в производство пред съда, с решението по което ищците са
отстранени от част от имота; иск от втория ищец В.М. по чл.189, ал.1, изр. 3,
във вр. с чл.82 от ЗЗД за имуществени вреди, представляващи пропусната полза,
иск по чл. чл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД
за претърпени неимуществени вреди от И.М., както и искове за мораторна лихва по
чл.86 от ЗЗД, която за платената продажна цена на имота е определена с начална
дата на начисляване – 27.11.2012г., а за останалите претенции – от датата на
влизане в сила на съдебното решение за частична евикция – 20.06.2017г. и крайна
дата – окончателното й заплащане.
По иска за
пропуснати ползи на В.М. не се претендира законна лихва.
Ищците твърдят, че
към момента на сключване на сделката не са знаели за правото на собственост на
продаваемия имот и за собствеността на третите лица са се уверили едва след
влизане в сила на Решение № 205 от 05.08.2016г. по в.гр.д. № 174 от 2016г. на
Окръжен съд – Кюстендил.
Предвид изложеното,
за ищците се пораждал правен интерес от предявяване на посочените искове, като молят
съда претенциите им да бъдат уважени.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва исковата молба, като се прави възражение за
погасяване по давност на правото на иск за разваляне на договора и за
претендиране на обезщетение и плащане на разноските по договора. Твърди се, че
Община Кюстендил е действала добросъвестно при сключване не договора, като не
се доказва, че неизпълнената част от договора е значителна, с оглед интереса на
ищеца. Твърди се, че искът за пропуснати ползи е неоснователен, поради липса
на съществуваща сигурност от увеличаване
на имуществото на ищеца В.М.. Неоснователен се явявал и искът за неимуществени
вреди, тъй като такива не се присъждат при договорната отговорност. Навежда се
възражение за погасяване по давност на предявения иск за лихви, алтернативно се
прави възражение, че такива не се дължат за описаните периоди, а от подаване на
исковата молба.
В проведените
открити съдебни заседания страните, чрез своите процесуални представители,
поддържат изложеното в исковата молба и отговора и претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
След
проведен търг с тайно наддаване е сключен договор № Д-00-679 от 27.11.2012г.
между Община Кюстендил като продавач и И.С.М., като купувач, за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ
земеделски имот № 000012, находящ се в землището на с. С., общ.К., ЕКАТТЕ
66891, с площ от 6,538 дка, начин на трайно ползване – пустееща необработваема земя,
при граници и съседи на имота: имоти с номера: 000033, 016079, 000064, 016079,
000062, 000013, 016078, съгласно скица № К00664 от 04.06.2012г. С договорa за продажба продавачът се задължава да предостави в
собственост на купувача посочения имот, а купувачът да заплати продажната цена
в размер на 5240,00 лева, както и режийни разноски в размер на 104,80 лева, и
платен данък за придобиване на недвижим имот в размер на 104,80 лева.
На
20.02.2013г. в Служба по вписванията – Кюстендил е вписана искова молба за установяване
на собственост спрямо част от процесния имот, с ищци Н. Е., К. Е., Н. Н., Д. К.,
М. К., Д. Ш. и Л. С., и ответници по делото - И.М. ***. Образувано е гражданско
дело № 405 от 2013 година по описа на Районен съд-Кюстендил. Исковата претенция
е отхвърлена като неоснователна. При последващ инстанционен контрол, Окръжен
съд – Кюстендил, след второ връщане на делото от ВКС, с Решение № 205/05.08.2016г.
по в.гр.дело № 174 от 2016г. искът е изцяло уважен, като спрямо И.С.М. *** е
признато в полза на ищците по делото, че са собственици общо на 2473 кв.м.
реални части от имота. Решението е влязло в сила на 20.06.2017г., на която дата
е постановено Определение № 283 по гр. дело № 46 от 2017г. по описа на ВКС, с
което не е допуснато касационно обжалване. Определението на ВКС е неподлежащо на
обжалване и е влязло в законна сила в деня на постановяването му.
Междувременно,
на 16.04.2013г., след като е образувано гр. дело № 405 от 2013 година по описа
на Районен съд-Кюстендил, е извършено разпореждане с имота от страна на И.М. и
съпругата му, които са дарили имота на дъщеря си – В.М., със запазено право на
ползване в полза на И.М.. Това обстоятелство е определено за безспорно по
делото.
По
инициатива на ищците са допуснати и назначени две експертизи. Първата от тях, съдебно-техническа
по своя характер, извършена от в.л. Т., установява, че площта на трите
новоформирани имота /с идентификатори 66891.16.92, 66891.16.93 и 66891.16.94 по
КККР на с. С., общ. К./, чиято собственост е установена по гражданско дело №
405 от 2013 година по описа на Районен съд-Кюстендил в полза на ищците по приключилото
дело, е в общ размер от 2473 кв.м. и още 187 кв.м. път, който осигурява достъп
до имотите, като общата площ, с която се намалява закупения от И.М. имот е 2660
кв.м. Според вещото лице, останалата част от процесния имот в размер на 3877
кв.м. не е годен за земеделско производство, поради неправилната му форма, не
подлежи на механизирана обработка и е със силно ограничен хумосен хоризонт.
Вещото лице оценява справедливата пазарна стойност на имота на И.М. /с
идентификатор 66891.16.95 по КККР на с. С.,общ. К./, в размер на 1900,00 лева.
Със
съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в.л. В., се установява, че общата
стойност на разходите, платени от И.М. за сключването на процесния договор №
Д-00-679 от 27.11.2012г. са в размер на 5 521,40 лева. Разходите, поети от
И.М. по повод водените съдебни дела пред всички съдебни инстанции, свързани с
иска за собственост, по който е образувано гр.дело № 405 от 2013г. на Районен
съд – Кюстендил, са в размер на 1824,00 лева, съгласно покана за доброволно
изпълнение до И.М. с изпълнителен лист, издаден на 28.06.2017г. по гр. дело №
405 от 2013 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, както и 1319,94 лева по
образуваното изпълнително дело. Според вещото лице, прогнозната стойност на
дохода от аренда за имота в пълния му размер от 6,538 дка е на обща стойност от
1320,68 лева за периода от 2013г. до 2020г. вкл., а дължимата субсидия за
притежаване на обработваемата площ, отпускана от ДФ „Земеделие“ за имот като
процесния за периода от 20.02.2013г. до момента на проверката от вещото лице е
различна, в зависимост от схемата за плащане, като за всяка една от тях вещото
лице е определило стойност, посочена в заключението.
В
открито съдебно заседание на 01.07.2021г. са разпитани двама свидетели – И. К.
Г. и К.л Й. С., доведени от ищците по делото. Според св. И. Г., И.М. е
земеделски производител, който притежава необходимата техника да осъществява
земеделско обработване на имота, но след като е въведен във владение на имота,
са се създали неприятни взаимоотношения между него и Д. К. и М. К..
Свидетелката споделя, че в автобус е чула разговор между Д.и М. К., които са
говорили против И.М. по повод придобития от него процесен имот. Преди да се
осъществи продажбата, свидетелката не знае да са били налице лоши
взаимоотношения между тях. Вследствие на случилото се, съпругата на И.М. била
много притеснена, не се чувствала добре. Съпругът и също, като имал проблеми с
високо кръвно налягане, пиел лекарства и посещавал лекар.
Свидетелят
С. заявява, че е бил част от комисията, назначена от кмета на общината, провела
търга, на който бил определен купувач на процесния имот в качеството му на кмет
на кметство – с.С . Споделя, че процедурата по продажбата на имота протекла
безпроблемно, но впоследствие, след придобиване на имота от страна на И.М., са
започнали лични препирни между него и Кацарски, които по данни на свидетеля, го
„очернили“.
По
делото от ответната община е представена цялата административна преписка по
сключването на процесния договор, видно от която е съставен акт за частна
общинска собственост на процесния имот с №2626 от 24.07.2012г. След
осъществената продажба по проведения търг с тайно наддаване, със Заповед №
РД-00-1363 от 09.11.2012г. на кмета на Община Кюстендил е наредено
прехвърлянето на имота в полза на И.М.. Въз основа на посочената заповед е
съставен и договор за продажба на недвижимия имот, като последният е отписан от
актовите книги на общината и е завършен смесения фактически състав по
продажбата му.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните правни изводи:
Предявеният
иск по чл. 190, ал.1, във вр. с чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения
договор за продажба е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.1 от ЗЗД, ако част от продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да
поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение по чл.189 от ЗЗД,
когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил
договора, ако знаеше за правата на третите лица. Отговорността на продавача
възниква, когато трети лица имат право на собственост или други права по
отношение на част от вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен
ако по време на купуването последният е знаел, че такива трети лица имат права
върху купуваната от него вещ. Договорът за прехвърляне на вещни права върху
чужд недвижим имот не се разваля по право при наличието на влязло в сила
решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота.
В
случая се установява безспорно, че ответникът е продал на ищеца И.М. една вещ,
на която самият той не е бил собственик в цялост. Продажбата на чужда вещ не е
нищожна, но не произвежда вещно правен ефект по повод частта, която не е
собственост на продавача, тъй като никой не може да придобие повече права от праводателя
си. Предявеният иск не е за виновно неизпълнение на договор, а за обратно
действие на развалянето му по право, поради невъзможност за изпълнението му /чл.
89 от ЗЗД/, която следва да е обективна. Съгласно чл. 188 от ЗЗД, продавачът
отговаря, щом трето лице има права върху продадената вещ, които може да
противопостави на купувача. За да се упражни надлежно правото на разваляне на
договора по реда на чл. 190, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 87 от ЗЗД е достатъчно
да бъде установено по положителен и безспорен начин притежаваното от третото
лице право върху част от имота, както и че купувачът не би сключил договора,
ако знаеше за наличието на права на трети лица спрямо имота. Първата
предпоставка несъмнено бе доказана в настоящето производство от влязлото в сила
съдебно решение № 205 от 05.08.2016г., постановено по в.гр.дело № 174 по описа
на Окръжен съд - Кюстендил, признаващо правата на третите лица върху част от
имота и по което дело страните по настоящото са били ответници, т.е. са
обвързани от силата на пресъдено нещо.
От друга страна,
съдът счита, че е налице и втората предпоставка - купувачът не би сключил
договора, ако знаеше за наличието на права на трети лица спрямо имота. Ищците
са добросъвестни, тъй като към момента на сключването на договора и до
привличането им като страни в исковото производство не са знаели за правата на
третите лица. Тази констатация се установява от свидетелските показания по
делото. Така според св. И. Г., И.М. е земеделски производител, който притежава
необходимата техника да осъществява земеделско обработване на имота, като
земеделието е основната му трудова дейност. С оглед на този факт и предвид
заключението на вещото лице Т., която констатира, че останалата част от имота,
необременена с права на трети лица и в размер на 3877 кв.м., не е годна за
земеделско производство, поради неправилната си форма, като не подлежи на
механизирана обработка и е със силно ограничена плодородна стойност, навежда
логичен извод за съда, че имотът вече не притежава необходимите качества да
бъде използван с предназначението, за което е закупен.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за погасяване на иска за разваляне на договора по
давност. В задължителната съдебна практика /Решение № 865 от 8.12.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 2134/2008 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 239 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2014 г., IV г. о., ГК; Определение №10 от 07.01.2020г. на ВКС по
гр. дело № 2656/2019 на III г.o., ГК/ е прието, че срокът
по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД започва да тече от
момента, в който правото на разваляне на договора може да бъде осъществено,
т.е. от момента на неизпълнение на
задължението, което в настоящия случай е от момента на влизане на съдебното
решение за признаване на права на трето лице върху продадената вещ в сила. Настоящата
искова молба е подадена на 28.07.2020 г. Решението, с което са признати правата
на трети лица върху процесния имот, е влязло в сила на 20.06.2017г. С влизане в
сила на това решение за ищците е възникнало правото да искат разваляне на
договора по съдебен ред, поради което от тази дата започва да тече и
предвидения в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД петгодишен срок. Той изтича на 20.06.2022
година, искът е предявен преди тази дата, следователно срокът е спазен и
възражението е неоснователно. Ето защо съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 190, ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба
досежно целия имот, тъй като искът е основателен и доказан и следва да се
уважи.
С отпадане на
облигационната връзка между страните на основание чл. 189, ал. 1, изр.2 от ЗЗД,
продавачът дължи връщане на продажната цена. Между страните липсва спор, че
договорената продажна цена е заплатена. Платената сума за имота и претендирана
с исковата молба и уточненията към нея е в размер на 5240,00 лева. Тя е доказана
по размер и основание, както с представените писмени доказателства, така и със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Видно по делото
е, че с приходна квитанция № 081404 е платен депозит за имот № 000012 в размер
на 523,00 лева, като с платежно нареждане за плащане през банка „С. Д. Е.“ от
26.11.2012г. са заплатени още 4717,00 лева.
За
ответникът възниква задължение да върне не само заплатената сума за имота, но и
разноските по сключване на договора, предвид отпадане на основанието, по повод
на което са заплатени. Претендираните разноски по сключване на договора също се
доказват по размер и основание. С
фактура № ********** от 26.10.2012г. с касов бон са платени 60 лева за тръжни
книжа, като при сключването на процесния договор е заплатена обща сума в размер
на 221,40, включваща режийни разходи, данък за придобиване на имота, както и
такса за сключване на договора.
С
исковата молба на основание чл. 191, ал.1 от ЗЗД се претендира заплащането
и на разноските по делото, по което е осъществена частичната евикция на купувача
по договора. Разноските по воденото дело от купувача срещу третото лице за
запазване на имота се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като
са пряка и предвидима последица от неизпълнението. Съгласно констатациите на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, отразени в заключението,
претендираната сума в размер от 4000 лева е доказана по размер и основание,
поради което искът за заплащане на разноските по воденото дело се явява
основателен и следва да се уважи до размера на претендираното.
Обезщетението за
вреди, извън посочените в чл.191, ал.1 и 189, ал.1 от ЗЗД, съгласно последната
цитирана разпоредба, се определя по общите правила за неизпълнение на
задължението. Съгласно чл.82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Ищецът В.М.
претендира сума в размер на 3500,00 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи.
Съдът,
след като взе предвид възражението на ответника и констатациите в Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2012 г., установи
следното:
Пропуснатата
полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Ищецът В.М. навежда доводи, че в
резултат от неточното изпълнение на ответника е пропуснала сигурно увеличение
на имуществото си, но доказателства за наличието на сигурност за увеличаване на
имуществото й не се представят пред съда. За уважаване на иска за пропуснати
ползи без съмнение следва да бъде доказана възможността да бъде увеличено
имуществото на ищеца поради договорното неизпълнение, а не чрез логически
предположения за закономерното настъпване на евентуално увеличение. Пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Поради недоказване на
сигурност от увеличаване на имуществото, ако ищецът не е бил съдебно отстранен
от имота, настоящият иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не
следва да се пропуска и фактът, че разпореждането с имота от И.М. и съпругата
му чрез дарение на В.М. се е случило след вписване на исковата молба в съда. В.М.
се явява последващ преобретател на имота и не е налице облигационна връзка
между нея и Община Кюстендил, поради което не е налице основание за търсене на
договорна отговорност от нея спрямо ответната община.
Поради
посочено искът за обезщетяване на пропуснати ползи от В.М. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост, тъй като остана недоказан.
С
исковата молба е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца И.М. на базата на ангажираната договорна
отговорност на ответната община. Настоящият състав на съда счита, че присъждане
на обезщетение за неимуществените вреди е допустимо и при договорната
отговорност, при наличие на законовите предпоставки за обезвреда, като
дължимото обезщетение за същите се определя от съда по справедливост, съгласно
общото законово правило на чл. 52 ЗЗД. Правилото на чл.82 от ЗЗД ясно определя
кръга на вредите, които следва да са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението по договор, изправната страна по който е поставена в
неблагоприятното положение от неизпълнението – както имущественото му
състояние, така и накърняването на неговите нравствени и морални ценности –
доброто име в обществото, разрив на личностни взаимоотношения, които водят до
личностно натоварване и дискомфорт, което иначе не би съществувало, ако
договорът е породил в цялост желаните и от двете страни последици.
Претърпените
неимуществени вреди от И.М. се установяват от показанията на свидетелите по
делото, според които в резултат на поведението на ответника, във връзка с частичното
неизпълнение на процесния договор и засягане на правата на третите лица, са се
създали неприятни взаимоотношения между И.М. и Д. К.и М. К. /ищци по
предходното дело/, които са говорили против него по повод придобития от него
процесен имот. В следствие на случилото се, съпругата на И.М. била много
притеснена, не се чувствала добре, съпругът й също, като имал проблеми с високо
кръвно налягане, пиел лекарства и посещавал лекар, поради факта, че е известен
в обществото като почетен и работлив човек, но е поставен от съконтрахента си и
ответник по настоящото производство в положение на некоректен платец,
преследващ лична облага и незачитащ правата на другите. Претърпените неимуществените
вреди от И.М., след отчитане на неговите личностни характеристики от съда,
представляват широк кръг и обхващат засягането на блага, които са предмет на
абсолютни субективни права - право на чест и добро име в обществото, така и
нарушено право върху предмет, което е накърнило и друго негово субективно право
– на труд.
От
преценката за вида и характера на така понесените от ищеца неимуществени вреди
следва, че сумата от 750 лева се явява справедливо да ги възмезди обезщетение,
поради което до този размер исковата претенция следва да бъде уважена, а за
разликата до 1 500 лева искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът следва да се произнесе и по предявените искове
за заплащане на мораторна лихва върху претендираните суми.
По
иска за връщане на продажната цена на имота се претендира мораторна лихва от
момента на плащането на продажната цена по разваления договор - 26.11.2012г. до деня на завеждане на исковата
молба в съда – 28.07.2020г., която е определена в размер на 4083,00 лева. Върху
сумата на иска за претърпените имуществени вреди от И.М. в размер на 4000 лева
се претендира мораторна лихва в размер на 1261,00 лева за периода от влизане в
сила на съдебното решение, с което е осъществено съдебното отсраняване –
20.06.2017г. до деня на входиране на исковата молба. За същия период е и
претендираната лихва за обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
определена от ищеца в размер на 473,00 лева. Иска се заплащането на законна
лихва от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
задълженията.
След
като прецени исканията на ищеца М., съдът счита, че ответната община не следва
да бъде осъдена да му заплати законна лихва върху присъдените по другите искове
суми до момента на предявяване на исковата молба. Изискуемостта на задължението
на продавача за връщане на цената дава право на евицирания купувач да поиска
изпълнение от момента на изискуемостта, но не задължава продавачът да изпълни
преди поискването и затова продавачът ще изпадне в забава от момента, в който
бъде поканен да изпълни задължението си /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. В конкретния
случай, правото на ищеца да поиска заплащането на дължимите суми е възникнало
след осъществената частична евикция с влизане в сила на решението на съда.
Правото на мораторно обезщетяване зависи от волята на правоимащия, който следва
да уведоми длъжника да изпълни задължението си с покана. По делото не се
представиха доказателства, че такава покана е отправена преди завеждане на
исковата молба, с която се кани ответника да плати, поради което от този момент
следва да се дължи и законна лихва за забавено плащане. Законна
лихва започва да тече от първия ден на забавата и продължава до
изплащането на целия дълг.С оглед на това съдът следва да осъди ответната
община да заплати на ищеца И.М. законна лихва върху присъдените суми, но от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на отделните
задължения.
По
разноските:
За
ищците: С оглед правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Общата
претендирана сума по исковете за защита на интереса е в размер на
20 057,00 лева. От тях са уважени исковете за връщане на продажната цена в
размер на 5240,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, 4000,00 лева
претърпяна загуба от ищеца И.М. и законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
750,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, ведно с
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на задължението, или
обща стойност на уважените искове в размер на 9 990,00 лева. В представения по
делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, направени от ищеца, се иска
заплащането на 1000,00 лева, представляваща сума, заплатена за държавна такса,
600,00 лева за изпълнение две експертизи, 1650 лева адвокатско възнаграждение и
200,00 лева транспортни разходи. Съдът счита, че така определеното адвокатско
възнаграждение е справедливо с оглед характера на делото, поради което това
искане следва да се уважи. Основателни са исканията и за заплатена държавна
такса и възнаграждения на вещи лица. По своя характер транспортните разходи не
представляват деловодни разноски, поради което съдът счита това искане за
неоснователно и ще го отхвърли. С оглед на това съдът определя деловодни
разноски в полза на ищците в размер на 1619,00 лева, с оглед уважената част от претенциите.
За
ответника: Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Процесуалният представител на
ответната община претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение за
водене на настоящото дело. Съдът счита за справедливо присъждането на такова в
размер на 300,00 лева, с оглед степента на сложност и характера на делото. Като
се вземе предвид отхвърлената част от исковете, ищците следва да заплатят
юрисконсултско възнаграждение на Община Кюстендил в размер на 150,00 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения договор № Д-00-679/ 27.11.2012г. между Община
Кюстендил като продавач, и И.С.М., като купувач, за продажба на недвижим имот –
частна общинска собственост, представляващ
земеделски имот № 000012, находящ се в землището на с. С., общ.К., ЕКАТТЕ
66891, с площ от 6,538 дка, начин на трайно ползване – пус. необр. земя, при
граници и съседи на имота: имоти с номера: 000033, 016079, 000064, 016079,
000062, 000013, 016078, съгласно скица № К00664 от 04.06.2012г.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, ЕИК *********, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „В.“ №1, представлява от
П. П. – кмет, да заплати на И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в
размер на 5240,00 /пет хиляди двеста и четиридесет/ лева – продажната цена на
недвижимия имот по сключения договор за продажба, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /28.07.2020г./ до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, ЕИК *********, с адрес: гр. К., пл. „В.“ №1, представлява от П.П. –
кмет, да заплати на И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 4000,00
/четири хиляди/ лева – имуществени вреди за присъдени и заплатени съдебни разноски
в производството по гражданско дело № 405 по описа на Районен съд - Кюстендил
за 2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/28.07.2020г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, ЕИК *********, с адрес: гр. К., пл. „В.“ №1, представлява от П. П. –
кмет, да заплати на И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 750,00
/седемстотин и петдесет/ лева – претърпени неимуществени вреди от И.М. по повод
неизпълнение на сключения договор, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /28.07.2020г./ до окончателното изплащане на
задължението, като за разликата до претендираната сума от 1500,00 лева съдът отхвърля иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от В.И.М., ЕГН **********, с постоянно пребиваване в К. И., М., ул. „А.“ №**,
ап. * по чл.189, ал.1, изр. 3, във вр. с чл.82 от ЗЗД против Община Кюстендил, ЕИК
*********, с адрес: гр. К., пл. „В.“ №1, представлява от П. П. – кмет, за
заплащане на сумата от 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева за претърпени имуществени
вреди, представляващи пропусната полза, поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от И.С.М., ЕГН **********, с
адрес ***, ЕИК *********, с адрес: гр. К., пл. „В.“ №*, представлява от П. П. –
кмет, както следва:
-
за сумата от 4083,00 лв., представляваща законна лихва от момента на плащането
на продажната цена по разваления договор -
26.11.2012г. до деня на завеждане на исковата молба в съда –
28.07.2020г.;
-
за сумата от 1261,00 лв., представляваща законна лихва върху претърпените
имуществени вреди за присъдени и заплатени съдебни разноски в производството по
гражданско дело № 405 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2013г. за периода
от влизане в сила на съдебното решение, с което е осъществено съдебното отстраняване
– 20.06.2017г. до деня на входиране на исковата молба;
-
за сумата от 473,00 лв., представляваща законна лихва върху претърпените неимуществени
вреди за периода от влизане в сила на съдебното решение, с което е осъществено
съдебното отстраняване – 20.06.2017г. до деня на входиране на исковата молба, поради
неоснователност.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, ЕИК *********, с адрес: гр. К., пл. „В.“ №*, представлява от П. П. –
кмет, да заплати на И.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1619,00
/хиляда шестстотин и деветнадесет/ лева – разноски по производството, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********,
с адрес *** и В.И.М., ЕГН **********, с постоянно пребиваване в К. И., М., ул.
„А.“ №**, ап. *, да заплатят на Община Кюстендил, ЕИК *********, с адрес: гр.
Кюстендил, пл. „В.“ №*, представлява от П. П. – кмет, сумата в размер на 150,00
/сто и петдесет/ лева – разноски по производството, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: