Определение по дело №95/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261653
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20212120100095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер                                               26.02.2021 г.                              гр.Бургас

 

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                            граждански състав

На двадесет и шести февруари            две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:МОНИКА ЯХАНАДЖИЯН

 

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гр.д.№95 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Пред ОС-Бургас е подадена искова молба, уточнена с молба, вх.№266993/16.12.2020 г. по описа на БОС от А.Д.Б., против Прокуратурата на Република България, по която е образувано гр.д.№2818/2020 г. по описа на БОС, а настоящото производство е образувано след като с определение от 17.12.2020 г., постановено по гр.д.№2818/2020 г. по описа на БОС, производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Бургас.

Бургаският районен съд счита, че делото не му е подсъдно, поради което и следва да повдигне спор за подсъдност пред Апелативен съд – Бургас, който е общият им по-горния по степен съд, а съображеинята му за това са следните:

Съдебната практика, намерила израз в Решение №19/23.07.2019 г. по гр.д.№2026/2018 г. на ВКС и Решение №12/30.04.2020 г. по гр.д.№1513/2019 г. на ВКС стои на становището, че при съединяване на искове по чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б от ЗОДОВ в рамките на едно съдебно производство, какъвто е и настоящият случай, то искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл.2б от ЗОДОВ и е налице един деликтен иск за обезщетение на неимуществени вреди, а не два отделни такива, като следва да се определи едно общо, глобално по размер обезщетение за всички претъпени неимуществени вреди от ищеца. Съгласно дадените разяснения, неимуществените вреди в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б от ЗОДОВ не могат да бъдат различни по вид – касае се до едни и същи болки и страдания, причинени от самата висящност на наказателното производство, които следва да бъдат обезщетени само еднократно, като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. В този смисъл са и възраженията на ответника по предявения иск, обективирани в отговора на исковата молба.

Предвид на изложеното, образуваното пред БРС производство следва да се прекрати и да се повдигне спор за подсъдност, който да бъде разрешен от общия по-горния по степен съд, а именно Апелативен съд – Бургас, съгласно чл.122 от ГПК.

С оглед на горното и на основание чл.122 от ГПК, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№95/2021 г. по описа на БРС.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Окръжен съд – Бургас и Районен съд – гр.Бургас и ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Бургас за неговото разрешаване.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: