№ 222
гр. Враца, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500130 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 1722/06.03.2024г., подадена от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********,
гр.Козлодуй, против решение № 564 от 07.12.2023г. по гр.д. № 793/2023г. на
Районен съд – Козлодуй в неговата цялост, с което дружеството е осъдено да
заплати на ищеца Д. В. М., ЕГН ********** от гр.О., ул. „***” № 24, на
основание чл.59 КТ вр. чл.50 КТД 2021/2022г., завишен размер на
обезщетение при пенсиониране в размер 157 010.24 лева, ведно със законната
лихва от 04.05.2023г. до окончателното изплащане; на основание чл.78, ал.1
ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
10 650 лева, както и да заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса в
размер 6280.40 и по компенсация 150 лева.
Жалбоподателят твърди, на първо място, че решението е недопустимо,
като постановено в противоречие с процесуалните правила, поради което
следва да бъде обезсилено, а производството прекратено, тъй като
първоинстанционното дело е образувано въз основа на Становище по
отговора на искова молба, депозирано от ищеца по друго дело (гр.д. №
185/2023 г. на КРС), което не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от
1
ГПК и не е редовно подадена искова молба. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме обжалваното решение за допустимо, смята, че
същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че по делото безспорно
е установено от пенсионното досие на Д. М. и от Писмо изх. № 1023-06-75-
1/24.04.2023 г. на НОИ до вещото лице, че на 17.04.2017 г. същият е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, но
районният съд, игнорирайки пенсионното досие и позовавайки се единствено
на заключението на вещото лице, е приел, че ищецът е придобил право на
ранна пенсия по чл.69б, ал.2 КСО при втора категория труд на 01.03.2022 г.
Счита, че конкретната преценка за наличието или липсата на основание за
зачитане на осигурителен стаж, както и на категорията труд, от която следва
да бъде зачетен, се прави от длъжностните лица в Националния осигурителен
институт въз основа на оригиналните документи за осигурителен (трудов)
стаж, поради което е недопустимо със заключение на вещо лице да бъде
пререшаван въпрос, решен с влязло в сила Разпореждане на компетентния
орган - НОИ. Поддържа, че КРС неправилно е мотивирал решението си с
нормата на чл.69б КСО в редакцията й в сила от 01.01.2018 г., игнорирайки
действащата към датата на придобиване от ищеца на право на пенсия по
чл.69б КСО редакция и в противоречие с приложимия материален закон не е
направил разграничение между понятията „пенсия за осигурителен стаж и
възраст“ и „ранна пенсия от професионален фонд на лица работили при тежки
и вредни условия на труд“. Посочва, че дори и да се приеме логиката на
районния съд, че през 2017 г. за Д. М. не са били налице условията по чл. 69б
от КСО, тъй като не е бил придобил право на професионална пенсия по чл.168
КСО и не си е променил осигуряването, то към дата на прекратяване на
трудовото правоотношение за ищеца отново не са били налице тези
кумулативни условия на чл.69б, ал. 5 от КСО. Счита, че на основание чл. 50,
ал.6, т. 2 от КТД 2021-2022 г. ищецът няма право на претендираното
обезщетение, тъй като трудовото правоотношение с него не е прекратено в
срок от 3 месеца от придобиване на правото на пенсия, т.е. до 01.06.2022 г.
Твърди, че неправилно КРС е приел за безспорно, че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не
е изпълнил задължението си по чл.49 КТД да уведоми Д. М. за придобито
право на пенсия, тъй като според чл. 49, ал.2 от КТД 2021-2022 г. (респ. чл.45
от КТД 2017-2018 г.) уведомяването за придобиване на право на пенсия по чл.
2
68 и чл. 69б КСО е еднократно и ищецът е уведомен през 2017 г. за
придобитото право на пенсия по чл.69б от КСО. Поддържа, че районният съд
неправилно го е осъдил да заплати на ищеца исковата сума ведно със
законната лихва от 04.05.2023 г. до окончателното плащане, тъй като иск за
заплащане на лихва от 04.05.2023 г. за обезщетения по КТД 2021-2022 г. не е
предявяван от ищеца. Моли съда, да отмени като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното решение на КРС и да постанови друго, с
което отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани исковите претенции,
както и да му присъди направените съдебни и деловодни разноски в размер
на полагащото се юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна
такса по сметка на ВОС.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Д. В. М.,
ЕГН:********** от гр.Оряхово, чрез пълномощник адв. Р. М. от АК-Враца, е
постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е
неоснователна, поради което моли решението на КРС да бъде оставено в сила,
а жалбата - без уважение. Твърди, че трудовият му договор е прекратен при
действието на КТД 2021-2022г. без работодателят му да е изпълнил
процедурата по чл.49 от същия, макар и за него да са налице изискванията на
чл.50 КТД 2021-2022г., че за него не е налице пречката по чл.50, ал.1, т.1 КТД
2021/2022г., тъй като по чл.69б /нов ДВ 61/2015г. в сила 1.01.2016г./ е могъл
да се пенсионира, което е негово право, а не задължение, ако не е добил право
на пенсия по чл.168 КСО или когато е променил осигуряването си по чл.4в от
КСО. Счита, че и двете условия на чл.69б КСО за него не са били налице към
17.04.2017г., тъй като стажа му по първа категория е до 2000г., а не след това
/чл.168 т.1 КСО/, и не е променил осигуряването си към тази дата – чл. 4в
КСО, както и че становището на НОИ от 2017г. е неправилно и никого
необвързващо. Намира, че „АЕЦ Козлодуй" ЕАД следва да му заплити
обезщетение по чл.50 КТД 2021-2022г. в размер на 157 010,24 лв., дължими
му към 10.12.2022г. - момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
при спазване на чл.50, ал. 4 КТД 2021-2022г. ведно със законната лихва върху
сумата, както и разноските в процеса.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на постановения първоинстанционен акт и
решаване на въпроса по същество с отхвърляне като неоснователен на
предявеният иск; въззиваемият, чрез пълномощника си, оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
3
259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за
недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, обосновано с
твърдения, че първоинстанционното дело е образувано въз основа на
Становище по отговора на искова молба, депозирано от ищеца по друго дело
(гр.д. № 185/2023 г. на КРС), което не отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 от ГПК и не е редовно подадена искова молба. С посоченото
становище във висящото производство по гр.д. № 185/2023 г. на КРС е
предявен иск за заплащане на завишен размер на обезщетение при
пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ вр. чл.50 КТД 2021/2022г., в размер 157
010.24 лева и законната лихва върху сумата, който е отделен за разглеждане в
ново съдебно производство, образувано служебно от съда – гр.д. № 793/2023г.
на КРС. Посоченото становище формално не отговаря на изискванията на
чл.127 и чл.128 от ГПК, поради което с определение № 176/18.03.2024г. по
настоящото дело въззивният съд е дал указания на ищеца за отстраняване на
констатираната нередовност в исковата молба. В изпълнение указанията на
въззивния съд, ищецът Д. В. М. с молба вх. № 2272/25.03.2024г. в срок е
отстранил нередовността в исковата молба, въз основа на която е образувано
гр.д. № 793/2023г. на Районен съд – Козлодуй, като е представил искова
молба, съдържаща реквизитите, посочени в чл.127 от ГПК, както и препис от
нея за връчване на ответника, който е връчен на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е
предявен трудов осъдителен иск от Д. В. М., ЕГН ********** от гр.Оряхово,
против „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, гр.Козлодуй, за заплащане на
завишен размер на обезщетение при пенсиониране по чл.50 КТД, действащ в
„АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй за 2021/2022г., вр. чл.222, ал.3 КТ вр.
чл.59 КТ в размер на 157 010.24 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 04.05.2023г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът Д. В. М. твърди, че е работил в ответното
4
дружество „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй, на длъжност „***",
Лаборатория „КИП", Дирекция „Производство" ЕП-2, Направление „Ремонт",
Отдел „Изпълнение на ремонта", Цех „СКУ", сектор „Технологични
измервания и автоматика", Група „Технологични измервания". Поддържа, че
трудовото му правоотношение с дружеството е прекратено на основание
чл.327, ал. 1, т.12 от КТ – поради придобито право за осигурителен стаж и
възраст, със заповед № 216/01.12.2022г. на работодателя, считано от
10.12.2022г., с която му е определено обезщетение при пенсиониране по
чл.222, ал.3 КТ, но не му е заплатено завишено обезщетение по чл.50 и сл. от
КТД действащ в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр. Козлодуй от 2021г. до
31.12.2022г., тъй като работодателят му е приел, че е налице хипотезата на
чл.50, ал. 6, т.1 от КТД 2021г. - 2022г. Посочва, че при прекратяването на
трудовото му правоотношение е заявил желанието си да бъдат приложени
нормите на чл.45 и чл.46 от КТД, действащ в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
гр.Козлодуй 2017/2018г., доколкото е работник, присъединил се към този
договор, и съобразно писмо № 4066/02.10.2017г. на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД е
уведомен, че допълнително обезщетение ще получи при прекратяването на
трудовия му договор. Депозирал е молба до „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
гр.Козлодуй вх. № ЗВ-5277/11.11.2022г., на която и понастоящем няма
отговор, което поведение на работодателя, както и липсата на изпълнение на
задълженията му по чл.45 и чл.46 от КТД 2017-2018г., му дава основание да
смята, че дружеството няма да му заплати дължимите му се обезщетения.
Изтъква, че съобразявайки размера на получаваното от него БТВ от 4000 лв.
към 2017 г., както и броя на дължимите му се заплати, съобразно формулата
по чл.46 КТД 2017-2018 - 17 броя, то дължимото му се обезщетение възлиза
на 68 000 лв. При тези известни му факти било образувано гр.дело №
185/2023г. по описа на РС-Козлодуй, по което било представено УП, от което
станало ясно, че не е отговарял на изискванията на чл.69б КСО и чл.168 КСО
към 2017г., предвид на което направил изменение на исковата си претенция в
съдебно заседание, съобразено с клаузите на КТД 2021-2022г. в „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй, доколкото същите са относими към него при
прекратяване на трудовия му договор със заповед № 216/01.12.2022г.
В срочно подаден отговор ответникът „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК
*********, гр.Козлодуй, е оспорил предявеният иск като неоснователен и
недоказан с искане да бъде отхвърлен. Поддържа, че ищецът Д. М. е работил
в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД от 06.11.1986г. до 10.12.2022г. и е придобил право на
5
пенсия по чл. 69б от КСО при условията на първа категория труд на
17.04.2017г., тъй като тогава по отношение на него са били налице всички
условия. Посочва, че през м.10.2017г. е уведомил ищеца за правото му да се
пенсионира с писмо, съгласно изискванията на тогава действащия КТД.
Счита, че по отношение на ищеца са налице пречките по чл.50, ал.6, т.1 КТД
2021/2022г. и че и двете условия на чл. 69б КСО за ищеца са били налице към
17.04.2017г. Позовава се на Писмо изх. № 1023-06-75-1/24.04.2023 г. на НОИ
до вещото лице по прекратеното гр.д. № 185/2023г. (приложено в настоящото
дело) удостоверяващо, че ищеца М. е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО на 17.04.2017г., но лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 КСО му е
отпусната от 15.12.2022г. - датата на подадено в ТП на НОИ - Враца
заявление, с разпореждане от 10.01.2023г., в което подробно е описан какъв
стаж е зачетен по първа категория. Счита, че с влязлото в сила Разпореждане
на компетентния орган - Национален осигурителен институт, безспорно е
решен въпросът кога ищеца е придобил право на пенсия и излага доводи, че
независимо, че към 17.04.2017г. М. не е изпълнил условията за ранна пенсия
по чл. 168 от КСО, от описа на трудовия му стаж е видно, че на него биха му
отпуснали пенсия по чл. 69б от КСО, ако той се възползва от правото си по
чл. 4в, ал. 1 от КСО еднократно да промени осигуряването си от
професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на Държавното
обществено осигуряване. Поддържа и че в хипотезата, че ищеца М. е
придобил право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО на
01.03.2022г., то на основание чл. 50, ал.6, т. 2 КТД 2021/2022г. той няма право
на претендираното обезщетение по КТД, тъй като трудовото му
правоотношение не е прекратено в срок от 3 (три) месеца от придобиване на
правото на пенсия, т.е. до 01.06.2022г.
В производството пред районния съд са събрани писмени
доказателства, включително тези по приложеното гр.д. № 185/2023г. на КРС,
и е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на
които и анализирайки приложението на нормите на чл.168, чл.69б и чл. 4в
КСО и на клаузите на чл. 49 и чл.50 КТД 2021-2022 г., съдът е приел, че
преди влизане в сила на КТД 2021/2022г. на 01.01.2021г. ищецът не е бил
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да няма право
на завишено обезщетение при пенсиониране, както и че не е налице и второто
обстоятелство по чл.50, ал.6, т.2 КТД 2021/2022г. - след влизане в сила на
КТД на 01.01.2021г., ищецът да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, и до три месеца след това, не е прекратил трудовото си
правоотношение. Съдът е приел също, че по отношение на ищеца Д. М. към
датата, когато е прекратено трудовото правоотношение с ответника АЕЦ на
10.12.2022г., поради придобито право на пенсия по чл.69б КСО, по силата на
6
чл.50 КТД е налице и правото да получи завишен размер на обезщетението по
чл. 222, ал. 3 КТ от 157010.24 лева ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска (заявено като изменение на иска по приложеното гр.д. №
185/2023г.) на 04.05.2023г., и е уважил иска в този размер.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от
районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което
изцяло се споделя от въззивния състав. В хода на въззивната проверка нови
факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства; при анализа на
доказателствата съдът не намира основание за установяване на нови
фактически положения, различни от установените от районния съд.
Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви,
довели до извода за основателност на исковата претенция, като препраща към
тях на основание чл. 272 ГПК.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът
намира за необходимо да изложи допълнително фактически и правни
съображения в подкрепа на извода за основателността на предявения иск.
Между страните няма спор и се установява от личното трудово досие на
ищеца Д. М., че от 06.11.1986г. до 09.12.2022г. същият е работил при
ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД по трудово правоотношение, което е
прекратено по молба на ищеца със Заповед № 216 от 01.12.2022г., считано от
10.12.2022г., на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ - поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последната заемана от ищеца
длъжност (към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на
09.12.2022г.) е „***", Лаборатория „КИП", Дирекция „Производство" ЕП2,
Направление „Ремонт", Отдел „Изпълнение на ремонта", Цех „СКУ", сектор
„Технологични измервания и автоматика", Група „Технологични
измервания", а получаваното от него брутно трудово възнаграждение за
пълен работен месец е в размер 5268.80 лева (изрично признато от
работодателя с издадено удостоверение рег. № У-01-334/20.04.2023г.
приложено в гр.д. № 185/2023г., и изчислено и от вещото лице, т.4). При
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, със Заповед № 216 от
01.12.2022г. работодателят му е начислил и изплатил обезщетение при
пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ в размер на шест брутни трудови
възнаграждения, за което по делото няма спор.
По делото е безспорно и, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е действал Колективен
трудов договор 2021/2022г. в сила от 01.01.2021г. до 31.12.2022г., приложен в
делото, от който се ползва ищеца. В чл.49 КТД е уговорено, че работодателят
се задължава да уведомява писмено работник или служител на „АЕЦ
7
Козлодуй" ЕАД, за придобито от него право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, при условията на чл. 68 или чл. 69б КСО. Уведомяването е
еднократно и се извършва в срок до един месец от датата на придобиване на
правото. В чл.50 КТД е уговорено, че работник или служител, работил не по-
малко от 10 години в „АЕЦ „Козлодуй”, прекратил трудовия си договор в
срок до два месеца от датата на уведомяване за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, еднократно придобива право на завишен размер
на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Уговорено е, че размерът на
обезщетението по предходните алинеи, се определя към датата на
прекратяване на трудовия договор и се изплаща на работника или служителя
заедно с последното трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото
му правоотношение, а завишението на размера на обезщетението по чл.222,
ал. 3 от КТ се определя в брой брутни трудови възнаграждения, изчислени по
посочена формула, отчитаща сумарно броя години и пълни месеци трудов
стаж в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД при условията на първа, втора и трета категория
труд. В ал.6 е уговорено, че от завишението на обезщетението по чл.222, ал.3
от КТ не могат да се ползват работници или служители, които: т.1 Преди
влизане в сила на настоящия КТД - 01.01.2021г., са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и т.2 След влизане в сила на
настоящия КТД - 01.01.2021г., са придобили право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, и до три месеца след придобиването на правото, не са
прекратили трудовото си правоотношение.
По делото няма спор между страните и за факта, че при действието на
КТД 2021/2022г. ищеца не е бил уведомен писмено от работодателя преди
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 10.12.2022г.
съгласно чл. 49 КТД 2021/2022г. за придобито от него право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б КСО, и работодателя не му е признал
и заплатил завишен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ съгласно
чл.50 КТД 2021/2022г., поради което и ищеца е предявил иска, предмет на
делото.
Ищецът е представил с исковата молба и в личното му трудово досие,
предоставено от работодателя, се съдържа писмо рег. № 4066 от 02.10.2017г.
(л.27 по делото), с което работодателят „АЕЦ Козлодуй" ЕАД го уведомява,
на основание чл.45 КТД 2017/2018г., че е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б КСО по първа
категория труд и съгласно чл.46, ал.1 КТД 2017/2018г. придобива право на
обезщетение в размер на шест БТЗ за работа в дружеството, съгласно чл.222,
ал.3 КТ, и допълнително обезщетение, изчислено към дата на връчване на
същото писмо за придобитото право на пенсия по чл.46 КТД, които
обезщетения ще получи при прекратяване на трудовото си правоотношение с
АЕЦ. В писмото ищецът е удостоверил с подписа си, че го е получил лично
на 16.10.2017г.
Към тази дата в АЕЦ е действал КТД 2017/2018г. приложен в делото,
видно от който в чл.45 е уговорено, че работодателят се задължава да
8
уведомява писмено работник или служител на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, за
придобито от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при
условията на чл. 68 и чл. 69б КСО. Уведомяването е еднократно и се връчва
на работника или служителя в рамките на два месеца от датата на
придобиване на правото. В чл.46 е уговорено, че работник или служител,
работил не по-малко от 10 години в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, и който е получил
в рамките на този КТД уведомление по чл. 45, че е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 или чл. 69б от КСО,
освен обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, придобива право и на допълнително
обезщетение. Размерът на допълнителното обезщетение по предходните
алинеи, се определя към датата на връчване на уведомлението по чл. 45 за
придобитото право на пенсия от работника или служителя по чл. 68 или чл.
69б КСО, а за придобилите право по чл. 68а КСО - към момента на
прекратяването на трудовия договор и се изплаща на работника заедно с
последното трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото
правоотношение с АЕЦ.
От приложеното заверено копие на пенсионното досие на ищеца се
установява, че след прекратяване на трудовото си правоотношение с АЕЦ на
10.12.2022г., Д. М. е подал заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113 на
15.12.2022г. до НОИ (л.149-151 по делото); на същата дата (заедно със
заявлението за отпускане на пенсия) е подал и заявление по чл.4в от КСО за
избор на промяна на осигуряване от професионален пенсионен фонд във фонд
"Пенсии" с вх. № 2124-06-327/15.12.2022г. (л.214-215).
С отговора на исковата молба по приложеното гр.д. № 185/2023г. на РС-
Козлодуй, „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е представило Удостоверение обр. УП-3
изх. № У-465 от 15.12.2022г. (приложено на л.15 по това дело), от което е
видно, че ищецът Д. М. е придобил в дружеството 11 г. осигурителен стаж
при условията на първа категория труд в периода преди 31.12.1999г., както
следва: от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. - 1 година, от 01.01.1990 г. до
31.12.1999 г. - 10 години.
Въз основа на заявлението за отпускане на пенсия и представените
документи е издадено Разпореждане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в полза на Д. В. М. с № ********** от
12.01.2023г. на Директора на ТП Враца на НОИ. С него на основание чл. 69б,
ал. 1 от КСО органът е отпуснал пенсията пожизнено и в минимален размер
до определяне размера й по реда на КСО. Разпореждането е влязло в сила, тъй
като не се твърди да е било оспорено и съдържа подробно описание на
осигурителния стаж по категории труд (първа, втора и трета) на ищеца М..
Във връзка с изготвяне на заключението по назначената по гр.д. №
185/2023г. на РС-Козлодуй съдебно-счетоводна експертиза, в писмо на
Директора на ТП Враца на НОИ до вещото лице с изх. № 1023-06-75-1 от
24.04.2023г. (приложено на л.167 в гр.д. № 185/2023г.) е посочено, че ищецът
е придобил първо право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69б, ал.1 КСО на 17.04.2017г., като в писмото са посочени
9
периодите и времето, за които му е зачетен стаж първа и втора категория труд
до тази дата, съгласно Удостоверение обр. УП-3 изх. № У-465 от 15.12.2022г.
на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.
За определяне момента на придобиване на правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68 или чл.69б от КСО, от
ищеца Д. М., за изчисляване на отработените от ищеца години в „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД и при коя категория труд, както и на завишения размер на
обезщетението по чл.50 КТД 2021-2022 г. на ищеца, в първоинстанционното
производство е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните и съдът е възприел изцяло
като обективно, обосновано и компетентно дадено (като такова го възприема
и въззивния съд). В заключението при отговора на първия въпрос вещото
лице е направило и правни изводи и в тази част същото не следва да бъде
ценено като доказателство; по този въпрос съда ще изложи съображения и
изводи по-долу.
При съобразяване на изискванията на чл.168, чл.69б и чл. 4в КСО,
данните за осигурителния стаж на ищеца, отразени в Удостоверение, обр.УП-
3, изх. № У-465/15.12.2022 г., издадено от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, подаденото
от ищеца Заявление по чл.69б, ал.7 КСО, вх. № 2124-06-327/15.12.2022 г. за
прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в
професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО и датата на
раждане на ищеца, вещото лице е дало заключение, че към месец 10.2017г.
ищецът не е отговарял на условията за ранно пенсиониране, съгласно чл.168,
ал.1, т.1 и т.2 КСО. От заключението се установява, че ищецът Д. М. е
придобил право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО (в редакцията до изм. ДВ,
бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. и в редакцията след това изменение) на
01.03.2022 г., на която дата е навършил изискуемата се възраст от 58 г. и 10
месеца. В заключението подробно са посочени придобитите от ищеца години
осигурителен стаж при условията на първа и втора категория труд в два
варианта – към 17.04.2017г. и към 01.03.2022г. От заключението се
установява също, че изчислен по реда на чл. 50, ал.4 КТД 2021/2022г. и
съобразен с размера на БТВ на ищеца от 5 268.80 лева, завишения размер на
обезщетението при ранно пенсиониране на ищеца към датата на прекратяване
на трудовото му правоотношение на 10.12.2022г., е 157 010.24 лева.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 59 от КТ при неизпълнение на задълженията по
колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по
него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният
трудов договор се прилага. Правото на иск принадлежи на отделния работник
или служител, страна по КТД или присъединил се към него по предвидения в
чл. 57, ал.2 от КТ ред, когато неизпълнението на колективния трудов договор
10
от работодателя е спрямо него. С исковете по чл. 59 от КТ се претендира
реално изпълнение на поети от работодателя по КТД задължения и се търси
отговорност за причинени вреди. Фактическото основание и размерът на иска
във всеки отделен случай е от неизпълнение на такива задължения, за които
може да се претендира реално изпълнение на поети задължения.
В настоящия случай ищецът Д. М. е предявил против „АЕЦ Козлодуй”
ЕАД, като негов работодател, иск по чл.59 КТ за изпълнение на задължение
по чл.50, ал.1 КТД 2021/2022г., която клауза предвижда еднократно
придобиване на право на завишен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3
КТ от работник или служител, работил не по-малко от 10 години в „АЕЦ
„Козлодуй” и прекратил трудовия си договор в срок до два месеца от датата
на уведомяване за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По делото е установено категорично и между страните няма спор, че
КТД 2021/2022г. има действие и се прилага по отношение на ищеца, че
същият е работил при ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД повече от 10 години и
че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
10.12.2022г., на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ - поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Спорът в първоинстанционното производство, пренесен с въззивната
жалба и в настоящото такова, е относно наличието на останалите
предпоставки на чл.50, ал.1 КТД 2021/2022г. за придобиване от ищеца на
право на завишен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, както и
относно наличието на обстоятелствата по чл.50, ал. 6 КТД по отношение на
ищеца, при които той не може да се ползва от завишението на обезщетението.
Съгласно чл.69б, ал.1 КСО в редакцията към 2017г. (в сила от
01.01.2016г. преди изм. от 01.01.2018г.), лицата, които са работили 10 години
при условията на първа категория труд могат да се пенсионират, ако не са
придобили право на пенсия по чл.168 или когато са променили осигуряването
си по чл.4в, и са навършили до 31.12.2015г. 52 години и 8 месеца за мъжете и
имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, като от 31.12.2015г.
възрастта за мъжете се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете.
Според чл.4в, ал.1 КСО осигурените в професионален пенсионен фонд
лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален
пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване с
увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по
чл.157, ал.1, т.2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст
или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
Съгласно чл. 168, ал.1 КСО от 1 януари 2016г. осигурените лица в
професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно
пенсиониране при не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31
декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години
по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1.
11
От Удостоверение обр. УП-3 изх. № У-465 от 15.12.2022г., издадено от
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД, се установи, че ищецът Д. М. е придобил в
дружеството 11 г. осигурителен стаж при условията на първа категория труд
в периода преди 31.12.1999г., както следва: от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. -
1 година, от 01.01.1990 г. до 31.12.1999 г. - 10 години. От документите
предоставени от пенсионния орган, вкл. за признат стаж на ищеца, се
установява, че именно поради придобиването на осигурителен стаж при
условията на първа категория труд в периода преди 01.01.2000г., ищецът не е
отговарял на условията за ранно пенсиониране по чл.168, ал.1, т.1 и т.2 КСО
към 17.04.2017г., съответно към 02.10.2017г. Към този период ищецът не е
отговарял и на условието за възраст, тъй като е роден на 01.05.1963г. и на
17.04.2017г. е бил на 53 години 11 месеца и 17 дни, а изискуемата възраст по
чл.68, ал.1 КСО е 64 години.
По делото безспорно се установява, че към 17.04.2017г. и към
02.10.2017г. ищецът не е отговарял и на другото условие, за да може да се
пенсионира по чл.69б, ал.1 КСО (в редакцията преди изм. в сила от
01.01.2018г.) - да е променил осигуряването си по чл.4в КСО. Както съда
изложи по-горе, ищецът е променил осигуряването си, подавайки надлежно
заявление за това, съгласно чл.4в, ал.2 КСО (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019г.), на 15.12.2022г. За него това изискване е абсолютно, тъй
като не е бил придобил право на професионална пенсия по чл.168 КСО,
доколкото не е работил при условията на първа категория труд след 1999г.,
поради което и за да може да се пенсионира по чл.69б, ал.1 КСО следва и да е
бил променил осигуряването си по чл.4в КСО. Следователно, към
17.04.2017г. (както и към 16.10.2017г., когато е получил писмото от
работодателя) ищецът М. не е могъл да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1
от КСО, тъй като не бил променил осигуряването си по чл.4в КСО.
Изложеното налага извода, че по отношение ищеца М. не е налице
обстоятелството по чл.50, ал.6, т.1 КТД 2021/2022г., което е пречка за
ползване на завишението на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ - преди влизане
в сила на същия КТД на 01.01.2021г. да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че районният съд
неправилно не е ценил доказателствената сила на писмо на Директора на ТП
Враца на НОИ до вещото лице с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023г.
(приложено на л.167 в гр.д. № 185/2023г.) и е приел, че същото не обвързва
съда относно факта дали на посочената дата 17.04.2017г. ищеца е придобил
право на лична пенсия по чл.69б, ал.1 КСО, по следните съображения:
Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с
помощта на описаните в закона доказателствени средства, а доказателствата
се приобщават към делото по установен с императивни процесуални норми
ред. Съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в
производството по делото по съответния процесуален ред. При преценката на
документи от съществено значение е обстоятелството дали същите са
12
приобщени към доказателствения материал по делото по съответния
процесуален ред - с определение по чл. 157 ГПК в хода на съдебното
производство, при участието на всички спорещи страни, което гарантира
правото им да оспорят тези документи и съдържащите се в тях констатации и
да ангажират доказателства в подкрепа на оспорването.
В настоящия случай писмо с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023г. на
Директора на ТП Враца на НОИ е приложено по гр.д. № 185/2023г. на РС-
Козлодуй, но не е приобщено към доказателствения материал по това дело по
предвидения в ГПК ред (респ. и по последвалото дело № 793/2023г. на КРС,
към което е приложено). Писмото не е представено от страна по делото (а е
приложено към заключението на вещото лице) и не е направено
доказателствено искане от никоя от страните за приемането му като
доказателство, респ. не е приобщено към доказателствения материал по
делото с определение по чл. 157 ГПК в хода на съдебното производство,
поради което за страните не е била открита възможността да се позоват на
него, респ. – да го оспорят. Поради това писмото не следва да бъде ценено
като доказателствено средство в настоящия процес. Дори и да бъде ценено
като такова, констатацията, направена в него, че ищецът е придобил първо
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б,
ал.1 КСО на 17.04.2017г., обсъдена от съда във връзка с всички други
доказателства по делото, налага извода, че ищецът не е придобил право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 КСО
на посочената в писмото дата.
Не е налице и второто обстоятелство по чл.50, ал.6, т.2 КТД 2021/2022г.
- след влизане в сила на КТД на 01.01.2021г. М. да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, и до три месеца след това, не е
прекратил трудовото си правоотношение.
По делото е установено, че М. е придобил право на пенсия по чл.69б,
ал.2 КСО при втора категория труд на 01.03.2022г. при действието на КТД
2021/2022г., а видно от Заповед № 216 от 01.12.2022г. трудово му
правоотношение с „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е прекратено, считано от
10.12.2022г., т.е. в тримесечния срок по чл.50, ал.6, т.2 КТД ищецът не е
прекратил трудовото си правоотношение. Въпреки този установен по делото
факт, съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.50, ал.6, т.2
КТД, по следните съображения:
Клаузата на чл.50, ал.1 КТД обвързва прекратяването на трудовия
договор на работника или служителя с двумесечен срок, който започва да тече
от датата на уведомяване за придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. В чл.49 КТД е вменено задължение на работодателя за писмено
уведомяване на работник или служител на АЕЦ за придобито от него право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл. 68 или чл. 69б
КСО, което уведомяване е еднократно и се извършва в срок до един месец от
датата на придобиване на правото. Систематичното тълкуване на посочените
клаузи налага извода, че от датата, на която работникът или служителят на
13
АЕЦ е получил писменото съобщение от работодателя, че е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл. 68 или чл. 69б
КСО, за него започва да тече срока за прекратяване на трудовото
правоотношение, спазването на който е предпоставка за придобиването на
правото на завишен размер на обезщетението. Тези съждения следва да
намерят приложение и в хипотезата на ал.6, т.2 на чл.50 КТД, въвеждащ
тримесечен срок за прекратяване на трудовото правоотношение след
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Следователно, от завишението на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ не могат
да се ползват само тези работници и служители на АЕЦ, които са уведомени
писмено от работодателя, съгласно чл.49 КТД, че са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, и до три месеца след придобиването
на правото, не са прекратили трудовото си правоотношение. Неизпълнението
на задължението на работодателя по чл.49 КТД за писмено уведомяване на
работник или служител на АЕЦ за придобито от него право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не може да доведе до неблагоприятни
последици в правната сфера на работника или служителя, каквато е
лишаването му от завишен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ
поради непрекратяване на трудовото правоотношение в тримесечния срок
след придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В настоящия случай по делото не са представени никакви
доказателства, от които да се установи, че при действието на КТД 2021/2022г.
(и конкретно в едномесечния срок по чл.49, ал.2 КТД, считано от
01.03.2022г.) работодателят АЕЦ е изпълнил задължението си по чл.49 КТД
писмено да уведоми ищеца М. за придобитото от него право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО, поради което за ищеца не са
започнали да текат нито двумесечния срок по чл.50, ал.1 КТД, нито
тримесечният срок по чл.50, ал.6, т.2 КТД, изтичането на които срокове е
свързано с неблагоприятни за ищеца последици – лишаването му от завишен
размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че на основание чл.45
от КТД 2017-2018 г. ищецът е уведомен през 2017 г. за придобитото право на
пенсия по чл.69б от КСО и с оглед еднократността на това уведомяване, не е
следвало да се уведомява отново на основание чл. 49, ал.1 от КТД 2021-2022
г. Както бе посочено по-горе при действието на КТД 2017-2018 г. към месец
10.2017г. ищецът Д. М. не е отговарял на условията за ранно пенсиониране,
съгласно чл.168, ал.1, т.1 и т.2 КСО, поради което към този момент не е
придобил право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО (поради подробно изложени
причини). Следователно, уведомяването на ищеца за придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО по първа категория
труд, извършено с писмо рег. № 4066/02.10.2017г. на работодателя, не е
произвело правно действие. Следва да се посочи също, че за разлика от
уведомлението по чл.45 от КТД 2017-2018 г., действието на което не е
свързано с негативни последици за работниците и служителите в АЕЦ, то
14
действието на уведомлението по чл. 49, ал.1 от КТД 2021-2022 г. вече е
свързано с поставяне началото на срокове за последващо прекратяване на
трудовия договор (чл.50, ал.1 и ал.6, т.2 КТД), обуславящи и получаването,
респ. лишаването от завишен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ,
което е допълнителен аргумент за ново писмено уведомяване на ищеца за
придобитото от него право на пенсия.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че по отношение на ищеца
Д. В. М. към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД на 10.12.2022г. поради придобито право на
пенсия по чл.69б КСО, по силата на чл.50 КТД 2021-2022 г. е налице правото
да получи завишен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Изчислен по
реда на чл. 50, ал.4 КТД 2021/2022г. от вещото лице по изпълнената ССЕ и
съобразен с размера на БТВ на ищеца от 5 268.80 лева, завишения размер на
обезщетението при ранно пенсиониране на ищеца към датата на прекратяване
на трудовото му правоотношение на 10.12.2022г., възлиза на 157 010.24 лева,
в който размер е предявена исковата претенция. Обезщетението се дължи
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (в случая
извършено с депозирането на становището в съдебно заседание на
04.05.2023г. по приложеното гр.д. № 185/2023г. на КРС), до окончателното
изплащане на главницата, както е поискано от ищеца в самото становище.
В заключение, предявеният осъдителен иск с правно основание чл.59
КТ вр. чл.50 КТД 2021/2022г. вр. с чл.222, ал.3 КТ, е основателен и като такъв
следва да се уважи.
Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди изцяло.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 във вр. с чл. 273 ГПК на
въззиваемия се дължат направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие и
съгласно списък по чл.80 ГПК в размер 10 650 (десет хиляди шестстотин и
петдесет) лева.
Направеното възражение от страна на въззивното дружество за
намаляване възнаграждението на адв. Р. М. от АК-Враца, упълномощен от
въззиваемия, съдът намира за неоснователно, тъй като не са налице условията
на чл. 78, ал. 5 от ПК за такова намаляване. Хонорарът на процесуалния
представител на въззиваемия за настоящото производство е в размер
10 650,00 лева, което е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т.5 от
15
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
10 930, 41 лева, поради което не подлежи на намаляване.
С оглед резултата от обжалването на въззивното дружество не се
дължат разноски за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 564 от 07.12.2023г., постановено
по гр.д. № 793/2023г. на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Козлодуй, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. М., ЕГН ********** от
гр.О., ул. „***” № 24, направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 10 650 (десет хиляди шестстотин и
петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16