Р Е Ш Е Н И
Е
№ 180
гр.Велико
Търново, 24.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди двадесет
и втора година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
183 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Й.И. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0311 - 000023 / 11.03.2022г.,
издадена от полицейски инспектор при РУ Павликени към ОД на МВР - Велико
Търново, с която е прекратена
регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес Е63 АМГ“ с рег. № ***за срок от 6
месеца. В жалбата
се твърди нищожност на ЗППАМ поради издаване от некомпетентен орган. Твърди се още,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана, както и
издадена при липса на доказателства за осъществен фактическият състав за
прилагане на процесната ПАМ. Моли се за прогласяване на нищожността на оспорения
административен акт, алтернатива за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С
писмо вх. № 2406/20.05.2022г. по описа на съда изразява становище за валидност на издадена заповед като
твърди надлежно упълномощаване на полицейския инспектор, както и наличие на
предпоставките за налагане на процесната ЗППАМ.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0311 - 000023 / 11.03.2022г., издадена от Х.М.Я.
- полицейски инспектор при РУ Павликени към ОД на МВР Велико Търново, с която е
прекратена регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес Е63 АМГ“ с рег. № ***за
срок от 6 месеца.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Г.З.Г.
управлява
на 09.03.2022г. лек автомобил марка „Мерцедес Е63 АМГ“ с рег. № ***,
собственост на М.Й.И., когато е спрян за проверка от
служители на МВР. При извършената проверка е установено, че водачът не
притежава СУМПС и е неправоспособен. За констатираното нарушение на
водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 72451 от
09.03.2022г., въз основа на който е издадена и процесната заповед за прилагане
на ПАМ на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.
В хода на съдебното производство нови
доказателства не се представят от страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката за нищожност на оспорения административен
акт, поради липса на компетентност на издателя му.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена Заповед № 366з-4488 / 31.12.2021г. на директора на ОД на
МВР – В. Търново, в сила от 01.01.2022г., с която се оправомощават служители
заемащи различни длъжности да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, измежду които
са и полицейски инспектори в група „Охранителна
полиция“ в РУ – Павликени – за територията, обслужвана от районното управление
при ОД на МВР – Велико Търново (т.1.8 от заповедта). Съгласно представените
доказателства за заеманата длъжност от издателя на заповедта се установява, че
полицейски инспектор Х.М.Я. заема
длъжността полицейски инспектор V степен в група
„Охранителна полиция“ в РУ – Павликени“, считано от 14.12.2015г. до момента. При
тези данни, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от надлежно
упълномощен административен орган с териториална и материална компетентност,
в кръга на вменените му правомощия.
Оспорената заповед е издадена в преписаната от закона
писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаване на акта. Съдът счита че в заповедта
са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката фактически
обстоятелства, от които се установява, че на посочената в заповедта дата и
място собственото на жалбоподателката МПС е било управлявано от неправоспособно
лице. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена нормата на
чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП. Настоящият състав намира, че изложените мотиви
в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере
съображенията на административния орган за издаване на наложената му ПАМ,
изписана словесно в разпоредителната част на оспорената заповед „Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Верността на фактическите
констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.
Не са допуснати съществени нарушения на административно -
производствените правила, които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален
административен акт.
Правилно
е приложен и материалния закон.
Разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ на ЗДвП, предвижда
налагането на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията
на пътното превозно средство“ за определен срок на собственик, чиито автомобил
се управлява от лице, което не е правоспособен водач. За да са налице
предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка следва в
хода на административното производство да са доказани правото на собственост
върху автомобила и управлението му от неправоспособен водач. По отношение на
първия въпрос – собственост на превозното средство – няма спор между страните, че
към момента на проверката от полицейските служители на 11.03.2022г. лекият автомобил
– обект на ПАМ, е собственост на жалбоподателката М.Й.И., поради което съдът
намира, че адресата на принудителната административна мярка правилно е
определен.
По
делото не е спорно и обстоятелството, че същото е управлявано от лице, различно
от собственика.
Спорен е въпросът за управлението на
автомобила от лице, което не е правоспособен водач, като в жалбата лаконично е
споменато за недоказаност на фактическия състав за налагане на процесната принудителна
административна мярка.
Правоспособността да се управлява
моторно превозно средство представлява признато от държавата право да се
извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Редът и условията за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство са регламентирани в Наредба
№ 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство като съгласно чл. 2,
ал. 1 и ал. 2 от същата правоспособността за управление на моторно превозно
средство се придобива след задължително обучение и след полагане на изпит,
проведен при условията и по реда на наредбата. Признаването на това право
държавата е поставила в зависимост от две групи изисквания: 1. съвкупност от
знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно
средство и 2. физическа и психическа годност за управление на моторно превозно
средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на
първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното
упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на
правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания законодателят е
създал специален ред - изпит пред оторизиран от държавата правен субект за
проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от
компетентно медицинско лице. Поради което и единствено удостоверяване на
наличието на знания за управление на превозното средство не е достатъчно да се
удостовери наличието на правоспособност на водача, какъвто е настоящия случай.
Наред с горното, за да управлява моторно превозно
средство, водачът следва да бъде правоспособен и да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория (арг. от
чл.150 и чл.150а от ЗДвП), а съгласно чл.2, ал. 3 от Наредбата лицата, положили
успешно изпита, се издава свидетелство за управление на МПС, с което се
удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория. В
същия смисъл е и чл.50, ал.1 от ЗБЛД, който легално дефинира свидетелството за
управление на моторно превозно средство като индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, който с
обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт -
правоспособността на притежаващия го да управлява моторно превозно средство от
съответната категория. От граматическото тълкуване на посочените разпоредби е
ясно, че издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство
е предпоставено от придобиването на правоспособност, но за да управлява
правомерно моторно превозно средство, водачът трябва да притежава съответно
свидетелство за управление.
Видно от съдържащата се в
административната преписка Справка за нарушител/водач на 10.02.2022г. Г.З.Г. полага
и издържа изпита за първоначално придобиване правоспособност за управление на
МПС категория “B“, за което е съставен Протокол №130 от същата дата, но едва на
11.05.2022г. подава заявление за издаване на СУМПС, към което е приложил
изискуемите документи, измежду които е и карта за медицински преглед и свидетелство
за управление на моторно превозно средство е издадено едва на 16.05.2022г. Така
изложеното обосновава извод, че Германов действително към момента на проверката
/11.03.2022г./ покрива част от изискванията за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство, но не се удостоверява физическата му годност за водач и не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Единственият начин,
предвиден в закона, за удостоверяване на правоспособността, е посредством свидетелство
за управление на моторно превозно средство, а в случай, че водачът не притежава
такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност
правомерно да я установи. Първоначалното придобиване на свидетелство за
управление на МПС от съответната категория е придобитата от водача
правоспособност. Предвид това, липсата на издадено свидетелство за управление
на моторно превозно средство се приравнява по своите правни последици на липса
на правоспособност, поради което и разпоредбата на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП
забранява на водачите, които не притежават СУМПС да управляват превозни
средства. След като към датата на проверката водачът Г.З.Г. управлява лек
автомобил, собственост на жалбоподателката, без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, а такова му е издадено след няколко
месеца, то правилно административният орган приема наличието на осъществен
фактически състав за налагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“.
Административният орган ясно е посочил в
какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите
в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на
административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство. Следователно
в хода на настоящото производство са установени по безспорен начин
съставомерните елементи за налагане на принудителната административна мярка и
тя е наложена при спазване на материалния закон.
По изложените съображения съдът намира
оспорения административен акт за издаден от компетентен орган при спазване на
процесуалния и материалния закони, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
на М.Й.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0311 - 000023 / 11.03.2022г., издадена от полицейски инспектор при РУ Павликени към
ОД на МВР - Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
Съдия: