Мотиви към
присъда по НОХД № 7496/2017 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, НО, XXI н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против:
- И.С.И., с ЕГН: ********** за това, че на
28.08.2017 г. в с. Б., обл. Пловдивска, в съучастие като съизвършител с Д.И.А.,
ЕГН: **********, по хулигански подбуди е причинил другиму, а именно: на Г.Г.Г.,
ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
долната устна, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
129 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и против
- Д.И.А., с ЕГН: ********** за това, че на 28.08.2017 г.
в с. Б., обл. Пловдивска, в съучастие като съизвършител с И.С.И., ЕГН: **********
по хулигански подбуди е причинил другиму, а именно: на Г.Г.Г., ЕГН: **********
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долната устна,
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Г.Г.Г.
против подсъдимите И.С.И. и Д.И.А. за заплащане на сумата от 1 600 (хиляда
и шестстотин) лева солидарно от двамата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, за което подсъдимите са
предадени на съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Наказателното производство спрямо подсъдимия И.С.И. е
било прекратено с одобрено от друг състав на съда споразумение.
Така предявеният граждански иск против двамата
подсъдими е бил оттеглен в съдебно заседание, като съдът с определение е
прекратил производството в частта по отношение на гражданския иск спрямо
подсъдимия Д.И.А. и спрямо И.С.И..
Прокурорът поддържа внесеното обвинение против
подсъдимия Д.И.А., като намира същото за доказано по несъмнен начин. Предлага
на съда да кредитира показанията на частния обвинител Г. и заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни. Поддържа обясненията на
подсъдимия А. да представляват защитна версия, както и предлага да не се
кредитират и показанията на св. И.И.. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда, като обосновава наличието на предпоставките за приложението на чл. 78а НК с освобождаване на подсъдимия А. от наказателна отговорност с
административно наказание „глоба“. Същото предлага на съда да бъде
индивидуализирано в размер на 3 000 лева. Излага подробни съображения и в
подкрепа на извода си процесното деяние да е било извършено по хулигански
подбуди. Взема становище разноските по делото да бъдат съразмерно възложени в
тежест на подсъдимия.
Повереникът на частния обвинител се солидаризира със
становището на прокурора обвинението да е доказано по несъмнен начин, както и
да са налице предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване на подсъдимия А. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В тази връзка
моли същото да бъде индивидуализирано от съда в максималния предвиден в закона
размер. Поддържа деянието да е било извършено по хулигански подбуди, като
излага фактическата обстановка, която предлага на съда да приеме за установена.
Защитникът моли да бъде постановена оправдателна
присъда. Взема становище деянието на подсъдимия А. да е не е общественоопасно
като извършено в условията на неизбежна отбрана. Поддържа показанията на
частния обвинител Г. да са изолирани по делото, а тези на св. Н. –
противоречиви. Предлага на съда да приеме от фактическа страна, че частният
обвинител пръв бил напсувал св. И.И., както и че се е опитал да удари
подсъдимия А., докато последният е разтървавал Г. и И.И.. Пледира, че по делото
не се установява и подсъдимият А. да е действал по хулигански подбуди, тъй като
е имал личен мотив, който бил изключвал възможността и за наличието на
хулигански подбуди. Счита, че ударите, отправени от А., са били провокирани от
обидните думи и от опита за удар от страна на частния обвинител Г.. При
условията на евентуалност – ако съдът намери подсъдимия за виновен в
извършването на деянието, за което му е повдигнато обвинение, моли същият да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагането на административно
наказание „глоба“, което да бъде в минимален размер от 1 000 лева. Пледира
да не са налице никакви отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият Д.И.А. дава обяснения, в които твърди да е
ударил само два-три шамара на частния обвинител Г.. Поддържа последният да се е
опитал да го удари преди това. Твърди да се е намесил само за да разтърве
биещите се И.И. и Г.Г.. В хода на съдебните прения поддържа наведените доводи и
направени възражения от своя защитник. С последната си дума моли съда да бъде
оправдан.
От фактическа страна:
Д.И.А. е
роден на *** г. в гр. Ч., б., български гражданин, живее в с. Ч.г., обл. С.З.,
ул. „С.“ № *, с начално образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.
На 28.08.2017 г. частният обвинител Г.Г.Г. през целия
ден си бил вкъщи в с. Б., обл. Пловдив, ул. „В. Г.“ № **. По някое време към
19:00 часа на същия ден - 28.08.2017 г., решил да отиде до близкия до дома му
магазин, за да си купи нещо. На улицата, в непосредствена близост до магазина, Г.
видял св. И.С.И. и подсъдимия Д.И.А., които стояли в каруца. Двамата били дошли
от с. Ч.г. в с. Б., обл. Пловдив с 2 каруци заедно с техни близки: св. Г.Г.А.,
св. Х.И.Х., И.Х.И. и св. И.В.И. и се отбили на гости при техни познати в с. Б.,
където всички консумирали значително количество алкохол. Минавайки покрай св. И.И.
и подсъдимия А., частният обвинител Г. ги погледнал, без да им каже нищо, а св.
И.И. му казал: „Какво ме гледаш? Ела тука“, но Г. отговорил, че няма да отиде,
влязъл в магазина и си напазарувал. След това частният обвинител се запътил към
дома си, но след като изминал около 20 метра откакто излязъл от магазина, чул
някой да вика: „Ето го тоя“. Когато го настигнали, св. И.И. застанал пред Г.Г.,
а подсъдимият Д.А. зад него и го ударил с юмрук в задната част на главата. В
резултат на удара Г. паднал на земята, а св. И.И. и подсъдимият Д.А. продължили
побоя над него като започнали да го удрят и ритат с все сила по цялото тяло – в
предната и задната част. Нанасянето на ударите продължило около 1-2 минути,
след което И.И. и подсъдимият А. прекратили насилническите си действия спрямо Г.Г.
и му казали да бяга, за да не се върнат отново.
Частният обвинител Г. се прибрал в дома си и се обадил
на майка си - св. З.Д.Г., за да й разкаже за случая. Тя от своя страна се
обадила на св. Д.Г.Г. и му споделила за случилото се със сина й. Свидетелят Д.Г.Г.
веднага се отзовал като заедно с него в дома на Г.Г. отишъл и бащата на св. Д.Г.
– св. Г.С.Г.. Там заварили частния обвинител Г.Г., който плачел, като целият му
гръб бил в синини, част от зъба му бил счупен и имал наранявания по лицето. Г.,
св. Г.С.Г. и св. Д.Г.Г. заедно решили с автомобил на последния - бял бус „Фиат
Докато“ да последват извършителите, като Г.Г. посочил накъде се били насочили
те с каруците. Тримата, след като тръгнали след извършителите, минали по
надлеза, който водел до с. Болярино, обл. Пловдив и продължили до
бензиностанцията на „Лукойл“. Там те видели двете каруци, които идвали от
стопанския двор на с. Б., минаващи покрай един нисък подлез и продължили по асфалтовия път за с. О., обл.
С.З.. Тримата в белия бус „Фиат Докато“ също тръгнали след каруците по пътя. Возещите
се в двете каруци, сред които били и подсъдимият А. и св. И.И., на няколко пъти
целили автомобила с празни стъклени бутилки от бира, която пиели. Междувременно
зад белия бус „Фиат Докато“ с нейния автомобил била св. И.Е. Г., която по време
на пътуването се обадила на ЕЕН: 112 и съобщила за случая. Малко преди влизане
в с. О., обл. С.З. във връзка с подадения сигнал на тел. 112 на мястото
пристигнал п.п. от РУ Раковски при ОД МВР-Пловдив в състав св. Р.Г.Р. и св. Т.Я.Щ..
При пристигането си полицейските служители заварили двете каруци в спряло
положение, като част от возещите се в тях били с колове и други предмети в
ръцете, а белият бус „Фиат Докато“ бил на около 7-8 метра разстояние. При вида
на полицаите лицата, държащи в ръцете си заплашително предметите, ги хвърлили
на земята. Свидетелят Щ. установил самоличността на лицата от ромски произход,
возещи се в каруците. След това св. Щ. *** и съобщил за случая като поискал
съдействие от РУ Ч. при ОД МВР-С.З., тъй като участъкът, на който били
изпратени, бил на границата на компетентност между РУ Раковски при ОД МВР-Пловдив
и РУ Ч. при ОД МВР-С.З.. След като пристигнал и патрул на РУ Ч. при ОД МВР-С.З.,
след нова консултация с ОДЧ се установило, че районът бил в териториалния
обхват на РУ Раковски при ОД МВР-Пловдив и съответният компетентен патрул
продължил работата си по случая. Тъй като вече се смрачавало, св. Р.Г.Р. и св. Т.Я.Щ.
осветили с фенерче лицата от р. п., придвижващи се в двете каруци, и попитали частния
обвинител Г. кои лица са му нанесли побой. Без да се колебае Г. посочил св. И.С.И.
и подсъдимия Д.И.А.. Двамата били задържани за 24 часа по реда на чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР със Заповед №329зз-147/28.08.2017 г. за И.С.И. и Заповед
№329зз-146/28.08.2017 г. за Д.И.А..
При нанесените му удари на 28.08.2017 г. на Г.Г.Г.
били причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
долната устна; контузия на лицето и главата; охлузване, кръвонасядане и оток по
главата; охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош; охлузвания и
кръвонасядания по крайниците.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства
–показанията на свидетелите Г.Г.Г., З.Д.Г., Н.Д.Н., Т.Я.Щ., Р.Г.Р., Д.Г.Г., И.Е.
Г., Г.С.Г., Х.И.Х., И.В.И., Г.Г.А. – частично, от обясненията на подсъдимия Д.И.А.
– частично, писмени доказателства
– Справка за съдимост, Характеристична справка; Справка АИС „БДС“; Заповед за
задържане на лице с рег. № 329зз-146/28.08.2017 г., както и от заключението на съдебномедицинската
експертиза № 334/2017 по писмени данни (лист 40-43 от досъдебното
производство).
Съдът изцяло дава вяра на показанията на частния
обвинител Г.Г.Г.. Съгласно изричната разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 2 НПК
същият е допустим свидетел в наказателния процес, поради което не може само на
основание, че в обвинителния акт се твърди Г. да е претърпял вреди от
процесното деяние a priori да се отрече доказателствената стойност на неговите
показания. Заинтересованост или предубеденост на свидетел са винаги конкретни
факти от обективната действителност, които не се предполагат в процеса по
отношение на допустимите съгласно чл. 118 НПК свидетели, а следва да бъдат
установени така, както всеки друг факт, въз основа на който съдът прави даден
извод в процеса. В тази връзка при оценката на показанията на частния обвинител
Г.Г. съдът съобрази, че в същите свидетелят подробно и хронологически
последователно описва случилите се събития на инкриминираната дата.
Обстоятелствата, за които Г. дава показания, са непосредствено възприети от
него в качеството му на очевидец, поради което той пресъздава пред съда свои
непосредствени възприятия. Показанията му се подкрепят и в отделни свои части
от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, на които съдът също
даде вяра, а така също и от способа за събиране и проверка на доказателства –
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, която съдът цени като
обективен източник на доказателствена информация по делото. Следва да се обърне
внимание и на това, че частният обвинител пресъздаде пред съда и конкретни
разменени реплики между него, подсъдимия и св. И.С.И., подробно и
последователно описа и как се е придвижил от с. Б. до с. О.. От една страна
това е индикация, че обстоятелствата, за които Г. дава показания, трайно са се
отразили и запаметили в съзнанието му, а същевременно тази обстоятелственост
създава една допълнителна и завишена гаранция, че в показанията си частният
обвинител правдиво и добросъвестно пресъздава осъществилите се в обективната
действителност факти. От показанията на Г.Г.Г. се установява, че на 28.08.2017
г. той е отивал до намиращия се в близост до дома си в с. Б. магазин, пред
който видял подсъдимия А. и св. И.И.. Установява се, че на мястото е имало още
лица от ромски произход, пътуващи с две каруци, които обаче са били отдалечени
от А. и И.И., като всичко това Г. е видял на излизане от магазина. Изяснява, че
преди Г.Г. да влезе в магазина св. И.И. му е казал: „Какво ме гледаш? Ела
тука“, но частният обвинител е отговорил, че няма да отиде и е влязъл в
магазина. Докато Г. се е прибирал към вкъщи, св. И.И. е застанал на пътя му
пред него, а подсъдимият А. зад него. Г. се е обърнал назад и е видял
подсъдимия. Не е видял други лица зад себе си. След като е обърнал главата си
напред, веднага е усетил удар в тила, от въздействието на който е паднал на
земята. Изяснява се, че докато Г. е бил на земята в продължение на около
една-две минути са му били нанасяни удари и ритници. Съдът съобрази, че в показанията
си частният обвинител обяснява, че е усещал удари както в предната, така и в
задната част на тялото си едновременно, т.е. от два различни източника, че
докато е бил свит на земята е чувал гласовете само на св. И. и на подсъдимия А.,
с които е разменял реплики и преди деянието – следователно вече е чувал
гласовете им, както и че веднага след преустановяване на ударите и ритниците по
тялото си е отворил очите си и е видял над себе си само св. И.С.И. и подсъдимия
Д.И.А.. В своята съвкупност тези обстоятелства изключват всяко съмнение, че
други лица може да са нанесли ударите и ритниците по тялото на Г.Г.. На първо
място останалите присъстващи лица са били по-отдалечени преди започване на
побоя, а освен това, ако някой друг беше нанасял удари или ритници на частния
обвинител, то той би го видял, когато е отворил очите си, но Г. е категоричен,
че над себе си е видял само св. И.И. и подсъдимия А.. Съдът намира, че по
категоричен начин се установява също така че и двамата – И.И. и Д.А., са нанасяли
удари и ритници по тялото на частния обвинител Г.. От една страна този извод се
извлича от показанията на Г., който изяснява, че удари са му били нанасяни
едновременно както в предната, така и в задната част на тялото. На следващо
място този извод следва и от показанията на свидетеля очевидец Н.Д.Н.. Той е
видял, че именно две лица са нанасяли ударите и ритниците по тялото на частния
обвинител. Показанията на свидетеля изцяло кореспондират с тези на Г. – св. Н.
също заявява да е видял частният обвинител да отива до близкия магазин, а после
на връщане, че едно от двете му непознати лица е бутнало Г.Г. на земята и
докато той е бил свит на земята, двете непознати лица са му нанасяли удари с
ръце и крака. Свидетелят е категоричен, че и двете лица са участвали в боя,
както и че други не са се намесвали и участвали. Обстоятелството, че св. Н.
заявява, че не е имало други лица, макар по делото да се установява, че
недалече от инкриминираното място са се намирали свидетелите А., Х., И.И.,
както и лицето И.Х.И. не разколебава достоверността на показанията му. Това е
така, тъй като по делото категорично се установи, че макар и наблизо
гореизброените са били все пак отдалечени от мястото, където св. И.И. и
подсъдимият А. са нанасяли удари по частния обвинител, от своя страна св. Н.
също е бил леко отдалечен, поради което е обяснимо защо не е забелязал
останалите лица. Съдът констатира, че свидетелят е правилно ориентиран за
разстояние, поради което обстоятелството, че не си спомня конкретно отстоянието
си до инкриминираното събитие също не е основание да не се даде вяра на
показанията му, в които възпроизвежда свои непосредствени впечатления. Същевременно
се установява, че свидетелят не се е намирал на такова разстояние, от което да
е обективно невъзможно да е възприел случващите се събития, за които дава
показания, както и че е имало пряка видимост към мястото, на което е бил
нанесен побоят върху Г.Г.. Показанията на св. Н. са източник на доказателствена
информация и за датата - 28.08.2017 г., на която са се осъществили
възпроизведените в показанията му събития. Установява се също, че макар
нанасянето на удари и ритници от страна на св. И.И. и на подсъдимия А. да не е
продължило дълго във времево измерение, то през този период на Г. са му били
нанесени поне десет ритника. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Н., в
тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като
очевидец. Не се установява негодност на свидетеля правилно да възприема и
възпроизвежда фактите от обективната действителност, нито се констатират
предубеденост или заинтересованост на свидетеля. В тази връзка изрично бяха
изследвани предпроцесуалните отношения на свидетеля с частния обвинител, като
не се установяват обстоятелства, внасящи съмнение в добросъвестното изпълнение
на св. Н. на задължението да даде показания пред съда. Последният се намира в
нормални, съседски отношения с частния обвинител, а показанията си е дал под
страх от наказателна отговорност. По тези съображения съдът даде вяра на
показанията на св. Н.Д.Н.. От показанията на частния обвинител Г. се
установяват и събитията след като той се е прибрал у дома си. В частта след
пристигането на свидетелите Щ. *** показанията на Г. напълно кореспондират с
тези на полицейските служители, които съдът също кредитира като дадени от
безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото свидетели. Установява се,
че осветени с фенерче са били лицата на всички от двете каруци, но посочени от
частния обвинител са били само подсъдимият А. и св. И.И., които в последствие
са били и задържани. Настоящият състав приема, че следва да кредитира
показанията на частния обвинител изцяло, тъй като при проверката на отделни
техни части - чрез показанията на св. Н., чрез тези на свидетелите Р. и Щ.,
чрез съдебномедицинската експертиза в нито една част показанията на Г. не бяха
разколебани или оборени, поради което не са налице основания да се отрече
достоверността им и в останалата им част. В тази връзка съдът дава вяра на
показанията на частния обвинител и в частта, в която заявява, че не е отправял
обидни думи към св. И.И. и към подсъдимия Д.А..
Дава се вяра и на показанията на свидетелите Т.Я.Щ. и Р.Г.Р..
Същите в качеството си на полицейски служители към РУ Раковски са възприели
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, по време на
изпълнение на служебните си задължения и по повод на подаден към тях сигнал от
дежурния ОДЧ. В тази връзка съдът намира, че двамата свидетели се явяват странични
лица спрямо инкриминираното деяние и участниците в него. Не се установяват
каквито и да е обстоятелства, от които да се приеме, че свидетелите са
заинтересовани от изхода на делото, поради което настоящият съдебен състав
приема, че Щ. и Р. добросъвестно са изпълнили задължението си да изложат пред
съда известните им обстоятелства, за които са им поставени въпроси. Свидетелите
са очевидци и в показанията си описват събитията, случили се след пристигането
си в с. О., където вече са били подсъдимият А., св. И.С., техните спътници,
както и ч.о. Г. и неговите роднини. Св. Щ. изяснява, че лицата от ромски
произход са били агресивно настроени и описва как едно от тези лица се е
опитало да хвърли дъска по тях, но е преустановил опита си, когато е видял
патрулния автомобил, с който свидетелите са се пристигнали. От показанията на
този свидетел се установява още, че той лично е видял синините по гърба на
частния обвинител, като описва и психичното състояние на последния, който е
изглеждал уплашен и притеснен. От показанията на св. Р. пък се установява
датата на инкриминираното деяние, като свидетелят изцяло поддържа показанията
си от досъдебното производство относно това обстоятелство – прочетени по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 НПК, предвид невъзможността за изпълнение на
процедурата по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 НПК поради неприсъствието на
подсъдимия в съдебното заседание. И двамата свидетели заявяват, че когато са
попитали частния обвинител кой му е нанесъл побой, той е посочил именно
подсъдимия А. и св. И.С.И.. Изяснява се, че свидетелите са осветили с фенер
лицата на всички присъстващи от двете каруци, които са заварили на място, но Г.
е посочил само тези две лица. Установява се още, че частният обвинител бързо е
посочил лицата, без външно да е проявил признаци на двоумение или колебание. На
допълнително поставените въпроси от свидетелите Р. и Щ. дали е сигурен Г.Г. е
отговорил, че е сигурен, че това са лицата, за които му е поставен въпрос от
полицейските служители.
Дава се вяра и на показанията на свидетелите З.Д.Г., Д.Г.Г.,
Г.С.Г. и И.Е. Г.. Същите не са били очевидци при осъществяване на
изпълнителното деяние и не са възприели пряко елементи от него, за които да
дадат показания. Въпреки това техните показания се явяват източника на
доказателствена информация по делото за нараняванията на частния обвинител Г.Г.,
които те пряко са възприели в кратък период от време след деянието. Свидетелите
З.Г., Д.Г. и И.Е. дават показания и за датата на деянието. В частта им относно
инкриминираното деяние макар показанията на тези свидетели да са производни, то
те служат за проверка на показанията на частния обвинител Г.. Без свидетелката И.Е.
останалите дават показания и за събитията след пристигането им в с. О., а
свидетелите Д.Г. и Г.С.Г. и за случилото се по пътя към с. О. и поведението на
лицата от двете каруци. Показанията на свидетелите са подробни, последователни
и непротиворечиви и съдът изцяло им даде вяра.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.В.И. и Х.И.Х.
в частта им относно мястото, където са отивали да вземат кон – от с. Б.,
лицата, които са присъствали при пътуването, начина, по който са пътували,
както и че подсъдимият А. и св. И.И. са отишли до магазин в с. Б.. И двамата
свидетели посочват, че не са видели какво се е случило след това пред магазина
и до завръщането на А. и И.И.. Свидетелят И.И. посочва, че И.И. и подсъдимият
са казали, че са набили момче, което е същото момче, посочило ги след като са
стигнали в с. О., след което полицейските служители са задържали именно
подсъдимия А. и св. И.И.. Макар показанията на св. И.И. да са производни в
частта относно авторството на деянието, това не изключва тяхната
доказателствена стойност, тъй като те не се използват, за да заместят първични
доказателства, а само за тяхната проверка. Установява се още от показанията на
тези свидетели, че те не са ходили да разтървават подсъдимия, И.И. и частния
обвинител Г.. Твърдения за това да са ходили да ги разтървават не се съдържат
нито в показанията на Г.Г., нито на св. Н., нито пък в обясненията на
подсъдимия А. или показанията на св. И.И.. Такова твърдение прави единствено
св. Г.Г.А., но съдът не му дава вяра, тъй като се явява изолирано от целия
останал доказателствен материал. Не се дава вяра на показанията на А. и в
частта им относно случилото се при описаното от свидетеля сбиване между
подсъдимия А., св. И.И. и частния обвинител. На първо място свидетелят твърди,
че подсъдимият А. е избягал още преди частният обвинител да падне на земята,
което противоречи на установения по делото факт, че две лица са нанасяли удари
на Г., когато е бил на земята. А. твърди още и че св. И.И. също не е удрял и
ритал Г., когато последният вече е бил на земята, което също противоречи на
установените по делото факти. Сам подсъдимият в обясненията си твърди съвсем
различна фактическа обстановка като посочва, че той се е намесил, когато Г. и И.И.
вече са били почнали да си разменят удари и не твърди, че е избягал преди Г. да
е паднал на земята. Както се посочи, не се твърди и никое от другите лица в
каруците да е идвало да ги разтървава, включително и св. А.. Показанията на св.
А. са и вътрешно противоречиви и нелогични – от една страна той твърди, че
подсъдимият е бил избягал и са останали да се бият св. И.И. и частния обвинител
Г., после последният е паднал на земята и там никой не го е удрял или ритал, но
въпреки това А. и лицата от другата каруца отишли да ги разтървават. Неясно е
как и кого са ги разтървавали след като вече никой никого не е удрял, когато Г.
е бил на земята. Предвид тези напълно изолирани показания на св. Г.А., то съдът
не дава вяра и на твърдението му частният обвинител да е казал: „Бягай, п. м.“
на подсъдимия А. и после да е посегнал да го удари. В тази си част показанията
му също са оборени. Кредитират се показанията на св. А. единствено в частите им
относно лицата, които са пътували до с. Б., разпределението им в двете каруци,
както и че след пристигането им в с. О. е имало полицейски служители, които са
осветили с фенер лицата на всички от двете каруци и тогава частният обвинител Г.
е посочил само подсъдимия А. и св. И.И. като лицата, които са го били, след
което двамата са били задържани от полицаите. Такива твърдения са съдържат и в
показанията на св. И.И., както и на св. Х.Х., който заяви, че поддържа
показанията си от досъдебното производство в тази част. Именно в тази им част
съдът кредитира показанията и на тримата – И.И., Х.Х. и Г.А., тъй като тези им
твърдения бяха проверени по делото и кореспондират с останалия събран
доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на
св. И.С.И.. Те са вътрешно противоречиви и непоследователни. Първо свидетелят
твърди, че двамата с частния обвинител са си разменили по един удар, след което
Г. е паднал на земята и тогава св. И. го е ритнал два-три пъти и го е оставил,
а подсъдимият А. му е ударил два-три шамара и също го е оставил. По-нататък
обаче свидетелят казва, че преди Г. да падне на земята двамата с И.И. са си
разменяли удари, а не по един удар, че после подсъдимият е дошъл да ги
разтърве, за да не се бият повече, но същевременно не става ясно как двамата
все още са се биели, когато А. е дошъл, тъй като по-нататък се казва, че по това
време Г. всъщност вече е бил на земята. Свидетелят И.И. твърди и че когато
подсъдимият е дошъл, той го е дръпнал отзад и тогава Г. е станал и е избягал. Не
става ясно кога и защо подсъдимият е отишъл да удря шамари на лежащия на земята
Г., като сам той се е намирал зад гърба на св. И., за да го дръпне отзад, т.е. И.И.
се е намирал между подсъдимия и Г.. Още по-ясно отчетливо е противоречието с
обясненията, които свидетелят е дал в качеството си на обвиняем на досъдебното
производство и са приобщени по делото чрез тяхното прочитане. В тях св. И.И.
твърди, че подсъдимият А. е ударил Г. преди последният да падне на земята, а
след падането му го е удрял навсякъде, включително с ритници. Съдът не дава
вяра на изложените от свидетеля в съдебно заседание твърдения за причините за
това противоречие. По надлежен начин по делото е доказано присъствието на
защитника при проведения разпит на досъдебното производство. Отделно от това
сам св. И.И. посочва, че преди да се подпише, неговият адвокат му е прочел
протоколът. Никъде не се твърди и някой да е попречил на И. сам да прочете
протокола преди да се подпише, като по делото не се установява той да не може
да чете, а и има завършено начално образование. Същевременно приобщените в
процеса обяснения от досъдебното производство кореспондират с показанията и на
частния обвинител, и на св. Н., на които съдът даде вяра. По-важното те
кореспондират и със заключението на съдебномедицинската експертиза, което се
цени като обективно. Твърденията на И.И. за нанесени само два-три шамара на
частния обвинител от страна на подсъдимия А. и още два-три удара от негова
страна противоречат на заключението на вещото лице за множеството травматични
увреждания, които е претърпял Г. и то на различни части на тялото – лицето,
главата, гръдния кош, крайниците. Установява се още и че самите увреждания по
главата са с различен интензитет. Съдът съобрази и че към момента на даването
на показанията си пред съда св. И.И. вече е бил започнал да търпи наказанието
си за това деяние, поради което приема, че това го е мотивирало да промени
показанията си с цел да облекчи положението на своя съучастник и роднина –
подсъдимия А.. Предвид изложеното съдът не даде вяра на показанията на св. И.И.
при формирането на фактическите си изводи по делото като намери същите за
предубедени, а свидетелят за заинтересован.
Настоящият състав кредитира обясненията на подсъдимия А.
единствено в частите за мястото, където се е осъществило инкриминираното деяние
– в с. Б., на излизане от магазина, както и за това, че двамата със св. И.И. са
били задържани от полицейски служители в с. О., след като лицата на всички
пътуващи в двете каруци са били осветени с фенерче и частният обвинител Г. е
посочил именно тях двамата. В останалата си част, описваща случило се между Г.Г.
и подсъдимия и св. И.И. след излизането от магазина, обясненията се явяват
оборени по делото. Основният недостатък, който ясно показва недостоверността
им, е, че при описаната от подсъдимия фактическа обстановка не би се стигнало
до същите травматични увреждания по тялото на Г., т.е. противоречието отново е
не само с останалите гласни доказателствени средства, но и със заключението по
експертизата, което, както беше посочено, се цени от съда като обективно. При
предложената от подсъдимия версия неизяснен остава начинът, по който са се
получили увреждания по цялото тяло на Г. – по предната, по задната част, по
различни крайници. В тази връзка съдът споделя становището на прокурора, че
обясненията на подсъдимия А. в тази им част представляват защитна версия,
поради което не им даде вяра и не формира въз основа на тях фактическите си
изводи.
Съдът изцяло кредитира заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни (лист 40-43 от досъдебното
производство). От него се установява, че частният обвинител Г.Г. е претърпял
следните травматични увреждания – разкъсно-контузна рана на долната устна;
контузия на лицето и главата, охлузване, кръвонасядания и оток по главата;
охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош; охлузвания и кръвонасядания по
крайниците. Установява се още, че същите са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тенденциално действие.
Вещото лице изрично е посочило в заключението си, че уврежданията могат да
бъдат причинени както по начина, така и на датата, на която частният обвинител
сочи това да е станало – при нанесен побой на 28.08.2017 г. Разкъсно-контузната
рана на долната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, а останалите описани травматични увреждания: контузия на
лицето и главата, охлузване, кръвонасядания и оток по главата; охлузвания и
кръвонасядания по гръдния кош; охлузвания и кръвонасядания по крайниците, са
причинили болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето. Съдът
намира заключението на вещото лице за подробно, мотивирано, обосновано, в
същото е отговорено в пълнота на поставените задачи с постановлението за
назначаване на експертизата, заключението е изготвено и от специалист,
разполагащ с необходимите експертни познания в съответната област на науката, поради
което настоящият състав изцяло кредитира изводите на експерта.
От справката за съдимост на подсъдимия А. се
установява, че същият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на раздел IV от глава
осма от Общата част на НК.
При оценката на събраните доказателствени материали
настоящият съдебен състав намери, че следва да изключи от доказателствената
съвкупност двата протокола за разпознаване на лица от 29.08.2017 г., находящи
се на лист 32 и лист 36 от досъдебното производство. И двата коментирани
протокола са редовни от външна страна, преди да се пристъпи към разпознаването
е проведен разпит на разпознаващото лице по чл. 170 НПК, самото разпознаване е
извършено в присъствието на поемни лица, а лицата са били представени за
разпознаване заедно с три лица със сходна външност. Следователно процедурата е
било формално спазена. Въпреки това от доказателствата по делото се установява,
че вечерта преди деня на разпознаването свидетелите Щ. и Р. – п.с. при РУ
Раковски, са предложили на частния обвинител, който впоследствие се явява в
процесуалната роля на разпознаващ, да посочи кои от присъстващите лица са му
нанесли побоя, след което са осветили с фенерите си лицата на присъстващите от
двете каруци и частният обвинител – след като е могъл пряко да наблюдава лицата
и да си създаде представа за тях, е посочил подсъдимия А. и св. И.И.. По-малко
от 24 часа по-късно се извършва разпознаване, като отново се предявяват
подсъдимият и св. И.И. – този път с други лица, като отново се предлага и на
частния обвинител да посочи лицата, за които се отнасят показанията му. При
тези факти настоящият съдебен състав намира, че разследващият орган неправилно
е оценил формалността на наказателния процес. Същата е установена с оглед
създаването на засилена законодателна гаранция, че дадено действие по
разследването ще бъде законосъобразно проведено, за да могат и установените с
него обстоятелства да се ползват като доказателства в процеса. Това обаче не
означава, че ако едно изначално опорочено действие, бъде облечено във формата
на протокол съгласно чл. 128 НПК, то автоматично ще се ползва и с
доказателствената сила по чл. 131, предл. последно от НПК. Съдът без да оценява
тактиката на само разследване, намира, че в случая още преди самото
разпознаване на досъдебното производство е била събрана необходимата информация
кои са лицата, за които се отнасят показанията на частния обвинител, след което
те са били задържани, а самоличността им установена. Последващото извършване на
разпознаване на същите тези лица, които частният обвинител вече е посочил, се
явява и безпредметно. В Решение № 323/09.01.2018 г. по н.д. № 1158/2017 г. на I НО, ВКС се
е произнесъл относно извършено разпознаване, при което в деня преди
разпознаването пострадалите са видели личните карти на извършителите и са
потвърдили, че това са били лицата, до които са се отнасяли показанията им. На
следващия ден било извършено разпознаване, при което същите лица, чиито лични
карти били показани в предходния ден, били представени за разпознаване заедно с
други сходни лица. При тези факти ВКС е приел, че разпознаването е било опорочено
и е изключил протокола от това действие от доказателствените материали, тъй
като е приел, че при неговото извършване разпознаващият вече е бил формирал
представи относно разпознаваното лице. От съществено значение както в казуса по
горецитираното решение, така и в този по настоящото производство е, че
пострадалият и дейците не са се познавали преди самото деяние. Именно за това
целта при разпознаването е разпознаващият да не е формирал други представи
относно самоличността на разпознаваното лице в хода на самото разследване. В
процесния случай с още по-голям интензитет това изискване е било нарушено, като
по-малко от 24 часа преди разпознаването пострадалият отново пряко, от
непосредствена близост е наблюдавал разпознаваните лица, поканен от полицейски
служители да отговори на въпроса дали тези лица са му нанесли побой. Опорочеността
на разпознаването е ясно видима от това, че представените за разпознаване
сходни лица в случая са били напълно излишни. Когато е отивал да извърши
разпознаване, вече по правилата на НПК, частният обвинител Г. е имал ясната
представа кои лица ще разпознава, след като ден по-рано той вече е направил
това. Единственият резултат от извършените разпознавания е изявлението на Г. да
се закрепи допълнително и в протокол за разпознаване. Разбира се, ако
разпознаващият познава лицето, което е представено за разпознаване, това не
винаги опорочава действието, но в случая не се касае за впечатления, формирани
преди самото деяние. Именно по тази причина, когато разпознаващият познава
лицето, за което се отнасят показанията му, извършването на разпознаване се
явява безпредметно, тъй като със самите показания по делото се събира необходимата
информация относно личността на това лице. Настоящата хипотеза е близка, тъй
като отново по делото е била събрана информация, но по друг ред за
самоличността на лицата, за които се е твърдяло да са нанесли побой на частния
обвинител. По изложените съображения съдът намери извършените действия по
разпознаване на лица за опорочени и изключи от доказателствената съвкупност
протокол за разпознаване на лица от 29.08.2017 г., находящ се на лист 32 от
досъдебното производство и протокол за разпознаване на лица от 29.08.2017 г.,
находящ се на лист 36 от досъдебното производство.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият Д.И.А. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна
страна на 28.08.2017 г. в с. Б., обл. Пловдивска в съучастие като
съизвършител с И.С.И., ЕГН:**********, по хулигански подбуди е причинил другиму,
а именно на Г.Г.Г., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на долната устна, довела до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Датата и мястото на извършване на деянието съдът
приема за установени по несъмнен начин по делото от показанията на частния
обвинител Г.Г., както и на свидетеля очевидец Н.Д.Н., които съдът изцяло
кредитира по изложените съображения при доказателствения си анализ. Мястото на
извършване на деянието е безспорно установено и между страните, тъй като обяснения
относно това обстоятелство даде и подсъдимият, които бяха кредитирани в тази си
част. Относно датата пък, тя се изяснява и от показанията на свидетелите З.Д.Г.,
Р.Г.Р., Д.Г.Г.. Тези свидетели не са били очевидци на инкриминираното деяние,
но в показанията си възпроизвеждат обстоятелства, случили се по-късно на същия
ден, поради което те също служат като източник на доказателствена информация за
установяване на факта, че деянието е било извършено на датата 28.08.2017 г.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия А.
също е категорично установено по делото. На първо място това следва от
показанията на свидетеля очевидец Н., който изяснява, че докато частният
обвинител е бил на земята, удари и ритници са му нанасяли две лица. Самият Г.Г.
посочва, че е видял подсъдимият да застава зад гърба му и когато се е обърнал
напред е усетил удар с юмрук в главата и по-точно в задната й част, в тила, от
въздействието на който е паднал на земята. При тази фактическа обстановка съдът
приема, че така описаният удар в задната част на главата на частния обвинител Г.
е бил нанесен именно от подсъдимия А., тъй като обективно е нямало друго лице,
което да се намира на такова разстояние, че да може да нанесе удара
непосредствено след обръщането напред на пострадалия. По-нататък от показанията
на самия Г. се установи, че докато е бил на земята е усещал удари с ръце и
крака отпред и отзад на тялото си и е чувал гласовете само на подсъдимия и на
св. И.И., а когато е отворил очите си веднага след преустановяване на побоя над
себе си е видял именно подсъдимия А. и св. И.И.. В своята съвкупност така
установените факти водят до единствения възможен извод, че ударите върху тялото
на частния обвинител Г., докато е бил повален на земята, са били изпълнени от
подсъдимия Д.А. и от св. И.И.. Също така се установява и че се касае за
множество на брой удари, произведени в рамките на около минута-две в предната и
задната част на тялото на Г.Г.. Именно в това поведение – нанасянето на ударите
с ръце и крака по тялото на частния обвинител, се е изразило изпълнителното
деяние на престъпление. Наличието на множество удари, техният интензитет –
достатъчен да причини описаните в експертното заключение увреждания, както и
авторството на ударите от страна на подсъдимия А. са все факти, доказани по
категоричен начин по делото. Обясненията на подсъдимия бяха оборени, а
изложената версия А. да е ударил на частния обвинител само два-три шамара съдът
прие за защитна и не я кредитира. Следва да се посочи, че показанията на Г.Г.
изцяло кореспондират и със заключението по изготвената съдебномедицинска
експертиза. Видно от същото, охлузванията и кръвонасяданията по тялото на Г. от
една страна са установени по кожата на гърба му, а в предната част на тялото –
по крайниците му: предната повърхност на дясно рамо, предно-външната повърхност
на лява подбедрица, предно-вътрешната повърхност на дясно коляно и дясна
подбедрица, но данни за травматични увреждания не се установяват по корема,
което кореспондира с показанията на Г., че когато е паднал на земята, се е
свил, а при тази позиция на човешкото тяло именно крайниците покриват областта
на корема и го предпазват от удари. Установява се и оток в тилната част, в
дясно на главата, което подкрепя показанията и в частта за удара, с който Г. е
бил повален на земята. Нито обясненията на подсъдимия, нито показанията на св. И.И.
обясняват уврежданията в задната част на тялото на частния обвинител, което
ясно показва тяхната недостоверност в частта при описанието на случилото се при
нанасянето на ударите, поради което съдът не им даде вяра в тези части, а
изпълнителното деяние прие да се е случило така, както описва в показанията си
частният обвинител Г.Г..
За да бъде престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК
довършено, освен изпълнителното деяние е необходимо в обективната
действителност да настъпи и съставомерен престъпен резултат. В тази връзка от
заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, на което съдът
изцяло даде вяра, се установиха конкретните травматични увреждания, които е
претърпял частният обвинител Г.: разкъсно-контузна рана на долната устна; контузия на
лицето и главата, охлузване, кръвонасядания и оток по главата; охлузвания и
кръвонасядания по гръдния кош; охлузвания и кръвонасядания по крайниците.
Разкъсно-контузната рана на долната устна е довела до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл.129 НК, а останалите описани травматични
увреждания: контузия на лицето и главата, охлузване, кръвонасядания и оток по
главата; охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош; охлузвания и
кръвонасядания по крайниците са причинили болка и страдание, без причиняване на
разстройство на здравето. Следователно разкъсно-контузната рана на долната
устна на частния обвинител Г.Г. е такова разстройство на неговото здраве, което
се квалифицира от закона като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Останалите установено увреждания на Г. не са му причинили разстройство на
здравето, но пък са довели до болка и страдание, поради което същите се
квалифицират като леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, при
които засягането на организма е било с по-нисък интензитет и в по-малка степен.
Следва да се има предвид и че осъщественият по-тежък резултат поглъща по-лекия,
поради което деянието следва да се квалифицира като телесна повреда по чл. 130,
ал. 1 НК, а останалите леки телесни повреди, които са причинили болка и
страдание, представляват отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказа в
обективната действителност да е настъпил съставомерен престъпен резултат. От
експертното заключение се изясни още механизмът на получаване на така
установените травматични увреждания, както и тяхната давност, като вещото лице
е категорично, че отговарят да са получени по време и начин, сочени от частния
обвинител Г.Г. в своите показания. Оттук съдът приема за доказано по делото не
само настъпилия престъпен резултат, но и наличието на причинно-следствена
връзка между инкриминираното поведение на подсъдимия Д.И.А. и така причинените
на частния обвинител Г.Г. телесни повреди.
При преценката за наличието на хулигански подбуди за
извършване на деянието на първо място трябва да се посочи, че в общия случай
такива ще са налице в две хипотези: 1) когато деянието е предшествано или съпроводено
от хулигански действия или 2) когато деянието е извършено с мотиви, изразяващи
явно неуважение към обществото, към правилата на поведение и към човешката
личност. Следователно няма изискване хулиганските подбуди да се проявят при
всички случаи в хулигански действия, различни от действията, в които се е
изразило причиняването на телесното увреждане (така т. 19 от
ППВС № 2/1957 г., изм. с ППВС № 7/1987 г.; Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г. на ВКС). В този
смисъл неоснователно е възражението, че в обвинителния акт не били описани
конкретни хулигански действия, не е допуснато и процесуално нарушение при
изготвянето на обвинителния акт относно неговото задължително съдържание. Дали
деянието грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към
обществото не се преценява само въз основа дали е имало или не свидетели. Още
повече, че в случая свидетел е имало и това е св. Н.Д.Н.. Безспорно е и че
деянието е извършено на публично място, където е могло да бъде възприето и от
други лица. От решаващо значение за формиране на извода на съда за наличието на
квалифициращия белег „хулигански подбуди“ обаче се явява ескалиралата агресия
на подсъдимия от един неоправдаващ подобна реакция повод, както и обществено
неприемливият начин, по който той е искал да демонстрира своето надмощие.
Основателна е застъпената позиция от прокурора, че подсъдимият и неговият
съучастник са нападнали частния обвинител без видима причина, която да
оправдава такава реакция. Обстоятелството, че подсъдимият или св. И.И. са се
почувствали подразнени от нещо в поведението на частния обвинител не оправдава
ответна реакция като процесната. Дори чувството за лична справедливост на
подсъдимия да е било накърнено от нещо, останало неизяснено по делото, това не
оправдава демонстрацията на лично надмощие и пълното незачитане на личността и
телесната неприкосновеност на насрещната страна. Начинът, по който А. е проявил
несъгласието си – чрез нанасянето на удар с юмрук в главата на частния
обвинител и в последствие още удари след като е паднал на земята, сам по себе
си представлява едно грубо погазване на установените в обществото правила за
поведение, а дори и за решаване на спорове в случай, че подсъдимият е считал,
че такъв е възникнал, и демонстрира явното незачитане от страна на подсъдимия
на установените правила за социално поведение и морал. Несъгласието и
неодобрението на нечие чуждо поведение обаче не предполага от обществена гледна
точка реакция като на подсъдимия – да удари непознат за него човек и то на
публично място, и именно затова действията му са непристойни и грубо нарушават
обществения ред, като по този начин изразяват неуважението към приетите
обществени порядки и морал (така Решение
№ 264/26.06.2014 г. по н.д. № 361/2014 г. на ВКС). Съдът намира, че водещо
при инкриминираното поведение на подсъдимия А. е било да демонстрира чувството
си за надмощие не само спрямо личността на Г.Г., но и спрямо това, което му
диктува обществото като правила за поведение, мотивиран от представата си, че
може да нарушава тези правила, за да наложи своите възгледи. В случая
нарушението на правилата за обществено поведение обаче е съпроводено и с
нарушаването на телесната неприкосновеност на трето лице и именно поради това
съдът приема, че подсъдимият А. по един груб, брутален и скандализиращ начин е
нарушил тези правила за обществено поведение.
Дори и преди процесното деяние да са възникнали
отношения на неприязън между подсъдимия и частния обвинител, то те не са били с
такъв интензитет, че да изключат наличието на хулигански подбуди за извършване
на деянието. В тази връзка съдът категорично не споделя довода на защитата, че
между подсъдимия и частния обвинител е имало такива предхождащи деянието
отношения, които да изключват хулиганския характер на подбудите за извършването
му. Следва веднага да се посочи и че съдебната практика е трайна и
последователна в становището си, че личният мотив не изключва хулиганските
подбуди автоматично – така Решение №
575/04.01.2012 г. по н.д. № 2428/2011 г. на ВКС; Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г. на ВКС; Решение № 255/03.07.2015 г. по н.д. № 544/2015 г., I НО, ВКС; Решение № 83/21.02.2013 г. по н.д. № 71/2013 г. на ВКС). Това разбиране е трайно и
безпротиворечиво утвърдено в практиката на касационната инстанция и това е
повече от достатъчно, за да се отговори на възражението, че в случая имало
личен мотив и това било изключвало хулиганските подбуди. Подобно твърдение,
трайно отречено и от теорията и от практиката, показва единствено немощта и
недъгавостта на защитната теза. Личният мотив може да изключи хулиганските
подбуди, но това винаги е въпрос на конкретни факти по делото, тъй като съдът
дава правосъдие не по предварително зададени формули, а винаги въз основа на
конкретните факти по всеки конкретен случай. В настоящата хипотеза съдът не
приема да е имало личен мотив за извършване на процесното деяние. Установява се
крайно оскъдна комуникация преди деянието, като частният обвинител само е
отговорил на св. И.И., че няма да отиде при него. Не се установява и друго в
поведението на Г., което да е накърнило личността или достойнството на
подсъдимия и да е предизвикало последващата му реакция. Нещо повече, по делото
не се установяват никаква комуникация или отношения между подсъдимия А. и Г.
преди деянието, като последният е разговарял само със св. И.И.. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че личен мотив е нямало, а
деянието е извършено по хулигански подбуди. От събраните доказателства се
доказа както извършването на изпълнителното деяние – нанесените удари по тялото
и главата на частния обвинител Г., така и настъпилия съставомерен престъпен
резултат – причинените телесни увреждания, с което е доказана съставомерността
от обективна страна на извършеното деяние.
Съдът намира на следващо място, че правилно деянието
на подсъдимия Д.А. е било квалифицирано във връзка с разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 НК – като извършено в съучастие със св. И.И. и при форма на
съучастието – съизвършителство. По правило съучастието е задружна и умишлена
дейност на поне две лица за извършване на умишлено престъпление. В процесния
случай от обективна страна е налице поведение на две лица – на подсъдимия А. и
на св. И.И., което е било насочено към извършване на престъплението. Всеки от
тях е допринесъл за извършване на престъплението – за причиняването на
телесната повреда на частния обвинител, а същевременно от субективна страна
всеки от двамата съучастници е формирал съзнание за участието на другия в
извършването на престъплението, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението на своя съучастник и е желаел участието на съучастника си за
извършване на деянието. Следователно подсъдимият А. и св. И.И. са съучастници в
осъществяването на процесното деяние. В конкретния случай и двамата са се
намирали на мястото на извършване на престъплението и са нанасяли удари по
тялото на частния обвинител. Това налага извода, че всеки от двамата
съучастници е допринесъл за самото изпълнение на престъплението, т.е. и двамата
са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние като пряко са
въздействали върху обекта на посегателство – личността и телесната
неприкосновеност на частния обвинител Г.. По тези съображения и като съобрази
правилото на чл. 20, ал. 2 НК съдът приема, че дейността на двамата съучастници
се квалифицира като съизвършителство по смисъла на НК. В случая е налице
хипотезата на т. нар. едновременно съизвършителство, тъй като подсъдимият е
осъществявал изпълнителното деяние по едно и също време и заедно със св. И.С.И..
По отношение на възражението процесното деяние да не
било общественоопасно като извършено в условията на неизбежна отбрана съдът
намира същото за неоснователно. Институтът на неизбежната отбрана предполага
наличието на непосредствено и противоправно нападение. В настоящия случай обаче
нападение от страна на частния обвинител няма. Напротив, по делото се установи,
че подсъдимият А. е ударил с юмрук задната част на главата на Г., след което
последният е паднал на земята и се е свил, като само се е предпазвал от ударите
на подсъдимия и неговия съучастник. След като последните са преустановили
действията си, Г. е станал и си е тръгнал. Следователно в нито един момент той
нито е нанасял удар, нито е правил опит да удари подсъдимия, а така също и св. И.И..
Изложените твърдения в противния смисъл бяха оборени по делото, като съдът
изложи мотивите си защо не им дава вяра и защо приема за установена именно тази
фактическа обстановка. Не може да се приеме и че нападението се е изразило в
някакви закани или други словесни изрази, които да са били отправени от частния
обвинител към подсъдимия и неговия съучастник. Доказа се по делото, че Г. не е
отправил никакви обидни думи към А. и И.И., а единствено е казал, че няма да
отиде, когато св. И.И. му е казал да дойде при него преди влизането си в
магазина. Не се даде вяра на показанията на свидетелите Г.А., И.И. и на
подсъдимия А. в частите им относно твърдените обидни думи, които частният
обвинител бил отправил към тях. Прави впечатление, че всеки един от тримата
изброени при разпита си цитираше конкретни думи и изрази, които твърди, че Г.
бил казал, но няма нищо общо в твърденията на тримата относно съдържанието на
тези думи и изрази. Това ясно показва недостоверността на тези гласни
доказателствени средства в тази им част. От една страна никой от тримата не
каза, че не си спомня конкретното съдържание на думите, които бил отправил Г.,
напротив всеки от тримата възпроизвеждаше това съдържание в разпитите си, а
същевременно различията в това съдържание са дотолкова съществени, че не могат
да се обяснят с обикновения процес на забравяне на определени обстоятелства.
Обяснението, което съдът приема, за тези разлики в твърденията на свидетелите А.,
И.И. и на подсъдимия А. е, че всеки от тях си е измислил какво бил казал
частният обвинител на своите нападатели. Това обаче не се е случило в
обективната действителност. Предвид изложеното се стига до единствен възможен
извод, че нападение от страна на частния обвинител Г. е нямало, а без
предшестващо нападение няма как да има и неизбежна отбрана. Така мотивиран, съдът
намери за неоснователно възражението на защитника деянието да не е
общественоопасно и да е извършено в хипотеза на неизбежна отбрана.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият А. е предвиждал, че нанасяйки удари от толкова близко разстояние и
с такава сила и интензитет, това ще доведе до причиняване на телесна повреда от
съответния вид, т.е. че ще настъпят травматичните увреждания на здравето на
частния обвинител Г., които той действително е претърпял. Съзнавал е и
общественоопасния характер на това си деяние, но въпреки това във волево
отношения е искал постигането на именно този съставомерен престъпен резултат –
увреждане на здравето на Г.Г. в съответната степен, причинявайки му единствено
лека телесна повреда.
За психичното отношение, което подсъдимият А. е
проявил към извършеното престъпление, е характерно още и че той е действал с
умисъл за съучастие. Това е така, защото подсъдимият е формирал представа
относно участието на своя съучастник – св. И.И., в извършването на
престъплението, като е съзнавал общественоопасния характер и на поведението на
последния. Предвиждал е престъпните последици – увреждането на здравето на
частния обвините Г., освен от своето деяние, също и от това на св. И.И.. Във
волево отношение е желаел настъпването на тези последици – както от своето,
така и от деянието на съучастника си.
По тези съображения съдът намери, че подсъдимият Д.И.А.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение, поради което
и съдът го призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години. Съдът, като съобрази и че
подсъдимият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, а от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди, както и че не са налице пречките
по чл.78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила, то намери, че
подсъдимият А. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно
наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на административното наказание
настоящият състав намира като смекчаващо обстоятелство единствено младата
възраст на подсъдимия към момента на осъществяване на деянието. Тук следва да
се посочи, че съдът не приема доводът чистото съдебно минало на дееца да
съставлява смекчаващо обстоятелство в хипотезата на приложение на чл. 78а НК,
когато подсъдимото лице се освобождава от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Съгласно чл. 56 НК не са смекчаващи обстоятелства
тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното
престъпление. В случая чистото съдебно минало не е взето предвид при определяна
на състава на престъплението, но пък е отчетено от законодателя при определяне
на наказанието по реда на чл. 78а НК. В тази връзка в случая бонусът за
подсъдимия от факта на чистото му съдебно минало вече е отчетен от съда и това
е послужило като основание за определяне на наказанието му по реда на чл. 78а НК и е неоправдано това обстоятелство да се отчита и втори път като смекчаващо,
за да послужи вече и като основание за индивидуализацията на административното
наказание към неговия минимум. Наличието на чистото съдебно минало е базисна
предпоставка за приложението на правилата по раздел IV от глава осма от Общата част на НК
и в тази връзка дори и лицата, които бъдат освободени от наказателна
отговорност с административно наказание в предвидения максимум от 5 000 лева,
също ще бъдат с чисто съдебно минало. Противното разбиране би довело до абсурдното
положение във всеки отделен случай на освобождаване на подсъдимо лице от
наказателна отговорност с административно наказание изначално за всеки да
съществува смекчаващо обстоятелство. Тъй като предпоставката по чл.78а, ал. 1,
б. „б“ НК е деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност, то за смекчаващо обстоятелство може да
се приеме единственото фактът, че подсъдимият не е осъждан за престъпление от
частен характер, тъй като това обстоятелство не е обхванато от предпоставките
по чл. 78а НК.
На следващо място съдът не споделя в случая да са
налице добри характеристични данни за подсъдимия Д.И.А.. Действително същият не
е осъждан, но изискването за събиране на характеристични данни не се изчерпва и
съизмерва само с фактите за миналата съдимост. В тази връзка подсъдимият А. е
пълнолетно лице, но същият е със завършено начално образование, безработен.
Съгласно действащото законодателство училищното обучение до 16-годишна възраст
е задължително, а основното и средно образование в държавните и общински
училища е безплатно. Въпреки това подсъдимият по никакъв начин с оглед
събраните характеристични данни не е демонстрирал, че е отговорен член на
обществото, способен да посреща и да не се отклонява от основни задължения като
гражданин. Липсата на образование не е обстоятелство, което може да бъде
подминато с лека ръка, като именно това според съда стои в основата на отсъствието
и на изградени социални навици, на чувство за отговорност към спазване на
установени правила и порядки у подсъдимия, а и най-страшното – на липса на
демонстрирано съжаление, разкаяние или поне критичност към стореното. Поради
това съдът приема, че в случая характеристичните данни на подсъдимия са лоши и
се явяват отегчаващо обстоятелство.
На следващо място отегчаващо отговорността обстоятелство
са и установените по делото по-леки телесни повреди, които се поглъщат от
по-тежкия резултат. Тяхното настъпване обаче беше доказано и те също са имали
за своя последица търпенето на определена болка и неприятни усещания у
пострадалия Г., поради което тяхното значение и проявление не може да бъде
подминато. Тъй като тези по-леки от инкриминирания резултат увреждания не
оказват въздействие върху квалификацията на деянието, то същите съобразно
съдебната практика се съобразяват именно като отегчаващи обстоятелства.
Следващо отегчаващо отговорността обстоятелство според
настоящия състав е начинът на извършване на конкретното деяние, като това не е
обстоятелство, отчетено от законодателя при формиране на състава на
престъплението. В случая до съставомерния престъпен резултат се е стигнало в
резултат на нанесени множество удари и ритници по тялото на лице, повалено на
земята, което не е отвръщало на тези удари. Част от ударите са били насочени в
жизненоважни за функционирането на човешкия организъм органи, включително в
главата и тилната част. Броят и интензитетът на ударите разкриват една
жестокост, коравосърдечност и същевременно престъпна упоритост у подсъдимия. Не
следва да се подминава и фактът, че ударите са били нанасяни при числено
превъзходство, от две лица.
Относно възражението за влошеното имуществено
положение на подсъдимия на първо място следва да се посочи, че след като
престъплението не е било насочено към набавянето на средства за издръжка, то
това не се явява смекчаващо обстоятелство. Имущественото положение на
наказаното лице е обективно обстоятелство, което следва да бъде съобразено от
съда и е една отправна точка при индивидуализацията на размера на следващото се
наказание, но в конкретната хипотеза не може да бъде разглеждано като
смекчаващо обстоятелство. Административното наказание, с което подсъдимият се
освобождава от наказателна отговорност, се налага в преследване на целите на чл.
12 ЗАНН, които подобно на целите на наказанието по НК са насочени на първо
място към предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя. Следователно
наказанието не е една самоцелна принуда, преследваща единствено постигането на
възмездие чрез неблагоприятното засягане на дадено благо на подсъдимия.
Напротив, принудата цели да постигане определен резултат. В този смисъл
настоящият съдебен състав намери, че административното наказание „глоба“ следва
да бъде определено в размер на 2 500 лева. Налагането на наказание в
по-нисък размер не би съответствало на степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца, а у подсъдимия и у обществото би останало чувството
за безнаказаност. Следователно наказание, определено в по-нисък размер, би се
явило една неефикасна държавна принуда спрямо личността на подсъдимия А., а
това би я направило и самоцелна принуда, тъй като чрез нея би се въздействало
неблагоприятно върху личността на подсъдимия, въпреки че сама по себе си не би
била от естество нито да го предупреди, нито да го превъзпита. В случая
строгостта на наказанието е функция на самото деяние и на неговия извършител.
Защитата следва да има предвид и че наказанието, било то и административно, е
все пак санкция, а не индулгенция. В тази връзка дори и паричното наказание
следва да е свързано с търпенето на определена принуда и определено лишение, за
да може да се въздейства върху личността на подсъдимия. Неясно за съда е и защо
защитата разглежда имущественото положение на подсъдимия като застинала константна.
Трайна е практиката на ВКС, че за подсъдимите за престъпления по чл. 183 НК
наказателната отговорност не отпада само защото са безработни, след като
държавата гарантира възможности за намиране на работа, включително чрез
регистрации в дирекциите „Бюро по труда“. Съдът не намира основание да поставя
подсъдимия А. в по-благоприятно положение и след като за неговата имуществена
сфера възниква дадено парично задължение, то нормалната реакция е да потърси
законосъобразен начин са изпълнение на това задължение, а не да разчита, че не
трябва да понася отговорност в пълен размер за престъпното си поведение само
заради влошеното си имуществено състояние.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери искането
на защитата за налагане на наказание в минимален размер за неоснователно. Не се
споделя и твърдението да не се установяват отегчаващи отговорността на А.
обстоятелства. Същите бяха разгледани по делото. Следва да се отчете и че макар
и при видим превес на отегчаващите обстоятелства, то наказанието беше
индивидуализирано в размер на 2 500 лева – при баланс, именно предвид
съобразяването с влошеното имуществено положение на подсъдимия, както и младата
му възраст, което все пак го прави податлив на превъзпитателно въздействие.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде
осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати съразмерна част от
направените по делото разноски в размер на 74,06 (седемдесет и четири лева и
шест стотинки) лева – представляващи сторени разноски в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР – Пловдив, както и сумата от 20 (двадесет) лева в полза на
ВСС, по сметка на Районен съд – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ